Решение по дело №267/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 245
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20227110700267
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

                                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 245

                                                 гр.Кюстендил, 08.11.2022год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври  през две хиляди  двадесет и втора  година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Михаил Крушовски, като  разгледа  докладваното  от съдия Стойчева  КАНД № 267  по описа за 2022год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

А.  И.  Г. ***, чрез пълномощника си адв. Б.Г.,  оспорва с  касационна  жалба  решение  № 206 от 21.07.2022г.  на  Районен съд – Дупница  по  АНД № 580/2022г.,  с което е потвърден електронен фиш серия К,3465775, издаден от ОД на МВР - Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по  чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с доводи  за  неспазен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН; за пороци във формата и при връчването на ЕФ, както и за недоказаност на административното нарушение. Касаторът отрича извършването на съставомерното деяние  като акцентира на  отсъствието на  доказателства за наличие на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта.  Процесуалните нарушения във въззивното производство се свързват с нарушено право на защита на жалбоподателя вследствие на нередовно призоваване на същия и разглеждане на делото при наличие на пречки  за  явяване на неговия защитник, за които съдът е надлежно уведомен. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на електронния фиш. Иска се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание, с представеното писмено становище на пълномощника на касатора, се поддържат наведените в жалбата доводи и искания.

            Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк Г. Б.,  изразява  становище за неоснователност на  касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатството възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.  

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема  следното:

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се приема за основателна, но с различен правен резултат от искания от касатора. Съображенията са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 3465775, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който  за  нарушение  на чл.21, ал.2  от  ЗДвП,  на  основание  чл.189, ал.4  във вр. с чл.182, ал.2, т.4  от ЗДвП,  на  А.  И.  Г.,  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв.

 От  фактическата  страна  на  спора  съдът  е приел за установено, че на 18.12.2019г., в 14,42 часа  с АТСС СПУКС АRН САМ S1- преносима система за контрол на скоростта,  е заснето  движение  на  лек  автомобил “Ауди А 6“  с рег. № Е0170МС, в област  Кюстендил, АМ – 3 “Струма“, км. 83+130  в  посока Кулата, със скорост от 124 км/ч.  при  ограничение  на  скоростта  за  извън населено място от 90 км/ч, въведено с пътен знак В26.

В производството пред ДРС от наказващия орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че  ползваната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1,  е от одобрен тип  съгласно Удостоверение № 17.09.5126,  изд. на 07.09.2017г.  от БИМ  и  е  технически  годна за експлоатация  съгласно  данните в Протокол № 51-С-ИСИС за проверка  от 30.09.2019г.,  изд.  от  БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди“. 

Към електронния фиш е приложен клип /снимка/ № 36806 от паметта на използваното техническо средство, в който се съдържат данни за датата и часа, мястото,  регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 % толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш. Последният съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР, а нарушителят е собственик на процесното МПС, видно от приложената служебна справка.

 Към преписката, органът е представил Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба  № 8121з-532/2015г. с рег. № 181219 от 19.12.2019г.  за използваното АТСС  на 18.12.2019г. Липсва дигитална снимка на разположението на АТСС, за каквато има данни в протокола. 

Във връзка с датата на връчване на ЕФ, органът е приложил извлечение от АИС АНД, в която се сочи, че същият е връчен на 24.04.2022г. Доказателства за връчване по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП няма.  Видно е, че жалбата на нарушителя е датирана на 09.05.2022г., а е входирана в ОДМВР – Кюстендил на 12.05.2022г. Липсват данни за начина на  подаване на жалбата. В последната е посочен съдебен адрес за призоваване на жалбоподателя, който е адресът на адв. Г., където е изпратена призовката за съдебното заседание на 07.07.2022г. По делото пред РС и към касационната жалба, е приложена молба от адв. Г. с искане за отлагане на съдебното заседание поради невъзможност да се яви с оглед настъпило внезапно влошаване на здравето, удостоверено с приложено към молбата медицинско направление, съобразно което лицето се нуждае от домашно лечение за периода 05.07.-15.07.2022г., а заболяването не му позволява да присъства в съдебна зала. Горната молба и медицинското направление се изпратени като прикачен файл по електронен път на електронния адрес на Районен съд – Дупница на      06 юли 2022г. в 13,19ч., а върху разпечатката от електронния адрес на съда е поставен печат с вх. № 5674/13.07.2022г. и подпис на деловодител в ДРС. Върху копието от молбата  е налице   запис „к.к.“  и нечетлив подпис с дата 13.07.2022г.  Видно от протокола  от  с.з.  на 07.07.2022г., съдът е разгледал делото в отсъствие на представители на страните и е обявил, че  ще се произнесе в срок. Следва постановяване на оспореното  решение на 21.07.2022г.    

 При така установените факти по делото, съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорения електронен фиш, като е приел, че нарушението е установено по специални ред на чл.189, ал.4 от ЗДвП;  заснето е с техническо средство за контрол на скоростта, което е от одобрен тип и годно за експлоатация, като същото е доказано от събраните доказателствени средства - представената снимка и протокола по чл.10, ал.1 от Наредба  № 8121з-532/2015г. Отречени са като неоснователни доводите на нарушителя за неспазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.  

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция  намира, че решението на районния съд е валидно като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма. Преценката за допустимост на оспорения съдебен акт е невъзможна предвид липсата на категорични доказателства относно датата на връчване на процесния  ЕФ на нарушителя и относно датата на подаване на жалбата.  Видно е, че жалбоподателят оспорва данните в извлечението от АИС АНД за връчване на ЕФ на 24.04.2022г., което е задължавало съда  да  събере надлежни доказателства за горното обстоятелство и да  извърши  проверка за спазване на срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, вкл. да установи по какъв начин е подадена жалбата, доколкото е датирана на 09.05.2022г., а е входирана на 12.05.2022г. Изложената преценка е била задължителна за съда преди да се произнесе по съществото на релевираните от нарушителя оплаквания и пропускът да я проведе е пречка за преценката за допустимост на оспореното решение.  Следва отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

На следващо място,  при провеждане на дължимата проверка на наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият състав на  касационната инстанция констатира съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в производство пред районния съд. Последният е бил сезиран с искане за отлагане на делото от пълномощника на нарушителя поради възникнал здравословен проблем, възпрепятстващ явяването му в съдебно заседание, удостоверен надлежно с  издадено медицинско направление.   Искането е обективирано в писмена молба, изпратена на електронния адрес на Районен съд – Дупница на 06.07.2022г., т.е. преди насроченото съдебно заседание. Неявяването на защитника на нарушителя съставлява процесуална пречка за разглеждане на делото и  е основание за отлагане на съдебното заседание по чл.271, ал.2, т.3 от НПК, приложим  във въззивното производство по препращането с разпоредбата на  чл.84 от ЗАНН. В случая съдът е дал ход на делото, провел е съдебно следствие и съдебни прения, обявил е произнасяне с решение в законоустановения срок в нарушение на горното процесуално правило,  което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.  Налице е касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК  вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на оспорения съдебен акт.

В аспекта на  проверката на процесуалните правила, следва да се посочи, че  призоваването на жалбоподателя чрез неговия пълномощник е редовно, а обратните доводи на касатора са неоснователни.  Видно от въззивната жалба, като съдебен адрес е посочен  адресът на адв. Г., където е изпратена призовката за съдебното заседание.    

Извън горното, преценено за съответствието с материалния закон, оспореното решение е неправилно поради следното:

  Решаващите  изводи  на  въззивния съд за доказаност на административното нарушение са необосновани. Същите са  постановени в нарушение  на  принципа  за  разкриване  на  обективната  истина  по  чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН с оглед правомощието на съда по чл.107, ал.1 и ал.2  от НПК да събира доказателства за установяване на всички относими обстоятелства, вкл. и по свой почин.  Неспазването на това правомощие от въззивната инстанция  представлява процесуално  нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.  Съдът, без да провери изцяло пълнотата на изпратената от ответника административнонаказателна  преписка  и  относимостта на приложените към нея документи, е постановил оспореното решение за потвърждаване на издадения ЕФ.  В резултат на горното процесуално поведение на въззивната инстанция, по делото липсват доказателства за установяване на деянието от обективна страна. Съдът е  пропуснал  да  даде  указания на АНО да   представи  доказателства за наличие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта в процесния пътен участък, разположен извън населено място или служебно да изиска горната информация от ОПУ – Кюстендил. Липсват доказателства и за  местонахождението на използваното в случая АТТС спрямо пътния знак, независимо, че в съставения протокол, Приложение №1 към чл.10, ал.1 от Наредба 8121з-5а32/12.05.2015г., се сочи че е изготвена дигитална снимка. Такава не е представена по делото. Горните констатации за отсъствие по делото на относими и необходими доказателствени средства са резултат от допуснато от съда съществено процесуално нарушение, поради което и на осн. чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК следва да се отмени съдебното решение и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. 

При новото разглеждане на делото съдът следва да събере посочените доказателства  и  да  формира  самостоятелни  изводи  за допустимостта на въззивната жалба и евентуално по съществото на спора досежно съставомерността на релевираното деяние.

За пълнота на изложението и във връзка с възраженията на касатора, следва да се посочи, че процедурата по установяване на административното нарушение  е предвидената  в чл.189, ал.4 от ЗДвП, която е специална и изключва общия ред по ЗАНН, с оглед на което срокът по чл.34, ал.3 е неприложим. Съдържанието на оспорения  ЕФ  е  изцяло съобразено с цитираното  правилото на ЗДвП, както правилно е констатирал  въззивния съд. 

С оглед правния резултат по делото и по арг. от чл. 226, ал.3 от АПК, касационната инстанция не са произнася по разноските по водене на делото.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ  решение № 206 от 21.07.2022г. на Районен съд - Дупница по АНД № 580/2022г. и  връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                                

 

                2.