Решение по дело №336/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 444
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20193530100336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 


                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                      № 444, 26.07.2019 год., гр.Търговище

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Търговищки районен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

           

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 336 по описа на ТРС  за 2019 год. ,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.239 от ГПК. Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 12 374.46 лв. – главница и лихва.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че страните са в търговски отношения от две години, като през 2018 год. ответника  е възложил на ищеца извършване на механизирана услуга с комбайн „Ягуар“ за прибиране на силажна царевица на ответника, като писмен договор страните не сключили, а се договорили след предоставяне на услугата и издаване на фактура ответника да заплати същата. Ищеца твърди, че е извършил възложената му работа, като е прибрал царевицата и я е превозил до стопанския двор на ответника със собствен транспорт, за което заплащане не е искал и издал фактура № ********** / 28.08.2018 год. на стойност 15 609.60 лв., с ДДС, подписана и осчетоводена от ответника без възражения относно стойността на предоставената услуга. Ищеца твърди, че въпреки това ответника извършил само частично плащане по фактурата, като на 13.09.2018 год. е превел  сумата от 3609.80 лв. и останал задължен за остатъка. Тъй като въпреки опитите да уреди отношенията с ответника доброволно, последния се укрил и не извършил погасяване на задължението, ищеца по реда на чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за изпълнение за сумата от 12 374.46 лв., от която главница 12 000 лв. с ДДС и лихва за забава в размер на 374.46 лв., ведно с лихвата от подаване на заявлението и разноските по делото. Тъй като ответника възразил в заповедното производство и съобразно указанията на съда ищеца предявил иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание, поддържа иска, чрез процесуален представител, като моли съда да постанови неприсъствено решение.

            В едномесечния срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника не е депозирали отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е  представил никакви доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

            Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени препис от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочи  доказателства, като са му   указани последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. След изтичане на срока за отговор на исковата молба от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което същия не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

            С оглед на горното съдът намира,че са на лице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК във вр. с чл.238,ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което  следва да бъдат уважен.

            Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото  разноски в размер на 1444.51 лв., както и направените в заповедното производство разноски в размер на  919.49 лв., на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.

 

                                               Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

           

          ПРИЗНАВА за установено, че  ЯНКОВИ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с.А., Стопански двор, общ.П., обл.Търговище, представлявано от В.И.Я.и/или Д.С.Я.дължи на ЗКПУ „Б.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Б., Община Б., обл.Русе,  представлявана от председателя К.Й.К., действащ чрез пълномощник а.. Е.К. *** вземане в размер на 12000 лв. главница, представляваща неизпълнено задължение по фактура № ********** от 28.08.2018г., 73.86 лв. законна лихва върху сумата от 15609.60лв. за периода от 28.08.2018г. до 13.09.2018г., 300.60лв. законна лихва върху сумата от 12000лв. за периода от 13.09.2018г. до 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.12.2018г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 1277 / 19.12.2018 год.  по ч.гр.д. № 2266/2018 год. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА ЯНКОВИ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с.А., Стопански двор, общ.П., обл.Търговище, представлявано от В.И.Я.и/или Д.С.Я.да заплати на ЗКПУ „Б.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Б., Община Б., обл.Русе, представлявана от председателя К.Й.К., действащ чрез пълномощник а.. Е.К. *** направените по делото разноски в размер на 1444.51 лв., както и разноските в заповедното производство в размер на 919.49 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

              НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :