Р Е Ш Е Н И Е
№...........................
гр. С., 24.10.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав в публично заседание на
дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар Кр.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 18005
по описа за 2014г. на
СГрС, І-5 състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. Вр. с чл. 124 и сл. от ГПК(в сила от 01.03.2008г).
Образувано е по искове, предявени с искова молба
вх.
№133274:12.11.2014г. на И.Р.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, партер срещу „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с която е
поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД да й
заплати сумите, както следва: сумата от
30 000лв., ведно със законната лихва от 12.03.2014г. до изплащането
им, представляващи неплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травми, причинени на 12.03.2014г. в гр. С.
на ул. „*********” от виновно противоправно поведение на М.К.Х. като водач на
автомобил „Опел Астра”, рег. № С *****, застрахован при ответника ДЗИ-О.З.” ЕАД
по застраховка „Гражданска отговорност” полица № 06113002678677/24.11.2013г.
Навел е твърдения, че пътувал на предна дясна седалка автомобил „Опел”, рег. № *******,
управляван от Л.Н., застрахования при ответника водач Х. нарушил правила за движение
по пътищата, като предприел завой наляво без да пропусне насрещно движещия се
автомобил, в който пътувал ищеца, при което настъпило ПТП, в следствие на което
ищецът получил мозъчно сътресение придружено с изпадане в безсъзнание,
навяхване на шията, посттравматична церебрастения, разкъсно контузна рана на
главата, лекостепенна двустранна невросензорна загуба на слуха, справедливото
обезщетение на които вреди било в размер на 34200лв., ищецът заплатил в
4200лв., но неплатена част дължима сума била в размер на 30 000лв. Оспорил
е възражението на ответника за съпричиняване като е посочил, че е пътувал с
поставен обезопасителен колан, а и нямал задължение да бъде с поставен такъв
защото като полицейски служител бил освободен от това задължение при изпълнение
на служебните си задължения, какъвто бил случая. Обезщетението за трудова
злополука, ако такова се изплати, не съвпадало с риска, за който ответник носел
отговронст и не следвало да се съобразява от съда. Претендирал е разноски,
адвокат на ищеца е поискал да му се
присъди възнаграждение в личното му качество доколкото е представлявал
безплатно ищеца на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдвокатурата.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че в
причинна връзка с поведение на застрахования при него водач ищец не е получил
разтежение на шията , церебрастения, не е загубил съзнание, няма увреден слух, справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца вреди било в размер на 6000лв., но ищец
допринесъл с участие от 30% за настъпването на вредите, като пътувал без
обезопасителен колан, поради което и дължимо обезщетение било 4200лв., като
тази сума не би се дължала, ако ищецът получи обезщетение за трудова злополука,
сумата щял да плати. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че
ответникът към 12.03.2014г. е обвързан от валидно правоотношение по застраховка
„ „Гражданска отговорност” водач на автомобил „Опел Астра”, рег. № *******.
По делото са приети констативен
протокол за ПТП № К-253/12.03.2014г.,
протокол за оглед на местопроизшествие,
със скица, постановление за прекратяване на наказателно производство
по пр.пр. № 13622/2014г. на СРП,
съгласно които на 12.03.2014г. в гр.С.
на кръстовище на ул. „Генерал Стоян Стоянов” и ул. „Чудомир Топлодолски”
е настъпило ПТП, при което М. Х., при управление на Опел Астра”, рег. № *******
при извършване на маневра завой на ляво от ул. Ген.Стоянов” към ул.
„Чудомир Топлодолски” реализира удар с
движещ се по ул. „Генерал Стоянов” автомобил „Опел”, рег. № ******* в който
пътувал ищеца, откаран във „ВМА” с работна диагноза „комоцио и рана на
главата”, на 06.06.2014г. досъдебно производство е прекратено поради липса на
реализиран престъпен състав, доколкото телесните повреди на ищеца били леки
такива.
По делото са приети медицинско
удостоверение от 07.07.2014г., издадено от Медицински институт при МВР,
Централна експертна лекарска комисия,
Епикриза издадена на 14.03.2014г. от ВМА, съдебно-медицинско
удостоверение, издадено от д-р Г. от УМБАЛ”Александровска”ЕАД, болничен лист №
5869251, 5434477, амбулаторен лист от
10.12.2014г., лична здравна книжка,
изследване на слуха от 18.08.2015г, съгласно които на 12.03.2014г. ищецът е
приет в болница ВМА, останал е там до 14.03.2014г., поставена е диагноза
„комоцио церебри, контузио капитис.в.л.с.рег.париеталис син”, извършени са
иследвания и е проведена терапия с разтвори и аналгетици, на 1`4.03.2014г.
съдебен лекар е констатирал сътресение на мозъка, разкъсно контузна рана на
главата, на 07.07.2014г. ЦЕЛК към МИ на МВР е приела че при изпълнение на
задължениятга като автоконтрольор ищецът е претърпял мозъчно сътресение със загуба на съзнание и
последващ церебрастенен синдром, навяхване на шия, разкъсно-контузна рана на
главата, като при изследване на
късолатентни слухови евокирани потенциали не са регистрирани данни за
увреждането му, ищецът е бил в отпуск поради болест в периода от 12.03.2014г.
до 23.04.2014г. поради мозъчно сътресение, на 10.12.2014г. е насочен към
офталмолог поради оплакване от главоболие, като на 18.08.2015г. е констатирано
лекостепенна двустранна невросензорна загуба на слуха.
Разпитан по делото св. Д. е заявил, че с ищеца са приятели
от 2003г., ищецът през 2014г. претърпял ПТП, свидетелят го видял след
изписването му от болницата, в дома на ищеца, имал травма на главата, бил с
поставена яка за обездвижване на врата, не чувал добре, пищяли му ушите.
Посочил е ищецът 2 месеца по-късно бил по-добре, през този период се виждали
средно по 2-3 пъти седмично, ищецът се оплаквал от от световъртеж, главоболие,
бил изнервен от главоболието. В момента ищецът не се оплаквал от нищо.
С прието по делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и
задълбочено, неопровергано от други доказателства по делото, вещото лице след
запознаване с документи по делото и
личен преглед на ищеца е посочило, че в
причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил лекостепенна черепномозъчна
травма , тоест мозъчно сътресение, придружено със зашеметяване-краткотрайна
загуба на съзнание около една минута, претърпял е контузия на главата,
разкусно-контузна рана на главата, навяхване на врата, заглъхване на ушите и
намаляване на слуха. Посочило е, че мозъчното сътресение е възможно най-леката
степен на черепно-мозъчните травми, има само функционално-динамични нарушения
на мозъчната дейност и пълното възстановяване е за 2-3 седмици, ако не се
провежда правилен възстановителен режим се проявява травматичната
церебрастения. Посочило е, че навяхването на врата при ищеца представлява
преразтягане на връзковия апарат, като оплакванията отзвучават за 20-30 дни.
Ищецът към момента е напълно възстановен освен от увредата на слуха и на вестибуларния
апарат. Посочил е че навяхването на врата е в пряка връзка с ПТП, доколкото е
установен само 14 дни след ПТП като съответства на механизъм на увреждането при
ПТП. Посочило е , че церебрастенни синдром е диагностициран още на
19.03.2014г., но диагноза „постравмуена
церебрастения „ може да се постави едва след 30-тия ден след ПТП. Заявил е, че
травмите са получени от удар на главата на ищеца с предно стъкло на автомобил
докато е пътувал в него, което означавало че е бил без поставен обезопасителен
колан. Ако бил с поставен колан травми на главата-черепномозъчната и
увреждането на слухово-вестибуларния апарат, нямало да се получат изобщо, но
разтягането на врата независимо от колана щяло да се получи.
Разпитан по делото св.Л.Н., доведен от ищеца, е заявил, че с
ищеца работят като младши автоконтрольори в ОПП-СДВР, свидетелят управлявал
автомобила, в който пътувал ищеца през 2014г. по време на настъпилото ПТП,
ищецът бил без поставен обезопасителен колан на предна дясна седалка, в този момент те обслужвали ПТП в
района на ж.к.Д.. Заявил е, чеа управлявал автомобила със скорост от около
15км/ч, чул звук на гуми на друг автомобил, който звук бил типичен при т.нар.
движение „на две гуми”, звукът била „пилене на гуми” и в същия момент този
автомобил се ударил с висока скорост в управлявания от свидетеля автомобил.
След удара ищецът загубил съзнание, свидетелят го разтърсил и ищецът след около
една минута дошъл в съзнание.
С приетите по делото заключения по съдебно-техническата експертиза, които съдът кредитира изцяло като
верни и задълбочени, неопровергани от други доказателства по делото, вещото
лице след запознаване с документи по
делото, е посочило, че удар между двата автомобила е челен и кос, като удар
настъпва изцяло в лента за движение на автомобила, в който пътувал ищецът, а
застрахован при ответника автомобил навлязъл в тази лента при маневра ляв завой
със скорост от 50км/ч., като водачът му е нарушил правила за движение по
пътищата непропускайки автомобила, в който
пътувал ищецът. Посочил е, че ищецът се ударил в предно стъкло, което
означавало че бил без поставен обезопасителен колан.
По делото е прието неоспорено
преводно нареждане съгласно което на 22.05.2015г. ответникът е платил на ищеца
сумата от 4710,90лв. като обезщетение за вреди, претенции за които са предявени
по настоящото дело, от които главница от 4200лв. и лихва в размер на 510,90лв.
за периода от 12.03.2014г. до 22.05.2015г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2014г.,
съдът приема, че приложимият закон за процесния случай е Кодекса за застраховане(в сила от 01.01.2006г., отм).
Предявените искове са с правно
основание чл. 226, от КЗ (отм) вр. с чл.
45 и сл., чл. 52,чл. 51 и чл. 86 от ЗЗД
.
За да бъде уважени така
предявените искове по делото следва да
се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от
лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответник, вреди, причинени на ищеца от този
деликт, който представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които да
обосноват определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за
които е предявена претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна
връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване.
При така депозирания отговор и
при така направени възражения от ответник,
вкл. и възражение по чл. 51,
ал.2 от ЗЗД в негова тежест е да установи, наличие на съпричиняване от
страна на ищец, тоест да ангажира доказателства, че ищец е извършил действия, допринесли за
настъпване на вредоносния резултат, като е следвало да пътува с поставен
обезопасителен колан, но не е поставил такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал.1 от КЗ със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се
задължава да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 267,
ал.1, т. 1 вр. с чл. 268, ал.1, т. 2 от КЗ застрахователят по застраховка ГО на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане, но без причинени имуществени
вреди на пътник в това МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 267,
ал.2 от КЗ застраховката ГО на автомобилисти покрива и отговорността за вреди,
причинени от лице, което не е изрично упълномощено да управлява автомобила, ако
то не е придобило владението върху автомобила чрез кражба, престъпление по чл.
346 от НК или грабеж.
Застрахователния риск при тази отговорност е
опасността от възникване на гражданска отговорност на застрахования.
Задължителните елементи на застрахователното събитие са виновното противоправно
деяние, вредата и причинната връзка между тях. При задължителното застраховане
по ГО на МПС на застраховане подлежат собствениците на МПС и ползвателите на МПС на законно основание
(арг. по чл. 257, ал.2 от КЗ). Само те са застраховани и само за причинени от
тях вреди – лична или на техни вещи, може да се ангажира отговорността на
застрахователя. При застраховката гражданска отговорност на автомобилисти на
обезщетение подлежат всички вреди, причинени на трети лица, за които отговаря
водачът или собственикът на МПС – за вреди от лично действие или за вреди от
вещи.
Съгласно разпоредбата на чл.226
от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен, има право на иск
пряко срещу застрахователя за обезщетение, като застрахователят може да прави
всички възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези
по чл. 207, ал. 3 и ал. 4, както и по чл. 224, ал. 1 от КЗ.
Съдът приема, че от безспорни по
делото обстоятелства, констативен протокол, заключение на авто-техническата
експертиза, по медицинската експертиза, които съдът кредитира изцяло като задълбочено,
неопровергани от други събрани по делото доказателства, неоспорени от страните,
по делото се установява, че към 12.03.2014г. ответникът е бил обвързан от
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с водач на „Опел
Астра”, рег. № ********, в този ден в гр. С. на кръстовище на ул. „Генерал
Стоян Стоянов” и ул. „Чудомир Топлодолски” е настъпило ПТП, при което М. Х.,
при управление на Опел Астра”, рег. № ******* при извършване на маневра завой
на ляво от ул. Ген.Стоянов” към ул. „Чудомир
Топлодолски” не пропуснал движещ се по ул. „Генерал Стоянов” автомобил
„Опел”, рег. № ******* в който пътувал ищеца, в следствие на което ищецът
получил мозъчно сътресение, придружено със зашеметяване-краткотрайна загуба на
съзнание около една минута, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
главата, навяхване на врата, заглъхване на ушите и намаляване на слуха. При
така установеното съдът приема, че водач на застрахован при ответника автомобил
е провел противоправнно поведение, като доколкото по делото презумпция за вина
не е оборена, то съдът приема че това поведение е било виновно.
Съдът приема, че по делото не е
установено в следствие на процесното ПТП ищецът да е претърпял лекостепенна
двустранна невросензорна загуба на
слуха. Приетото по делото представено от ищеца медицинско удостоверение от
07.07.2014г., изготвено от Медицински институт на МВР – Централна експертна
лекарска комисия, установява че при направените към този момент изследвания на
късолатентни слухови евокирани потенциали не се установява лезия на кохлеа,
слухов нерв или стволови структури, свързани със слуховата аферентация. Действително,
изследването от 18.08.2015г. сочи увреждане на слуха, посочено от ищеца и то е
възприето от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Съдът не кредитира
заключението по СМЕ в тази част, доколкото вещото лице не е специалист в
областта, а и изследването от 18.08.2015г. , тоест повече от 1,5 години след процесното ПТП.
Същевременно, прието по делото и неоспорено от страните изследване от
07.07.2014г. е направено само 4 месеца след процесното ПТП , то не е установило
такива увреждания и съдът приема, че от процесното ПТП ищецът не е претърпял
загуба на слуха. С по-голяма достоверност за причинно-следствена връзка между
такова увреждане и процесното ПТП съдът приема, че следва да се ценят
изследванията, които са максимално близки до увреждания, освен в случаи, в
които окончателна диагноза изисква време. В конкретния случай по делото не са
ангажирани доказателства, че уврежданията на ищеца не могат се установят 4
месеца след настъпване на ПТП, поради което и съдът приема, че увреждане на
слуха на ищеца би могло да се установи към 07.07.2014г. Доколкото при нарочните
изследвания за установяване на увреждане на слуха, направени през юли 2014г.,
такива увреждания не са установени, то съдът приема, че при процесното ПТП
ищецът не е претърпял такива. В подкрепа на извода на съда е и проведеното от
ищеца поведение по делото, който не се явил за изследвания при съдебния експерт
по допусната по делото експертиза за установяване наличие на увреждания на
слуха и причина връзка с процесното ПТП. Ищецът е станал пречка за събиране на
това доказателство, което е поискано и от ответника, поради което и съобразно
чл. 161 от ГПК за установени следва да се приемат обстоятелствата, за които
ответник е поискал тази експертиза, а именно че в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП не са настъпили увреждания на слуха на ищеца, посочени от него в
молбата му от 27.11.2015г. В случая
поведението на ищеца обсъдено в съвкупност с удостоверението от 07.07.2014г
позволяват приемане за доказани обстоятелства л, посочени от ответника за
събиране на доказателства за които пречки е създал ищец. Затруднения при
слухово възприятие, дори да е имало при ищеца, съдът приема, че е било временен страничен ефект от останалите преживени
от него травми. При така възприето съдът приема, че ищец не е претърпял в
причинна връзка от процесното ПТП
лекостепенна двустранна невросензорна
загуба на слуха и претенция за обезвреда на тези вреди е неоснователна.
Съдът приема, че по делото не е
установено ищецът да е претърпял и посттравмена церебрастения. Вещото лице по
медицинската експертиза е било кагегорично в извода си, че такава диагноза не
може да се постави само 7 дни след ПТП, както е направено в медицинските
документи на ищеца. Съдът изцяло кредитира извода на вещото лице, обосновало се
с обстоятелство, че при мозъчно сътресение е нормално да има оплаквания от
главоболие, но това не дава основание за поставяне на такава диагноза на този
етап.
С оглед гореизложеното и
доколкото съдът прие, че в причинна връзка с процесно ПТП ищецът е получил
увреждания, то съдът приема, че
отговорност на ответника за тези претърпени от ищеца вреди от поведението на
застрахования при него водач на „Опел
Астра ”, рег. № ******* може да се
ангажира.
По възражението за съпричиняване:
При така направено възражение ответник е въвел като предмет на делото и отговорността
на пострадалия като допълнителен елемент
от фактическия състав на отговорността на застрахователя.
За да има основание за прилагане на института
на чл. 51, ал.2 от ГПК поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка
с настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите,
съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно,
но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води до настъпване
вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим
и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е обективен принос ,
който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този
смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на ОСГТК).
В тежест на ответника при така направени
възражения е да установи наличие на съпричиняване от страна на пострадалия,
тоест да ангажира доказателства, че увреденият е извършил действия, допринасящи
за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди
от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само това
поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е
създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал.2
от ЗЗД има обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление №
17/1963г. Този институт се прилага и по
отношение на недееспособни лица, ако те са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат. Това е така, защото приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
изисква изследване на причинната връзка между резултата и поведението на
пострадалия, но не и вината на пострадалия. При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината на лицето, под чийто надзор е недееспособния.
Поведението на пострадалия и на лицето, под чийто надзор е той, ако е
недееспособен, е от значение при приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД само, за да се направи разграничение по размер на
вредите, намиращи се в причинна връзка с виновно поведение на пострадал и на
делинквент.
Съдът приема за установено по
делото, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан в автомобила,
пътувайки на предна дясна седалка. Това обстоятелство се установява от
показанията на св.Н. и заключенията на техническата и медицинската експертиза,
които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства по делото.
Св.Н. е очевидец на произшествието, пътувал е заедно с ищеца и е видял, че той
е без поставен обезопасителен колан. Вещите лица са били категорични в извода
си, че ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан то той е нямало да
реализира удар в предното стъкло, какъвто е установено по делото, че е
реализиран. При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че
ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан. Същевременно, съдът приема,
че това поведение на ищецът не следва да се приеме като съпричиняване. Това е
така, защото ищецът не е имал задължение да бъде с поставен обезопасителен
колан. По делото не се спори, а и от приети по делото медицински документи, по
делото се установява, че към момента на ПТП ищецът е изпълнявал задълженията си
като младши авто-контрольор при ОПП на СДВР на МВР. При така установеното съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 183, т. 3 от Правилника за прилагане
на закона за движение по пътищата, съгласно която ищецът не е имал задължение
за поставяне на обезопасителен колан. Доколкото ищецът не е имал задължение да
пътува с поставен обезопасителен колан, то съдът приема, че непоставянето на
такъв не е противоправно поведение, поради което и това поведение не може да се
цени като допринесло за настъпване на вредите.
При така възприетото съдът
приема, че възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.
По
размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от прието по
делото епикриза, болнични листове, заключение по съдебно медицинската
експертиза и събрани по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като
неопровергани от другите събрани доказателства, по делото се установява, че в
следствие на процесното ПТП ищецът на млада възраст от 27 години е претърпял
телесни повреди, представляващи лекостепенна черепномозъчна травма , тоест
мозъчно сътресение, придружено със зашеметяване-краткотрайна загуба на съзнание
около една минута, претърпял е контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
главата, навяхване на врата, заглъхване на ушите и намаляване на слуха, общият
възстановителен период е бил 20-30 дни, бил в е в отпуск поради временна нетрудоспособност
от 45 дни, след това се е чувствал по-добре, в момента е напълно възстановен.
Вещото лице е посочило, че при ищеца все още съществуват невъзстановени увреждания
на слухово-вестибуларния апарат, но съдът в тази част не кредитира заключението
по съображения изложени по-горе, а и отделно в подкрепа на извода на съда са и
показанията на доведения от ищеца св.Д., заявил, че в момента ищецът не се
оплаква от нищо. При така установеното съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищец за вреди от процесното ПТП е 6000лв. За да определени този размер
съдът съобрази признанието на ответника за това обстоятелство, както и леките
увреждания на ищеца, краткия му възстановителен период, пълното възстановяване,
характера на проведеното лечение. В случая ищецът е претърпял най-леката степен
на черепно-мозъчните травми, оздравителен период е бил кратък, като при ищеца е налице пълно
възстановяване. При определяне на този размер съдът съобрази и субективната
оценка на ищеца за претърпените болки и страдания за посочените от него
увреждания, но и обстоятелството, че за част от тях съдът прие, че не са
претърпени от ищеца, съответно че не са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При така възприето, но и като
съобрази установено по делото плащане в
хода та процеса на задължението до размера на 4 200лв. за главницата и за лихвата върху същата, то съдът
приема, че иска за сумата от 1 800лв.
следва да се уважи.
По исковете за обезщетение за забава за плащане на главница, за която
съдът прие, че иск е основателен:
Вземането е възникнало от деликт
и изискуемостта му настъпва и без покана до длъжника от момента на откриване на
дееца, което в случая съвпада с настъпване на ПТП. Застрахователят отговаря
като деликветна и приложими досежно забава са разпоредбите за деликта.
При така възприето съдът приема,
че ответник е изпаднал в забава на плащането на главниците, за която съдът
прие, че иск е основателен от момента, в който се претендира- 12.03.2014г. до изплащането им.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото по
искове съдът приема, че разноските следва да се възложат в тежест страни съобразно уважената част от исковете,
при съобразяване на обстоятелство, че ищец е освободен от задължение да заплаща
държавна такси разноски по делото на основание
на чл. 83, ал.2 от ГПК , като е
представляван от адвокат безплатно. Следва да се съобрази и че погасяването на
част от задължението до размера от 4200лв. е направено в хода на процеса, тоест
ответник с поведението си е станал причина за образуване на делото и той следва
да понесе разноски съответстващи на главница от 6000лв.
При така възприето съдът приема,
че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.Д. , представлявал безплатно ищеца като адвокат по делото сумата
от 286лв., определена съобразно уважена част от исковете и минималното
възнаграждение за адвокат по Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения,
който размер съдът приема за приложим в случая. Представеният по делото договор
за правна помощ сочи, че услуги са безплатни на основание на чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв, и това е достатъчно за да му се присъди възнаграждение, без съдът да
изследва дали действително са били налице основанията за предоставяне на
безплатна адвокатска защита. Наличието на основанията за предоставяне на
безплатна адвокатска защита е въпрос на добросъвестно упражняване на адвокатски
права от адвоката, а и в случая ответник не е оспорил наличието на такива
основания.
Ищец следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 1144лв. разноски по делото за възнаграждение за
юрисконсулт; сумата от 32лв. разноски за
свидетел и сумата от 320лв. разноски за вещо лице. Последната е определена на база внесени и платени
400лв. разноски за вещи лица. Действително, ответникът е внесъл и сумата от
100лв. до допълнителна медицинска експертиза, но такава не е изготвена,
възнаграждение не е изплатено и за ответника съществува възможност да иска
освобождаването й, но не и разпределянето й по реда на чл. 78 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 240лв. разноски за
държавна такса и сумата от 40лв. разноски за вещи лица, съобразно уважената
част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.Р.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер на основание на чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл.
86 от ЗЗД сумата от 1800лв., (хиляда и осемстотин лева),
ведно със законната лихва от 12.03.2014г. до изплащането им, представляващи
неплатена част от обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от травми,
причинени на 12.03.2014г. в гр. С. на ул. „*********” от виновно противоправно
поведение на М.К.Х. като водач на автомобил „Опел Астра”, рег. № *******,
застрахован при ответника ДЗИ-О.З.” ЕАД по застраховка „Гражданска отговорност”
полица № 06113002678677/24.11.2013г., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата над 1800лв. до предявения размер
от 30 000лв. и за лихва върху тази горница.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Й. Георгиев Д.,***, партерна основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от общо
286лв. (двеста осемдесет и
шест лева) адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Р.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер да заплати на „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 1496лв (хиляда
четиристотин деветдесет и шест лева) разноски по делото съобразно отхвърлената
част от исковете, като отхвърля като
неоснователно нскането за разпределяне по реда на чл. 78 от ГПК на внесените
100лв. като депозит за
възнаграждение за вещо лице по допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание на чл.
78, ал. 3 вр. с ал. 6 и чл. 83, ал.2 от ГПК сумата от 280лв(двеста и осемдесет лева) държавна такса по делото и
разноски за вещи лица съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: