Решение по дело №12797/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262410
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20201100512797
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

   София, 13л04.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 12797 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

         Образувано е по жалба на З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК*******срещу Разпореждане изх.№ 38827/14.08.2020 г. на ЧСИ В.М.по изп.дело № 20208600400691, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

         Частният жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 100 лв. Моли да бъде и намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

         Взискателят по изпълнителното дело не е депозирал отговор в законоустановения срок. 

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20208600400691 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 е образувано по молба на М.А.М.чрез адв. П.К.и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 04.08.2020 г. от САС, ГК, 8-ми състав, по гр. д. № 4215/ 2019 г., срещу ЗАД ,,Д.Б.Ж.И З.“ АД, което е осъдено да заплати на взискателя М.А.М.сумата от 120 000 лв., ведно със законна лихва за периода от 17.03.2017 г. до изплащане на сумата.

С молбата е поискано събиране на разноските по изпълнителното производство, в това число за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело в полза на взискателя М.А.М.е в размер на 2 999 лв. с ДДС като за плащането на възнаграждението е представен договор за правна защита и съдействие от 04.08.2020 г., който служи за разписка, че сумите са платени в брой. Поискано е и пълно проучване и са възложени всички права по чл. 18 от ЗЧСИ. Авансовите такси са заплатени при образуване на изпълнителното дело, за което има издадена сметка с № 61491/06.08.2020 г. и фактура с № 57831/06.08.2020 г., заплатени са суми: по т. 1 ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело - 24.00 лв. с вкл. ДДС; т. 2 ТТРЗЧСИ - 2 бр. - извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне на начина на изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ - 120.00 лв. с вкл. ДДС; т. 5 ТТРЗЧСИ - за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ТПК - 24.00 лв. с вкл. ДДС; т. 9 ТТРЗЧСИ —- 1бр. — за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 от ГПК.

На 06.08.2020 г. е изготвена подробна сметка за дълга (лист 6 от изп.дело) и покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена на 07.08.2020 г.

На 06.08.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в банка „Уникредит Булбанк“ АД.

С искане вх. № 23485/06.08.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка за регистрирани МПС-та собственост на длъжника и да бъдат наложени запори на същите.

С искане вх. № 23486/06.08.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка в БНБ и налагане на запор на установените сметки.

На 12.08.2020 г. по делото е получена сума в общ размер на 172 563.87 лв. от запор на банкови сметки, наложен на 06.08.2020 г. със запорно съобщение с изх.№ 36291/06.08.2020 г.

С молба с вх.№ 25043/14.08.2020 г. длъжникът е поискал да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 2 999 лв. до 100 лв., както и да бъде преизчислена таксата по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноски към ЗЧСИ, също така и обикновените такси по изпълнението.

С обжалваното разпореждане, възражението на длъжника е оставено без уважение, за което същият е уведомен със съобщение изх. № 38827/ 14.08.2020 г., връчено на 24.08.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат Керанова, като договореното възнаграждение е в размер на 2 999 лв., което съгласно договора, който служи за разписка в тази му част е видно, че е платено в брой при подписването му, но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 200 лв.  Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. Следва да се отбележи и факта, че длъжникът е платил задължението си по изпълнителното дело в рамките на законоустановения двуседмичен срок за доброволно изпълнение. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ Матова възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.

Жалбата срещу постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса в размер на 7 806,37 лв. по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ обаче се явява основателна.

Това е така, защото съгласно т.26, б. „а“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Според забележка т. 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включван авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси  и разноски по самото изпълнителното дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Изрични в този смисъл са и мотивите на решение № 517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО. Освен това следва да се има предвид, че под понятието „парично вземане“ се включва само дългът, предмет на изпълнението, но не и разноските по него. В противен случай би означавало да се събират такси върху разноските, което не отговаря на законодателната идея. Следователно материалният интерес по изпълнителното производство е сумата, която е присъдена с изпълнителния лист, в случая 120 000 лв.. Ето защо, задължението на жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната такса по т. 26, б. „а“ от ТТР към ЗЧСИ от 7 734,40 лв. / с вкл. ДДС/. За разликата над посочената сума от 7 734,40 лв. до сумата 7 806,37 лв. определена от съдебния изпълнител като размер на разноските за пропорционална такса с поканата за доброволно изпълнение, постановлението му относно разноските в тази му част се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от подадената жалба.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА постановление за разноски по изпълнително дело № 20208600400691 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 36289/06.08.2020 г., връчена на З. „Д.Ж.и З.“ АД  на 07.08.2020 г., в частта, с която в тежест на длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/ разноски по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв. до размера на 2 999 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над сумата от 7 734,40 лв.  лв. до размера на 7 806,37 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                            

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.