Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
София, 13л04.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 12797 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК*******срещу Разпореждане изх.№
38827/14.08.2020 г. на ЧСИ В.М.по изп.дело № 20208600400691, с което е оставено
без уважение възражението на жалбоподателя за намаляване размера на разноските
за адвокатско възнаграждение и размера на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ.
Частният жалбоподател излага, че определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и единственото действие на процесуалния
представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело,
поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 100
лв. Моли да бъде и намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят
по изпълнителното дело не е депозирал отговор в законоустановения срок.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани
по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави
без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20208600400691 на
ЧСИ В.М., с рег. № 860 е образувано по молба на М.А.М.чрез адв. П.К.и въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 04.08.2020 г. от САС, ГК, 8-ми състав,
по гр. д. № 4215/ 2019 г., срещу ЗАД ,,Д.Б.Ж.И З.“ АД, което е осъдено да
заплати на взискателя М.А.М.сумата от 120 000 лв., ведно със законна лихва за
периода от 17.03.2017 г. до изплащане на сумата.
С молбата е поискано събиране на разноските по
изпълнителното производство, в това число за адвокатско възнаграждение за един
адвокат. Адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело в полза на
взискателя М.А.М.е в размер на 2 999 лв. с ДДС като за плащането на
възнаграждението е представен договор за правна защита и съдействие от
04.08.2020 г., който служи за разписка, че сумите са платени в брой. Поискано е
и пълно проучване и са възложени всички права по чл. 18 от ЗЧСИ. Авансовите
такси са заплатени при образуване на изпълнителното дело, за което има издадена
сметка с № 61491/06.08.2020 г. и фактура с № 57831/06.08.2020 г., заплатени са
суми: по т. 1 ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело - 24.00 лв. с вкл.
ДДС; т. 2 ТТРЗЧСИ - 2 бр. - извършване на цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника и определяне на начина на изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ -
120.00 лв. с вкл. ДДС; т. 5 ТТРЗЧСИ - за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по
чл. 517, ал. 2 и 3 ТПК - 24.00 лв. с вкл. ДДС; т. 9 ТТРЗЧСИ —- 1бр. — за
налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско
дружество по чл. 517, ал. 1 от ГПК.
На 06.08.2020 г. е изготвена подробна сметка за дълга
(лист 6 от изп.дело) и покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е
връчена на 07.08.2020 г.
На 06.08.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в банка „Уникредит Булбанк“ АД.
С искане вх. № 23485/06.08.2020 г. взискателят е поискал
извършване на справка за регистрирани МПС-та собственост на длъжника и да бъдат
наложени запори на същите.
С искане вх. № 23486/06.08.2020 г. взискателят е поискал
извършване на справка в БНБ и налагане на запор на установените сметки.
На 12.08.2020 г. по делото е получена сума в общ размер
на 172 563.87 лв. от запор на банкови сметки, наложен на 06.08.2020 г. със
запорно съобщение с изх.№ 36291/06.08.2020 г.
С молба с вх.№ 25043/14.08.2020 г. длъжникът е поискал да
се намалят разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 2 999
лв. до 100 лв., както и да бъде преизчислена таксата по чл. 26 от Тарифа за
таксите и разноски към ЗЧСИ, също така и обикновените такси по изпълнението.
С обжалваното разпореждане, възражението на длъжника е
оставено без уважение, за което същият е уведомен със съобщение изх. № 38827/
14.08.2020 г., връчено на 24.08.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради
което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са
предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените доказателства се установява, че
взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от
адвокат Керанова, като договореното възнаграждение е в размер на 2 999
лв., което съгласно договора, който служи за разписка в тази му част е видно,
че е платено в брой при подписването му, но следва да се вземе предвид, че във
връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение
по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е
видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на
взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От
същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви
други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а
именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се
следва възнаграждение за тях. Следва да се отбележи и факта, че длъжникът е
платил задължението си по изпълнителното дело в рамките на законоустановения
двуседмичен срок за доброволно изпълнение. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или
правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при
неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ Матова възнаграждение
за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.
Жалбата срещу постановлението за разноски, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение, в частта на определената от ЧСИ
пропорционална такса в размер на 7 806,37 лв. по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
обаче се явява основателна.
Това е така, защото съгласно т.26, б. „а“ от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. Според забележка т. 4 към т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включван авансовите такси. В
същия не следва да се включват и никакви такси
и разноски по самото изпълнителното дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист. Изрични в този смисъл са и мотивите на решение №
517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО. Освен това следва да се
има предвид, че под понятието „парично вземане“ се включва само дългът, предмет
на изпълнението, но не и разноските по него. В противен случай би означавало да
се събират такси върху разноските, което не отговаря на законодателната идея.
Следователно материалният интерес по изпълнителното производство е сумата,
която е присъдена с изпълнителния лист, в случая 120 000 лв.. Ето защо,
задължението на жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната такса по т.
26, б. „а“ от ТТР към ЗЧСИ от 7 734,40 лв. / с вкл. ДДС/. За разликата над
посочената сума от 7 734,40 лв. до сумата 7 806,37 лв. определена от
съдебния изпълнител като размер на разноските за пропорционална такса с
поканата за доброволно изпълнение, постановлението му относно разноските в тази
му част се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от
подадената жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА постановление за разноски по изпълнително дело № 20208600400691 по описа на
ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, обективирано в покана за
доброволно изпълнение с изх. № 36289/06.08.2020 г., връчена на З. „Д.Ж.и З.“
АД на 07.08.2020 г., в частта, с която в
тежест на длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/ разноски по изпълнението,
представляващи адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв. до
размера на 2 999 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за
разликата над сумата от 7 734,40 лв. лв.
до размера на 7 806,37 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.