Р Е Ш Е Н И Е
№………...
Неприсъствено
по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
12.02.2019 г., град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, четиридесет и девети състав, в публично заседание на пети февруари през
две хиляди и деветнадесета
година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА У., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15995 по описа за
2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции
предявени от В.Х.Ж., ЕГН **********,*** 26 чрез адв. ****У.,***
адрес на кантора: гр. Варна, ул. „Ивайло" 1-Б, против „Д." ****,
представлявано от ****, със седалище и адрес на управление:***, обективно
кумулативно съединени искове по чл.128, т.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, със следните искови претенции:
1.Иск с правно
основание чл. 128, т.1 КТ за осъждане на последното да заплати на ищеца сума в
общ размер от 560 лева, представляваща неплатено уговорено трудово
възнаграждение за извършена работа за периода 01.12.2016 г. до 15.01.2017 г.
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
2.Иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 70,88 лева за периода
от 10.01.2017 г. до датата на завеждане на ИМ и 29,43 лева за периода от
10.02.2017 г. до датата на завеждане на ИМ, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението.
3. Иск с правно
основание чл. 224, ал.1 КТ за осъждане на последното да заплати на ищеца сума в
размер от 435,16 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
4. Иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 14,29
лева,считано от 29.06.2017 г. до датата на завеждане на ИМ, върху сумата от
435,16 лева.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявените искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди, че е бил в трудовоправни отношения с Д." ЕООД по силата на трудов
договор № 187/24.11.2014 г., прекратен на 16.01.2017 г. на основание чл. 325,ал.1,
т.1 от Кодекса на труда и е работил като портиер в производствен обект на
ответното дружество в гр. Аксаково. Твърди, че към датата на прекратяване на
договора не е ползвал годишен отпуск в размер на 21 дни за календарната 2016 г.
и в тази връзка му се е полагало обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 435,16
лева. Твърди, че с молба до представляващия „Д." ЕООД, заведена с вх.
№04/29.06.18 г., ищецът е отправил покана да му бъде изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2016 г., но същото не му е било изплатено
от работодателя „Д." ЕООД към настоящия момент. Приема, че в негова полза
е възникнало право на обезщетение поради забава на изпълнение на парично
обезщетение за периода от 29.06.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба, равняващо се на законната лихва в размер на 14,29 лева. Твърди, че
ответното дружество не му е заплатило полагаемото се месечно възнаграждение за
м. декември 2016 г. и за периода 1 януари - 15 януари 2017 г., като брутното му
трудово възнаграждение към посочените дати е било в размер на 460 лева месечно,
съответно за периода от 01.12.2016 г. до 15.01.2017 г. включително е следвало
да му бъде заплатено нетно възнаграждение в размер на 560 лева (390 лева нетно
за м.декември 2016 г. и 170 лева нетно за периода 01.01.2017
г. до 15.01.2017 г.). Съгласно трудов договор № 187/24.11.2014 г.
възнагражденията се изплащат еднократно, след 10-о число на следващия месец.
Поради това ответникът е изпаднал в забава за изплащане на задължението, като
за периода от 10.01.2017 г. до датата на подаване на ИМ дължи обезщетение в
размер на законната лихва на стойност 70,88 лева върху неизплатеното нетно
възнаграждение за м.декември,
а за периода 10.02.2016 г. до
датата на подаване на ИМ - законна лихва на стойност 29,43 лева върху
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за периода 01.01.2017
г. до 16.01.2017 г. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор, не
е изразил становище по исковата молба, не е направил доказателствени
искания и не е представил доказателства, в определения му от закона едномесечен
срок.
В хода на първото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца отправя молба, съдът да се
произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените
искове. Ответната страна, редовно призована, не се представлява в открито
съдебно заседание и не изразява становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване
на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно
заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе редовно осъществено на
надлежния адрес на седалището на ответното дружество.
Предвид изхода от спора и
направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата
страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените
доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 300
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д." ****, представлявано
от ****, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Ж., ЕГН **********,***
26, следните СУМИ по предявени
кумулативно обективно съединени искове:
1.
сума в общ размер от 560 лева,
представляваща неплатено уговорено трудово възнаграждение за извършена работа
за периода 01.12.2016 г. до 15.01.2017 г. включително, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т.1 КТ;
2. сума, представляваща
обезщетение за забава в размер от 70,88
лева за периода от 10.01.2017 г. до датата на завеждане на ИМ и 29,43 лева за периода от 10.02.2017 г.
до датата на завеждане на ИМ, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД.
3. сумата в размер на 435,16 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 224, ал.1 КТ;
4. сума, представляваща
обезщетение за забава в размер от 14,29
лева, считано от 29.06.2017 г. до датата на завеждане на ИМ, върху сумата
от 435,16 лева, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д." ****, представлявано
от ****, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Ж., ЕГН **********,***
26, СУМАТА от 300,00 лева /триста лева/, представляваща сторените разноски пред
РС-Варна в производството, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д." ****, представлявано
от ****, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна СУМАТА от 200 лева/двеста лева/, представляваща
държавна такса върху всички уважени искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис
от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването
да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: