Р Е Ш Е Н И Е
№ 260642, 13.05.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на петнадесети
април
две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар :
Валентина Василева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 747 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ против
Решение № 41/14.01.2021г., пост. по гр.д.№ 668/2020, ПРС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Т.С.И. сумата от 664,99лв., допълнително
възнаграждение за 58 часа извънреден труд, положен през периода
01.01.2018-30.06.2019г., ведно с мораторна лихва в размер на общо 120,83лв. за
периода от падежа на всяко вземане – 26-то число на месеца до 24.08.2020г.,
заедно със законната лихва, върху главницата начиная от 25.08.2020 до
окончателното й изплащане, както и разноски.
Жалбоподателят от ГД „Изпълнение на
наказанията“ обжалва решението, като
поддържа, че същото е незаконосъобразно, т.к. съдът неправилно е приложил
материалния закон. Поддържа приложението на чл.16е, ал.3 и 4 от ППЗИНЗС,
регламентираща отчитането на графика при нарядите. Развива доводи, че в ал.1 на цитираната норма
е регламентиран обхвата на отработеното време. Излага и подробни съображения
относно почивките, тяхното ползване и включването им към работното време. Поддържа,
че от приетата по делото ССЕ се установява, че е изплатено изцяло времето на
нарядите, положени като извънреден труд. Моли за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на ново такова, с което се отхвърлят исковете. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Т.С.И. е подал отговор на въззивната жалба, в който
поддържа правилност и законосъобразност на решението. Счита, че по делото се
доказва, че даването на наряди е
съпроводено с допълнителни дейности, съпътстващи същинската постова
работа, които не са включени в работната смяна. Позовава се на §1, т.5 и 6 от
ДР на ЗМВР, като поддържа, че съпътстващите дейности са част от работното време
и следва да бъдат заплатени. Поддържа, че тези допълнителни часове работно
време не са отчетени и заплатени от работодателя. Развива подробни съображения
и относно правната уредба на времето за хранене. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна – ответник , останал
недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в
законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената
защита.
За да постанови обжалвания акт,
първоинстанционният съд е установил, че ищецът е държавен служител по смисъла
на закона и полага труд като н. в ответната дирекция като н. при даване на 12 и
24 часови дежурства, при което трудът му се отчита сумирано за тримесечен
период. Приел е, че се доказва при даване на дежурствата по график, че н.ите и
в частност ищецът е следвало да се явяват по-рано на работа и респ. да се
тръгват по-късно с оглед необходимостта от привеждане в униформа, снаряжаване и
инструктаж, както и приемане/сдаване на дежурствата, при което за исковия
период, съобразно заключението на приетата по делото ССЕ се установяват
отработени в повече 58 часа извънреден труд, който не е заплатен. Съдът е
кредитирал приетата ССЕ относно дължимия
размер на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, както и за
мораторната лихва и е присъдил посочените суми.
Във въззивната жалба са направени две
групи оплаквания – за неправилно приложение на материалния закон относно
отчитането на работното време при даването на наряд по график, както и по
отношение въпроса за почивките и времето за хранене. Следва да се отбележи, че
втората група оплаквания касаят въпроси които не са били повдигани като спор и
не са разглеждани изобщо в първоинстанционното производство. Нито ищецът, нито
ответникът са навеждали някакви доводи в тази насока, нито има някакви
твърдения за ползването или неползването им. Въпросът не е обсъждан и в
съдебното решение. При това положение, настоящата инстанция намира, че е
недопустимо едва във въззивното производство да се въвежда в спорния предмет въпросът
за ползването на почивки и време на хранене, още по-малко, че не става ясно в
каква връзка се излагат съображенията от жалбоподателя, че тези почивки се
включват в отчитането на работното време при даване на дежурства.
От фактическа
страна по делото се установява, че между страните съществува служебно правоотношение, възникнало на осн.
ЗИНЗС, като И. е изпълнявал длъжността н. – държавен служител от н.-о.
състав. По делото е представено ЛТД на
ищеца, както и справки за даваните наряди за исковия период. Събирани са гласни
доказателства – разпитван е свидетелят Й. Г., който твърди, че на дежурство
следва да се яви минимум 15 минути преди това за привеждане във форма,
предаване на информация от старите н.и, развод, инструктаж. При сдаване на
дежурството пък н.ите се събират да докладват на главния н., който след обобщаване
на информацията докладва на началника на затвора. Така най-рано се тръгва в
8,50ч.
По делото е изготвена и приета ССЕ с
в.л. З. М., която на база представените по делото графици за дежурства на ищеца
И. е изчислила размера на допълнителните часове труд, по 40 мин. извън графика,
общо в размер на 58ч. за исковия период, които следва да се заплатят - 664,99лв.. Експертизата е установила и
размера на мораторната лихва върху всяка неплатена сума помесечно – от 26-то
число на месеца до предявяване на иска, като общия размер е 120,83лв.
При така установените факти по
делото, настоящата инстанция намира за доказано, че И. е изпълнявал длъжността
„н.“ в н.-о. състав на ГД „Изпълнение на наказанията“, като правоотношението му
е на държавен служител, съгл. чл.19 от ЗИНЗС. Същото се регламентира както от
ЗИНЗС, ППЗИНЗС, така и от ЗМВР и ЗДСл, с оглед изричната препращаща норма на
чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Продължителността на работното време на служителите на
ГДИН е нормативно определена в чл.16А от ППЗИНЗС, като в ал.2 е указано, че за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. Работното
време на лицата, работещи на наряд, съгл. чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС се
изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Нормата на чл. 16е от ППЗИНЗС изброява времето, което се
включва в рамките на работно време: - удълженото работно време; - времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; -времето
за физиологични почивки; - времето за
отдих; - времето за хранене; - фактически извършената работа по време на
разположение (активен период на разположение в поделението); - времето за провеждане на професионално
обучение; - времето на дежурство.
Специалните нормативни актове, регламентиращи правоотношенията, свързани с
работното време на работещите в системата на ГДИН, не съдържат изрична уредба
на труда , положен извън нормативно установеното работно време, поради което с
оглед чл.19, ал.2 от ЗИНЗС следва да намери приложение нормата на ЗМВР –
чл.185, ал.5, съгласно която положеният труд над редовното работно време следва
да бъде заплатено като допълнително възнаграждение за извънреден труд –с
увеличение от 50% върху основното месечно възнаграждение / за допълнително
отработените часове до 70 часа за тримесечие/. Именно този ред следва да бъде
приложен в процесните отношения между страните при наличие на положен
извънреден труд. В чл.303-314 от ППЗИНЗС са регламентирани действията на н.ите,
в зависимост от длъжностите им, като обобщено може да се каже, че преди
започване на наряда същите следва да се явят в униформен вид / снаряжени, в
случаите, в които това е необходимо/, да бъдат инструктирани / да проведат
инструктаж, да предадат/приемат документацията и се запознаят с обстановката,
да обходят помещенията.
С оглед на така очертаната нормативна
уредба на службата на н. в ГДИН, се установява, че същите имат задължения,
които изпълняват преди и след сдаване на дежурствата по наряда. Законодателят
не е лимитирал времето, в която следва да се извършат тези дейности. В същото
време от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, като
кореспондиращи с посочените нормативни задължения, се установява, че н.ите следва да се явят на работа минимум 15
минути преди застъпване на наряда и могат да си тръгнат до 50 минути след
сдаването му. Доколкото претенцията е за положен труд от 40 мин. над
определеното време за дежурства, съдът намира, че следва да приеме
претендираната стойност за положен извънреден труд. ССЕ е определила на база
положените наряди за исковия период, че извънредно отработеното време е от 58
ч. над норматива, който следва да бъде заплатен – в размер на 664,99лв.
Жалбоподателят прави възражение във
въззивната жалба за неправилно приложение на нормата на чл.16 Е, ал.3 и ал.4 от
ППЗИНЗС, съгласно които при 12-часов /24-часов график на наряд или дежурство се отчитат
и заплащат 12 часа /24 часа отработено време по ал. 1. Настоящата инстанция
намира това възражение за неоснователно. Посочените норми се съдържат в
подзаконов нормативен акт и противоречат на императивни норми от по-висок по
ранг нормативен акт – ЗМВР и КТ , относно отчитането и заплащането на
извънредния труд. Още повече и практиката на СЕС по тълкуването на Директива
93/104 и Директива 2003/88/ЕО е в насока, че съгласно чл. 2 от Директива №
2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 4.11.2003
г. относно някои аспекти на организацията на работното време, работното време е
всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в
съответствие с националното законодателство и/или практика.
По изложените съображения , съдът
намира предявеният иск за доказан по основание и размер и като такъв същият
следва да бъде уважен.
При уважаване на главния иск следва
да се уважи и акцесорния – за заплащане на обезщетение за забава. Макар и да
липсват данни за датата на падежа на задължението за заплащане на заплата по
служебното правоотношение, предвид липсата на спор по този въпрос, съдът
приема, че това е посочената в исковата молба – 26-то число на месеца. Съгл.
ССЕ, приета по делото, размерът на мораторната лихва върху неплатения размер на
възнаграждението за извънреден труд е 120,83лв., поради което и този иск следва
да бъде уважен изцяло.
Обжалваното решение като постановено
при същия краен резултат, макар и без наличие на мотиви в него , следва да бъде
потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на делото
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените по делото
разноски в размер на 300лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото и
възражението на жалбоподателя.
По изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/14.01.2021г., пост. по гр.д.№
668/2020, ПРС.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство
на правосъдието, с адрес гр. София, бул. Ген. Столетов №21, да заплати на Т.С.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 300лв., разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :