РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Троян, 27.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на двадесет и седми
януари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело № 860
по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
Съдът
е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление: гр.
София ***** представлявано от **** - Изпълнителни директори, пълномощник
юрисконсулт П.П., против Д.З.Й., с постоянен адрес:***. Претендира се установяване съществуването
на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 692/2019 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира
като цесионер, като твърди, че претендираните вземания се основават на Договор
за паричен заем № 3266120, сключен на 04.07.2018 година между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Д.З.Й., като в последствие вземането по договора е прехвърлено
от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, с ЕИК***** /правоприемник
на който е Агенция за събиране на вземания” АД, понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***** по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД с уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
изпратено с известие за доставяне.
Ищецът сочи, че уведомление за извършената цесия не е
получено до момента от ответника, поради което представя същото с исковата
молба.
В
молбата се твърди, че по силата на посочения договор „Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставил на
ответника паричен заем в размер на 1200.00 лева, която сума той е следвало да върне, ведно с
уговорена договорна лихва в общ размер 80.00 лева, на 16 равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 93.32 лева, като падежът на първата
вноска е 29.06.2015г., а падежът на последната – 26.11.2015г. Твърди се, че
ответникът не е извършил плащане по сключения договор, поради което му е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лева. Ищецът
претендира и неустойка в общ размер 481.92 лева
за неизпълнение на задължението на ответника в 3-дневен срок от сключване
на договора да представи обечзпечение
чрез двама поръчители.
В
молбата се сочи, че върху неплатеното главно задължение е начислена лихва за
забава , която се претендира в общ размер 58.70 лева за периода от 24.08.2018
г. до 30.07.2019 г.
Ищецът прави искане съдът да постанови
решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на Д.З.Й., с постоянен адрес:***, наличието на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София ***** „Д**** представлявано от ****
**** - Изпълнителни директори, а именно:
сумата 767.15 /седемстотин шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки/
лева, представляваща дължима главница по
Договор за паричен заем № ****, сключен на 04.07.2018 година, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2019 г. /датата на подаване на
заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 28.69 /двадесет
и осем лв. и 69ст./ лева – договорна
лихва, сумата 58.70 /петдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 24.08.2018 г. до 30.07.2019 г. и сумата 271.08 лева-неустойка за
неизпълнение.
Претендират се
направените в настоящото производство разноски, както и разноските в
заповедното производство.
При проведената
процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор и
не е взел становище по предявения иск. За последиците от неподаване на отговор
и неупражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане от 08.10.2019г. ,
получено лично от него.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от пълномощника си юрисконсулт П. С*****а,
която поддържа исковата претенция, освен в частта на акцесорните вземания
за неустойка и такса разходи /последната
не е предявена/, като моли искът да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът Д.Й., редовно призован,
не се явява в съдебно заседание и не се
представлява. От същия е постъпило писмено становище, в което е направено
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В становището ответникът е изложил, че поддържа
направените възражения, изложени в депозираното по заповедното производство
възражение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Ищецът претендира съществуване на
вземане в общ размер на 854.54 лева, като се легитимира като цесионер и основава
претенцията си на Договор за паричен заем № 3266120, сключен на 04.07.2018
година между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д.З.Й., като в последствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на
ищцовото дружество. От страна на
ответника не се оспорва основанието на вземанията по посочения договор за
главница, договорна лихва и лихва за забава, а се оспорва размера на главното
вземане.
Видно от изложеното в ИМ е , че от отпуснатия
заем на ответника в общ размер 1200.00 лева, той е погасил сума в общ размер
740.00 лева. В молбата е посочено, че с тази сума е погасена главница в размер
на 432.85 лева, договорна лихва в размер
на 51.31 лева, 210.84 лева неустойка и
45.00 лева такса разходи.
От
приложеното ч.гр.д. № 692/2019 г. по описа на Районен съд ****се
установява, че на 30.07.2019 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр****
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът с разпореждане № 1151 от 05.08.2019 г. е отхвърлил заявлението в частта
на за сумата 271.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 30.08.2018г.-25.10.2018г., като е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 292 от 05.08.2019 г.,
с която е разпоредено Д.З.Й. да заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК*****, сумата 767.15 /седемстотин шестдесет и
седем лева и петнадесет стотинки/ лева,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 3266120,
сключен на 04.07.2018 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до
окончателното й изплащане, сумата 28.39 /двадесет и осем лв. и 39 ст./ лева – договорна лихва за периода
23.08.2018г.-25.10.2018г., сумата 58.70 /петдесет и осем лева и седемдесет
стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.08.2018 г. до 30.07.2019 г., сумата
25.00 /двадесет и пет/ лева - разноски по делото за платена държавна такса,
както и сумата 50.00 /петдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е в заповедта, че вземането произтича
от неизпълнение на парично задължение по
договор за паричен заем №****, сключен на 04.07.2018 година между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Д.З.Й..
Длъжникът
Д.Й. е подал възражение вх.№ 4689 от 22.08.2019г., с което е оспорил размера на
вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава. Във
вързражението е посочил, че начислените такса разходи в размер на 45.00 лева не
са дължими от него, тъй като уговорките, от които произтичат, са нищожни поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Поради нищожността на клаузата за неустойка - вземане,
отхвърлено от заповедния съд по съображения за нищожност на същата поради
противоречие с добрите нрави, Й. е посочил, че с погасената от него сума следва
да се счита погасена главницата в общ размер 688.69 лева.
С
разпореждане № 1252 от 23.08.2019 г. съдът е указал на заявителя, че следва да
предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен
установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника,
за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и
той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
В производството по чл.422 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска.
В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по
делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.
гр.дело № 692/2019 г. по описа на Районен съд гр.****, т.е. оспорил е вземането
на заявителя. Искът е предявен в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването
на процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти
относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем
и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на
ответника да върне предоставената сума /възникването на задължението на
ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата
изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния
договор от страна на ищеца/. В тежест на ищеца е да докаже и претендираните
акцесорни вземания.
Ищецът, който се легитимира като
цесионер на вземането, следва да докаже, че е налице валидно прехвърляне на
вземането и че длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Ответникът не оспорва качеството
цесионер на ищеца, като съдът приема, че последният е активно легитимиран да
предяви иска, тъй като уведомлението за извършената цесия е получено от
ответника с исковата молба.
Съдът споделя възраженията на ответника,
изложени по заповедното производство, които той е заявил, че поддържа и в
настоящото производство.
Тъй
като съдът се е произнесъл с влязло в
сила разпореждане № 1151/05.08.2019г. , с което е приел, че вземането за
неустойка не е дължимо поради противоречие на уговорките в договора с добрите
нрави, то ищецът неправилно е приспаднал от общата погасена сума сумата от
210.84 лв. за неустойка.
В
нестоящето производство ищецът не е претендирал вземане за такса разходи в
размер на 45.00 лв., но същата сума е приспадната от общата погасена от
ответника такава. В случая в ИМ се
твърди, че предоставената сума е под формата на потребителски кредит, който е
сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, затова нормите
му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде
съобразено императивното правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Така
наречената „такса разходи“ представлява такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита. Същото е изрично забранено с разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, затова тези уговорки са нищожни поради противоречие със
закона.
Предвид което съдът приема възраженията на
ответника за основателни и приспаднатите
две суми от претендирани акцесорни вземания в общ размер 255.84 лева от общо
платените от ответника 740.00 лева, следва да бъдат приспаднати от главното му
задължение, като дължимата главница се формира по този начин в общ размер
511.31 лева. Тъй като претендираното вземане за неустойка в размер 271.08 лв.
не се поддържа от ищеца, тъй като същото е отхвърлено още в заповедното
производство, то искът в частта на тази претенция следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Ответникът не оспорва основанието и размера на
договорната лихва и обезщетението за забава.
Ето защо съдът приема, че искът, като частично основателен,
следва да се уважи до размер на 511.31 лева за главницата, а в частта до пълния
претендиран размер от 767.15 лв. и в частта на неустойката, следва да се
отхвърли като неоснователен. По отношение на двете акцесорни вземания искът
следва да се уважи в претендираните размери.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 и ал.3 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част от иска. В
производството ищецът е заплатил ДТ в размер на 25.00 лв , като му се дъжи и 100.00
лв. юрисконсултско възнаграждение на осн.
чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Съразмерно с уважената част ответникът следва да заплати сумата
66.45 лева. Д.Й. следва да заплати и разноски за заповедното производство в
размер на 75.00 лева, които съразмерно с уважената част от иска са 39.88 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на на Д.З.Й., ЕГН **********,***, наличието на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София ****, представлявано от ***** -
Изпълнителни директори, за сумата 511.31
/ петстотин и единадесет лева и 31 ст./,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 3266120,
сключен на 04.07.2018 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до
окончателното й изплащане, сумата 28.69 /двадесет и осем лв. и 69ст./ лева – договорна лихва за периода
23.08.2018г.-25.10.2018г., сумата 58.70 /петдесет и осем лева и седемдесет
стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.08.2018 г. до 30.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта на претендираната главница до пълния
претендиран размер от 767.15 лева и сумата 271.08 лева-неустойка за
неизпълнение, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК Д.З.Й., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление: гр. София ***** представлявано от **** -
Изпълнителни директори, сумата 66.45
/ шестдесет и шест лева и 45 ст./ лева,
представляваща разноски в настоящето исково производство, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК Д.З.Й.,
ЕГН **********,***, да заплати
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, *****, със седалище и адрес на управление: гр. София ****, представлявано
от **** - Изпълнителни директори , сумата 39.88 /тридесет и девет лева и 88 ст./ лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 692/2019г. по описа на Троянски
районен съд, съразмерно с уважената част от иска.
Присъдената
сума може да се преведе по банкова сметка *** „Обединена Българска Банка”
АД, както следва: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: