МОТИВИ към
присъда № 655 от 29.11.2010 г.
по НОХД № 963/2010
г. по описа на ГОРС, девети състав
Районна прокуратура гр.Г.О. е повдигнала обвинение
срещу:
І. В.В.Р., с ЕГН **********, за това, че през периода
месец май - месец септември 2007г. в гр. Г. О., в съучастие като съизвършител с
Л.М.Р. ***, с цел да набави за себе си и за нея имотна облага, въвел и
поддържал заблуждение у А.А.П. ***, че ще я запише за участие в реалити-шоу „Сървайвър”,
с което й причинил имотна вреда в размер на 7878,80лв. /седем хиляди осемстотин
седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ - престъпление по чл. 209, ал.1,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
ІІ. Л.М.Р., с ЕГН **********, з това, че през периода
месец май - месец септември 2007г. в гр. Г. О., в съучастие като съизвършител с
В. ***, с цел да набави за себе си и за него имотна облага, поддържала
заблуждение у А.А.П. ***, че В.Р. ще й уговори участие в реалити-шоу „Сървайвър”,
с което й причинила имотна вреда в размер на 7878,80лв. /седем хиляди
осемстотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ - престъпление по
чл.209, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
От страна на
пострадалата А.П. не бе предявен граждански иск. Същата не бе конституирана
като граждански ищец и частен обвинител.
Преди даване
ход на съдебното следствие по настоящото дело, подсъдимите В.Р. и Л.Р. заявиха,
че желаят делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Това
тяхно желание беше потвърдено и от защитника - адв. Б.Н. от ВТАК. Съдът допусна
предварително изслушване на подсъдимите. На основание чл.372, ал.1 от НПК им
разясни техните права по чл.371 и следващите от НПК.
Подсъдимите
заявиха, че са разбрали своите права, които се предвиждат от закона, ако
производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие.
Пожелаха да се признаят за виновни по обвинението, което е отразено в
обвинителния акт, който е получен от тях заедно с призовката им за явяване в
насроченото съдебно заседание. Двамата подсъдими уточниха, че признават изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се
събират други доказателства по делото отнасящи се за тях.
Предвид
изразеното категорично становище на подсъдимите, съдът даде ход на съкратеното
съдебно следствие. Прокурорът прочете обвинителния акт.
Подсъдимият В.В.Р.
заяви, че разбира обвинението, призна се за виновен. Заяви, че не желае да се
събират други доказателства.
Подсъдимата Л.М.Р.
заяви, че разбира обвинението. Призна се за виновна по така повдигнатото й
обвинение. Заяви, че не желае да се събират други доказателства.
Съдът, след
като се запозна с материалите по делото и направените самопризнания от подсъдимите,
установи, че е налице изискването на закона, отразено в чл.371, т.2 от НПК, а
именно, че самопризнанията на В.Р. и Л.Р. се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. По тази причина и на основание чл.372,
ал.4 от НПК, съдът определи, че при постановяване на присъдата срещу подсъдимите,
ще се ползват техните самопризнания, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения:
Прокурор Н. в своята
пледоария подробно описва изяснената фактическа обстановка. Сочи, че в днешно
съдебно заседание подсъдимият Р. признава изцяло фактите и обстоятелствата,
описани в обвинителния акт. Заяви, че тъй като производството по делото се
разглежда при условията на съкратеното съдебно следствие, следва на подсъдимите
да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като деянието е
извършено през 2007 г.
и приложението на чл.55 от НК е по-благоприятно за тях. Предлага на подсъдимия Р.
да бъде наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи в затвор при строг режим, както и да бъде извършено групиране на
наказанията му при условията на чл.25 и чл.23 от НК, като му се определи общо
наказание измежду наложените му, в размер на най-тежкото от тях в размер на три
години лишаване от свобода и на основание чл.25 да се приспадне времето през
което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и да бъде
приспаднато времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода. По-нататък
представителят на обвинението сочи, че в съдебно заседание подсъдимата Р.
признава изцяло фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт и че извършеното
от нея следва да се квалифицира като деяние по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2от НК. Предлага на съда на Р. да бъде наложено наказание пет месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години,
както и да бъде извършено групиране на наказанията й.
Защитникът на подсъдимите в
лицето на адв. Б.Н. от ВТАК заявява, че в настоящото съдебно производство
подзащитните му признават фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, признават своята вина. Поддържа тезата на прокурора, че при постановяване
на присъдата е необходимо да се приложи нормата на чл. 55 от НК. Изрази желание
наказанието на Р. да бъде под законния минимум от една година. Аргументът му в
тази насока е свързано единствено с осъжданията на подзащитния му В.Р., която в
момента търпи наказание лишаване от свобода. По отношение наказанието което
следва да се наложи на подзащитната му Л.Р., е съгласен с предложението на
прокурора.
Подсъдимият Р. заяви, че поддържа казаното от
прокурора и адвоката му. При дадената му последна дума изрази съжаление за
случилото се.
Подсъдимата Р. заяви, че не оспорвам нищо. Съжалява за
случилото се. При дадената й последна дума заяви, че съжалява за ситуацията.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и
направените самопризнания от подсъдимите, установи, че е налице изискването на
закона, отразено в чл.371, т.2 от НПК, а именно, че самопризнанията на подсъдимите
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. По
тази причина и на основание чл.372, ал.4 от НПК, съдът определи, че при постановяване
на присъдата срещу подсъдимите, ще се ползват техните самопризнания, без да се
събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият В.В.Р. е роден на *** ***. Той е българин,
български гражданин. Постоянният му адрес на местоживеене ***. Понастоящем е в …
гр. П.. Има завършено висше образование. Не е женен. ЕГН **********. Осъждан е.
Подсъдимата Л.М.Р. е родена на *** ***. Тя е българка,
българска гражданка. Постоянният й адрес на местоживеене ***, а настоящият -
гр. П., ул. ... №.... Има завършено с висше образование. Омъжена. ЕГН **********.
Осъждана.
В хода на разследването е установено следното:
А.П. *** О. и
подсъдимия В.Р. били добри познати. В началото на месец май 2007г. В.
гостувал в дома на П. *** О. заедно с приятеля си – свидетелят Н.С.Н. ***.
Тогава П. споделила пред двамата, че желае да участва в реалити шоу-то
„Сървайвър”. Р. й казал, че срещу сумата от 1100лв. може да й уреди участие в
предаването, тъй като продуцента на шоуто бил братовчед на майка му и имал
познати от екипа. Около двадесет дни по-късно П. дала сумата от 1100лв.
в брой на Р. *** О. в присъствието на свидетеля М.Щ..
Последният знаел лично от обвиняемия, че В. ще „урежда” А. за участие в шоуто.
Няколко дни по-късно подсъдимият В.Р. поискал от А.П. още 4500лв., за да може
участието й в шоуто да бъде съвсем сигурно. Когато П. поискала документ, който
да докаже, че е одобрена за участие, Р. й казал, че тези пари са не само за
участието й, а и за да бъде избрана за победител. Казал също така, че е уредил
това да стане без да минава на кастинг, какъвто се изисквало за останалите
кандидати. Обещал по-късно да й донесе и договор. Докато А. се колебаела дали
да се съгласи и да даде парите на В., по телефона й се обадила майка му –
подсъдимата Л.Р., която настояла П. да даде парите на сина й, тъй като работата
е сериозна, а и наближавало отпътуването за острова. П. дала на В. сумата от
4500лв. в брой пред свидетелите Д.К. ***. Пострадалата сметнала, че това, което
й казват подсъдимите е истина, защото получила електронно писмо по Интернет, в
което екипът на „Сървайвър” й честитил избирането за участие. За благодарност Р.
поискал П. да закупи на свое име лаптоп и мобилен телефонен апарат, като плати
само първата вноска, а той нататък щял да изплаща вещите. П. закупила лаптоп за
сумата от 1614,24лв., и мобилен телефон за сумата от 664,56лв. В гр. Г.О. дала
вещите на подсъдимия Р.,*** с тях и прилежащите документи - договори и
попълнени платежни нареждания. Когато по-късно от „... ” и „...” кредит започнали
да търсят П., тъй като вноските не били погасявани, тя разговаряла с подсъдимия
Р., който я уверил, че е станала някаква грешка и че той плаща вноските. От
двете компании обаче продължавали да я търсят и се установило, че след
закупуването не е плащана нито една вноска. От свидетеля Н., П. разбрала, че
веднага след като ги е получил от нея, Р. е заложил вещите в заложни къщи в гр.П.
на името на Н.. В края на месец август 2007 г. Р. отново отишъл в дома на П. и й казал
да си приготвя багажа понеже на 03.09.2007г. ще лети от С. за острова с
останалите участници. Тримата – пострадалата П., подсъдимият Р. и детето на П. ***.
По времето, когато му гостувала в П., П. гледала реклами по телевизията, от
които останала с впечатление, че участниците не само са избрани, но са и вече
на острова. За да я увери, че се заблуждава, Р. пред нея провел телефонен
разговор с продуцента на шоуто, който по негови думи казал, че само екипът е заминал.
На 19. 09. 2007г. обаче започнало излъчването на епизодите и П. разбрала, че е
измамена.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът
установи от самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства (чл.372, ал. 4 от НПК).
Обвинението срещу подсъдимите се доказва от признанията им, направени в хода на
съдебно производство по настоящото дело. Доказва се и от показанията на
свидетелите А.А.П., Д.С.К., Т.Г.И., М.Ж.Щ., Н.С.Н., К.С.К., В.Д.Д. и Б.Г.А.,
дадени в хода на досъдебното производство, както и от писмените материали,
надлежно приложени към настоящото делото. Съдът не констатира противоречия в
доказателствения материал.
С оглед на така изложената фактическа обстановка
следва да се приеме, че с действията си, от обективна и субективна страна, В.В.Р.
и Л.М.Р. са осъществили състава на престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
Съвкупната преценка от събраните доказателства
мотивира съда да приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимите В.Р. и Л.Р.
са извършили престъплението, за което са обвинени от ГОРП.
От обективна страна се установи, че В.Р. в съучастие
като извършител с майка си Л.Р., са въвел в заблуждение, а Л.Р. поддържала
заблуждение у А.П., изразяващо се в невярната представа, че могат да осигурят
участието й в телевизионно шоу.
От субективна страна В. и Л. Р. са действали виновно с
пряк умисъл и с користна цел. Съзнавали са, че поддържат заблуждение у А.П. и
че по този начин я мотивират да плати сумата 7 878,80 лв., както и че това
действие й причинява имотна вреда.
Причините за извършване на деянието се коренят в
ниското правно съзнание на двамата подсъдими, незачитането на установения в
страната законов ред и желанието им да се облагодетелстват по неправомерен
начин.
Поради това съдът призна подсъдимите В.В.Р. и Л.М.Р. за
виновни в извършването на престъплението, за което им е повдигнато обвинение.
В хода на делото не се установиха обстоятелства,
изключващи обществената опасност, противоправността и наказуемостта на деянието
на подсъдимите В.Р. и Л.Р. нито основания за освобождаването им от наказателна
отговорност., поради което съдът прецени, че на двамата, следва да бъде
наложено наказание за извършването на гореспоменатото престъпление.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
следното:
Подсъдимият Р. е осъждан. Обществената опасност на
деянието му е висока за този вид престъпления.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете направените
от подсъдимия самопризнания, изразеното съжаление за извършеното, а също и
изискванията на закона, отразени в чл.373, ал.2 от НПК, тъй като производството
по делото се разви при условията и реда на глава ХХVІІ от НПК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства: незачитане
правото на собственост, липсата на правна култура, утвърдени престъпни навици,
чувството за безнаказаност за този вид престъпления.
Като прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК, предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и
изискванията на закона предвидени в чл.373, ал.2 от НПК.
С оглед изложените съображения съдът счете, че за
постигане на предвидените цели на
наказателната репресия, на подсъдимия В.В.Р. следва да бъде наложено наказание
Пробация, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие, без лишаване от
свобода, а именно: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес в гр. П., ул. …
№…, с явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от него
длъжностно лице за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила;
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила; 3.Безвъзмезден труд в полза на
обществото от триста и двадесет часа годишно за три поредни години.
По отношение на подсъдимата Л.М.Р.
съдът прецени, че за постигане на предвидените цели на наказателната репресия,
следва да й бъде наложено наказание пробация, като съвкупност от мерки за
контрол и въздействие, без лишаване от свобода, а именно: 1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес в гр. П., ул. ... №..., с явяване и подписване
пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила; 2.Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът
определи на Л.М.Р., едно общо наказание, измежду наложените й по НОХД
№4151/2009 г. по описа на Районен съд гр. П. и по настоящото НОХД №963/2010 г.
по описа на Районен съд гр. Г.О., в размер на най-тежкото от тях, а именно шест
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1, от НК, отлага
изпълнението на определеното общо наказание за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът осъди: - В.В.Р., да заплати по сметката на Районен съд гр. Г.О.
сумата от 24,99 лв., представляваща частта от направените по делото разноски,
който той трябва да заплати, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист- Л.М.Р. да заплати по сметката на Районен съд гр. Г.О. сумата
от 24,98 лв., представляваща частта от направените по делото разноски, който тя
трябва да заплати, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ….………………………
(ХР.
ПОПОВ)