№ 15172
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110166140 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТЕАД е предявил установителен иск да бъде признато със сила на
присъдено нещо , че ответникът й дължи следните сумата от 9 916,97 лв, представляващи
мораторна лихва , дълъжима за забавено плащане на цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от месец 06.2019г. до месец 04.2020г. , начислена
за периода от 03.03.2020г. до 26.11.2021г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 43115/2022г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 05.07.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал
за уважаване на иска.
Ответната страна УМБАЛ „А ЕАД оспорва предявеня иск изцяло по основание и по
размер според изявленията на пълномощника й в представения на 03.02.2023г. отговор на
исковата молба. Посочва се , че всички задължения за плащане цената на доставена
топлинна енергия са погасени , с което са погасени и акцесолните задължения за лихви.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
1
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването на иска , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
43115/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен, а не осъдителен.
Относно основателността на иска :
Предявеният установителен иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Комулативно изискуем елемент от правопораждащия фактически състав на
задължението по чл.86,ал.1 ЗЗД за т.нар. законна лихва за забава е изпадането в забава на
длъжника (ответника) по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД относно изпълнението (плащането) на
главното задължение.
Задължението за плащане на цената на доставена топлинна енергия е срочно, тъй като
има определен срок за плащането му. Според посоченото от ищеца в обстоятелствената част
на исковата молба ,съгласно чл.40, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от „ТЕАД на потребители в град София , които са били приложими
относно договорното правоотношение между страните през процесния период , срокът за
плащане на цената на доставената топлинна енергия е 20-то число на месеца , следващ
месеца на доставката. Следователно длъжникът по задължение за плащане на цена на
доставена топлинна енергия изпада в забава съгласно чл.84,ал.1, изр.1 ЗЗД , т.е. след
настъпването на падежа.
Страните по настоящото дело не спорят , че ответникът е платил всички дължими
суми по главниците. Това се твърди в отговора на исковата молба и не се оспорва от ищеца.
Това е посочено и в приложеното към исковата молба извлечение от сметка , в което е
вписано , че задълженията за главници са „0.00”.
В настоящото съдебно производство не са представени доказателства за датите на
плащанията , осъществени от ответника за погасяване на главните задължения за цената на
доставената топлинна енергия. Тези дати не са посочени и в приетото по делото в
заседанието на 05.07.2024г. заключение по съдебно-счетоводната ексертиза, в което изрично
е отбелязано , че не са установени данни за плащанията на начислените главници.
Следователно по настоящото дело не е доказано , че плащанията са извършвани от
ответника след падежите, съответно не е доказано изпадането на ответника в забава за
всяко плащане и съответно не е доказан периода на забавата за всяко плащане (ако е
налице такава).
Поради недоказаност на забавата на ответника не е налице един от комулативно
изискуемите елементи от правопораждащия фактически състав на претендираното от ищеца
вземане по чл.86,ал.1 ЗЗД. Доколкото не е доказано възникването на претендираното от
ищеца вземане , установителният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
2
връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете не са
уважени.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото дело.
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (100 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „Т ЕАД, ЕИК**, със седалище
и адрес на управление: гр. София,ул. **, против УМБАЛ „А ЕАД, ЕИК: **, гр.София,
район „** положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 9 916,97 лв (девет хиляди деветстотин и
шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи мораторна лихва ,
дълъжима за забавено плащане на цената на доставена от ищцовото дружество топлинна
енергия през периода от месец 06.2019г. до месец 04.2020г., начислена за периода от
03.03.2020г. до 26.11.2021г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 43115/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. **, ДА
ЗАПЛАТИ на УМБАЛ„А ЕАД, ЕИК: **, гр.София, район „** на основание чл. 78, ал. 8
ГПК сумата от 100 лв (сто лева), представляваща полагащото се на ответника
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3