Присъда по дело №3917/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 36
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 1 януари 2022 г.)
Съдия: Иван Коев
Дело: 20211100203917
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 36
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 24 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
СъдебниАЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
заседатели:АЛЕКСАНДРОВ

БОРИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ТАСЕВ
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
и прокурора Събина Ненчева Христова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иван Коев Наказателно дело от общ характер
№ 20211100203917 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. ЗЛ. Д. роден на **** г. в гр. Годеч,
българин, с българско гражданство, със средно образование, женен,
неосъждан, работи като ватман към „Столичен Електротранспорт“ АД, жив. в
гр. Годеч, ул. ****, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 18.08.2019 г.
в гр. София, ж.к. „Бъкстон” бул. ”Цар Борис III” на трамвайно трасе в района
на спиркова табела на СМГТ № 0583 с посока на движение от бул. „Иван
Евстатиев Гешов“ към бул. „Овча купел“ при управление на моторно
превозно средство - трамвайна мотриса “TRAMWAI”, модел “Т6М-700” с
инв. № TR701, извършил маневра „потегляне“ в нарушение правилата за
движение по пътищата, съдържащи се в разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от
ППЗДвП без да се убеди, че няма да застраши останалите участници в
1
движението и причинил пътнотранспортно произшествие с Г.С. С., като при
потегляне управляваната от него трамвайна мотриса с предната си част
притиснала намиращия се на релсовия път С. към аварирала трамвайна
мотриса „TRAMWAI”, модел “Т8М-700 М IT” с инв. № TR2406, при което
последният получил тежка гръдна травма, в следствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на Г.С. С., настъпила на 31.08.2019 г.,
като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което и на основание чл. 343а вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. З и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с налагане на
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично, и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ, като го ОПРАВДАВА в това да е нарушил правилата за
движение по пътищата, съдържащи се в разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. ЗЛ. Д. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 636,80 лв. в полза на републиканския
бюджет по сметка на МВР, а направените от съда разноски в размер на 120
лв., както и 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 15-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Делото е за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение № 207 от
22.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 263 по описа на Софийски апелативен съд за 2021
г., Наказателно отделение, IV състав, е отменил присъда № 260005 от 15.01.2021 г.,
постановена по НОХД № 3867 по описа на Софийски градски съд за 2020 г., Наказателно
отделение, 7 състав и е върнал делото за нова разглеждане от друг състав на същия съд от
стадия на разпоредителното заседание, поради констатирани допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК.
Производството по делото е образувано по повод внесен от Софийска градска
прокуратура обвинителен акт, с който на съд е предаден Д. ЗЛ. Д., с ЕГН: **********, с
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 1 НК, за
това, че на 19.08.2019 г. в гр. София, ж.к. "Бъкстон", бул. "Цар Борис III" в района на СМГТ
№ 0583 при управление на подвижен железопътен състав трамваен състав "TRAMWAI",
модел "Т6М-700", с инв. № TR701, а именно извършването на маневра "потегляне" нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 ЗДвП "Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и чл. 77, ал. 1
ППЗДвП "Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма
забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди
да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал"
и причинил пътнотранспортно произшествие с намиращия се пред трамвайната мотриса –
Г.С. С., като придвижил напред мотрисата си, която притиснала Г.С. С. към аварирал
подвижен трамваен състав марка "TRAMWAI", модел "Т8М-700 М IT", с инв. № TR2406 и
следствие на което по непредпазливост причинил неговата смърт.
В разпоредително заседание на 09.07.2021 г. при повторното разглеждане на делото
съдът е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 248, ал. 5, т. 1 НПК и е прекратил
съдебното производство по НОХД № 2538 по описа на Софийски градски съд за 2021 г.,
Наказателно отделение, 24 състав, като е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на
не очевидни фактически грешки в обвинението, а съществени противоречия, ограничаващи
правото на защита на обвиняемия.
На 07.10.2021 г. са депозирани, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, материалите по
досъдебното производство, за образуване на съдебно производство и разглеждане на делото,
като са отстранени противоречията в обвинението, ограничаващи правото на защита на
обвиняемия и е образувано настоящото производство.
Софийска градска прокуратура е обвинила Д. ЗЛ. Д. в това, че: на 18.08.2019 г. в гр.
София, ж.к. "Бъкстон", бул. "Цар Борис III" на трамвайното трасе в района на спиркова
табела СМГТ № 0583 с посока на движение от бул. "Иван Евстатиев Гешев" към бул. "Овча
купел" при управление на моторно превозно средство – трамвайна мотриса "TRAMWAI",
модел "Т6М-700", с инв. № TR701, извършил маневра "потегляне" в нарушение на
правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 ЗДвП "Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и чл. 77, ал. 1
ППЗДвП "Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма
1
забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди
да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал"
и причинил пътнотранспортно произшествие с Г.С. С., като при потегляне с управляваната
от него трамвайна мотриса с предната си част същата притиснала намиращия се на релсовия
път Г.С. С. към намиращата се на релсовия път аварирала трамвайна мотриса "TRAMWAI",
модел "Т8М-700 М IT", с инв. № TR2406 и следствие на което по непредпазливост
причинил смъртта на Г.С. С., която настъпила на 31.08.2019 г. поради причинена тежка
гръдна травма – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В хода на съдебното производство, в съответствие с разпоредбите на чл. 76 и сл. НПК,
на основание направено изявление от адв. Р.П. и адв. Л.Г., като повереници на К.С. и М.К.,
наследници на пострадалото от престъплението лице, съдът конституира същите в процеса
като частни обвинители. Процесуалните представители направиха изрично изявление, че не
желаят да се конституират, като граждански ищци в процеса.
След проведено разпоредително заседание, в което не се установиха основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство, нито основания за прекратяване
на съдебното производство и връщане делото на прокурора, не се установиха допуснати
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Направено е изрично
изявление за разглеждане на делото по общия ред.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, счита го безспорно доказано
от обективна и субективна страна. В обвинителната реч анализира събраните по делото
доказателства, въз основа на които формулира извод, че съставомерният престъпен резултат
е настъпил преди всичко поради липсата на предварително обучение, извън провеждания
ежедневен и периодичен инструктаж на извършващите дейността управление на трамвайна
мотриса, изразяваща се в липса на обучение за прикачване на трамвайна мотриса, довело до
настъпване на леталния изход за пострадалото лице. С оглед на обстоятелството, че
деянието е извършено по непредпазливост, като деецът е могъл и е бил длъжен да предвиди
настъпване на обществено опасните последици, и предвид обстоятелството, че същият, е с
чисто съдебно минало, с оглед наказанието прокурора счита, че същото следва да бъде
определено с оглед минималния размер и евентуално, по преценка на съда, да бъде
приложен института на условното осъждане. Заявява се също така, че следва да се наложи и
кумулативно наказание, отнемане право да управлява МПС за срок от две години.
Повереникът на частните обвинители – адв. Л.Г., поддържа повдигнатото от прокурора
обвинение, като се присъединяват към становището за съставомерност и доказаност на
извършеното от подсъдимия престъпление. Развиват се съображения за механизма на
настъпване на ПТП и вината на дееца. Не се солидаризира с изложеното от държавното
обвинение относно вида и размера на наказанието лишаване от свобода, като счита, че
следва да се определи наказание над минималния размер и същото да бъде при условията на
ефективно изтърпяване.
Повереникът на частните обвинители – адв. Р.П., поддържа повдигнатото от прокурора
обвинение, като се присъединяват към становището за съставомерност и доказаност на
2
извършеното от подсъдимия престъпление. Развиват се съображения за механизма на
настъпване на ПТП и вината на дееца, вкл. за начина на тяхното обучаване. Не се
солидаризира с изложеното от държавното обвинение относно вида и размера на
наказанието лишаване от свобода, като счита, че следва да се определи наказание над
минималния размер и същото да бъде при условията на ефективно изтърпяване. Не се
солидализира с предложеното от държавното обвинение наказание, отнемане от право
управлява МПС за срок от две години, като предлага същото да бъде за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия – адв. Л.Л., оспорва цялата вина за случилото се да е от
дееца, като анализира вътрешните правила в предприятието в което е работил подсъдимия,
както и опита му на тази длъжност. Счита, че адекватно наказание и целесъобразно
наказание, с оглед разпоредбата на чл. 36 НК, за постигане целите на генералната превенция
наказанието следва да е при условията на чл. 55 НК.
Подсъдимият Д.Д. се солидаризира с предложението на защитника си. В последната си
дума изразява съжаление за случилото се и заявява, че желае справедливо наказание.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
Д. ЗЛ. Д., с ЕГН: **********, роден на **** г., българин, с българско гражданство, със
средно образование, женен, работи като ватман към "Столичен Електротранспорт" АД,
неосъждан, живущ в гр. Годеч, с наложено административно наказание през 2007 г.
Подсъдимият Д. работел като "ватман" към дружеството "Столичен Електротранспорт"
АД, назначен по трудов договор е трудов договор № 12 от 04.09.2018 г.
Пострадалото лице Г.С. Славчев също работел като "ватман" към същото дружество,
тогава "СКГТ- Електротранспорт" АД, назначен по трудов договор № 381 от 10.07.2002 г.
На 18.08.2019 г. подсъдимият изпълнявал задълженията си управлявайки трамвайна
мотриса "TRAMWAI", модел "Т6М-700", с инв. № TR701 с посока на движение от бул.
"Иван Гешов" към ж.к. "Овча купел" в гр. София. В района на СМГТ № 0583, в ж.к.
"Бъкстон", бул. "Цар Борис III" видял спряла друга трамвайна мотриса по линия № 5, която
въпреки разрешителния сигнал на светофара не потеглила. От нея слязъл ватман Г. С., който
отишъл при подсъдимия и му обяснил, че управляваната от него мотриса е аварирала. И
подсъдимият Д. и пострадалият С. се свързали последователно с дежурния диспечер,
обяснили ситуацията и се уточнили двамата ватмани да предприемат обичайните в такива
случаи действия по т.нар. "прикачване и придвижване на трамвайни мотриси на линия" с
оглед "изтегляне" на авариралата мотриса от релсовия път, като преди това подсъдимият Д.
уведомил останалите пътници, че трябва да напуснат превозното средство.
Ватманът на авариралата мотриса, пострадалият С. извадил от своята мотриса
3
използваната в такива случаи специална прикачна щанга, която се състои от две тела с
правоъгълно сечение, условно наричани "горна щанга" и "долна щанга", свързани
неразделно с неразглобяема шарнирна връзка, чрез болт и гайка. В единия им край имало
изкована глава с отвор, а в другия имали отвори - два на долната щанга и три на горната.
Постоянната им връзка се осъществявала през крайния отвор на долната и средния отвор на
горната щанги. Пострадалият С. прикачил единия край на прикачната щанга към неговата
мотриса без да я разгъва, като по този начин прикачната щанга останала по-къса /под един
метър/, респ. и разстоянието между двата трамвая по-малко, а между тях се намирал
пострадалият С..
Тогава подсъдимият Д. го попитал защо не разпъват щангата, на което С. отговорил, че
и така ще се получи твърдата връзка между двата трамвая. Уточнили се подсъдимият да се
качи в своята мотриса и да я премества бавно на ход за да може С. да закачи другия край на
щангата. Пострадалият С. останал между двете мотриси държейки единият край на
прикачната щанга като при първият опит С. не успял да закачи щангата. Подсъдимият се
изправил за да има по-добра видимост и да маневрира плавно към прикачващата се щангта.
В един момент обаче без да се убеди, че С. е на безопасно място, въпреки че е възприемал
визуално С., който през цялото време е бил пред мотрисата и е виждал, че пострадалия стоял
между двете мотриси, подсъдимият Д. придвижил мотрисата си в посока напред и към
авариралата мотриса, като неговата мотриса увлякла тялото на С. и го притиснала в
намиращата се отпред неподвижна мотриса, като Д. заявява, че всичко се е случили за
секунда. Непосредствено след удара, мотрисата на подсъдимия се върнала назад, а
пострадалия С. паднал между двете мотриси на трамвайното трасе. Подсъдимият веднага
отишъл при С. и виждайки, че състоянието му е тежко, сигнализирал бърза помощ и
диспечерския пункт за възникналия инцидент.
Пострадалото лице С. бил откаран в болница "Пирогов" където по-късно на 31.08.2019
г. починал от причинените му травми в следствие на пътния инцидент. Непосредствената
причина за настъпилата смърт е тежката гръдна травма получена по описания механизъм –
при притискане на тялото на пострадалия между двете трамвайни мотриси и която е в пряка
непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Разпитани в настоящото производство бяха следните свидетели – св. Д.Я., св. Р.С., св.
М.К. и вещите лица Т.Ш. и П. П..
Съдът не може да кредитира показанията на св. и ЧО С., поради следните причини. На
първо място, свидетелят се намира в близки отношения с пострадалото лице /негов син/,
като неговите показания единствено разказват за събития след инцидента и с нищо не могат
да спомогнат за изясняване на фактическата обстановка около случилото се, вкл. и
последствие. В случай, че същите разкриваха допълнителни сведения във връзка с
инцидента, които да са му станали достояние от разговора с баща си в болницата или други
4
такива, то тогава същите можеше да се ценят с останалия доказателствен материал и да се
преценява тяхната относимост.
Съдът кредитира частично показанията на св. и ЧО К., поради следните причини. На
първо място, свидетелката се намира в близки отношения /макар и разделени/ с
пострадалото лице, като нейните показания, в частта, касаещи получените травми на
пострадалото лице съответстват на останалия събран доказателствен материал по делото и
заключението на вещото лице по медицинската експертиза. Съдът не кредитира показанията
на свидетелката, в частта, в която разказва какво й е било споделено от пострадалото лице,
като същите не съответстват на събрания доказателствен материал, а и седят изолирано
логически, като няма логика пострадалото лице да е седяло с гръб към прикачващата се
мотриса и да наблюдава авариралата мотриса, респ. да не следи закачването между двете
мотриси. Отделно от казаното, тези показания противоречат на показанията на св. Я., която
заявява, че пострадалото лице е лежало по-гръб.
Съдът кредитира частично показанията на св. Я., поради следните причини. На първо
място, съдът не кредитира показанията на свидетелката, в частта, че е била свидетелка на
инцидента, като същите си противоречат с останалите дадени от нея показания, като същата
заявява, че е нямала видимост към мястото на инцидента, имала е хора на гишето, както и е
излязла от будката където работила и тогава видяла на земята, че лежи човек. Останалата
част показанията на свидетелката се кредитират от съда и се намират в пряка логическа
връзка с останалите доказателства събрани по делото, вкл. и същите са прочетени по реда на
чл. 281 НПК.
Предварително заключение на Съдебномедицинска експертиза на труп – стр. 19.
Заключение: Описва нараняванията и причината за смъртта и причинната връзка.
Съдебно медицинска експертиза на труп – стр. 96. Заключение: Описва нараняванията
и причината за смъртта и причинната връзка. Поддържа се от вещото лице Ш..
САТЕ – стр. 102. Поддържа се от вещото лице П..
КМАЕ – стр. 108. Заключение: Причината за смъртта, причинната връзка.
Техническото състояние на машините. Разстоянието между тях; Скоростта и Причините за
инцидента - субективното поведение на двамата. Поддържа се от вещите лица Ш. и П..
Съдът е установил служебно, че свидетелят Р.С. е починал на 14.02.2020 г., за което има
издаден акт за смърт. Страните се съгласиха показанията му от досъдебното производство да
бъдат прочетени в цялост.
Подсъдимият Д. също даде подробни обяснения пред съдебния състав, които съдът
кредитира като логически издържани, съгласно останалата доказателствена маса, а отделно
и намира за необходимо да отбележи, че именно той се явява единствен очевидец на
случилото се. Разбира се, неговите показания съдът преценява много внимателно и взема
предвид възможността същите да изграждат негова защитна теза за случилото се. Съдът
категорично счита, че Д. не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като намира, че от
неговите показания се установява, че той се е качил в мотрисата именно поради
5
обстоятелството, че е следвало да контролира мотрисата при скачването на двете превозни
средства. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП предвижда в настоящата ситуация, че водачът е
следвало да контролира превозното средство докато същото се движи, а за да се допусне, че
има нарушение на този текст, то водачът е следвало да не контролира мотрисата, а такова
обстоятелство не е установено по делото. Напротив, установи се, че пострадалото лице е
настоял Д. да се качи в мотрисата и да следи неговите жестове за скачване на двете превозни
средства, т.е. логически издържано е Д. да е контролирал непрекъснато превозното средство.
Настоящата инстанция намира, че няма основания, поради които да не бъдат
кредитирани показанията на разпитаните свидетели /в изключение на частите където не се
кредитират същите/. Същите са точни, последователни, кореспондират помежду си, както и
на събраните писмени доказателства, посочени по-горе. Настоящият състав счита, че не са
налице съществени противоречия в доказателствата, които да опровергават възприетата по-
горе фактическа обстановка. Същата е установена и от заключенията на приетите
експертизи, които съдът възприема с доверие като обективно изготвени и от лица с
необходимите познания в съответната област, като ги кредитира напълно и дава вяра са
същите, като не им дава единствено вяра по отношение на правните такива – относно
допуснатите от подсъдимия и пострадалия нарушения на законови и подзаконови правни
норми, за които нарушения компетентен е съда да се произнесе, а не експертите.
С оглед на гореизложеното, съдът намери, че категорично е установено както
авторството на деянието така и обстоятелствата около извършването му и въз основа на
възприетата фактическа обстановка изгради своите правни изводи.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът приема, че с поведението си
подсъдимият Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 1 НК, тъй като на 18.08.2019 г. в гр. София, ж.к.
"Бъкстон", бул. "Цар Борис III" на трамвайното трасе в района на спиркова табела СМГТ №
0583 с посока на движение от бул. "Иван Евстатиев Гешев" към бул. "Овча купел" при
управление на моторно превозно средство – трамвайна мотриса "TRAMWAI", модел "Т6М-
700", с инв. № TR701, извършил маневра "потегляне" в нарушение на правилата за
движение по пътищата: чл. 77, ал. 1 ППЗДвП "Водач, който има намерение да извърши
маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши
останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал" и причинил пътнотранспортно
произшествие с Г.С. С., като при потегляне с управляваната от него трамвайна мотриса с
предната си част същата притиснала намиращия се на релсовия път Г.С. С. към намиращата
се на релсовия път аварирала трамвайна мотриса "TRAMWAI", модел "Т8М-700 М IT", с
инв. № TR2406 и следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Г.С. С.,
която настъпила на 31.08.2019 г., като след деянието направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия.
6
Установените по делото факти несъмнено указват на допуснато на първо място
нарушение на правилото за движение по чл. 77, ал. 1 ППЗДвП, предписващо, че водачът
няма да застраши останалите участници в движението при извършването на маневрата
"потегляне". Тук следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че пострадалото
лице С. е бил с много по-голям стаж като ватман, то Д. е бил длъжен и е следвало при
положение, че има някакви притеснения за извършването на тази маневра, или в случай, че
не е бил подготвен за нея, то да откаже на С. извършването на тази маневра.
Съдът следва да отбележи, че намира за основателно направеното възражение на
защитата, че пострадалото лице С. има съпричиняване към случилото се. Същият е бил с
дългогодишен стаж като ватман, но въпреки това е подходил немарливо към собствената си
защита при извършване на такъв вид захващане, вкл. не е разгънал изцяло щангата с което
да се отдалечи от авариралата мотриса, респ. да остане по-голямо разстояние между двете
мотриси. Отделно и логически издържано е когато такъв вид щанга /предвид нейното
предназначение се предполага, че същата е от здрав материал и тежи/, то при закачането за
неговата аварирала мотриса се е наложило щангата да се държи /предвид тежестта на
щангата/ същата следва да е хваната в другия край където трябва да се захване с мотрисата
на Д., с което и неименуемо се е скъсило разстоянието между двете мотриси и се е доближил
опасно близко до мотрисата на Д., а оттам и Д. е бил ограничен във видимостта си към С.,
който се е озовал под мотрисата му и съответно се е случил инцидента в следващ момент.
Съдът категорично счита, че Д. не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като
намира, че от неговите показания се установява, че той се е качил в мотрисата именно
поради обстоятелството, че е следвало да контролира мотрисата при скачването на двете
превозни средства. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП предвижда в настоящата ситуация, че
водачът е следвало да контролира превозното средство докато същото се движи, а за да се
допусне, че има нарушение на този текст, то водачът е следвало да не контролира мотрисата,
а такова обстоятелство не е установено по делото. Напротив, установи се, че пострадалото
лице е настоял Д. да се качи в мотрисата и да следи неговите жестове за скачване на двете
превозни средства, т.е. логически издържано е Д. да е контролирал непрекъснато превозното
средство. В тази насока са обясненията на подсъдимия и експертните заключения. Отделно
от това, практически се явява и невъзможно съединяването на двете мотриси, ако Д. в
случая, не е контролирал постоянно неговата мотриса с придвижване към авариралата.
Този съдебен състав намира, че от събраните доказателства по делото се установява
категорично, че Д. след настъпване на инцидента е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия С..
Няма и никакво съмнение за този съдебен състав, и че вина за трагичния инцидент има
и ръководството на дружеството което не е извършило обучение на неговите служители -
"ватмани", които да бъдат обучени за скачването на аварирала мотриса. Съдът намира, че
представените инструкции са стари и липсват данни да са коригирани и да са взети
допълнителни мерки за безопасност при повредата на мотриса и необходимостта от нейното
7
изтегляне. Не може да се вменява във вина на подсъдимия, че работодателят му е
неглижирал обучението на своите служители за такъв вид дейност. Отделно от това липсват
данни да са съществували задължения за ватманите за извършване наскачване на мотриса
при евентуална нейна авария, напротив, установи се, че дружеството-работодател има
аварийни екипи, на които са възложени точно такива задължения. Поради тази причина Д. е
следвало да откаже на С., да извършат скачване на двете мотриси преди идването на авариен
екип, вкл. и с риск да бъде наказан от ръководството за неизпълнение на устно разпореждане
от диспечер с пострадалия да предприемат действия за спешно освобождаване на
трамвайното трасе от авариралата мотриса. Именно липсата на отказ да изпълни искането на
С. е в нарушение и на забраната да се поставя в опасност живота на хората от действия при
липса на достатъчно опит или обучение.
Налице са всички обективни, съставомерни признаци на инкриминираното деяние от
страна на подсъдимия Д. - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на
горепосочените правила за движение, в резултат на което е настъпилото ПТП и увреждането
на пострадалото лице.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо НК. Подсъдимият Д.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини
ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на С.. Подсъдимият обаче е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посоченото по-горе нарушение
на правилата за движение. В случая са налице и двата признака от съдържанието на
непредпазливата вина - обективният, тъй като подсъдимият е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, и субективният - тъй като е могъл да ги
предвиди, с оглед на възможността му да откаже участие в исканото скачване на двете
мотриси, както и липсата на дългогодишен стаж като водач на такъв вид превозно средство.
Задължението и възможността на подсъдимия Д. да стори това се извеждат от формираната
в съзнанието му представа относно правно дължимото за него като водач на МПС поведение
и фактическото му поведение - в разрез с тези законови изисквания.
Съдът намира, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Деянието, в резултат на което е станало пътно-транспортното произшествие със
съставомерни последици, е случайно само тогава, когато деецът по обективни причини не е
бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В
случая подсъдимият не е бил задължен да извърши закачването на двете мотриси, могъл е
да предвиди настъпването на общественоопасните последици и следвало да откаже участие
в рисковата маневра.
При анализираната фактическа обстановка не би могло да се говори за случайно
деяние, тъй като доказателствата сочат, че е съществувала обективна възможност при
правомерно поведение от страна на подсъдимия, да бъде предотвратено възникналото ПТП.
При случайното деяние се изключва субективната страна на деянието - извършителят не е
бил длъжен или ако е бил длъжен да предвиди вредоносния резултат, не е могъл да го
8
предвиди. При небрежност деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, могъл и е бил длъжен да го направи – Р 470/2004 год. 1 н.о.
ВКС.
От обективна страна, поведението на Д. като водач на МПС е регламентирано от
правни норми, изискващи от него определено поведение, пълното и точно спазване на които
водят до изключване на виновно поведение. Нарушаването на правила винаги води до
наличие на вина, на отношение на дееца към тях, изключващо случайно деяние – Р 659 по
н.д. 592/93 г. 1 н.о. ВС. Ако деецът се е отклонил от тези правила, възниква задължението да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
В конкретния случай подсъдимият Д., допускайки нарушения на правилата за
движение, действащи на територията на страната, сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на вредните последици, а е можел да ги предотврати, чрез
необходимите действия от негова страна.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал.
1, пр. 1 НК, към датата на извършване на деянието – 18.08.2019 г., предвиденото в закона
наказание е лишаване от свобода от две до шест години.
Анализирайки обстоятелствата по делото, имащи значение за индивидуализацията на
наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи, съдът прие следното:
Извършеното от подсъдимия Д. деяние, с оглед характеристиките на същото и
настъпилия вредоносен резултат, бележи относително ниска степен на обществена опасност.
Степента на обществена опасност на подсъдимия Д. е ниска. Същият е с чисто съдебно
минало, няма регистрирани противообществени прояви, в напреднала възраст. Съдът
констатира, че Д. е направил всичко зависещо се от него за оказване помощ на пострадалия.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са изразеното силно разкаяние и съжаление за
станалото, доброто процесуално поведение на подсъдимия в хода на досъдебното и
съдебното производство, оказаното съдействие на разследващите органи, по-леката форма
на вина "небрежност", данните за трудовата му заетост и инцидентния характер на
деянието, който беше посочен, факта на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
В случая съдът счете, че са налице предпоставките за индивидуализиране на
наказанието спрямо подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, тъй като
изброените смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за приложението на чл.
55 НК.
При тези данни и съобразно изискванията на чл. 55 НК, съдът прие, че наказанието по
отношение на подсъдимия Д., за извършеното от него престъпление, следва да се определи
при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко, като преквалифицира деянието
9
като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК замени
предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация, като определи като справедливо
наказание – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
Съдът счита, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, достатъчно е за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия подсъдим,
така и върху останалите членове на обществото.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК допуска изрично възможността по-лекото наказание,
кумулативно предвидено наред с по-тежкото, да не бъде наложено. След като тази
възможност съществува и ограничаващи прилагането й правила няма, тя може да се
използва независимо от вида на кумулативно предвиденото наказание. Действително, в
разпоредбата на чл. 343г НК е употребен изразът "във всички случаи", но това е въпрос на
законодателна техника, доколкото целта на тази формулировка е била да обхване всички
възможни хипотези на изброените в него транспортни престъпления и не е пречка за
приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК. В тази връзка са и Решение № 532 от
21.12.2012 г. по Н. Д. № 1874/2012 г., Н. К., III Н. О. на ВКС и Решение № 544 от
16.12.2013г. по Н. Д. № 2065/2013 Г., Н. К., III Н. О. на ВКС. Ето защо и съдът прие, че не
следва да налага кумулативно предвиденото наказание "Лишаване от право" по отношение
на подсъдимия Д..

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимия Д., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го
осъди да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 636.80 лв.
в полза на републиканския бюджет по сметка на МВР, а направените от съда разноски в
размер на 120 лв., както и 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
10
Съобщи за изтекли лични данни