№ 5149
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110213026 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „**************”, ЕИК ***************, срещу
наказателно постановление /НП/ №21/23.09.2022г. издадено от И.В.А., в качеството си на
Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което на
ЕТ „**************”, ЕИК *************** е наложено административно наказание
"имуществена санкция" на основание чл.64, ал. 1 от ЗЕВИ в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г.
В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят сочи, че липсват твърдения дали
енергията за процесния период е била изкупена по реда на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, респективно,
че АНО не е изследвал въпроса за това колко количество енергия е произведено за месец
март 2022г., а в НП нямало фактически данни за това каква електрическа енергия е изкупена
и произведена в обекта, като сочи, че не е посочено дали става въпрос за подаване на
заявление за издаване или заявление за издаване и прехвърляне на гаранция. Моли съда да
отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който пледира за
отмяна на НП по мотиви, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П., който пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, поради спазена процедура по издаването
му.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
ЕТ „**************”, ЕИК: *************** е със седалище и адрес на управление
област Видин, община Белоградчик, с. Вещица 3918, кв. „Стопански двор“ и бил
производител на енергия от възобновяеми източник – слънчева енергия с обща инсталирана
1
мощност над 30 Kw, а именно 112,8 КW, генерирана от енергиен обект ФтЕЦ„Вещица”,
находящ се е област Видин, община Белоградчик, с. Вещица, ********************* с
обща инсталирана мощност 0,1128 MW. За месец март 2022г. същото произвело 15,6 MWh
електрическа енергия от възобновяеми източници – фотоволтаици. Същата била изкупена от
*************, за което била издадена фактура от санкционирания ЕТ на 24.06.2022г. която
дата била и датата на данъчното събитие.
За така произведената електрическа енергия от възобновяеми източници едноличният
търговец не подал в предвидения срок един календарен месец след месеца, в който
енергията е произведена заявление за издаване на гаранции и по този начин ЕТ не изпълнил
задължението си за подаване в нормативно установения срок заявление за издаване
/издаване и прехвърляне/ на гаранции за произход съгласно чл. 34, ал. 8 от Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от
14.10.2011г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на
гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници.
Такова заявление постъпило едва на 09.07.2022г., когато нарушението било и
установено от компетентните лица в АУЕР.
С писмо, изх. № АДП-660 от 13.07.2022 г., Г.Т. била поканена за съставяне на АУАН в
сградата на АУЕР. В тази връзка и в присъствието на Г.Т. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 458/25.08.2022г. от С.С.К., на длъжност главен експерт в
отдел „Контрол по възобновяеми източници на енергия“ в дирекция “Контрол и
информация” в АУЕР, оправомощен със Заповед № РД-04-172/01.04.2022г. на
изпълнителния директор на АУЕР. Срещу АУАН не постъпили възражения.
В АУАН било посочено, че ЕТ е имал задължение да подаде пред АУЕР заявление за
издаване и прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена за месец Март
2022г. от енергиен обект ФтЕЦ„вещица”, находящ се е област Видин, община Белоградчик,
с. Вещица, У ************** с обща инсталирана мощност 0,1128 MW не по-късно от
30.04.2022г., както и че нарушението е довършено в сградата на АУЕР гр. София, ул.
“Екзарх Йосиф” №37 па 03.05.2022г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление /НП/ №21/23.09.2022г. от И.В.А., в качеството си на Изпълнителен директор
на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което на ЕТ „**************”,
ЕИК *************** е наложено административно наказание "имуществена санкция" на
основание чл.64, ал. 1 от ЗЕВИ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ и
чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г. Фактическата обстановка и правни
изводи се припокривали в АУАН и НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.
283 НПК – НП, АУАН, покана, разписка, заповед от 01.04.2022г., заявление и
приложенията към него до АУЕР с вх. № 01-14217- 09.07.2022г. /ВГ-01-761/за месец Март
2022г.както и въз основа на събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на
актосъставителя К..
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Поради
липсата на противоречие в доказателствата по-подробен техен анализ не се доказва. Съдът
кредитира и показанията на свидетелят К., които са логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви и изясняват в пълнота фактическата обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана
2
е в предвидения от закона преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но не и по съображенията, изложени от адв. Д..
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи по смисъла
на чл.69 от ЗЕВИ, като за оправомощаването на актосъставителя е представена и заповед от
01.04.2022г. Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП, предвидени в чл.34 от
ЗАНН.
Съгласно чл.38, ал.1 от ЗЕВИ гаранция за произход се издава на производител за
произведено стандартно количество енергия от 1 MWh, важи за срок 12 месеца от
производството на съответната единица енергия и съдържа посочената в същата алинея
информация. Ал.8 на същия член предвижда, че за изкупената електрическа енергия по чл.
31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на
обществения доставчик, съответно на крайния снабдител.
Съгласно чл.4, ал.1 от НАРЕДБА № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. за условията и реда за
издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от
възобновяеми източници, гаранции за произход на произведената енергия от възобновяеми
източници се издават въз основа на заявление от производителя, независимо дали той
подлежи на лицензиране по Закона за енергетиката, като ал.3, т.2 предвижда, че заявлението
се подава в АУЕР по образец съгласно приложението след изтичане на календарния месец, в
който е произведена енергията, но не по-късно от един календарен месец след месеца, в
който енергията е произведена - от производители извън тези по т. 1. Доколкото общата
инсталирана мощност на електрическата централа е над 30 KW, то именно в този срок е
следвало да се подаде заявлението.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗЕВИ който наруши разпоредба на този закон или на
нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от
съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на
юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от
5000 до 10 000 лв.
От така възприетата фактическа обстановка по несъмнен начин се доказва
извършването на нарушението, доколкото за произведената през месец март 2022 енергия от
възобновяеми източници е следвало ЕТ да подаде заявление за издаване на гаранции или
заявление за издаване и прехвърляне на гаранции в срок до 03.05.2022г. включително. Като
не е сторил това в този срок, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение.
Неоснователни са възраженията на защитата, че не било посочено коректно в НП дали
не е подадено заявление за издаване на гаранции или заявление за издаване и прехвърляне
на гаранции. Защитата е пропуснала обстоятелството, че какво заявление ще подаде
задълженото лице зависи единствено от неговата воля. Това е така, доколкото цитираните
по-горе текстове предвиждат задължение за подаване на първото по вид заявление – за
издаване на гаранции. Защитата обаче не е отчела обстоятелството, че чл.9 от Наредбата,
който урежда изкупуването на възобновяемата електрическа енергия предвижда, че
електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик,
съответно крайните снабдители. Гаранциите за произход се прехвърлят на изкупилия
електрическата енергия по ал. 1 обществен доставчик или краен снабдител в срок до
дванадесет календарни месеца след месеца, в който електрическата енергия е произведена -
от производителите по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници или
два календарни месеца след месеца, в който електрическата енергия е произведена - от
производители извън тези по т. 1.
Ал.3 на този член обаче предвижда, че прехвърлянето на гаранция за произход може да
бъде заявено в заявлението по чл. 4, ал. 3 едновременно със заявеното издаване. В този
3
смисъл самият производител на енергия от възобновяеми източници има възможността да
подаде едно от двата вида заявление, като служителите на АУЕР или АНО нямат
възможност да знаят кое от двете заявления ще бъде подадено. В този смисъл правилно в
АУАН и НП е описано изчерпателно за какво нарушение и какво задължение не е изпълнил
едноличният търговец. Така описаното словесно нарушение напълно отговаря на
критериите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и оплакванията в обратната насока са неоснователни.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП неправилно и в
нарушение на ЗАНН не било описано дали енергията е била изкупена по реда на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ, доколкото ал.6 допускала произведената енергия да не се изкупува по този ред.
Съгласно чл.31, ал.6 от ЗЕВИ при производство на електрическа енергия чрез комбинирано
използване на възобновяеми и невъзобновяеми източници цените по ал. 1 и задължението за
изкупуване по ал. 5 се отнасят само за енергията, отговаряща на дела на вложеното
количество възобновяеми източници. Видно от молбата, подадена от жалбоподателя в
изпълнение на указанията на съда, както и от предоставеното от АУЕР заявление, не се
касае за производство на електрическа енергия от комбинирано използване на възобновяеми
и невъзобновяеми източници, респективно този текст е неприложим, а описването на
подобни обстоятелства в НП и АУАН освен ненужно е и правилно, доколкото при
положение, че това изобщо не е част от признаците от обективна страна на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
Неотносимо е твърдението, че не е изследван въпросът в АУАН и НП какво е
количеството произведена енергия за съответния месец. При неподадено заявление няма
никакъв начин, по който АНО да установи какво реално е количеството произведена
енергия, доколкото това зависи единствено от волята на оператора на електрическата
централа и е различно за всеки отделен период. Единствено ако се докаже от страна на
наказаното лице, че енергията действително е по-малко количество от предвиденото в чл.4,
ал.4 от Наредбата, то това би се отразило на съставомерността на деянието. В случая
нарушението е описано словесно достатъчно подробно и ясно. Видно от чл.34, ал.1 от ЗЕВИ
и чл.8 от Наредбата, минималното количество, за което може да се издаде гаранция за
произход е 1 MWh, а произведеното от централата на жалбоподателя надхвърля 15 такива
единици, поради което възражението е неоснователно. Не е вярно, твърдението, че това
обстоятелство следва да намери отражение в АУАН и НП.
Отново следва да се посочи, че няма данни към датата на нарушение и евентуално към
датата на неговото установяване какво количество енергия е произведено или изкупено, а и
това не е част от обективната съставомерност на нарушението, респективно възражението
следва да се приеме за неоснователно.
Въпреки категоричния извод на съда, че нарушение е извършено и доказано по
несъмнен начин, в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение при определяне на крайния срок, до който
жалбоподателят е могъл да подаде заявление, респективно датата на нарушението, посочена
изрично в АУАН и НП е определена погрешно.
В противоречие с чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и НП неправилно е
прието, че нарушението е извършено на периода 03.05.2022г. В случая срокът за подаване на
заявлението действително следва да изтече на 30.04.2022г., но това е ден събота и
неприсъствен ден, което означава, че задълженото лице може законосъобразно и без забава
да изпълни в първия присъствен ден след неприсъствените. Доколкото съгласно чл.154, ал.1,
т. от КТ първи май е Ден на труда и на международната работническа солидарност и се
явява официален празник (неделя през 2022г.) същият обуславя и това, че втори май, ден
понеделник, е неприсъствен ден, доколкото, ал.2 на този член предвижда, че когато
4
официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със
събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. В
този случай срокът на жалбоподателя да подаде заявлението е до 03.05.2022г. включително.
Неправилно АНО е посочил, както и актосъставителят, че на тази дата е осъществен
съставът на административното нарушение, доколкото и на този ден е можело
законосъобразно да бъде изпълнено. Датата на нарушението е денят, следващ този, в който е
можело да се подаде заявлението – 04.05.2022г. В този смисъл е и Решение № 2298 от
6.04.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 689/2017 г. В случая АНО не е приложил
разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НПК (която следва да намери приложение на основание
препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН), "Когато последният ден на срока е
неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. ". В този смисъл и Решение
№ 6382 от 13.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 7086/2020 г.
В случая АНО твърди да е налице административно нарушение, което се осъществява
чрез бездействие. Макар и да има продължителен характер, поради своето естество,
нарушението чрез бездействие има начален и краен момент. В конкретния случай
осъществяването на нарушението чрез бездействие е започнало на деня, следващ този, на
който изтича срокът за изпълнение. Този ден е следвало да бъде посочен в АУАН и НП като
дата на начало на извършване на нарушението. С изтичане на срока, предоставен от закона,
нарушението е извършено без значение дали денят е почивен, присъствен или неприсъствен.
В случая дори е посочена датата на нарушението, на която съставът му не е бил осъществен.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицата е строго формален
процес, при който наказващият орган следва да спази задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН и да посочи конкретно и вярно описание на нарушението и датата, на която то е
извършено. Процесуално невъзможно е съдът, действащ като въззивна инстанция, да
подменя волята на наказващия орган или да „поправя” допуснати неточности в издаденото
НП като определя друга дата на нарушението, различна от посочената от АНО.
Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в неизпълнение на
скрепено със срок законово задължение и се осъществява чрез бездействие. Датата на
извършване на нарушението е датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на
задължението. Нарушението е извършено в първия ден след изтичането на срока и създава
трайно противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая продълженото
нарушение е извършено юридически на конкретна дата - датата след изтичането на
законовия срок, в който е следвало да се подаде декларацията. Касае се за нарушение, чието
изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се характеризира с
начален момент – денят след срока за изпълнение на задължението до краен такъв, в който
нарушението е довършено или констатирано. От това, че нарушението е продължено
нарушение не следва обаче, че датата на нарушението не е съществена част от
административнонаказателното обвинение. Затова тук следва да се посочи, първо, че чл. 53,
ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, датата на нарушението не
е сред нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН. Следователно грешното посочване на дата на извършване на нарушението в
АУАН и в НП е в нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният
пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват
факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното
обвинение. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е
изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи - на НК и НПК, на основание
препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН. Допуснатият порок несъмнено нарушава
правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното
обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на
доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административнонаказващия орган. В административнонаказателното производство е било
5
допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, което е
неотстранимо. На това основание НП подлежи на отмяна. В този смисъл Решение № 1698 от
9.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 141/2020 г., Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на
АдмС - София по адм. д. № 9008/2015 г., Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София
по адм. д. № 12447/2015 г., Решение №3614 от 04.06.2021г. по к.а.н.д. 3327/2021 по описа на
АССГ 11-ти касационен състав и други.
Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото
води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Нещо повече, неправилното определяне на датата на нарушението пречи да
се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и
абсолютната погасителна давност за административно-наказателното преследване
Поради изложените съображения обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не доказва
извършването на разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №21/23.09.2022г. издадено от И.В.А., в
качеството си на Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие
(АУЕР), с което на ЕТ „**************”, ЕИК *************** е наложено
административно наказание "имуществена санкция" на основание чл.64, ал. 1 от ЗЕВИ в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-
16-1117/14.10.2011г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6