РЕШЕНИЕ
№ 1931
гр. Пловдив, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330109226 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Н. Н., ЕГН ********** против
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по сключен между страните договор за кредит от 18.04.2016
г. платил за периода 06.06.2016 г. – 27.02.2017 г. сумата от 108,64 лева – за
възнаградителна лихва, която била получена без основание, поради прогласяване на
договора за недействителен с влязло в сила решение по гр.д. № 14939/20 г., при което
на плащане подлежала само главницата /погасена/, а и клаузата за лихва била
недействителна. Моли се за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от
постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенцията. Не била формирана СПН относно действителността на договора. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е
подписан договор за кредит от 18.04.2016 г., по който предоставената сума е усвоена.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
С влязло в законна сила Решение по гр.д. № 14939/20 г. на ПРС, между същите
страни, е постановено осъждане на ответника да върне на ищеца суми за такси оценка
на досие и кредит у дома, като получени без основание по процесния договор за
кредит, изрично посочен в диспозитива на съдебния акт като недействителен. В
мотивите на съдебното решение, които обвързват страните, изрично е посочено, че
договорът за кредит е недействителен, поради нарушение на разпоредби на чл. 22, вр.
с чл. 11 ЗПК, при което предявените искове за връщане на платени суми за такси са
уважени.
Предвид изрично посоченото в диспозитива на решението, че сумите подлежат
на връщане по „недействителен“ договор за потребителски кредит и вече изложените
от ПРС мотиви в тази насока, съдът приема, че СПН относно недействителността на
договора е създадена /макар и не по нарочен иск за прогласяването й/, поради което
този въпрос не следва да бъде преразглеждан повторно в настоящото производство. За
пълнота следва да се посочи и, че въпреки изричните указания до ответника с доклада,
на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, същият не ангажира доказателства за основание за
получаване на процесната сума /приложеният по гр.д. № 14939/20 г. на ПРС, договор
за кредит е нечетлив/.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи свързани с него.
След като договорът е недействителен, при установяване плащане на суми,
различни от заетата, същите подлежат на връщане, т.к. са платени при начална липса
на основание.
От приетата справка за извършени плащания по този договор, размерът на иска
се установява – за процесния период 06.06.2016 г. – 27.02.2017 г. ищецът е платил
сумата от 108,64 лева – за възнаградителна лихва, която е недължима и подлежи на
връщане.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен, тъй като сумата за
2
погасяване на възн. лихва е получена при начална липса на основание и следва да бъде
върната на потребителя. Искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
постъпване на ИМ до погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се
присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане и са представени
доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на 360 лева с ДДС, който следва да бъде
присъден на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46 да
плати на Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ..... следните суми: 108,64 лева /сто и осем
лева и шестдесет и четири стотинки/ - получена без основание за възнаградителна
лихва за периода 06.06.2016 г. – 27.02.2017 г. по договор за потребителски кредит №
...от 18.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба
в съда – 04.06.2021 г. до окончателното погасяване, както и 50 лева /петдесет лева/ -
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на А. д.„Г.“, Булстат *********, с
адрес: ..., представлявано от а. С. Г., сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Г. Н. Н. в
производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.2/:
3
................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4