Р Е Ш Е Н И Е
№ 260089
гр. Първомай, 31.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 312 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са първоначални обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът К.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. С.Х., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, и адв. А.А., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Варна, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда
да осъди ответника К.Л.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. М.Д.Я. и адв. В.Й.З., вписани в регистъра
на Адвокатска колегия – Добрич, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му
заплати сумата от 2 000, 00 (две хиляди) лева, представляваща главница,
подлежаща на връщане по Договор за заем, сключен между страните на 21.10.2016
г., а при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на предявения иск,
основаващ се на договорна неизправност – като получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2017 г., до
окончателното й изплащане.
Главната исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по
силата на сключен на 21.10.2016 г. между страните неформален договор за заем
ищецът предоставил на ответника паричен заем в размер на 2 000, 00 лева,
които на същата дата превел по банковата му сметка в „Първа инвестиционна
банка“ АД, а последният се задължил да върне заемната сума в срок до шест
месеца – 21.04.2017 г., но до момента се въздържал от погасителни престации.
При условията на евентуалност в случай на отхвърляне на предявения главен
иск релевира, че сумата подлежи на връщане като получена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез довереника си адв. В.Й.З.
депозира Отговор вх. № 820/12.02.2018 г. (по описа на Районен съд – Девня), с
който застъпва становище за неоснователност на първоначалните искове, както и
искова молба, с която отправя насрещни обективно кумулативно и евентуално
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1, чл.
55, ал. 1, предл. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на първоначалния ищец да
му заплати, както следва:
Ø
сумата от
3 000, 00 (три хиляди) лева, представляваща главница, подлежаща на връщане
по сключен между страните Договор за заем от 2015 г., а при условията на
евентуалност в случай на отхвърляне на предявения иск, основаващ се на
договорна неизправност – като получена без основание, както и
Ø
сумата от
3 652, 00 (три хиляди шестстотин петдесет и два) лева, представляваща
левовата равностойност на сумата от 2 000, 00 (две хиляди) ЩД, с която се
е обогатил без основание за негова сметка, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на подаване на насрещната искова молба –
12.02.2018 г., до окончателното им изплащане.
Първоначалният ответник признава, че по банковата му сметка в „Първа
инвестиционна банка“ АД е постъпил превод на сумата от 2 000, 00 лева,
нареден от първоначалния ищец на 21.10.2016 г., но отрича предаването й въз
основа на договор за заем, съгласие за какъвто не било постигано между
страните. Твърди се, че така предприетата трансакция съставлява частично
изпълнение на задължението на първоначалния ищец за възстановяване на сумата от
3 000, 00 лева, която насрещният ищец му предоставил в заем на 27.05.2015
г. чрез банков трансфер по сметката му в „Уникредит Булбанк” АД във връзка с
преддоговорни отношения помежду им за бъдеща съвместна търговска дейност по
реализация на селскостопанска продукция в чужбина.
Искането за връщане на сумата от 3 000, 00 лева насрещният ищец
отправя в качеството на неудовлетворен заемодател по гореспоменатия заемен
контракт от 2015 г., а при условията на евентуалност – на кредитор на вземане,
произтичащо от неоснователно обогатяване.
Отделно от горното се навежда, че на 16.04.2015 г. по молба на
първоначалния ищец и с цел да му помогне да осъществи намеренията си за
договорно обвързване с нигерийския гражданин Ч.О. насрещният ищец превел на
последния по банков път собствени 2 000, 00 ЩД, чиято левова равностойност
към същата дата по курса на БНБ възлизала на 3 652, 00 лева. Макар да се
ангажирал след финализиране на очакваната сделка да възстанови на платеца
въпросните средства, първоначалният ищец не спазил обещанието си и се обогатил
за негова сметка.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2133/16.04.2018
г. (по описа на Районен съд – Девня), с който първоначалният ищец чрез
процесуалния си пълномощник оспорва насрещните искове като неоснователни с
доводи, че не е сключвал твърдения договор за заем на 3 000, 00 лева.
Пояснява, че страните планирали стартиране на съвместна търговска дейност
по износ на пчелен мед и за целта се уговорили да споделят разходите по
заплащане на услугите на чуждестранна адвокатска кантора, представляваща
купувачи от Нигерия, която ангажирали с проучването на пазара, намирането на
клиенти и подготовката на договор за продажба. В изпълнение на своята част от
визираното задължение насрещният ищец от своя име и за своя сметка изпращал на
нигерийския партньор средства чрез агенции за парични преводи, както сторил и с
процесната сума от 2 000, 00 ЩД, а при изчерпване на личния си месечен
лимит за извършване на такива транзакции предавал парите на първоначалния ищец,
който лично или чрез трети лица ги трансферирал вместо него.
Именно в ситуация като последната на 27.05.2015 г. първоначалният ищец
изтеглил постъпилите на същия ден по банковата му сметка в „Уникредит Булбанк”
АД 3 000, 00 лева, наредени от насрещния ищец, и вместо него с посредничеството
на третото лице С.М.П. ги превел на чуждестранната адвокатска кантора по
предназначение за погасяване на част от дължима й се от страните такса.
Страните претендират и за присъждане на съдебноделоводните им разноски.
В открито
съдебно заседание лично и чрез процесуалните си представители поддържат
заявените позиции, а насрещният ищец излага подробни съображения и в писмена
защита.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Във фазата на съдебното дирене
са разпитани свидетелите С.М.П., М.Й.С., Н.Д.Т. – майка на първоначалния ищец,
и А. Л.К. – брат на насрещния ищец. Показанията на първите двама се кредитират
изцяло като обективни и синхронизиращи с останалите елементи на
доказателствената съвкупност. Тези на последните двама, подложени на внимателна
преценка по предписанието на чл. 172 от ГПК поради възможната им
заинтересованост от изхода на спора предвид близката им родствена връзка с
посочилата ги страна, се ползват с доверието на съда единствено досежно
обстоятелствата, по отношение на които кореспондират с други гласни и/или
писмени доказателствени източници. С оглед казаното заявеното от свид. Т. за
уговорките между страните във връзка с процесните суми от 3 000, 00 лева и
2 000, 00 лева следва да се игнорира, тъй като не само съставлява преразказ
на заинтересовани твърдения на първоначалния ищец, които не намират
доказателствена опора, но и противоречи на извънсъдебните му признания в Сведение
от 02.02.2017 г. (л. 224 – л. 226), приложено по Прокурорска преписка № 7/2017
г. по описа на Районна прокуратура – Девня, както и на изнесеното от свид. С..
Макар да са преки,
възприятията на свид. К. от разговора между страните относно превеждането на 2 000,
00 ЩД в частта, касаеща обещанието на първоначалния ищец да ги върне, също не
се подкрепят от други доказателствени материали и не се ценят.
Въз
основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК фактическо съвпадение, приетите за достоверни гласни доказателства,
извлеченията от Регистър БУЛСТАТ към
13.05.2008 г. (л. 350) и от Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел от 01.04.2019 г. (л. 37 – л. 38), Регистрационна карта
на земеделски производител (л. 300 – л. 301), издадена на 22.03.2012 г. от
Областна дирекция „Земеделие” – Варна, Карта за идентификация № 1629779 (л. 317
– л. 318), издадена на 30.05.2008 г. от Агенцията по вписванията, Удостоверение
за регистрация на животновъден обект № 115-І/22.03.2010 г. (л. 321), издадено
от Директора на Регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) – Варна, Уведомление
от 27.11.2012 г. (л. 487) и Извлечения от разплащателни сметки с ΙΒΑΝ: *** и *** за периода съответно 01.04.2015 г. – 31.12.2015 г.
(л. 362 – л. 365) и 21.10.2016 г. – 21.10.2016 г. (л. 283), издадени от
„УниКредит Булбанк” АД, се установява,
че от 22.03.2012 г. до стопанската 2014/2015 г. първоначалният ищец бил
регистриран като земеделски производител
с БУЛСТАТ: **********, и се
занимавал с производство на мед в
пчелин в стопански двор в гр Вълчи дол, обл. Варна, като притежавал разкрити в
„Уникредит Булбанк” АД банкови разплащателни сметки с ΙΒΑΝ: *** и *** и в електронна среда се легитимирал с адреси *** и ***.
След неблагополучен развой на
дейността му през месец февруари 2015 г. чрез онлайн платформа за международна
търговия www.alibaba.com кандидатствал
за изпълнение на обществена поръчка на нигерийска правителствена организация –
Комисия за развитие на общността и изкореняване на бедността (Community Development Poverty & Eradication Commission, с абревиатура CDPEC) със седалище в щат Замфара, Нигерия, за изкупуване на 90 тона мед на
стойност 1 500 000, 00 ЩД.
По данни от Протокол за изпитване №
1366/23.03.2015 г. (л. 322 – л. 323), издаден от акредитирана Изпитвателна лаборатория
за диагностика и контрол при Областна дирекция по безопасност на храните –
Варна, от четири Pro forma Invoice от 24.03.2015 г. (л. 313 – л. 316) и от
Товарителници на FedEx Express от 24.03.2015 г. (л. 309 – л. 312), на 23.03.2015 г. заявил за изпитване
проби от пчелен мед с тенденция за износ, а на 24.03.2015 г. изпратил опаковки
от продукта до Selicon Trade Ltd, Нигерия. Съгласно Приложение за регистрация и
идентификация на икономически оператор (EORI)
от 25.03.2015 г. (л. 306) се регистрирал за митнически цели с EORI номер BGA**********ZZZ4.
След като с Invoice № **********/30.03.2015 г. (л. 284) оферирал на нигерийския възложител Βoard committee-CDPEC доставка на 100 000 броя бурканчета мед от
400 гр и 100 000 броя от 900 гр за обща цена от 1 500 000, 00
ЩД, бил известен от него с Писмо реф. № CDPEC 01/KG/NG/01.04.2015 г. (л. 288 – л. 289),
че е избран за изпълнител и че следва да се яви лично или да оправомощи местен
юрист за подписване на договора, като във втората хипотеза се изисквала и последващата
му легализация от Ηigh Court, Нигерия. За
представителството си номинираният български участник ангажирал нигерийска
адвокатска кантора Prime Law
& Public Notary Service с електронна поща ***, чрез която комуникирал с адвокат Barrister Tunde.
Междувременно през месец март 2015
г. се уговорил с насрещния ищец управляваното от последния „Аписселект” ЕООД,
ЕИК: ***, с електронен адрес ***, което произвеждало мед, пчелни майки, отводки и
прополис и продавало храни за пчели и на което от две-три години бил клиент, да
му партнира за реализиране на възнамерявания експорт за Нигерия, като осигурява
от собствен добив или от друг доставчик необходимите стокови количества.
По повод съвместното бизнес
начинание двамата започнали да общуват интензивно по телефона и чрез електронните
си пощи. С писма между *** и *** от 24.03.2015 г. (л. 439 – л. 440), 25.03.2015 г. (л. 441 – л. 442), 27.03.2015 г. (л. 443 – л. 444), 03.04.2015
г. (л. 445 – л. 446 и л. 448), 06.04.2015 г. (л. 445 – л. 446) и 07.04.2015 г.
(л. 446) обменяли информация относно проучване на оферти за буркани, капачки,
кашони и подложки за палети.
Юридическото оформление на бъдещите
им търговски отношения насрещният ищец доверил на свид. С., упражняваща
адвокатска професия, която изготвила и с електронно писмо от *** до *** от 17.04.2015 г. (л. 450 – л. 462), препратено на същата дата от *** до *** (л. 450 – л. 451), му предоставила проект на Договор за възлагане на
периодична доставка на стоки и услуги (л. 452 – л. 456), по силата на който „Аписселект”
ЕООД като „Изпълнител” се задължава да доставя на частния земеделски
производител К.Г.Т. като „Възложител” по негова заявка по образец на Приложение
№ 2 срещу цени по ценова листа по Приложение № 1, следните стоки и услуги: а)
пчелен мед, произведен от изпълнителя или изкупен от други производители от
Република България; б) изследване на качеството му чрез вземане на проби и
изпращане в акредитирани лаборатории за анализ; в) преработката му, включваща
процесите по декристализация (разтопяване), хомогенизация (изравняване по
хомогенност на състава) и маториране (утаяване), и г) пакетажа му в
предварително набавени от изпълнителя опаковки, съобразно изискванията на
възложителя, както и на Заявка за доставка – Приложение № 2 (л. 457 – л. 458),
Приемо-предавателен протокол – Приложение № 3 (л. 459 – л. 460), и Ценова листа
– Приложение № 1 (л. 461). С нанесени корекции и датирано от 20.04.2015 г., проектосъглашението
(л. 343 – л. 347) било върнато от първоначалния ищец на съдоговорителя му с
имейл от *** до *** от 20.04.2015 г. (л. 462), пренасочен от *** към *** на 23.04.2015 г. (л. 462).
На 25.04.2015 г. в гр. Пловдив страните
се срещнали със свид. С. за уточняване на клаузите на подготвяното споразумение
и в частност периодичността и сроковете на доставките.
В Бланки за изпращане на пари чрез
системата „Уестърн юнион“ (Western Union) с МТСN 647-936-4246/14.04.2015 г. (л. 394),
890-382-5416/17.04.2015 г. (л. 329) и 965-126-6733/23.04.2015 г. (л. 328),
издадени от агенти на Финансова къща „Кеш Експрес Сървис” ЕООД, е удостоверено,
че съответно на 14.04.2015 г., 17.04.2015 г. и 23.04.2015 г. първоначалният
ищец наредил преводи чрез „Уестърн юнион“ до нигерийския адвокат, който уреждал
формалностите по договарянето със CDPEC – Ч.О. (С.О.) с паспорт № ***, съответно на 3 684, 00 лева, 730, 00 лева и 700, 00 ЩД,
а на 15.04.2015 г. съобщил на насрещния ищец, че за да се финализира сделката,
е нужно на същия нигериец да се платят 2 000, 00 ЩД. С имейли от *** до *** от 15.04.2015 г. (л. 393 – л. 395 и л. 398 – л. 392) му изпратил: 1)
Договор (Contract agreement) № CDPEC/ZS/NGXC742BBS/87/ARC/15/09.04.2015 г. (л. 390 – л. 391), който
сключил, от една страна като „Доставчик”, със CDPEC, от друга като „Купувач”, за продажба по параметрите на Invoice № **********/30.03.2015 г. (л. 284), заверен на
09.04.2015 г. от Prime Law
& Public Notary Service и легализиран на 14.04.2015 г. от Ζamfara State High court of Justice; 2) Квитанция (Judiciary Receipt) № 001288/14.04.2015 г. (л. 392), издадена от Ζamfara State High court of Justice за такса от 1 830, 00 ЩД, която заплатил за
легализацията на контракта; 3) гореспоменатата Бланка с MTCN 647-936-4246/14.04.2015 г. (л. 394) и 4) фотокопия на две страници от
паспорта на Ч.О. (л. 395 и л. 372 – л. 373), издаден на 06.01.2010 г. от
Федерална Република Нигерия с валидност до 05.01.2015 г. и с различен номер на
всяка от тях – *** и А07854954, и го инструктирал да преведе сумата чрез
„Уестърн юнион”, като предвиди и преводна такса от около 200, 00 лева, до 09:00
часа на 16.04.2015 г., за да може в 09:00 часа нигерийско време въпросният
адвокат да получи от съда оригинала на договора.
На 16.04.2015 г. насрещният ищец пратил
чрез „Уестърн юнион“ 2 000, 00 ЩД (с левова равностойност от 3 652,
00 лева по фиксинга на БНБ от 1.826 лева за долар) до указания получател в
Нигерия, което е отразено в Бланка за изпращане на пари чрез системата „Уестърн
юнион“ (Western Union) с ΜΤСΝ 143-265-7436/16.04.2015 г.
(л. 44), издадена от „Обединена българска банка”.
В Писмо реф. № JBPLC/001ZF/20.04.2015 г. (л. 336) от
управителя на Jaiz Bank Plc – С.М.А. (S.М.А.), се съдържа известие до първоначалния ищец, че банката
е в готовност да трансферира 4 461 900 ЩД по сметката му с IBAN: ***, при условие че й бъде представен сертификат от Ιnternational Remittance Departent за NDIC депозит, а за услугата по откриване на такъв в ABN AMRO BANK,
Амстердам, Нидерландия, и по оригиналното подписване на Договор CDPEC/ZS/NGXC742BBS/87/ARC/15 му били издадени от Prime Law & Public Notary Service съответно Сметка № PL/76001/20.04.2015
г. (л. 327) за 4 275, 00 ЩД и Сметка № PL/4028/10.05.2015
г (л. 370 – л. 371) за 5 400, 00 ЩД, платими чрез „Уестърн Юнион” на Ч.О.
в Нигерия, както следва: 540, 00 ЩД авансово и 4 860, 00 ЩД – след
парафирането.
Отделно при кореспонденцията си с Jaiz Bank Plc и адвокат B. T. с електронен адрес съответно *** и ***, препращана от *** до *** на 30.04.2015 г. (л. 386 – л. 387 и л. 463 – л.
467), 04.05.2015 г. (л. 468 – л. 475 и л. 380 – л. 384), 05.05.2015 г. (л. 476
– л. 484), 06.05.2015 г. (л. 479 – л. 484), 08.05.2015 г. (л. 378 – л. 379) и
13.05.2015 г. (л. 374 – л. 377) и от *** до *** на 08.06.2015 г. (л. 489) и 11.06.2015 г. (л. 488
– л. 490), бил уведомяван, че за освобождаване на трансфера на сумата от
1 500 000, 00 ЩД, която била депозирана в негова полза от наредителя CDPEC по сметка **********, съгласно „Depozit Slip” № ********* (л. 464), издаден на 29.04.2015 г. от Jaiz Bank Plc, и за усвояването на която попълнил личните си данни и номера на банковата
си сметка с ΙBAN: *** в Transfer activation form от 30.04.2015 г. (л.
465), заверен от Jaiz Bank Plc на 30.04.2015 г., следва до 06.05.2015 г. лично или
чрез пълномощник да подпише „Fund Release Order” в офиса на банката, да
внесе трансферна такса от 1 300, 00 ЩД и да приложи верифициращ го като
легитимен бенефициент Доклад от финансов регулаторен орган в Нигерия (FRAN), за който ще дължи на адвокатската кантора 1 840, 00 ЩД, а
впоследствие и че трябва да преведе на посоченото от нея лице Е.Е.А. в Нигерия чрез „Уестърн Юнион” допълнително 2 200, 00 ЩД, а и още
725, 00 ЩД, за да се предотврати възстановяването на депозираните
1 500 000, 00 ЩД в държавната хазна.
През първата половина на месец май 2015 г. насрещният ищец позвънил на
свид. С. за правна консултация. Обяснил й, че К.Т. му поискал заем от
3 000, 00 лева, които му били потребни за заплащане на такси по
нигерийската поръчка, и я попитал дали евентуално уговорката за такова
кредитиране между физически лица би могла да се включи в проектирания договор
за доставка. В отговор бил посъветван от нея да съгласува заемането отделно и
писмено или поне да се снабди с документ за даването на парите.
Видно от Платежни нареждания за
кредитен превод реф. № № 006PWUB*********/07.05.2015 г.
(л. 369) и 006PWUR*********/12.06.2015 г. (л. 107), издадени от
„Първа инвестиционна банка” АД, Извлечения от сметка с ΙBAN: ***и с
титуляр „Аписселект”, ЕИК: ***, изготвени от същата банка на 14.11.2016 г. за
периода съответно 07.05.2015 г. – 07.05.2015 г. (л. 108) и 12.06.2015 г. –
12.06.2015 г. (л. 368), Вносна бележка реф. № 375CHDC*********
(л. 43), издадена на 27.05.2015 г. от „Уникредит Булбанк“ АД, Филиал Първомай, и
Извлечение от разплащателна сметка с ΙΒΑΝ: *** (л. 362 – л. 365), издадено от „Уникредит Булбанк” АД за периода
01.04.2015 г. – 31.12.2015 г., на 07.05.2015 г. и на 12.06.2015 г. насрещният ищец
превел от сметката на „Аписселект” ЕООД с ΙBAN: ***съответно
2 500, 00 лева и 1 300, 00 лева с основание съответно „По договор” и
„Договор заем” по тази на първоначалния ищец с IBAN:
***, а на 27.05.2015 г. внесъл в нея 3 000, 00
лева с основание „Захранване на сметка”. Получателят изтеглил сумите в брой
съответно на 08.05.2015 г., 12.06.2015 г. и 27.05.2015 г., като на 27.05.2015
г. прибавил към третата собствени средства и предал на своя приятел свид. П. 3 150,
00 лева с поръка да ги изпрати чрез „Уестърн Юнион” до Е.Е.А. в Нигерия поради достигане на лимита си за ползване на тази платежна
система, което последният направил на същия ден, съгласно Бланка за изпращане
на пари чрез системата „Уестърн юнион“ (Western Union) с МТСN 569-986-3839/27.05.2015 г. (л. 356 – л. 357), издадена от ЕТ „Ф.-М.К.” –
агент на Финансова къща „Кеш Експрес Сървис” ЕООД.
От електронния диалог на страните,
документиран в имейлите между *** и *** от 12.06.2015 г. (л. 491), 17.06.2015 г. (л. 492), 08.07.2015 г. (л. 493 –
л. 494), 09.07.2015 г. (л. 494), 20.07.2015 г. (л. 495 – л. 500), 27.07.2015 г.
(л. 501), 28.07.2015 г. (л. 501) и 31.07.2015 г. (л. 502), се изяснява
следното: на 12.06.2015 г. първоначалният ищец информирал насрещния, че е
поканен в офиса на организацията Capital Investment Group в гр. Амстердам,
Нидерландия, за оформяне на съответните книжа за трансфера на 1 500 000,
00 ЩД от Jaiz Bank Plc, на 17.06.2015 г. – че смята да упълномощи
холандски адвокат да го посрещне и придружи, а на 08.07.2015 г. – че е подписал
доклада и че договорите са подпечатани, но е силно разтревожен поради изисквана
му от холандците такса от 3 500, 00 ЩД. На 20.07.2015 г. насрещният ищец
изпратил по електронен път на първоначалния за подпис четири недатирани и
неподписани договора за финансово подпомагане (л. 496 – л. 499) с пояснения, че
се отнасят за суми, давани му от „Аписселект” ЕООД, и че е нужно да ги
представи пред данъчните органи в рамките на протичаща ревизия. Според текста
на съглашенията дружеството предоставя на земеделския производител К.Т. целево
за текущо подпомагане в брой собствени средства в размер съответно на
1 300, 00 лева, 2 500 00 лева, 3 000, 00 лева и 3 830, 00 лева
за срок до 30.10.2015 г., след изтичането на който подлежат на възстановяване. В
електронните си писма от 28.07.2015 г. и 31.07.2015 г. насрещният ищец изразил
съмнение в коректността на съдоговорителя си, пожелал да бъде осведомен за развитието
на сделката с меда и заявил, че не му е дал парите даром и че се нуждае от тях
до края на годината за лечение на сина си в Германия, а на 31.07.2015 г. получил
електронно съобщение от адресата, че обмисля вариант да му ги върне.
В Платежно нареждане за кредитен
превод от 21.10.2016 г. (л. 4 от гр. дело № 1201/2017 г. по описа на Районен
съд – Девня) и Извлечение от разплащателна сметка с IBAN:
***.10.2016 г. – 21.10.2016 г. (л. 283), издадени от
„Уникредит Булбанк” АД, е отбелязано, че на 21.10.2016 г. първоначалният ищец
внесъл 2 000, 00 лева в сметката си с IBAN:
***ази на насрещния ищец с IBAN:
*** „Първа инвестиционна банка” с основание на двете
операции „Захранване”.
С писмо от *** до *** от 04.11.2016 г. (л. 396) последният предупредил ответната
страна, че ще пристъпи към събиране на вземанията си по легален път въз основа
на договорите за финансово подпомагане и доказателствата за банкови преводи, а
на 10.01.2017 г. сезирал Районна прокуратура – Девня с Жалба вх. №
7/2017/10.01.2017 г. (л. 185), в която се оплакал, че през 2015 г. във връзка с
уговорките си с първоначалния ищец за стартиране на съвместна дейност по
изкупуване и продажба на пчелен мед му предоставил 3 000, 00 лева за набавяне
на буркани, капачки и кашони за пакетиране и др., но същият не спазил поетите
ангажименти да осигури реализация на продукцията, нито му възстановил сумата,
за което го приканвал многократно. Отделно убеждавал жалбоподателя, че от
сделките, които уговаря на нигерийския пазар, очаква значителни парични
постъпления, с част от които щял да финансира планирания им общ бизнес, и че за
да бъдат успешно завършени от оправомощения от него нигерийски адвокат Ч.О., трябвало,
но не бил в състояние в момента, да му заплати 2 000, 00 ЩД. Затова на
16.04.2015 г. тъжителят осъществил това плащане със свои пари.
В хода на възложената по сигнала му
проверка по Прокурорска преписка № 7/2017 г., която приключила с Постановление на
Районна прокуратура – Девня от 28.04.2017 г. за отказ да се образува досъдебно
производство (л. 59 – л. 61), допълнил в Обяснение от 20.02.2017 г. (л. 64 – л.
65), че платил хонорара на нигерийския адвокат по молба на първоначалния ищец,
който обещал да му върне сумата. Позицията си по случая последният изложил в Сведение
от 02.02.2017 г. (л. 224 – л. 226), според което бил обяснил на насрещния ищец,
че е финансово затруднен и че ако той е заинтересован от договора с нигерийския
контрагент, е необходимо да прати пари на адвокат Ч.О., за да продължи
процедурата по легализирането му. Понеже насрещният ищец настоявал да получи
обратно трите си хиляди лева и че независимо от записаното във вносната бележка
„Захранване на сметка”, разполагал и с писмен договор за заем за същата сума, първоначалният
ищец му върнал по банков път 2 000, 00 лева, като все още му дължал
остатъка от 1 000, 00 лева.
От Определение № 447/11.09.2017 г.,
произнесено по гр. дело № 596/2017 г. по описа на Районен съд – Девня (л. 366 –
л. 367), се черпят сведения, че „Аписселект” ЕООД, ЕИК: ***, предявило срещу настоящия
първоначален ищец иск за сумата 3 800, 00 лева, представляваща главница по
сключен помежду им в периода от 07.05.2015 г. до 12.06.2016 г. договор за заем,
или при условията на евентуалност – като получена на отпаднало основание, с
твърдения, че на 07.05.2015 г. и на 12.06.2016 г. прехвърлил по банковата му
сметка в „Уникредит Булбанк” АД съответно 2 500, 00 лева и 1 300, 00
лева в интерес на предстояща съвместна дейност по пласмент на мед в чужбина. В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът се бранил с доводи, че сумите не били
отпуснати назаем, а били предназначени и оползотворени за покриване на разноски
на чуждестранни партньори за пазарно проучване и намиране на клиенти.
Приобщено е и Писмо изх. № 440/2019
г. (л. 419) на „Кеш Експрес Сървис“ ЕООД – лицензиран агент на „Уестърн Юнион” за
България, в уверение, че в информационния му масив насрещният ищец не фигурира
като наредител на преводи чрез системата на „Уестърн Юнион” за 2015 г. – 2016 г.
На визираната справка обаче не се отдава доказателствено значение, тъй като достоверността
й е компрометирана – извършена е по грешен ЕГН на потребителя – **********, а и
е непълна, доколкото не обхваща информация от останалите оторизирани от „Уестърн
Юнион” оператори в страната.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Първоначалната претенция и насрещната за
сумата от 3 000, 00 лева са главно обосновани с неизпълнение на договор за
заем, поради което намират материалноправен регламент в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Нормата предвижда, че
ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
обезщетение за неизпълнение.
Чл. 240, ал. 1 от ЗЗД гласи, че с
договора за заем заемодателят предава
пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а съгласно чл.
240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва,
ако е договорена писмено. По правната си природа е неформален, реален, комутативен,
едностранен и безвъзмезден, тъй като за сключването
му не се изисква специална форма, а постигане на съгласие за заемане на
конкретната материална ценност и нейното фактическо предаване от заемодателя на
заемателя, и създава задължения единствено за втория – да я върне и да заплати
лихва, ако е уговорена писмено, в каквато хипотеза съглашението се трансформира
във възмездно.
На ищеца
кредитор е възложено от чл. 154, ал. 1 от ГПК пълното доказване пряко или с
поредица от изключващи друга възможност косвени факти на правопораждащите заемното
правоотношение елементи, както и на останалите негови условия като срок и начин
за издължаване (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969
г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
134/2010 г., IV г. о., Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1727/2009 г., IV г. о., Решение
№ 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о.,
Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., и Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014
г., I т. о.). Длъжникът на свой ред следва да установи възраженията, на които
се позовава.
Страните основават притезанията си и на института на неоснователното
обогатяване.
Правният порядък у нас повелява преминаването на блага от една
имуществена сфера в друга да е обусловено от определено основание, което
всякога е правна категория и дефинира юридическите факти, които въз основа на
закона в широк смисъл пораждат за едно лице задължение да даде нещо, а за дригиго
– правото да го приеме и задържи – договор, едностранна сделка, непозволено
увреждане, предходно неоснователно обогатяване, административен акт, съзнателно
изпълнение на нравствен дълг по чл. 55, ал. 2 от ЗЗД (неприложим за чл. 59, ал.
1 от ЗЗД) и др.
Според чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. В
съответствие с постановките на Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. дело №
1/1979 г. на Пленум на ВС чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
разграничава три фактически състава на неоправдано имуществено
разместване – първият визира даване при начална липса на кауза, когато е
сторено без настъпил юридически факт или вследствие на нищожен такъв, вторият –
с оглед на очаквана в бъдеще причина, която обаче остава нереализирана – и в
частност при сделки под отлагателно условие, което не се сбъдва, и при
двустранните договори, ако дългът на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение, а при третия се престира с основание, което
впоследствие отпада с обратна сила поради унищожаемост, разваляне или сбъдване на
прекратително условие на договора.
Съобразно
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вън от тези случаи,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, му дължи онова,
с което се е обогатил, до размера на обедняването. По изричното указание на чл.
59, ал. 2 от ЗЗД защитата по ал. 1 е субсидиарна, включително и спрямо исковете
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Под „обогатяване”
по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се разбира тази трансформация в имуществото,
която се изразява в увеличаване на актива – например чрез придобиване на
известна материална облага или полза, засилване или разширяване на право, или в
намаляване на пасива – погасяване на задължения или освобождаване на
отговорност за тяхното изпълнение, или в спестяване на такива разходи на
обогатилия се, които иначе е трябвало да понесе от собствения си патримониум, и
то без да са обозрими изгледи за тяхното връщане, и необходимостта от
извършването на които е била нормативно или договорно предопределена (в този
смисъл Решение № 587/01.11.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., Решение № 55/28.02.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 652/2011 г., III г. о., Решение № 267/20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
13/2013 г., III г. о., Решение № 252/23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014
г., III г. о., Решение № 91/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III
г. о., Определение № 587/01.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6223/2015 г., IV г.
о., Определение № 521/19.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1350/2018 г., I т. о.).
Обедняването се представя в същите форми, но с
обратен знак.
Неоснователната промяна може да е резултат от действия на обеднилия се,
на обогатилия се или на трети лица, като ирелевантно е дали са виновни или
невинови, добросъвестни или недобросъвестни, предприети с или без користно намерение,
или да е последица от юридически събития, но винаги между обедняването и обогатяването следва да има връзка, която, без да е
причинна, е налице, когато и двете произтичат от един или група общи факти.
При очертания предмет на спора отправените
като евентуални осъдителни искове се квалифицират по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а насрещният с цена 3 652, 00 лева, доколкото не се навежда договорен
произход на вземането – по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Задача на ищеца е да докаже по
претенциите си по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД даването на процесните суми и по тази по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – своето обедняване, обогатяването
на ответника и корелацията между тях, а ако последният успее да създаде
убеждение в съществуването на основание за облагодетелстването си, което впрочем
се очаква именно от него при всички кондикции – и репликата си, че то е недействително,
не се е осъществило или е отпаднало, когато е направил такава (в този смисъл
Решение № 29/28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., и Решение
№ 721/03.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о.).
Страните са единодушни, а и
категорично е изяснено от приобщените платежни документи, че на 16.04.2015 г. насрещният
ищец е превел чрез системата „Уестърн юнион“ 2 000, 00 ЩД (с левова
равностойност от 3 652, 00 лева по фиксинга на БНБ от 1.826 лева за долар)
до получател Ч.О. (С.О.) в Нигерия, на 27.05.2015 г. е
внесъл 3 000, 00 лева по сметката на първоначалния ищец с IBAN: ***, а на
21.10.2016 г. е получил по своята с IBAN: ***вата сметка с IBAN: ***, 00 лева.
Изследвана в хронология,
фактическата обстановка относно предоставянето на изброените суми сочи, че през
месец февруари 2015 г. чрез онлайн платформа за международна търговия www.alibaba.com първоначалният ищец, който в битността си на регистриран земеделски производител се занимавал с производство на мед в пчелин в стопански двор в гр Вълчи дол, обл.
Варна, кандидатствал за изпълнение на обществена поръчка на нигерийска
правителствена организация – Комисия за развитие на общността и изкореняване на
бедността (CDPEC) със седалище в щат Замфара, Нигерия, за
изкупуване на 90 тона мед на стойност 1 500 000, 00 ЩД. След като в
края на месец март 2015 г. изпратил в Нигерия образци от продукта и с Invoice № **********/30.03.2015 г. (л. 284) оферирал на
нигерийския възложител доставка на 100 000 броя бурканчета от 400 гр и
100 000 броя от 900 гр за обща цена от 1 500 000, 00 ЩД, бил
известен от него с Писмо реф. № CDPEC 01/KG/NG/01.04.2015 г. (л. 288 – л. 289), че е избран за
изпълнител и че следва да се яви лично или да оправомощи местен юрист за
подписване на договора, в която хипотеза се изисквала и последващата му
легализация от Ηigh Court, Нигерия. За
представителството си българският кандидат ангажирал нигерийска адвокатска
кантора Prime Law
& Public Notary Service, чрез която сключил като „Доставчик” със CDPEC като „Купувач” Договор (Contract agreement) № CDPEC/ZS/NGXC742BBS/87/ARC/15/09.04.2015 г. (л. 390 –
л. 391) за продажба при параметрите на Invoice № **********/30.03.2015 г. (л. 284), заверен на 09.04.2015 г. от Prime Law & Public Notary Service и съдебно легализиран
на 14.04.2015 г. от Ζamfara State High court of Justice.
Видно от кореспонденцията между *** и *** от 24.03.2015 г. (л. 439 – л. 440), 25.03.2015 г.
(л. 441 – л. 442), 27.03.2015 г. (л. 443
– л. 444), 03.04.2015 г. (л. 445 – л. 446 и л. 448), 06.04.2015 г. (л. 445 – л.
446) и 07.04.2015 г. (л. 446), 17.04.2015 г. (л. 450 – л. 451), 20.04.2015 г.
(л. 462) и между *** и *** от 17.04.2015 г. (л. 450 – л. 462) и 23.04.2015
г. (л. 462), от ценените свидетелски показания и от съвпадащите изявления на
страните по гр. дело № 596/2017 г. по описа на Районен съд – Девня,
възпроизведени в Определение № 447/11.09.2017 г. (л. 366 – л. 367), през месец
март 2015 г. първоначалният ищец се уговорил с насрещния управляваното от
последния „Аписселект” ЕООД, ЕИК: ***, което произвеждало мед, пчелни майки,
отводки и прополис и продавало храни за пчели, да му партнира във възнамерявания
експорт за Нигерия, като осигурява от собствен добив или от друг доставчик
необходимите стокови количества. За да регламенират отношенията си, през месец
април 2015 г. двамата съгласували проект на Договор за възлагане на периодична
доставка на стоки и услуги (л. 452 – л. 456), изготвен с юридическото
съдействие на свид. С., по силата на който „Аписселект” ЕООД като „Изпълнител”
се задължава да доставя на частния земеделски производител К.Т. като
„Възложител” по негова заявка срещу цени по ценова листа следните стоки и
услуги: а) пчелен мед, произведен от изпълнителя или изкупен от други
производители от Република България; б) изследване на качеството му чрез
вземане на проби и изпращане в акредитирани лаборатории за анализ; в)
преработката му, включваща процесите по декристализация (разтопяване),
хомогенизация (изравняване по хомогенност на състава) и маториране (утаяване),
и г) пакетажа му в предварително набавени от изпълнителя опаковки, съобразно
изискванията на възложителя.
От съвкупния прочит на обяснението
на първоначалния ищец в Сведение от 02.02.2017 г. (л. 224 – л. 226) по Пр. пр.
№ 7/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Девня, което досежно неизгодните
нему обстоятелства се отличава с характер на извънсъдебно признание,
съдържанието на имейлите, които е изпратил от електронната си поща *** до *** на 15.04.2015 г. (л. 393 – л. 395 и л. 388 – л.
392), записаното в Бланки за изпращане на пари чрез системата „Уестърн юнион“ (Western Union) с МТСN 647-936-4246/14.04.2015 г. (л. 394) и 143-265-7436/16.04.2015 г. (л. 44) и
синхронизиращите с тях сегменти от разказа на свид. К., се установява, че на
14.04.2015 г. първият превел чрез „Уестърн юнион“ до адвокат Ч.О. (С.О.) от състава на нигерийската юридическа кантора, който уреждал
формалностите по договарянето със CDPEC, сумата от 3 684, 00
лева за легализацията на Договор (Contract agreement) № CDPEC/ZS/NGXC742BBS/87/ARC/15/09.04.2015 г. (л. 390 –
л. 391) от Ζamfara State High court of Justice, в уверение на което
му била издадена Квитанция (Judiciary Receipt) № 001288/14.04.2015 г. (л. 392) от цитирания съд
за платена такса от 1 830, 00 ЩД, а на 15.04.2015 г. съобщил на насрещния
ищец, че за да се финализира сделката с нигерийския купувач, трябва на същия адвокат
да се платят още 2 000, 00 ЩД, с които обаче не разполага. Заинтересован
от нейната реализация, по съображения че предпоставяла договорното обвързване
на „Аписселект” ЕООД с ответника по насрещните искове, на 16.04.2015 г.
насрещният ищец извършил превода на 2 000, 00 ЩД със свои средства.
Субсумирано в разпоредбата на чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, изложеното позволява да се заключи, че искът за реституцията
им е основателен.
Въпросната платежна операция се
идентифицира като общият факт, който корелативно е довел до редуциране на
имуществото на наредителя и до материална изгода за това на първоначалния ищец
във формата на спестяване на невъзвращаеми разходи, които, както последният сам
е твърдял, са били необходими за благополучното приключване на процедурата по възложената
му обществена поръчка и които е следвало да претърпи за своя сметка като
изпълнител по Договор (Contract agreement) № CDPEC/ZS/NGXC742BBS/87/ARC/15/09.04.2015 г. (л. 390 – л. 391) с нигерийската
организация и доверител по неформалния договор за адвокатски услуги с
нигерийската юридическа кантора Prime Law & Public Notary Service. В подкрепа на казанато говорят сведенията, че
единствен е контактувал с представителите й, които са изисквали плащането на съответни
възнаграждения и такси само персонално от него и в негова тежест са начислявали
такива със Сметки № № PL/76001/20.04.2015 г. (л. 327) и PL/4028/10.05.2015 г. (л. 370 – л. 371).
Същевремено юридически важимо оправдание
да избегне тези разноски не е доказано. Изцяло доказателствено необезпечени са
твърденията му, че трансакцията е предприета от обеднилия се в изпълнение на съглашение
между страните за споделяне на разходите, които възникват по проучването на
нигерийския пазар и контрактуването с нигерийския клиент. Не са събрани
убедителни данни насрещният ищец да е поемал такъв ангажимент както пряко към CDPEC или Prime Law & Public Notary Service, с които не е комуникирал, така и към самия първоначален
ищец. Страните са преговаряли за сключване на договор за периодична доставка на
стоки и услуги, в проекта (л. 452 – л. 456) на който уговорка за задружен износ
или за друга разновидност на сдружаване с цел експорт, предполагаща съучастие в
инвестициите, не е инкорпорирана. За постигнато помежду им в указаната насока
устно или конклудентно разбирателство също отсъстват доказателства. Известни
индикации се откриват единствено в показанията на свид. Т., които не са
кредитирани по изтъкнатите по-горе аргументи, а и се опровергават от тези на
свид. С., с която страните са споделили желания от тях формат на търговски взаимоотношения,
а първоначалният ищец – и плановете си еднолично да изпълнява нигерийската
поръчка с количества мед, които да закупува от „Аписселект” ЕООД. Изолирани
остават и косвените впечатления на свид. Т., че насрещният ищец е нареждал
многократно международни парични преводи, достигайки съответните лимити за тях.
В обобщение, след като между
страните обективно липсва договореност за встъпване или заместване в дълг,
дарение, сдружаване или каквато и да била друга, която, бидейки признат от
закона облигационен източник, да обременява насрещния ищец с разхода от
2 000, 00 ЩД – било като свой, било като чужд, а на субективните му
подбуди не може да се придаде правна значимост, и за него не е въведен от
закона специален способ да се защити, искът му следва да се уважи.
Твърдяната договорна
кауза за предоставянето на другите две процесни суми не се презумира от факта на самото им даване, а както вече се отбеляза, е нужно да се
докаже с висока степен на сигурност от кредитора
(в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК,
Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о.,
Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., Решение №
837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., Решение №
524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., Решение №
192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., Решение №
38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о.).
В електронната комуникация на
първоначалния ищец с адвокат Barrister Tunde с имейл адрес *** от 11.05.2015 г., препратена от *** до *** на 13.05.2015 г. (л. 374 – л. 377), се съдържат
указания до него да преведе чрез системата „Уестърн Юнион” по повод
организацията на сделката със CDPEC още 2 200, 00 ЩД до получател Е.Е.А. в Нигерия. Адв. С. свидетелства, че през първата половина на месец май
2015 г. насрещният ищец се консултирал с нея как е подходящо да се оформи
даването от него като физическо лице на кредит от 3 000, 00 лева, поискан
му от първоначалния ищец за плащане на такси по нигерийската поръчка. От Вносна бележка реф. № 375CHDC*********/27.05.2015 г. (л. 43) и Извлечение от разплащателна сметка с ΙΒΑΝ: *** за периода 01.04.2015 г. –
31.12.2015 г. (л. 362 – л. 365), издадени от „Уникредит Булбанк” АД, и Бланка
за изпращане на пари чрез системата „Уестърн юнион“ (Western Union) с МТСN 569-986-3839/27.05.2015 г. (л. 356 – л. 357), и от заявеното от свид. П. се
изяснява, че на 27.05.2015 г. първоначалният ищец изтеглил от сметката си с IBAN: ***я от насрещния ищец 3 000, 00 лева и ги предал
на свид. П. да ги изпрати чрез „Уестърн Юнион” до лицето Е.Е.А. в Нигерия. В Сведението си от 02.02.2017 г. (л. 224 – л. 226) по Пр. пр. №
7/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Девня изнася неблагоприятни за
тезата си, поддържана в процеса, факти, че въпреки вписаното във вносната
бележка основание „Захранване на сметка”, насрещният ищец разполагал с договор
за заем за упоменатата сума, поради което, както и предвид неговото настояване,
му върнал 2 000, 00 лева, а остатъкът от 1 000, 00 лева все още му дължал.
В Платежно нареждане за кредитен превод от 21.10.2016 г. (л. 4 от гр. дело №
1201/2017 г. по описа на Районен съд – Девня) и Извлечение от разплащателна
сметка с IBAN: ***.10.2016 г. – 21.10.2016 г.
(л. 283), издадени от „Уникредит Булбанк” АД, е документирано, че на 21.10.2016
г. първоначалният ищец внесъл сумата от 2 000, 00 лева в сметката си с IBAN: ***о тази на насрещния ищец с IBAN: *** „Първа инвестиционна банка” с основание на двете
операции „Захранване”.
Маркираните
доказателства, обсъдени в логическа взаимовръзка и в контекста на недоказаността
на други причини за вноската от 3 000, 00 лева, включително и на тази, наведена
в отговора на насрещната искова молба, способстват еднозначен извод, че през
месец май 2015 г. страните като физически лица са съчетали волеизявления за заемането
на сумата от 3 000, 00 лева. Визираното фактическо положение съвсем не се разколебава от обстоятелството, че през
месец юли 2015 г. с имейли между *** и *** от 08.07.2015 г. (л. 493 – л. 494), 09.07.2015 г. (л. 494), 20.07.2015 г.
(л. 495 – л. 500), 27.07.2015 г. (л. 501) и 28.07.2015 г. (л. 501) са
съгласували подписването на четири договора за финансово подпомагане от
„Аписселект” ЕООД в полза на земеделския производител К.Т. (л. 496 – л. 499) съответно
с 1 300, 00 лева, 2 500, 00 лева, 3 000, 00 лева и 3 830,
00 лева, тъй като, въпреки че касаят суми, съвпадащи по размер с преждедаваните
от насрещния ищец, остава неизвестно дали тези документи са били двустранно
подписани, и то във вида на техните бланкети, а и с оглед коментирания мотив за
съставянето им – да бъдат представени пред данъчните органи по повод ревизия на
„Аписселект” ЕООД, не би могло да се приеме, че обективират действителна воля
за обвързване.
Друго не е уговорено, респективно важима
е диспозитивната уредба на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, която вменява на заемателя да
се издължи в течение на един месец от поканата. В Сведението си от 02.02.2017
г. (л. 224 – л. 226) същият споменава, че е бил устно приканван към доброволно
престиране, без да конкретизира кога, поради което следва да се счете, че
изискуемостта на дълга му датира от 03.03.2017 г.
От кредитора и длъжника се признава
съответно в Отговор вх. № 820/12.02.2018 г. (по описа на Районен съд – Девня) и
Сведение от 02.02.2017 г. (л. 224 – л. 226), че именно за неговото частично
погашение е бил предназначен трансферът на сумата от 2 000, 00 лева от
21.10.2016 г. Така разкритото основание за плащането й изключва изначално това
на първоначалния главен иск, за което впрочем доказателства, извън дикредитираните
показания на свид. Т., не фигурират по делото, и същевременно легитимира
получателя й като правоимащ да я задържи.
Следователно първоначалните евентуално
съединени искове следва да се отхвърлят като неоснователни, а насрещният за
сумата от 3 000, 00 лева – да се удовлетвори до размера от 1 000, 00 лева
и остави без уважение за разликата до пълния.
Подлежи на присъждане и законната лихва
върху уважените вземания от датата на депозиране на насрещната искова молба в
съда – 12.02.2018 г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците) в първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.) дерогира
юридическите последствия на просрочието.
Предвид изхода на спора по правилата
на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните следва да бъде осъдена да
възмезди съдебноделоводните разноски на противната, както следва:
Ø първоначалният ищец съразмерно на отхвърлените си
искове и на уважената част от насрещните – 848, 48 лева, от които 196, 08 лева
– внесена държавна такса за разглеждане на насрещните искове, и 652, 40 лева – адвокатско
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на насрещния ищец, уговорено
и заплатено в размер на 840, 00 лева с начислен ДДС, съгласно Фактура №
**********/11.06.2019 г. (л. 508) и Фискален бон от 11.06.2019 г. (л. 508),
издадени от Адвокатско дружество „Я. ***, ЕИК: ***;
Ø насрещният ищец съразмерно на отхвърлената част от
исковете си – 243, 65 лева, от които 1, 15 лева – внесена държавна такса за
издадено съдебно удостоверение, 11, 50 лева – изплатени на свидетел пътни
разходи, и 231, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита на първоначалния ищец, уговорено и заплатено в размер на
700, 00 лева, съгласно Договор № 323954/18.04.2018 г. за правна защита и
съдействие (л. 505).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Г.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Х., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
и адв. А.А., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, да заплати на К.Л.К.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. М.Д.Я. и адв. В.Й.З., вписани в регистъра на Адвокатска
колегия – Добрич, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, по банкова сметка ***:
***, BIC: *** „Първа инвестиционна банка” АД, както следва:
Ø
сумата от
1 000, 00 (хиляда) лева, представляваща главница, подлежаща на връщане по
сключен между страните Договор за заем от 2015 г.,
Ø
сумата от
3 652, 00 (три хиляди шестстотин петдесет и два) лева, представляваща
левовата равностойност на сумата от 2 000, 00 (две хиляди) ЩД, с която се
е обогатил без основание за негова сметка;
Ø
законната
лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на насрещната
искова молба в съда – 12.02.2018 г., до окончателното им изплащане, с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., както и
Ø
сумата от 848,
48 лева (осемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) –
съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на насрещните искове
и за квалифицирана процесуална защита, съразмерно на уважената част от
насрещните искове и на отхвърлените първоначални искове, като за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 3 000, 00 (три хиляди) лева ОТХВЪРЛЯ иска
за главница по Договор за заем от 2015 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на насрещната искова молба в съда, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ първоначалните обективно евентуално
съединени искове, предявени от К.Г.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Х.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, и адв. А.А., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Варна, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу К.Л.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. М.Д.Я. и адв. В.Й.З., вписани в регистъра
на Адвокатска колегия – Добрич, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за
присъждане на сумата от 2 000, 00 (две хиляди) лева, представляваща
главница, подлежаща на връщане по Договор за заем, сключен между страните на
21.10.2016 г., а при условията на евентуалност – като получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2017 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
К.Л.К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.Д.Я. и адв. В.Й.З.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Добрич, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на К.Г.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Х.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, и адв. А.А., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Варна, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 243, 65 лева (двеста
четиридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки) – съдебноделоводни разноски
за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, за събиране на
свидетелски показания и за квалифицирана процесуална защита, съразмерно на
отхвърлената част от насрещните искове.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ