№ 5271
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110160413 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 22231/24.01.2024 г. /идентична с молба вх.№
22354/24.01.2024 г./ от ответната страна „ДЕ ЛОГИСТИКА” ООД, за изменение на Решение
№ 21177/21.12.2023 г. по гр.д.№ 60413/2022 г. на СРС, 141 с-в, с искане да бъде отменено в
частта, относно присъдените разноски на ответника за адвокатски хонорар в
обезпечителното производство в размер на 300 лв., предвид уваженото възражение за
прекомерност.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна е постъпило становище
за неоснователност на искането. Поддържа, че е доказано извършването на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение, като посочва, че сумата е била платена в брой.
Противопоставя се на искането за изменение на решението.
Молбата е подадена от ответната страна в срока за обжалване, поради което е
допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Ищцовата страна е представила по делото списък на разноските по чл.80 ГПК, но
това обстоятелство е ирелевантно за обема на отговорността спрямо противната страна за
направените от нея разноски. В този случай непредставянето на списък на разноските не
лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта за разноските,
присъдени на противната страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважена.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е доказано извършването
на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство. От мотивите на Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС,
гр.София, 6 ноември 2013 г. е видно, че само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора
за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин –
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва
да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
1
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Видно от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2022 г. /л.125 от делото/ за оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на молба за обезпечение
на бъдещ иск и извършване на процесуално представителство от името на клиента в
производство по обезпечение на бъдещ иск пред СРС против „ДЕ ЛОГИСТИКА” ООД за
заплащане на суми по извършени транспортни услуги, страните са договорили
възнаграждение в размер на 500 лв., като в договора изрично е отбелязано, че сумата е
платена на адвоката. Поради това съдът намира, че е доказано реалното извършване на
разноските, поради което не следва да се изменя решението в частта за разноските, досежно
дължимия адвокатски хонорар в обезпечителното производство. Посочването на начина на
плащане в договора за правна помощ не е изрична предпоставка, без която вземането за
разноски за адвокатско възнаграждение не може да възникне, съответно да бъде реализирано
по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от значение за това с какви доказателства следва да бъде
доказано извършването на тези разноски. Затова в случаите когато плащането задължително
следва да се извърши по банков път или това е уговорено в договора за правна помощ и
съдействие трябва да се представят съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. В случаите когато плащането е било извършено в брой този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния
представител на страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се
приеме, че е налице извършено плащане, което не може да отпадне само поради това, че в
договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в брой.
С оглед на това договорът за правна защита и съдействие удостоверява заплащането им на
адвоката.
С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 22231/24.01.2024 г. от ответната страна
„ДЕ ЛОГИСТИКА” ООД, за изменение на Решение № 21177/21.12.2023 г. по гр.д.№
60413/2022 г. на СРС, 141 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2