Мотиви към присъда N 33 /08.11.2019г. по НОХД N 694/ 2019г. по описа на РОС.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила М. – Д. Ф. (M.-D. F.) - румънски
гражданин, в това, че на 28.10.2019 г., в землището на село П., обл. Русе, на
първокласен път I-5 (Русе-В. Търново), в
района на километър 13, дал дар – пари – 1 брой банкнота с номинал 50 лева, с
номер БЗ8356201, на длъжностни лица при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе
– в качеството им на полицейски органи – С. Л. Г. – младши автоконтрольор и Г.
Е. В. – командир на отделение, за да не извършат действия по служба – да не му
съставят акт за установяване на административно нарушение за допуснато
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците
в движението:
1. съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка“ – престъпление по чл.304а, пр.6, вр. чл. 304, ал.
1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият Ф. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ф. е румънски
гражданин, роден на *** год., в гр. Гюргево, Румъния, персонален номер: ***,
женен, с основно образование, работи в „Лукмар“ ООД – гр. Гюргево на длъжност
шофьор, живущ ***, неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС и като такъв,
на 28.10.2019 год., около 10, 20 часа управлявал товарен автомобил „Мерцедес“, с румънски рег. № ***,
като се движел по Главен път I-5 (Русе – Велико Търново) в посока към гр. Бяла. В автомобила пътувал сам.
Съгласно предварително утвърден
часови график от Началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, св. Г. Е. В. – командир на отделение и
св. С. Л. Г. – мл. автоконтрольор – І - ва степен и двамата служители в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе, били
дежурни от 07:00 часа на до 19:00 часа на 28.10.2019 год. На полицейските
служители било възложено да осъществяват патрулно постова дейност по контрол и
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по ЗДвП на територията на гр. Русе и по Главен път I-5 от републиканската пътна мрежа.
Задълженията им били свързани с извършването на контролна дейност по Закона за
движение по пътищата, в това число и да съставят актове при установяване на
административни нарушения. Двамата били облечени в полицейски униформи и
използвали маркиран с отличителни знаци на сектор „Пътна полиция“ служебен
автомобил, с регистрационен № ***
Около 10,20 часа на 28.10.2019
год. полицейският автомобил и двамата
полицейски служители се намирали на Главен път I-5 Русе – Велико Търново в района
на км. 13, в най – ниската част на пътя (познат като „Мойсеев баир“) при
спускане в посока към гр. Бяла. В този участък от пътя имало пътна маркировка
М1 – единична непрекъсната линия и пътен знак В-24 – Забранено изпреварването
на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди. Въпреки забраната за
изпреварване, подс.М. – Д. Ф. я нарушил и предприел маневра „изпреварване“ на
автомобила, който се движел непосредствено пред него. С тези действия нарушил
пътната маркировка „М-1“ и пътен знак „В-24“ и навлязъл в насрещното движение,
като с това създал непосредствена опасност за движението. Това нарушение било
забелязано от полицейските служители – свидетелите В. и Г. За извършеното
нарушение от подс.М. – Д. Ф. св. В. го спрял като му подал знак със стоп палка,
за да му съставят акт за установяване на административно нарушение. Св.В.
отишъл до товарния автомобил и тъй като владеел румънски език, се представил на
водача на говоримия от него език. Подс.Ф., заедно със св. В. отишъл до
полицейския автомобил, където на предната лява седалка седял св.Г. Св.В. на
румънски език обяснил на подсъдимия какво нарушение е извършил и поискал от
него да представи документите си за самоличност и тези за автомобила. Водачът
на автомобила го разбрал и представил документ за самоличност, свидетелство за
регистрация на автомобила и застраховка за същия „Зелена карта“. Тъй като не
представил свидетелство за управление на МПС, св.В. го попитал къде е този
документ и подс.Ф. му отговорил, че не го носел със себе си, а било в дома му в
гр.Гюргево. Полицейският служител не му повярвал и му казал да се върне до
товарния автомобил и да си вземе свидетелството за управление на МПС, за да му
го представи за проверка. Подс.Ф. отишъл до камиона и влязъл в кабината, където
се забавил 1-2 минути. През това време св. В. седнал в полицейския автомобил на
предната дясна седалка до св.Г. Подсъдимия знаел за извършеното от него
нарушение и решил да даде подкуп на двамата полицейски служители, за да не му
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. За целта,
докато бил в кабината на камиона, той поставил една банкнота от 50 лева със
сериен № БЗ8356201 между изисканите от полицейските служители документи. В
изпълнение на намисленото подс.Ф. отишъл до полицейския автомобил и през
отворения прозорец подал на св.В. отново същите документи заедно с банкнотата
от 50 лева. Последният взел документите и непосредствено след това забелязал,
че между тях имало поставена банкнота. Без да я докосва, св. В. веднага оставил
документите заедно с парите на арматурното табло на служебния автомобил и
двамата полицейски служители излезли извън него като затворили вратите му. Св.В.
разпоредил на подс.Ф. да постави ръцете си върху покрива на полицейския
автомобил и му поставил белезници. Незабавно полицейските служители докладвали
за случилото се на оперативния дежурен в ОД на МВР – Русе и на Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и на място била изпратена дежурна оперативна
разследваща група. До пристигането й, св. В. попитал подсъдимия защо е сложил
пари между документите и той му отговорил, че се уплашил, тъй като в Румъния за
извършеното от него нарушение се предвиждала санкция лишаване от право на
управление на МПС. Подс.Ф. заявил, че е сложил банкнотата, за да не му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение и да продължи пътя си
без да бъде санкциониран. Св.В. превел на св.Г. думите на подсъдимия.
При започване на настоящото
наказателно производство, бил извършен оглед на местопроизшествие. При него, на
арматурното табло в служебен автомобил с регистрационен № ***, над централната
конзола, били установени румънски регистрационен талон за МПС, румънска лична
карта с изписани имена M.-D. F. и CNP № ***и една банкнота с номинал 50 лева със сериен номер
БЗ8356201, която била иззета.
При извършено изследване – с
експертна справка № 4/28.10.2019год. е установено, че банкнотата от 50 лева с №
БЗ8356201 представлява редовно платежно
средство.
Тази
фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата доказателствена
съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от
НПК. Направеното самопризнание на подсъдимия по този ред, се подкрепя от доказателствената съвупност, събрана по
делото - протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, от
свидетелските показания на Г. В. и С. Г., заключението по извършената експертно
изследване – справка с № 4/28.10.2019 год. на младши експерт при РУ-Две могили
на ОД МВР – Русе, обясненията на
подсъдимия дадени в хода на разследването, справка за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Удостоверение
за предоставяне на информация за заемана длъжност, типова длъжностна
характеристика, часови график, ежедневна ведомост за отчет и други.
От
събраните доказателства, съдът е стигнал до единствено възможния извод за
виновността на подсъдимия Ф. и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Предвид
изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия Ф. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние
на вменяемост.
От обективна и субективна страна М. – Д. Ф. съществил състава
на престъплението по чл.304а, пр.6, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, като на
28.10.2019 г., в землището на село Пиргово, обл. Русе, на първокласен път I-5 (Русе-В. Търново), в района на километър
13, дал дар – пари – 1 брой банкнота с номинал 50 лева, с номер БЗ8356201, на
длъжностни лица при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе – в качеството им
на полицейски органи – С. Л. Г. – младши автоконтрольор и Г. Е. В. – командир
на отделение, за да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение за допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка“.
Подсъдимият е извършил престъплението с
действие, изразяващо се в даване на подкуп, гореописаната банкнота, поставяйки
я във владението на полицейските служители. Той е сторил това, за да мотивира
двамата полицейски служители, които са длъжностни лица, да не извършат действие
по служба - да не изпълнят, съобразно типовата си длъжностна характеристика,
основните си длъжностни права и задължения – да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение за допуснато нарушение на правило по ЗДвП.
Свидетелите С. Л. Г. Г. Е. В. имат характера на длъжностни лица-
полицейски органи, по смисъла на чл.93 т.1 от НК. В правомощията им са влизали
задълженията да работят по
предотвратяване и пресичането на нарушенията по пътищата; да изготвят документи, свързани с
административно-наказателната дейност, а именно да съставят АУАН при
констатирани такива нарушения. С оглед посоченото по-горе в деня на
инкриминираното престъпление двамата свидетели са изпълнявали тези свои
правомощия на горепосоченото място, съгласно графика на полицейския наряд.
Предвид опита си на водач на МПС и това, че е осъществявал чести превози
през територията на Р България, както и с оглед отличителните белези на
полицейския автомобил и облеклото на двамата свидетели и обстоятелството, че единият
от свидетелите се е представил и е поискал документите за проверка, сочи че
подсъдимият е разбрал и много добре е съзнавал какво се иска от него, както
правомощията на проверяващия. Именно, за да не му бъде извършена проверка,
знаейки че не спазил забраната следваща от конкретния вид пътна маркировка, с
което създал непосредствена опасност за движението, той е дал, чрез поставянето
в предоставените на служителите свои документи посочената сума пари, за да не
изпълнят свидетелите действия по служба и да не му съставят АУАН.
Изпълнителното деяние е довършено с даването на подкупа-пари в размер от
50 лева. Подсъдимият е предприел
конкретни действия по даване на имотната облага, която имотна облага, като
предмет на престъплението, безспорно има имуществен характер.
От субективна страна подсъдимият
е действал при пряк умисъл- съзнавал е обществено - опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено - опасни последици и е целял
настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Съзнавал е,
че дава пари, които не се следват на проверяващите и е направил това, за да ги
накара да не му съставят АН за извършеното нарушение при движението по пътищата,
изразяващо се в неспазване на забрана за пресичане на пътна маркировка и
извършено въз основа на това изпреварване на място, където това е забранено.
Не е налице провокация към подкуп, по смисъла на чл.307 от НК, тъй като
по делото липсват доказателства някой от свидетелите преднамерено да е създал
обстановка, при която да е предизвикал подсъдимия да даде подкупа, да го е
убеждавал и мотивирал да вземе това решение и да е направил това именно с цел
подсъдимият да бъде изобличен след това в извършването на престъпление.
Напротив, наличните доказателства, включително и обясненията на подсъдимия
сочат на даден от подсъдимия на свидетеля подкуп - конкретна сума пари, за
конкретно поведение от негова страна, инициативата за което е била единствено
на подсъдимия.
Индивидуализация
на наказанието.
С оглед приложението института на
съкратеното съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая в състава на чл.304а, пр.6 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода в съответни граници по размер и комулативно
наказание глоба.
Не са
налице предпоставките на чл.55 от НК, съответно на условията за приложимост на
хипотецзата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито някое от наличните, се явява изключително
такова. Предвид това, наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено
по реда на чл.58а, ал.1 от НК. При индивидуализацията на
базисното наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде определено на подсъдимия
съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и
изразеното разкаяние за извършеното, полагането на труд, ниската
стойност на предложения подкуп. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
отчете обществената опасност и
укоримост на извършеното от него конкретно престъпление, което е
по отношение на двама полицейски служители. При така констатирания превес на
смекчаващите обстоятелства и приемайки, че извършеното по конкретиката си сочи
на невисока обществена опасност, както и тази на подсъдимия, отмерва по размер
наказанието лишаване от свобода под средата и повече към минимума на
предвиденото, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съобразно чл.58а,
ал.1 от НК намалява с една трета – на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразявайки
същите обстоятелства, и в допълнение липсата на данни за имотно състояние на
подсъдимия, различно от обичайното за лице, работещо като водач в областта на
наземния транспорт (неангажиране на доказателства в
противен смисъл следва да се обсъжда в полза на подсъдимия), съдът приема за съответно на извършеното наказанието ГЛОБА да бъде
определено по размер немного над минималния, а именно - 1000 /хиляда/ лева.
При
наличието на всички законови предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и с оглед
личността на подсъдимия, ниската тежест на извършеното и невисоката обществена
опасност на извършителя, за постигане целите на наказанието лишаване от
свобода, съдът приема, че не е необходимо то да бъде изтърпяно ефективто от
същия, поради което съдът го ОТЛАГА за изпитателен срок, като приема подходящ
минималният такъв, а именно ТРИ ГОДИНИ.
При наличие предпоставките на
чл.307а от НК, съдът е постановил отнемане в полза на Държавата на предмета на
престъплението – 1 брой банкнота с номинал 50 лева, с номер БЗ8356201,
намираща се на съхранение в ОП – Русе.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: