Р Е Ш Е
Н И Е
№ 265
град Велико Търново, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 129/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
вр. с чл. 76, ал.
1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане
на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/.
Образувано е по жалба на ***
М. А., като пълномощник на М.П.Г. ***, против Решение №
РС-635-21-007/09.02.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество в частта, в която е установен
конфликт на интереси в качеството му на кмет на Община Златарица и му е
наложена глоба в размер на 5000 лв., както и е постановено отнемане в полза на
държавата на сума в размер на 166,62 лв. Жалбоподателят счита решението в обжалваните
му части за незаконосъобразно, като постановено при неспазване на установената
форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона
– отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК. Относно
първите две основания изтъква, че изложените от него възражения и доводи в
административното производство по никакъв начин не са обсъдени и липсват мотиви
в тази връзка в обжалваното решение, както и не били обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност всички факти и обстоятелства относно казуса. Оспорва се наличието на
частен интерес и упражнено властническо правомощие, което да е повлияно от
такъв частен интерес. Сочи, че възнаграждението на всички служители в администрацията
на Община Златарица за 2020 г. е било увеличено с еднакъв размер – 10 %, вкл. и
на другия служител, заемащ същата длъжност „шофьор“ като вуйчото на
жалбоподателя. И двамата служители на длъжност „шофьор“ са с еднакви оценки за
2019 г. и съответно възнаграждението им е увеличено с еднакъв процент, при
което липсва мотивация в частен интерес при сключването на процесните две
споразумения. По отношение на Допълнително споразумение № 65/25.03.2020 г.
излага доводи, че по силата на Заповед № РД-12-2018/23.03.2020 г. на заместник-кмета
на общината са увеличени възнагражденията на всички служители в общината и
никой не е поставен в неравнопоставено положение. По
отношение на Допълнително споразумение № 92/01.04.2020 г. твърди, че в случая е
възстановено предходно съществуващото положение за служителя преди временното
му назначаване на 4-часов работен ден и съответно пропорционално намаление на
възнаграждението му за периода от 01.01.2020 г. до
31.03.2020 г. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с практиката на
неговия издател и на ВАС. Счита, че е незаконосъобразно и противоконституционно
отнемането на възнаграждението, получено по правоотношението, по което се
осъществява публичната длъжност, а освен това не е изисквана и КПКОНПИ не
разполага с информация за нетното дневно възнаграждение на жалбоподателя за
01.04.2020 г. По тези съображения, доразвити в представена писмена защита от проц. му представител, се иска отмяна на решението в
обжалваните му части. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – гр. София, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата по съображения в съдебно заседание и в писмена защита.
Намира, че решението е постановено в съответствие с материалния и процесуалния
закон. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
наличието на конфликт на интереси и нарушаване на забраната по чл. 58, изр.
второ от КПКОНПИ. Претендира ***ско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № РС-635-21-007/09.02.2022 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ е установила конфликт на интереси по
отношение на М.П.Г.,*** и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на
чл. 6, ал. 1, т. 32 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ за това, че е сключил Допълнително
споразумение № 65/25.03.2020 г. и Допълнително
споразумение № 92/01.04.2020 г. в частен
интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ – В.Б., в нарушение на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ; на основание чл. 171, ал.
1 от ЗПКОНПИ е наложила глоба на жалбоподателя в размер на 5000 лв. за
осъществения конфликт на интереси; на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ е отнела в полза на държавата
от жалбоподателя сума в размер на 166,62 лв., представляваща полученото
дневно възнаграждение за 25.03.2020 г. и 01.04.2020
г., получено от деянието,
породило конфликт на интереси; не е установила конфликт на интереси по
отношение на жалбоподателя във връзка със сключените от него допълнителни споразумения № 242/30.12.2019 г. /поради липса на частен интерес/, № 73/16.03.2021 г., № 88/31.12.2019 г., №
35/26.03.2020 г., № 111/20.11.2020 г. и № 19/15.03.2021 г. /поради липса на упражнени правомощия по служба/. Предмет на обжалване е решението в
частта му, в която е установен конфликт на интереси по отношение на
жалбоподателя в качеството му на кмет на Община Златарица и му е наложена глоба в размер на
5000 лв., както и е постановено отнемане в полза на държавата на сума в размер на 166,62 лв., поради което в настоящото
решение ще бъдат обсъждани констатациите и доказателствата свързани единствено
с предмета на спора.
Установява се, че в Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество
/КПКОНПИ/ е постъпил сигнал вх. № ЦУ 01/С-635/27.07.2021 г., към който е приобщен
напълно идентичен сигнал с вх. № ЦУ01/С649/02.08.2021
г. С Решение за образуване на
производство за конфликт на интереси № КИ-128 от 18.08.2021 г. на основание чл. 71, ал. 1 от ЗПКОНПИ комисията е образувала производство за установяване на конфликт на
интереси. На основание чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ срокът за произнасяне е
продължен с 30 дни с Решение на КПКОНПИ от 13.10.2021 г. – до 17.11.2021 г.
вкл.
Във връзка с образуваното производство
Комисията е изискала и събрала писмени доказателства.
До М.Г. е изпратена Покана за изслушване изх.
№ ЦУ01/16536
от 14.12.2021 г., с която е поканен за изслушване
пред Комисията на основание чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ, като са му посочени
обстоятелствата, за които е образувано административното производство – във
връзка с това, че жалбоподателят като кмет на Община Златарица е сключил 4 бр. конкретно посочени допълнителни споразумения с В.Б., негов вуйчо, с което е променил условията по сключения
с него трудов договор.
С поканата е дадена възможност на жалбоподателя да се запознае със събраните в
хода на производството материали, което той
и пълномощника му са сторили на 11.01.2022 г. Според представеното извлечение от
Протокол № 1029
от 12.01.2022 г. е проведено редовно заседание на
КПКОНПИ, като М.Г.
с процесуалния му
представител са изслушани по реда на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ. На 18.01.2022 г. жалбоподателят е подал възражение на основание чл. 72, ал. 6 от ЗПКОНПИ, към което е приложил писмени доказателства.
Административното
производство е приключило с издаването на обжалваното Решение №
РС-635-21-007/09.02.2022 г. на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Със същото е
прието, че М.П.Г.
*** на 04.11.2019 г. и е положил клетва на 11.11.2019 г. Установено е, че В.М.
Б./вуйчо на жалбоподателя –
брат на майка му Св. М. Г./ е назначен на работа в Община Златарица
на длъжност „изпълнител-шофьор“ по трудов договор № 011/15.12.2009г. на 8-часов работен ден, която длъжност заема и до момента, като през годините
с него са сключвани допълнителни споразумения към трудовия договор, като към 31.12.2019 г. основното
трудово възнаграждение на лицето е 719 лв. На 27.12.2019
г. В.Б. е подал молба до кмета на Община Златарица, с която моли да бъде
преназначен на 4-часов работен
ден, считано от 01.01.2020
г. до 31.03.2020 г. На 30.12.2019 г. на основание чл. 119 от КТ е сключено Допълнително споразумение № 242 между М. Г.,*** и В.Б., с което на последния
е определено непълно работно време от 4 часа и се променя
размера на месечното трудовото възнаграждение на 360
лв., за срок – за неопределено време. За 2019 г. В. Б.е получил годишна
оценка за изпълнение на заеманата длъжност “Изключително изпълнение”.
С докладна записка
от 20.03.2020 г. ВрИД директор
на Дирекция “Обща администрация” и гл. счетоводител на Община Златарица е предложил на основание чл. 64, ал. 2 от ПМС № 381/30.12.2019 г. да
се увеличат основните заплати на всички служители от общинската администрация с 10%, считано от
01.01.2020 г., с изключение на кмета
на общината, заместник-кмета,
кметовете на населени места и кметските наместници. Със Заповед № РД-12-208/23.03.2020 г. на Д.Т., заместник-кмет на Община Златарица, е наредил на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 18 и във връзка с чл.
12, ал. 1 и 2 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация и чл. 64, ал. 2 от ПМС № 381/30.12.2019 г. да
се увеличат основните заплати на всички служители от общинската администрация с 10%, считано от
01.01.2020г., с изключение на кмета
на общината, заместник-кмета,
кметовете на населени места и кметските наместници.
В тази връзка, на
25.03.2020 г. е сключено Допълнително
споразумение № 65 между М. Г.,***
и В.Б., с което е определено основно
месечно трудово възнаграждение в
размер на 396 лв., при непълно работно време – 4 часа, за срок – неопределено
време.
На 01.04.2020 г. е сключено Допълнително споразумение № 92 между М. Г.,*** и В.Б., с което работното
време е определено на пълно работно време-8 часа, а основното трудово възнаграждение – на 792
лв., за срок – неопределено време.
При тези приети като
установени факти КПКОНПИ е приела, че между жалбоподателя М.Г. и В.М. Б.е налице свързаност по
смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ, което само по себе си не
представлява конфликт на интереси. Посочено е, че от значение за установяване
или не на конфликт на интереси е конкретно поведение на лицето, заемащо
публична длъжност при изпълнение на правомощията му по служба, както и дали
това поведение е в частен интерес – негов или на свързано с него лице. Направен
е извод, че като е сключил и подписал Допълнително споразумение № 65/25.03.2020
г. и Допълнително споразумение № 92/01.04.2020 г. с В.Б. – свързано с него лице
по смисъла на § 1, т. 1, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ, М.Г. *** е упражнил свои правомощия
по служба в частен интерес на свързаното с него лице, с което е нарушил
забраната, въведена с чл. 58, изр. второ, предл.
първо от ЗПКОНПИ, като забраната в тази разпоредба е относима
към всички договори, които пораждат правни последици, каквито са посочените
допълнителни две споразумения. Подписването на допълнителните споразумения към
трудовия договор от Г. е довело до възможността свързаното с него лице да
получи нематериална облага, а именно помощ и подкрепа изразяваща се в
увеличение на основната месечна заплата, в т.ч. и при назначаването му на пълен
работен ден, което води до пропорционално увеличение на размера и на основното
му месечно възнаграждение. Според административния орган този факт води до
наличието на релевантен частен интерес, който несъмнено е повлиял върху
обективното и безпристрастното изпълнение на правомощието по служба на М. Г., в
качеството му на кмет на Община Златарица, а оттам и до конфликт на интереси. Изложени
са мотиви, че на основание чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ жалбоподателят е следвало
да се отведе от упражняване на конкретното правомощие по служба, а именно
подписване на допълнителни споразумения към трудов договор. Предвид това и на
основание чл. 74 вр. чл. 171, ал. 1 и чл. 81, ал. 1
от ЗПКОНПИ, с решението е разпореден правния
резултат, посочен по-горе, оспорен пред съда.
Решението е връчено на
жалбоподателя на 21.02.2022 г. Недоволен от него, М.Г. го е
оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 04.03.2022г.
В хода на съдебното производство
от ответника са приети като доказателства материалите, съдържащи се в
административната преписка. От страна на жалбоподателя са представени писмени
доказателства, описани в жалбата, които извън договора за правна защита и
съдействие и доказателствата за заплащане на адвокатското възнаграждение, са
налични в адм. преписка. По искане на жалбоподателя е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че нетното среднодневно възнаграждение на М.Г. за месец март 2020 г. е
83,41 лв., а за м. април 2020 г. – 87,58 лв. Вещото лице е установило, че
заповед № РД-12-208/23.03.2020 г., издадена от зам. кмет на Община Златарица за
увеличение с 10% на индивидуалните основните месечни възнаграждения на всички
служители в общинската администрация, считано от 01.01.2020
г., е изпълнена, в т.ч. и по отношение на Валентин Г. и Цанко Николаев Георгиев
/другият шофьор в общината/.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена
е при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК във вр.
с чл. 76, ал. 1 от ЗПКОНПИ 14-дневен срок за обжалване от съобщаването на акта,
насочена е срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и е
депозирана от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
След извършената служебна проверка по
чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е частично основателна, по следните
съображения:
Жалбоподателят в качеството си на кмет
на Община Златарица е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.
6, т. 32 от ЗПКОНПИ.
Оспореното решение е постановено от
материално компетентен орган. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество е независим специализиран постоянно действащ държавен
орган и орган за противодействие на корупцията по смисъла на този закон за
лицата, заемащи висши публични длъжности. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 и чл.
74, ал. 1 от ЗПКОНПИ, в правомощията на Комисията е да установява конфликт на
интереси на лица, заемащи висши публични длъжности и да се произнася с писмено
решение в производството по Глава осма, Раздел V от ЗПКОНПИ. Според чл. 8, ал.
1 от ЗПКОНПИ, Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове –
председател, заместник-председател и трима други членове. Разпоредбата на чл.
13, ал. 2 от ЗПКОНПИ изисква решенията на Комисията да се приемат с мнозинство
повече от половината от всички членове, което изискване в случая е изпълнено.
Съдът намира обжалваното Решение за
валиден акт, приет от компетентен орган, при наличието на изискуемите кворум и
мнозинство. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма,
подписано е от всеки от приелите го членове на Комисията, и съдържа всички
реквизити, изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ, което го прави мотивирано по
смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. В съответствие с изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, в него са посочени както правните основания за упражнените
административни правомощия, така и съответните факти и обстоятелства, които
обосновават установеното от органа наличие на конфликт на интереси по смисъла
на чл. 52 от ЗПКОНПИ. В действителност липсва подробно обсъждане на
възражението на лицето, което е накратко пресъздадено в мотивите на решението,
но това не представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Не се установява съществено нарушение
на административно-производствените правила при образуването и провеждането на
административното производство. Производството е образувано при спазване на
предвидения в чл. 73 от ЗПКОНПИ срок – до 6 месеца от откриването, но не
по-късно от три години от извършването на нарушението. Комисията е спазила
предвиденият в чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ двумесечен срок, продължен еднократно с
30 дни със съответното решение, а освен това срокът, който законодателят е
предвидил в цитираната разпоредба, не е преклузивен,
а инструктивен.
В съответствие с разпоредбите на чл.
72, ал. 1 и ал. 3 от ЗПКОНПИ, в производството по установяване на конфликт на
интереси Комисията е изискала и получила необходимата информация и документи от
съответните органи и лица, извършила е и служебни справки в различни регистри,
като при събирането на доказателства не е нарушен редът на АПК.
Спазени са и изискванията по чл. 72,
ал. 5 и ал. 6 от ЗПКОНПИ за изслушване на лицето, срещу което е образувано
производството, предоставяне на същото за запознаване с всички събрани доказателства, и
даване на възможност да направи възражение в 7-дневен срок от предоставянето
им. В производството по издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила и не са налице
основания за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
При преценка съответствието на
оспореното решение с материалноправните разпоредби на
закона съдът намира следното:
Между страните не се спори, че В.М.
Б.е вуйчо на М.Г. и свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“
от ДР на ЗПКОНПИ, като същият е назначен на работа в Община Златарица
на длъжност „изпълнител-шофьор“ по трудов договор през 2009г. /много преди жалбоподателя да
встъпи в длъжността кмет на общината/ на 8-часов работен
ден, която
длъжност заема и до момента. Безспорно
е също така, че на 27.12.2019 г. В.Б. е подал
молба до кмета на Община Златарица, с която моли да
бъде преназначен на 4-часов
работен ден, считано от 01.01.2020 г. до
31.03.2020 г., като на 30.12.2019
г. е сключено Допълнително споразумение № 342 между М. Г.,***
и В.Б., с което на последния считано от 01.01.2020
г. е определено непълно
работно време от 4 часа и се променя
размера на месечното трудовото възнаграждение на 360
лв., за срок – за неопределено време. За 2019 г. В. Б.е получил годишна
оценка за изпълнение на заеманата длъжност “Изключително изпълнение”.
Не се спори, че със Заповед № РД-12-208/23.03.2020 г. на заместник-кмет
на Община Златарица е наредено да се увеличат
основните заплати на всички
служители от общинската администрация с 10%, считано от
01.01.2020г., с изключение на кмета
на общината, заместник-кмета,
кметовете на населени места и кметските наместници,
като тази заповед е изпълнена по отношение на В. Б.със сключването Допълнително споразумение № 65/25.03.2020
г. между него
и М. Г.,***, с което е определено основното месечно трудово възнаграждение на 396
лв., при непълно работно време – 4 часа.
Няма спор и че на 01.04.2020 г. е сключено Допълнително споразумение № 92 между М. Г.,*** и В.Б., с което работното
време на
последния е определено на пълно работно време-8 часа, а основното трудово възнаграждение – на 792
лв. /възнаграждението до
01.01.2020 г., увеличено с 10 %/, за срок – неопределено
време.
Според чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на
интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен
интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение
на правомощията или задълженията му по служба.
Според дефиницията на чл. 53 от ЗПКОНПИ, частен е всеки интерес, който води до облага от материален или
нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани
с него лица, включително всяко поето задължение, а чл. 54 от закона определя „облага“
като всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или
акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на
стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на
привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство,
получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за
избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
Следователно, за да е осъществен
конфликт на интереси по смисъла закона, следва да са налични три кумулативни
предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност; наличие на негов или на
свързани с него лица частен интерес, както и възможност частният интерес да
повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или
задълженията му по служба.
Законодателят е поставил двете понятия
„частен интерес“ и „облага“ в съотношение причина - следствие, като законът не
изисква облагата да е постигната или да е реализирана. Конфликтът на интереси е
преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес.
Той предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без да е
задължително този частен интерес да е реализиран. Постигането на резултат не е
необходимо, достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. При
тази ситуация той ще може да повлияе на упражняването на правомощията на
съответното лице. Целта, която преследва законодателят е да се ограничи
възможността за получаване на облага, когато тя е незаконна или следствие от
заеманата длъжност и/или връзката със свързано лице.
От своя страна разпоредбата на чл. 58,
изр. второ от ЗПКОНПИ въвежда забрана за лице, заемащо висша публична длъжност да
сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение
на правомощията или задълженията си по служба.
Съдът намира за частично
правилен извода на административния орган, че със сключването на посочените 2
допълнителни споразумения към трудовия договор жалбоподателят е нарушил
забраната на чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ. Както се посочи, с Допълнително
споразумение № 65/25.03.2020
г. е увеличено основното месечно трудово възнаграждение на В. Б.с 10%, с
колкото е увеличено основното възнаграждение и на останалите служители в Община
Стражица, съгласно Заповед №
РД-12-208/23.03.2020 г. на заместник-кмет на общината. Установява се, че при
увеличението на трудовото възнаграждение на В. Б.са спазени разпоредбите на
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация вр. чл. 107а, ал. 13 от Кодекса на труда и Вътрешните
правила за работната заплата в Община Златарица, в т.ч. и увеличаването на размера на основната
заплата да е въз основа на получената оценка при годишното оценяване. При
съпоставка между В. Б.и Цанко Николаев Георгиев – служител, заемащ идентична
длъжност с тази на Бояджиев е видно, че са получили еднакъв процент увеличение
на основното възнаграждение, при еднакви оценки при годишното оценяване. От
ответника не се твърди и не се установява В. Б.да не е изпълнявал своите
трудови задължения и да е получавал възнаграждение без да престира
труда си. При това положение тези действия не могат да се квалифицират като
упражнени в частен интерес на свързаното с Г. лице В. Бояджиев, тъй като не
поставят Бояджиев в привилегировано положение спрямо останалите служители и не
създават за него облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ. В този смисъл е и
практиката на ответника по аналогични казуси – напр. Решение № 12 от 16.02.2022
г. на КПКОНПИ по сигнал № 808/2021 г., Решение № РС-00125-19-058 от 02.10.2019
г. на КПКОНПИ, Решение № 88 от 24.02.2015 г. на КПУКИ по сигнал №
181/31.03.2014 г. и др. Предвид изложеното, се налага извода, че по отношение
на Допълнително споразумение № 65/25.03.2020
г. са налице два от елементите на състава на конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, а именно: лице заемащо публична длъжност и упражнени от същото
правомощия по служба. Липсва обаче
третият елемент – наличието на частен интерес, който би могъл да повлияе върху
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията по
служба от страна на М.Г.. Липсата на който и да е елемент от понятието
"конфликт на интереси" обуславя извод за невъзможност за нарушаване
на забраните по Глава Осма от ЗПКОНПИ, които представляват негова проявна форма и за липсата на конфликт на интереси по
смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ. В тази част обжалваният административен акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По отношение на Допълнително споразумение № 92/01.04.2020
г. съдът намира за правилни изводите на КПКОНПИ. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето,
заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но
това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът
на интереси се обективира не в резултата - придобита
облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и
безпристрастно изпълнение на правомощията. С оглед елиминирането на съмненията
в безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, нормата на чл. 58 от ЗПКОНПИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори
или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията
или задълженията си по служба. При
сключването на Допълнително споразумение № 92/01.04.2020
г. М.Г. е нарушил забраната по чл. 58 от специалния ЗПКОНПИ. Безспорно по силата
на допълнителното споразумение, с което се увеличава трудовото възнаграждение,
за работника - неговия вуйчо, възниква право за получаване на предвиденото
съгласно договора парично възнаграждение, което несъмнено представляват облага
от материален характер по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ. Възможността за
получаване на такава облага представлява частен интерес по смисъла на чл. 53 от ЗПКОНПИ на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от
ЗПКОНПИ, с което той е нарушил чл. 58, изр. 2, предл.
1 от ЗПКОНПИ. За
съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на
посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се
осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде
доказано резултатно деяние с реални негативни последици (в този смисъл Решение
№ 31 от 03.01.2020 г. по адм. д. № 1419/2019 г., VІ отд.
на ВАС и цитираните в него Решение № 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. №
1439/2015 г. на ВАС, Решение № 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 1791/2014 г.
на ВАС и Решение № 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. № 9250/2019 г. на ВАС и
др.). За осъществяване състава на чл. 58, изр. 2 от ЗПКОНПИ е без значение дали
лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна
самостоятелност или при условията на обвързана компетентност, достатъчно и
необходимо условие е сключването на договора да е във връзка с правомощията на овластеното лице. Законовата забрана е относима
към всички договори, които пораждат правни последици, каквито са и
допълнителните споразумения към трудовите договори, с които се увеличава
основното възнаграждение на работника. За
да е налице частен интерес, не се изисква облагата да е реализирана, а е
достатъчно да съществува като възможност, която да мотивира лицето да действа,
упражнявайки правомощията си – Решение № 6893 от 08.07.2022 г. по адм. дело №
8399/2021 г., VІ отд. на ВАС.
Ирелевантно в случая е дали В. Б.е бил
възстановен на 8-часов работен ден от 01.04.2020 г. след изтичането на периода,
посочен в молбата му от 27.12.2019 г., със съответното увеличение на
възнаграждението, като така се възстановявало предходно съществуващо положение.
В тази връзка следва да се посочи, че в Допълнително споразумение № 242/30.12.2019 г. и Допълнително споразумение № 65/25.03.2020
г. е посочено, че същите са сключени за неопределено време /а не за срок до
31.03.2020 г./, като В. Б.безспорно не е подавал молба през 2020 г., с която да
е поискал да бъде назначен на пълен 8-часов работен ден. Освен това законодателят
не изисква доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените
властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на
интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична
длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на
неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно
да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в
начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е
необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици.
Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична
длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира
публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите,
възложени на съответното учреждение, ведомство и пр.
Принципната законова цел е
предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности,
осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на
база законоустановените критерии. За избягване и преодоляване потенциалната
възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в
която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, е
въведена забраната за действие в такива ситуации – лицето, заемащо публична
длъжност, няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на
правомощията си. Законосъобразното поведение на жалбоподателя е било съгласно
чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ да си направи самоотвод от изпълнението на конкретното
задължение по служба – в случая сключването на Допълнително споразумение №
92/01.04.2020 г. със В. Бояджиев.
С оглед изложеното правилно ответникът
е квалифицирал сключването на Допълнително споразумение № 92/01.04.2020
г. с В.Б. като нарушение на чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ, за което е установил
конфликт на интереси и на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ правилно е наложена на лицето „глоба“
в минималния установен от закона размер от 5000 (пет хиляди) лева. В този
смисъл съдът намира, че в тази му част решението е постановено в съответствие с
материалноправните разпоредби на ЗПКОНПИ и не е
налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира, че решението е
незаконосъобразно в частта, в която на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ е
постановено отнемане в полза на държавата на сума в размер на 166,62 лв.,
представляваща нетното дневно възнаграждение на жалбоподателя за 25.03.2020 г.
и 01.04.2020 г., получено от вмененото деяние, породило конфликт на интереси.
Чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ гласи, че възнаграждението,
получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за
периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на
държавата или общината. Според настоящия състав правоотношението или деянието,
породило конфликт на интереси, не е правоотношението, по което лицето, заемащо
публична длъжност, я изпълнява, както е приела комисията. В случая
правоотношението, по силата на което жалбоподателят изпълнява заеманата от него
публична длъжност, е възникнало преди периода, в който е установен конфликт на
интереси. Страни по това правоотношение са общината и лицето, което изпълнява
публичната длъжност. Само по себе си това правоотношение не поражда конфликт на
интереси за лицето, което е избрано на публичната длъжност. Това правоотношение
е правомерно възникнало и правомерно съществуващо. Правоотношението, което
поражда конфликт на интереси, е това друго правоотношение, което води до частен
интерес по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, който може да повлияе върху
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията по
служба на лицето, което изпълнява публичната длъжност. В
случая това е правоотношението, по което жалбоподателят, като лице, което заема
висша публична длъжност, е сключил договор със свързано по смисъла на §1, т. 15,
б. „а“ от ЗПКОНПИ лице. Ако това правоотношение не беше възникнало
правоотношението, по което касаторът изпълнява заеманата публична длъжност не
може само по себе си да породи конфликт на интереси. Без да се породи това
второ правоотношение, което да се намеси в съществуващото правоотношение по
изпълнение на публичната длъжност, конфликтът на интереси в случая не би могъл
да възникне. Следователно правоотношението, което поражда конфликта на
интереси, е не правоотношението по изпълнение на публичната длъжност, а това по
сключения договор със свързаното лице. С оглед на това не възнаграждението,
получено по правоотношението, по което жалбоподателят изпълнява публичната
длъжност, подлежи на отнемане, а възнаграждението, получено от лицето, което
заема публична длъжност, по конфликтуващото
правоотношение. Отнетото в случая възнаграждение е получено по правомерно
възникналото и съществуващо правоотношение, а не е получено от жалбоподателя от
деянието, породило конфликт на интереси, което е сключването на допълнителните
споразумения с В.Б. от 25.03.2020 г. и 01.04.2020 г. Като е приел, че следва да
се отнеме дневното възнаграждение по правоотношението, по което жалбоподателят
изпълнява заеманата от него публична длъжност, административният орган
неправилно е тълкувал и приложил материалния закон.
На последно място, дори да се приеме,
че възнаграждението по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ е получаваното от
лицето, заемащо публична длъжност, възнаграждение по правоотношението, по което
се осъществява дейността на публичната длъжност, то неговият размер е
неправилно определен. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
е дало заключение, че размерът на нетното дневно възнаграждение на
жалбоподателя за месец март 2020 г. е 83,41 лв., а за м. април 2020 г. – 87,58
лв. като съдът изцяло кредитира това заключение. Тоест общият размер на
дневното възнаграждение на жалбоподателя за 25.03.2020 г. и 01.04.2020 г.
възлиза на 170,99 лв., а не на посочената в решението сума от 166,62 лв.
Следователно сумата от 166,62 лв. е неправилно изчислена. Като е постановил
отнемане на неправилно определено възнаграждение, ответникът е нарушил
материалния закон, независимо че „грешката“ е в полза на жалбоподателя.
С оглед на изложеното решението следва
да се отмени и в тази му част.
При този изход на делото и съобразно
уважената част от жалбата в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
в размер на 970 лв. В полза на ответника следва да се присъди ***ско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение № РС-635-21-007/09.02.2022г.
на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество в обжалваната част, с която е установен конфликт на
интереси по отношение на М.П.Г.,***, и лице, заемащо публична длъжност по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ за това, че е сключил Допълнително
споразумение № 65/25.03.2020 г. в частен интерес на свързано с него лице по
смисъла на § 1, т. 15, б. "a" от ДР на ЗПКОНПИ – В.Б., в нарушение
на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ,
както и в частта, с която е отнета в полза на държавата от М.П.Г. сума в
размер на 166,62 лв., на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ. ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.П.Г. ***, против Решение № РС-635-21-007/09.02.2022г. на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество-гр. София да
заплати на М.П.Г. с адрес ***, ЕГН **********, сумата от 970 лв. /
деветстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски по делото. ОСЪЖДА М.П.Г. с адрес ***, ЕГН ********** да
заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество-гр. София, сумата от 100 лв. / сто лева/,
представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: