Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 11.01.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на четвърти декември

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                  и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 11680 по описа

за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Ц.А.З. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, евентуално съединени с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против Ц.К.П..

Ищцата твърди, че е увредено лице в резултат на ПТП, настъпило на 24.01.2015 г. около 07,12 часа в гр. София на бул. „Царица Йоанна“ в района на кръстовището с ул. „Луи Пастьор“, причинено от водача на л.а.м. „Нисан Алмера“ с рег. № ********-евентуалния ответник по делото П., при което починал нейния съпруг Р.К.З.. Поддържа се, че на посочената дата ответникът в качеството си на водач на лек автомобил се движел по бул. „Царица Йоана“ с посока от ул. „Ген Асен Николов“ към бул. „Д-р Петър Дертлиев“, като в района на кръстовището с ул. „Луи Пастьор“, е блъснал пресичащия на пешеходна пътека отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец Р.З.. Твърди се, че по случая е образувано ДП № 22/2015 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 1018/15 г. по описа на СРП срещу ответника П., като производството по делото е прекратено, тъй като е прието, че деянието съставлява случайно събитие. Твърди се неправилност на този извод на прокуратурата. Твърди се, че деянието е извършено виновно и противоправно от водача на процесното МПС, тъй като последният е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Твърди се, че водачът е нарушил правилата на чл.5, ал.2, т.1, чл.116, чл.119, ал.1 ЗДвП, както и че за него е съществувала обективна възможност да възприеме пресичащия пешеходец.  Поддържа се, че от този инцидент ищцата претърпяла неизмерими болки и страдания, които ще продължава да изпитва докато е жива. Твърди се, че съвместния живот на ищцата със съпруга й преминал спокойно и хармонично, в дух на взаимна обич, доверие, всеотдайност и подкрепа. Твърди се, че към датата на реализиране на ПТП по отношение на управлявания от делинквента лек автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по застрахователна полица № 02114001154553, с начална дата на покритие 29.04.2014 г. и крайна дата 29.04.2015 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника З. „Б.И.“ АД да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й в размер на по 30 000 лв., частично предявен от общо претендираната сума от 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане 24.01.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира всички разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Евентуално, ако съдът отхвърли иска срещу предпочитания ответник, моли да осъди евентуалния втори ответник Ц.К.П. да заплати горните суми.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника З. „Б.И.“ АД , чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни приложени към отговора.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е извършен деликт. Твърди се, че вина за произшествието има едИ.твено пострадалия, който пресичал на червен светофар, при ограничена видимост от колоната от спрели в дясната пътна лента автомобили. Твърди се, че водачът Ц.П. обективно не е можел да възприеме пресичащия пешеходец, а в момента в който за пръв път е имал такава възможност, ударът е бил технически, обективно, по независещи от водача закони на физиката неизбежен за него. Твърди се, че Ц.П. не е извършил нито виновно, нито противоправно деяние. Евентуално твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалия наследодател на ищцата в размер на 99,99% по горните съображения. Оспорва иска като завишен.

В срока по чл.372 ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба, с която уточнява, че водачът Ц.К.П., управлявайки процесното МПС се движел по бул. „Царица Йоанна“ с посока от ул. „Ген.Асен Николов“ към центъра и с намерение да направи ляв завой по ул. „Луи Пастьор“. Твърди, че пешеходецът Р.З. е стъпил на пешеходната пътека на зелен сигнал на светофарната уредба, а ударът е реализиран в крайна лява лента на платното за движение. Оспорва всички възражения на ответника.

В срока по чл.373 ГПК ответникът З. „Б.и.“ АД не депозира допълнителен отговор.

В определения срок на 10.05.2017 г. по  пощата евентуалният ответник Ц.К.П. депозира отговор чрез процесуалния си представител адвокат К., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Поддържа се недопустимост на предявения иск с оглед тълкувателно решение № 1/2014 на ТК на ВКС.

Възражението е неоснователно, доколкото хипотезата, визирана в соченото Тълкувателно решение касае недопустимост на последващо съединяване на искове в хипотезата на чл.228, ал.3 от ГПК, но не и първоначално съединяване на исковете с исковата молба.

По същество оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че ответникът не е извършил нарушение, тъй като освен, че за него е бил налице зелен светофар на светофарната уредба, същият е бил и в невъзможност да възприеме преминаващият на червен сигнал пешеходец, поради движещите се, спиращите и спрелите в лентите от дясната му страна автомобили, както и обстоятелството, че пешеходецът се е появил внезапно пред управлявания от него автомобил, което е било непредвидимо за ответника.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита. Заявяват възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Ответникът З. „Б.И.“ АД, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло като неоснователни с твърдението, че ударът е бил непредотвратим за водача, пешеходецът е пресичал на червен светофар. Претендира разноски по списъка.

Евентуалният ответник Ц.К.П. в съдебно заседание чрез своя представител оспорва иска, като се присъединява към становището на главния ответник. Претендира разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол № К86/24.01.2015 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, фотоалбума към него, намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото ДП № 22/2015 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 1018/2015 г. СРП, пр.пр.№ 4955/2015 г. СГП, от показанията на свидетеля-очевидец А.К.В., както и от неоспореното от страните заключение на приетата по делото САТЕ се установява, че на 24.01.2015 г. около 07,12 часа в гр.София, по бул. „Царица Йоана“ се е движил л.а.м.“Нисан Алмера“ с рег. № ********, управляван от ответника Ц.К.П. ***, в лявата пътна лента със скорост не по-висока от 50 км/ч, приближавайки кръстовището ул. „Луи Пастьор“ с разчет за извършване на маневра „ляв завой“ при светещ зелен сигнал на трисекционната светофарна уредба. В другите две пътни ленти е имало колони от превозни средства, спрели и изчакващи разрешителен сигнал за продължаване на движението. Пешеходецът Р.К.З. на 78 години е предприел пресичане по пешеходната пътека на пътното платно на бул. „Царица Йоана“ отдясно наляво, считано за посоката на движение на лекия автомобил, на червен сигнал на двусекционната светофарна уредба за пешеходци със скорост около 3,2 км/ч, при начин на придвижване „спокоен ход“. След преминаване на двете пътни ленти със спрели превозни средства, пешеходецът е излязъл извън левите габарити на автомобилите и без да спира е навлязъл в лявата пътна лента, по която се движил и приближавал л.а.м.“Нисан Алмера“. Настъпил сблъсък между предната лява част на автомобила и лявата част на тялото на пешеходеца. След инициалния удар, тялото на пешеходеца е подхвърлено върху предния капак, с плъзгане достига до челното стъкло и го чупи с глава близо до долния му ръб. След удара и предприетото спиране, тялото е отхвърлено встрани и отдясно от автомобила като при падането деформира и дясното странично огледало. Установява се, че в конкретната обстановка опасната зона за спиране на лекия автомобил е около 31 метра, както и че пешеходецът е попадал в тази зона, поради което водачът не е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието. Водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да възприеме пресичащия пешеходец от момента на излизането му от левите габарити на спрелите и чакащи неустановени автомобила в средната пътна лента, т.е. около 1,60 м до мястото на удара по широчина на пътното платно.

Вследствие на гореописаното ПТП пешеходецът Р.К.З. почива от съчетана травма: закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травматичен шок и настъпилите от тази травма усложнения-с водеща мастна емболия в белите дробове. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт, е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Установява се с приетото по делото заключение на СМЕ.

От приетото по делото удостоверение № 504/30.01.2015 г. на Община Столична се установява, че ищцата е съпруга на починалия Р.К.З..

Между страните е прието за безспорно, че към датата на настъпване на процесното произшествие е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 0211400154553, с начална дата на покритие 29.04.2014 г. и крайна дата 29.04.2015 г.

От заключението на  приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че ищцата е имала нарушения в обичайното си психическо и социално функциониране. Налице е била остра стресова адаптационна реакция с депресивен характер, която към момента е в процес на отзвучаване.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица. Същите са изготвени обективно и компетентно и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Пред настоящата И.танция са събрани свидетелските показания на свидетелката М.И.Х.-снаха на ищцата, която установява, че я познава от 18 години, през който период тя винаги е била женена за Р.З.. Съпрузите живеели в самостоятелен апартамент в кв. „Разсадника“, а отношенията им били винаги прекрасни. Били винаги едно прекрасно, задружно семейство,никога не са се разделяли. Винаги са били заедно, заедно са правили всичко. Смъртта на Р.била шок за ищцата, защото той не бил болен. Ищцата винаги е била весела, а сега се затворила в себе си, не разговаряла, плачела по телефона. Ищцата страда и има нужда от подкрепа 24 часа. Ищцата обичала да готви, била много добра домакиня, а сега отказва и не иска да прави нищо. Обикновено си стои вкъщи, гледа телевизия и страда, депресивна. Чака мъжът й да се върне всеки момент. Ищцата не е преодоляла мъката. Децата я радват, но това е времето, когато са заедно с нея, а когато остане сама пак си мисли за Р., пак се обажда по телефона и плаче.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗ., пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Между страните не е спорно, че към датата на произшествието е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.м.“Нисан Алмера“ с рег. № ********.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че не е налице осъществяване на непозволено увреждане от водача на л.а.м.“Нисан Алмера“ с рег. № ********-евентуалният ответник по делото Ц.К.П., който поради нарушение на правилата за движение по пътищата да причинил на ищеца травматични увреждания, от които да е настъпила смъртта му.

В правната теория и съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение. Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице "случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.

Според настоящия съдебен състав в случая горната хипотеза е налице.

Безспорно наличието на пешеходна пътека, в случая сигнализирана и със светофарна уредба, сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре, но това задължение възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. От своя страна при преминаване през обозначена пешеходна пътека, пешеходецът има задължение да се съобрази с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, както и да не навлиза внезапно на пътното платно.

В конкретния случай пострадалият е нарушил и двете си задължения. На първо място пострадалият наследодател на ищцата е предприел пресичане на червен сигнал на светофарната уредба, а  момента, в който пострадалият е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил, последният се е намирал на разстояние на 25 м от мястото на удара, при опасна зона 31 м, т.е. ударът е бил непредотвратим, тъй като пострадалият е навлязъл в опасната зона за спирането на автомобила.

Водачът в случая би носил отговорност при условията на съпричиняване, ако бе нарушил правилата за движение относно скоростта, каквото нарушение не се установява. От заключението на САТЕ се установява, че скоростта на автомобила е била разрешената-50 км/ч.

Законодателят въвежда задължение на водача да осигури предимство едва от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека, дори и от предходното му поведение да е ставало напълно ясно, че той има намерение да премине през нея.

В случая обаче водачът каквото и да е направил, той не е бил в състояние да предотврати настъпването на обществено-опасните последици. По делото се установи, че водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да възприеме пресичащия пешеходец от момента на излизането му от левите габарити на спрелите и чакащи неустановени автомобила в средната пътна лента, т.е. около 1,60 м до мястото на удара по широчина на пътното платно, т.е. при това разстояние и при опасна зона от 31 м е очевидно, че водачът каквото и да направи не е в състояние да спре аварийно автомобила.

При липса на виновно поведение на застрахования водач, то и за застрахователя му не може да възникне отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което главният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.

С оглед отхвърляне на главния иск, за съда възниква задължение да разгледа предявеният евентуален иск.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, както е посочено по-горе в настоящите мотиви, поради което липсата на виновно поведение води до неоснователност и на евентуалния иск.

По разноските в процеса:

При този изход на делото ищцата дължи и на двамата ответници направените от тях разноски в процеса.

Ответникът З. „Б.И.“ АД е уговорил адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лв., респ.24 000 лв. с ДДС, платимо по сметка, съобразно договор за правна помощ от 25.11.2016 г. Сумата е платена на 17.10.2017 г., видно от представеното по делото платежно нареждане.

Ответникът Ц.К.П. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 лв., от която сума 430 лв. са заплатени при сключване на договора за правна помощ от 03.05.2017 г., което плащане е удостоверено със самия договор, а остатъкът от 1000 лв. е заплатен на части, както следва: 250 лв. на 22.06.2017 г., 200 лв. на 18.09.2017 г., 200 лв. на 20.11.2017 г. и 350 лв. на 11.12.2017 г. /установява се с приложеното копие от договора на л.103 от делото/.

Ищцата чрез процесуалния си представител е направила възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения на основание чл.78, ал.5 от ГПК, което е основателно само по отношение на ответника З. „Б.И.“ АД.

При цена на иска 30 000 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1430 лв., съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която, при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., възнаграждение се изчислява като сбор от 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.

Следователно заплатеното от ответника Ц.П. адвокатско възнаграждение е в законоустановения минимум, под който съдът не може да определи възнаграждение.

Очевидно заплатеното от ответника З. „Б.И.“  АД възнаграждение в размер на 20 000 лв. е прекомерно /66,67% от цената на иска/, поради което съдът го намалява до неговия минимум от 1 430 лв., респ.1 716 лв. с ДДС.

С оглед на горното ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника ЗД „Б.И.“ АД разноски в размер на 1 716 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит вещо лице, или общо 1916 лв., а на ответника Ц.П. 1 430 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит вещо лице, или общо 1 630 лв. На ответника П. не се дължат разноски в размер на 15 лв.-заплатена ДТ за подадена от него частна жалба, тъй като последната е оставена без уважение като неоснователна. Не се дължат и разноски в размер на 45 лв.-депозит свидетели, тъй като този депозит не е изплатен и подлежи на връщане на страната която го е внесла.

Водим от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Ц.А.З., ЕГН **********,***, офис, адвокат П.С.обективно, кумулативно съединени главни искове с  правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗ. против З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** за осъждането на ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, частично предявен от общо претендираната сума от 200 000 лв. за неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на съпруга й Р.К.З., настъпила в пряка причинна връзка с ПТП осъществено на 24.01.2015 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м.“Нисан Алмера“ с рег. № ********, който към датата на произшествието е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Б.И.“ АД с полица № 0211400154553, с начална дата на покритие 29.04.2014 г. и крайна дата 29.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждане 24.01.2015 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  Ц.А.З., ЕГН **********,***, офис, адвокат П.С.да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 916 лв. /хиляда деветстотин и шестнадесет лв./ разноски направени от ответника пред настоящата инстанция.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Ц.А.З., ЕГН **********,***, офис, адвокат П.С.обективно, кумулативно съединени евентуални искове с  правно основание чл.45 от ЗЗД и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД против Ц.К.П., ЕГН **********,*** за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, частично предявен от общо претендираната сума от 200 000 лв. за неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на съпруга й Р.К.З., настъпила в пряка причинна връзка с ПТП осъществено на 24.01.2015 г. в гр.София, виновно причинено от ответника в качеството му на водач на л.а.м.“Нисан Алмера“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на увреждане 24.01.2015 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  Ц.А.З., ЕГН **********,***, офис, адвокат П.С.да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Ц.К.П., ЕГН **********,*** сумата от 1 630 лв. /хиляда шестстотин и тридесет лв./ разноски направени от този ответника пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: