Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 28.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Анелия Докузова, като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 178 по
описа за 2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 242 от 15.11.2019 г. на
Районен съд – Левски, постановено по гр.д. № 433/2019 г., съдът е признал за
установено по предявения от ищеца „***" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул.”***” №3, представлявано от управителя И.В.В.,
иск с правно основание чл. 124, л.1 от ГПК, че сключеният между ответниците С.Д.М.
ЕГН **********,*** и „***" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление село ***, общ. С., обл. В.Т., представлявано от изпълнителния директор
С.Д., Договор за
аренда на земеделска земя, вписан
в Службата по вписванията към РС-Левски на 09.12.2009г. с вх. р. № 6390, том
XV, № 246 от 2009г., с нотариално заверен подпис с per. № 4131/2009 г., от
регистъра на С.Л., и сключените към него Анекс от 08.08.2012г., вписан в
Службата по вписванията към PC - Левски на 08.08.2012г, с вх. р. № 170, том V,
№ 1981 от 2012г; Анекс от 29.05.2014г., вписан в Службата по вписванията към PC
- Левски на 29.05.2014г., с вх. р. № 239, том II, № 696 от 2014г. и Анекс от
31.01.2017г., вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 31.01.2017г.,
с вх. р. № 161, Акт № 91, том I, № 127 от 2017г., НЯМАТ ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ за
стопанската 2019/2020г. и следващите до стопанската 2023-2024г., по отношение
на следната земеделска земя: НИВА в местността „Българенското„ цялата с площ от
11.972 дка, трета категория на земята при неполивни условия, съставляваща имот
№ 135013 по плана за земеразделяне на село Обнова при граници и съседи на
имота: имот № 135014, 135018, 135019, 135012 и № 000357.
Постъпила е въззивна жалба срещу
решението, подадена от „***“ ЕАД, със седалище с. ***, обл. В.Търново, чрез
пълномощника адв. Г.Г. ***. С жалбата се поддържа довод, че атакуваното с нея
решение е неправилно, тъй като е немотивирано и необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения в подкрепа на
този довод и се претендира отмяната на решението и отхвърляне на предявения
иск.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната адв. Г.Г..
Ответникът по въззивната жалба „***“
ЕООД гр. П. изразява становище за нейната неоснователност в
представения от дружеството писмен отговор чрез пълномощника адв. И.М. ***.
Ответницата по въззивната жалба С.Д.М. не ангажира становище.
Настоящият съдебен състав на Плевенски
окръжен съд, след като взе предвид данните по делото, оплакванията във
въззивната жалба и доводите на страните, намира разглеждането на жалбата за
процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните
съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 04.11.2016 г. между И.В.В., от гр. П., като
арендодател и „***“ ЕООД, като арендатор, е бил сключен договор за аренда на
земеделска земя, чийто предмет е нива в землището на с. Обнова, м.
„Българенско“, с площ от 11.972 дка, трета категория, имот № 135013 по плана за
земеразделяне на с. Обнова, с
описани в договора съседи. Договорът за аренда е сключен в изискуемата писмена
форма, с нотариална заверка на подписите
на страните по същия с рег. № 4417/04.11.2016
г. на нотариус С.Л., рег. № 568 на Нотариалната камара и вписан на същата дата в Службата
по вписванията гр. Левски с вх.рег. № 3848, акт 294, том VII, № 2627/2016 г.
Договорът е сключен за срок от десет стопански години, считано от
стопанската 2019/2020 г. до 01.10.2029 г.
Към момента на сключването на
цитирания по-горе договор за аренда арендодателят И.В.В. се легитимира като
собственик на 20/100 идеални части от предоставения под аренда земеделски имот.
За същия земеделски имот съществува
и друг договор за аренда, сключен между ответницата С.Д.М. – съсобственик на
имота, като арендодател, и ответника „***“ АД като арендатор, който договор е
вписан в службата по вписванията на 09.12.2009 г. Същият договор е сключен за
пет стопански години – 2009/2010 г. до 2013/2014 г. Страните по този договор са
сключили към него общо три анекса, съответно: анекс от 08.08.2012 г., вписан в
службата по вписванията на същата дата, с който срокът по договора е продължен
до 01.10.2016 г.; анекс от 29.05.2014 г., вписан в службата по вписванията на
същата дата, с който срокът по договора е удължен до 01.10.2019 г.; анекс от
31.01.2017 г., вписан в службата по вписванията на същата дата, с който срокът
по договора е удължен до 01.10.2024 г.
Тези обстоятелства не са били спорни
между страните.
Спорен остава въпросът
кой е действащият договор за аренда по отношение на описания в исковата молба земеделски имот.
Съгласно чл. 3, ал.1 ЗАЗ договорът
за аренда е формален, тъй като, за да бъде действителен, следва да се сключи в
писмена форма с нотариална заверка на подписите. За да бъде оповестен и
противопоставен на трети лица, законодателят е предвидил вписването му в
имотния регистър и в съответните книги на службата по вписванията.
В процесния случай и двата договора
за аренда са сключени в предвидената от
закона форма и са вписани в службата по вписванията. В изискуемата от закона
форма са сключени и анексите към договора за аренда между ответниците, които
също са били вписани в службата по вписванията.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ
/в действащата й за случая редакция до изменението, обн. в ДВ, бр. 13/2017г./,
законодателят
е признал възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи от един
съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, предвиждайки
отношенията помежду им да се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. В този случай възниква облигационно
правоотношение само между този съсобственик и арендатора, като останалите
съсобственици не са страни по договора. В случая арендните договори са сключени
с различни съсобственици на арендувания земеделски имот.
При наличие на два последователни
договора за аренда на един и същ имот, за еднакъв период, сключени от различни
съсобственици на имота, възниква конкуренция между правата на арендаторите. По
аргумент от разпоредбата на чл. 3,ал. 5 ЗАЗ /отм./, която разпоредба се явява
приложимо материално право в конкретния случай, при конкуриращи съглашения,
предимство ще имат правата на този арендатор, чийто договор за аренда е вписан
пръв.
В контекста на гореизложеното
следва да бъде посочено също така, че в Глава трета на ЗАЗ, включваща чл. 16,
чл. 17 и чл. 18, законодателят е регламентирал предпоставките и реда за
изменение на договора за аренда в земеделието. В чл. 18, ал. 1 изрично е
предвидено, че продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и се вписва в службите по вписванията и в
регистъра на съответната общинска служба по земеделие. Разпоредбата на чл. 18,
ал. 2 ЗАЗ предвижда, че предложението за продължаване на договора следва да се
отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година,
предхождаща прекратяването на договора за аренда. Съдебната практика приема, че
така въведените от законодателя изискания за наличието на предложение и срок за
отправяне на същото, както и относно формата и вписването, водят до извод, че
по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния
договор е приравнен на сключването на
нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв. Изрично въведеното от законодателя изискване за ново
вписване на продължаването на договора за аренда предполага при наличие на
конкуренция на права и изследване противопоставимостта да се взема предвид
датата, на която е извършено това вписване, а не датата на вписване на
първоначалния аренден договор.
В процесния случай сключеният
аренден договор между ищцовото дружество като арендатор, и съсобственика И.В.В.,
като арендодател, е вписан в службата по вписванията на 04.11.2016 г. Сключеният
между ответниците последен анекс, с който
е продължен срокът на договора за аренда между тях, съответно от 01.10.2019
г. до 01.10.2024 г., е вписан в службата по вписванията на 31.01.2017 г.
Съобразно приложимата за случая
разпоредба на чл. 3, ал. 5 ЗАЗ /отм./, като се изхожда от датите на вписване, вписаният
на 31.07.2017 г. анекс към сключения между ответниците договор за аренда не може
да бъде противопоставен на ищеца „***“ ЕООД, в качеството му на арендатор за
същия земеделски имот, по договор аренда, сключен с друг съсобственик, който договор е бил вписан по-рано в службата
по вписванията.
В този смисъл, предявеният от ищеца
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен,
както правилно е приел и първоинстанционният съд.
При този изход на процеса на въззиваемата
страна „***“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в установения по делото размер от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, за които е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 242 от 15.11.2019 г. на Левченски районен съд,
постановено по гр.д. № 433/2019 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Д.М.,***, ЕГН **********, и „***“ АД с. ***,
ЕИК ***, да заплатят на „***“ ЕООД гр. П.,
ЕИК ***, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: