Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
гр. Ловеч, 30.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от
съдия Радева к.а.н.д. № 101/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба
от адвокат Х.С.М. ***, действащ като процесуален представител на И.С.М. ***, срещу
Решение
№ 105 от 07.06.2023г., постановено по АНД № 238/2023г. по описа на Районен съд
гр. Ловеч. С посоченото решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0906-000585/12.07.2021г.,
издадено от Н.В.Н. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, с
което са наложени на И.С.М. на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП - глоба
в размер на 1400,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
С подадената касационна жалба е направено
искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по касационната жалба – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, редовно
призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт Р.Р., който
изразява становище за неоснователност на жалбата и излага подробни аргументи за
оставяне в сила на решението на Районен съд гр. Ловеч като правилно, обосновано
и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Цветомир Папурков изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на Районен
съд гр. Ловеч е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в
сила.
Настоящият
касационен състав като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч е потвърдено Наказателно постановление № 21-0906-000585/12.07.2021г.,
издадено от Н.В.Н. – Началник група в сектор ПП при ОДМВР гр. Ловеч, с което са
наложени на И.С.М. на основание чл.
182, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП - глоба в размер на 1400,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 25.04.2021г., в 11:42:58 часа, на път
първи клас № I-4, км. 38+600, с посока на движение към гр. София е управлявал
лек автомобил „Ауди А5 Спортбек“ с рег. № ********, собственост на „ТОНИ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК:
*********, със скорост 152 км/час при максимално разрешена за извън населено
място 90 км/час. Превишението от 62 км/час, след приспаднат толеранс от минус
3%, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0,
заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на
МПС и е показано на водача със снимков материал № 11743с0/0157663 радар ARH CAM
S1 с №№ 11743с0. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок от влезли
в сила ел. фиш К/3897657, влязъл в сила на 31.08.2020г., К/3972543, влязъл в
сила на 21.09.2020г., К/4101867, влязъл в сила на 24.11.2020г. и К/4112173,
влязъл в сила на 24.11.2020 година.
В
касационната жалба не са налице никакви конкретни оплаквания по същество,
освен, че е отразено, че решението на Районен съд гр. Ловеч е неправилно и
немотивирано.
Настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените мотиви от Районен съд гр. Ловеч,
осми съдебен състав, в обжалваното Решение № 105 от 07.06.2023г. и с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да повтаря
същите, като следва да препрати към тях.
Правилно е приложен законът относно определяне на
санкцията в хипотеза на системност, тъй като са налице влезли в законна сила общо четири електронни фиша, а
именно: електронен фиш К/3897657, влязъл в сила на 31.08.2020г., електронен фиш
К/3972543, влязъл в сила на 21.09.2020г., електронен фиш К/4101867, влязъл в
сила на 24.11.2020г. и електронен фиш К/4112173, влязъл в сила на 24.11.2020г.,
всички за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 182, ал. 5 във вр. ал. 2,
т. 6 от ЗДвП когато
нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок 6 месеца. Съгласно §6, т. 62 от ДР на ЗДвП "системно" е нарушението, извършено три
или повече пъти в
едногодишен срок, от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш,
с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение. В конкретният случай от доказателствата по делото
е установено, че срещу жалбоподателя са издадени общо 4 електронни фиша за
извършени от него нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и настоящото нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на първият електронен фиш. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП влизат в сила електронните фишове,
които: не подлежат на обжалване; не са обжалвани в 14-дневен срок от
получаването му; са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Влезлият
в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Както
правилно е посочил районния съд, в обжалваното наказателно постановление е
посочено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип
СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0 е одобрена на 07.09.2017 год., със срок на
валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство,
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази
връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017г.,
Протокол от проверка №30-С[1]ИСИС/09.07.2020г. на БИМ от
които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в
случая техническо средство СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0.
В
обжалваното решение са изложени и подробни мотиви относно доказаността на
авторството на нарушението, които напълно се споделят и от настоящият
касационен състав. Жалбоподателят И.С.М. собственоръчно е декларирал, че на процесната
дата и час именно той е управлявал лек автомобил „Ауди А5 Спортбек“ с рег. № *******, собственост на „ТОНИ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК:
12106326, като на 10.06.2021г., в отсъствие на жалбоподателят /след като е бил
редовно поканен, но не се е явил/ бил съставен процесния АУАН, връчен на М. на 21.06.2021г.,
а на 12.07.2021г. е било издадено и процесното Наказателно постановление. Правилно
съдът е приел, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з532 от
12.05.2015г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. №
906р-3225/26.04.2021г., по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на мобилно
техническо средство на 25.04.2021г., от който е видно къде е било разположено
техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане,
т.е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата. Видно от приложеният по
делото Протокол – приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
на МВР на 25.04.2021г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта
от автомобила на жалбоподателя, е бил контролиран за времето от 10.30 часа до
12.30 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са
били общо 58 броя. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити,
поради което първоинстанционният съд правилно го е ценил като годно
доказателствено средство. От съдържанието на този протокол се установява, освен
мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият
отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът
на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на АТСС е била насочена в двете посоки. При това положение,
отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат
за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен
документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му.
Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от "Пътна
полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на определеното
място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е официално
заведен с регистрационен № 906р-3225/26.04.2021г., поради което и няма съмнение
кой е неговия автор. По делото са налице и изискуемите съгласно нормата на чл. 189,
ал. 8, изр. 3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо
средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било
сертифицирано, с валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, преминало първоначална и последваща проверка на годността, отговарящо
на съответните технически изисквания. Районният съд е отразил в решението си, че съгласно
ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС ARH
CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки
от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото
измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното
МПС, като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на
нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В конкретният
случай от приложения по делото снимков материал се установява, че процесното
техническо средство е било насочено в посока гр. София към гр. Варна и е
извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За
пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство
е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на
най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като
системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно,
без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се
движи с превишена скорост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в
конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е
посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен
участък е именно този, управляван от жалбоподателя, като средството за
измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако
автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. При
определяне на превишението административнонаказващият орган правилно е взел
предвид отклонението от 3%, което дава системата за контрол на пътя, използвана
в случая, и правилно е дал толеранс, като е посочил, че в случая е налице
превишение от 152 км/час.
Правилни
са и мотивите на първоинстанционният съд, че в хода на
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да правят същото незаконосъобразно и да налагат неговата отмяна.
Правилни
са и мотивите, изложени в обжалваното решение, че не са налице условията за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Към преписката са ангажирани доказателства за множество
налагани наказания по ЗДвП на И.С.М. и
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав намира изводите на първоинстанционният
съд за законосъобразност на Наказателно постановление №
21-0906-000585/12.07.2021г. за правилни и споделя изложените мотиви в
обжалваното решение.
С
оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за
пълнота следва да се отбележи, че
решението на Районен съд гр. Ловеч е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Предвид
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен
съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 105 от 07.06.2023г., постановено по АНД № 238/2022г. по описа
на Районен съд гр. Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.