Р Е
Ш Е Н
И Е № ......
гр.К., ……...2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на тридесет и първи август, две хиляД.и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря................Христина
Комитова...................................................като разгледа
докладваното от съдията…………………………...гр.дело №765 по описа за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният осъдителен иск
е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.04.2011г. придобил чрез покупка комплекс „*****“ - гр.П.б. по С.лата на нотарилен акт за продажба
на недвижим имот №***, том І, рег.№****, дело №***/14.04.2011г. по описа на
Нотариус Н.Б., рег.№*** на НК. Комплексът представлявал съвкупност от пет
поземлени имота и сградите, находящи се върху тях, индивидуализирани към
момента на придобиването им като: УПИ VІ, УПИ VІІІ, УПИ VІІ, УПИ Х и УПИ ХІ,
квартал *****, по плана на гр.П.б., обл.С., съответно с идентификатори към
настоящия момент: №*****.***.1512, №*****.***.1513, №*****.***.1514, №*****.***.1515,
№*****.***.3145 и №*****.***.3146 по КККР на гр.П. Б.. След придобиването на
имотите същите били декларирани в Дирекция „Местни данъци и такС.“
при о.П.Б. с партиди: ******_******; ******_******;
******_******; ******_******; ******(******) и ******(******). Сочи, че за тези
имоти за 2015г. платил следните местни данъци и такС.:
-за имота, деклариран под партида ****** ****** – 381.78 лева, платени в брой
на 30.04.2015г,; за имота, деклариран под партида ****** ****** - 315,44 лева,
платени в брой на 30.04.2015г., за имота, деклариран под партида ****** ******
– 93.82 лева, платени в брой на 30.04.2015г.; за имота, деклариран под партида ******
****** – 729.93 лева, платени в брой на 29.04.2015г.; за имота, деклариран под
партида ******(******) – 101.69 лева, платени в брой на 30.04.2015г.; за имота,
деклариран под партида ******(******) – 101.69 лева, платени в брой на 30.04.2015г.
Така общо платените от „М Д.С.“ ЕООД, местни данъци и такС.
за 2015г. възлизали на 1724.35 лева. През 2016г. О.П.Б. предявила срещу него ревандикационен иск за имот „*****“. С решение
№375/05.12.2016г., постановено по гр.д.№114/2016г. по описа на Окръжен съд-С.,
потвърдено с решение №**/15.05.2017г. по в.гр.д.№***/2017г. на ПАС, потвърдено
с решение №***/25.02.2019г. по гр.д.№****/2017г. на ВКС, с което е признато за
установено, че придобития от дружеството имот е публична общинска собственост,
не може да бъде обект на разпоредителни сделки и е собственост на О.П.Б..
Съгласно цитираните съдебни решения, имотът винаги е бил общинска собственост и
въпреки, че дружеството се легитимирало като негов собственик с нотариален акт
за покупко-продажба, то никога не било придобивало собствеността върху имота.
Предвид това за „М Д.С.“ ЕООД в
действителност не е възниквало задължение за заплащане на местни данъци и такС. за този имот. Заплатените суми се явявали недължимо
платени и с тях ответната О.се обогатила без основание за сметка на
дружеството. Практиката на ВАС била категорична, че в подобни случаи е
неприложим специалният ред, предвиден в разпоредбата на чл.*** от ДОПК за
връщане на недължимо платените суми (данъчни задължения) и ощетеното лице имало
право да предяви иск срещу обогатилия се, за негова сметка по реда на
гражданското съдопроизводство, като в този смисъл се произнесъл и ОС-С. в
определение №***/30.01.2020г. по в.ч.гр.д.№****/2019г., касаещо същият спор, но
за период 2014г. Счита, че
ответникът се е обогатил без основание за негова сметка, тъй като
дружеството платило на общината за 2015г.
сума в размер на 1724.35 лв. представляваща данък „недвижими имоти“ и
такса „битови отпадъци“ за имот „*****“, собственост на О.П.Б. Недължимо
платената сума подлежала на връщане, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да постанови решение, с което да осъД. О.П.Б. с булстат:********, със седалище и адрес на
управление гр.П. б. ул.“********“ №**, представлявана от Кмета И.Е.Б. да
заплати на „М Д.С.“ ЕООД, с ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление гр.П., район „******“, бул.“*****“ №*,
вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от С.М.-управител, сумата от 1 724.35 лв., явяваща се недължимо платени
местни данъци и такС. за имот „*****“ за 2015г., с
която сума ответната О.се е обогатила без основание, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира
съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по
чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен. Сочи, че ищецът закупил от ЕТ „**********“, недвижимите
имоти, описани в исковата молба с нотариален акт №***, том I, рег.№****, дело №***/2011
г.на нотариус Н.Б., с рег.№*** на НК, с район на действие Районен съд-К.. Актът
бил вписан в служба по вписванията с вх.рег.№**** /14.04.2011 г.- акт №**, том *,
дело №****, парт.книга *****, стр.**. За извършване
на продажбата продавачът се легитимирал като собственик на имота с констативен
нотариален акт №**, том *, рег.№***, нот.д.№**/2008
г. на нотариус М.П. с рег.№*** на НК, с район на действие Районен съд-К.. Актът
бил вписан в служба по вписванията с вх.рег.№***/****.2009 г.- акт №**, том *,
дело №***, стр.*******. Като основание за издаване на нотариалния акт, послужил
договор за даване вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба от 10.11.2008
г., сключен между О.П.Б. и от ЕТ "**********", в изпълнение на
решение №***, взето с протокол №**/30.10.2008 г. на ОбС-П.
Б. С решение по гр.д.№***/2016 г., ОС-С. признал по отношение на ищеца, че О.П.Б.
е собственик на процесните имоти, представляващи публична общинска собственост,
за които съгласно чл.7 от ЗОбС не се допускало
извършване на разпоредителни сделки. Съдът приел, че така сключения договор
/спогодба/ е изцяло нищожен за четири от имотите, които били публична общинска
собственост, пораД."невъзможен предмет"
съгласно забраната по чл.7 от ЗОбС, а за петия имот,
който е частна общинска собственост, спогодбата била също нищожна, като
сключена в противоречие с чл.35, ал.1 от ЗОбС и е на
лице „заобикаляне на закона“. Решението влязло в С.ла на 25.02.2019 г., на
която дата се е произнесъл с решение ВКС по гр.д.№****/2017 г. След
извършване на разпоредителната сделка през 2011 г. „М Д.С.“ ЕООД подало
декларация за придобит имот, декларирал имотите като своя собственост на
основание чл.14 от ЗМДТ, станал задължено лице за тези имоти и е плащал данък
върху тях и съответстващата като задължение за предоставената му от общината
услуга-сметосъбиране и сметоизвозване в имотите,
обработка на отпадъците на депо, ползване на обществени площи, за което се
начислявала такса битови отпадъци /ГБО/. Общината нямала вина за това, че била
извършена разпоредителна сделка между ЕТ „************“ и ищеца и, че
последният е плащал данък недвижими имоти от момента на разпоредителната
сделка. Ако било налице „обедняване“ на ищеца, то това е в резултат на
нищожната сделка между тези лица, в която не била страна общината. Липсвала
предпоставка и причинно следствена връзка за настъпилото обедняване на ищеца до
размер на дължим данък недвижими имоти. Нямало никакво действие на общината,
което да е предизвикало обедняването на ищеца, което било един от елементите и
предпоставка за обогатяване на общината. Вредата му била причинена от продавача
на имота ЕТ „************“, от когото следвало да търС.
обезщетение за причинени вреди. Счита, че общината не дължи на ищеца сумата
344.88 лв. платен данък за недвижими имоти. Не бил на лице съставът на
неоснователно обогатяване, пораД.което иска следвало
да се отхвърли. От момента на
извършване на разпоредителната сделка с имотите, отразена в н.а.№***, том I,
рег.№****, дело №***/2011 г. на нотариус Н.Б., не била подавана и декларация за
освобождаване от плащане на услугата ТБО - чл.8 ал.5 ЗМДТ, която услуга през вС.чките тези години от 2011 г.
до 2019 г., вкл., била предоставяна в тези имоти, представляващи Плажен
комплекс, в който е развивана търговска дейност и били ползвани обществени
площи. Позовава се на чл.62 от ЗМДТ. Претендираната
сума от 1724.35 лв. не се дължала от общината, тъй като от приложените към
исковата молба приходно касови ордери било видно, че ищецът за 2015 г. платил
общо данък върху недвижими имоти в размер на 344.88 лв. и такса за ТБО в размер
на 1379.47 лв. В периода 2011 г. - 2019 г., до постановяване на решението от
ВКС за обявяване нищожността на договора за извън съдебна спогодба и признаване
правото на собственост върху процесните имоти на О.П.Б. последната нито ги била
ползвала, нито получавала дохоД.от дейности в Плажния
комплекс. В същото време, общината предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, третирала и обработвала
същите в депо за отпадъци, поддържала обществени площи, които били ползвани от
ищеца. Съгласно чл.55, ал.2 ЗЗД не можело да иска връщане онзи, който изпълнил
съзнателно един свой нравствен дълг. В случая ищецът счел, че е придобил от ЕТ
„************“ собствеността върху процесните недвижими имоти и като такъв е
изпълнил свой нравствен дълг - да декларира имотите като своя собственост и да
плаща за тях дължимия по ЗМДТ данък и ТБО, във връзка с услугите, които бил
получавал в тези имоти от страна на общината и нямал правно основание да
претендира връщане на платения данък. Ако съдът приемел, че общината се била
обогатила с платения данък върху недвижими имоти за 2015 г., то този данък е в
размер на 344.88 лв. и само до този размер би следвало да се уважи исковата
претенция, като за разликата до 1724.35 лв. искът следвало да се отхвърли като
неоснователен и недоказан по размер. Претенцията за връщане на таксата за
ползваната в имота услуга по събирането, извозването и обезвреждането в депа
или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на териториите
за обществено ползване в населените места била дължима от ищеца на законово
основание. Тази претенция следвало да се остави без уважение. Моли да се
оставят без уважение предявените искове като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност, ако се остави
без уважение искането моли да се уважи
иска до размера на платения данък за недвижими имоти за 2015 г. в размер на
344.88 лв., а за разликата до 1724.35 лв., представляваща платени такС. битови услуги, да се остави без уважение като
неоснователна. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Съгласно
представеното заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот №***,
том I, рег. № ****, дело № *** от 2011 г. от 14.04.2011 г. по описа на Нотариус
Н.Б., рег.№*** на НК с район РС-К. /л., Т.Г.П., в качеството на едноличен
търговец, упражняващ търговска дейност под фирмата „************“ ЕТ продава на
търговско дружество „М Д.СИ“ ЕООД, представлявано от управителя С.М. Събчев
следните недвижими имоти, придобити чрез даване вместо изпълнение и
покупко-продажба, а именно: поземлен имот с идентификатор *****.***.1512,
поземлен имот с идентификатор *****.***.1513, ведно с построените в имота
сгради, а именно: сграда с идентификатор *****.***.1513.1, сграда с
идентификатор *****.***.1513.2, сграда с
идентификатор *****.***.1513.3, поземлен имот с идентификатор *****.***.1514,
поземлен имот с идентификатор *****.***.1515, поземлен имот с идентификатор *****.***.1516,
ведно с построената в имота сграД.с идентификатор *****.***.1516.1.
От приетите по делото 6 бр. приходни квитанции №*******52/30.04.2015г., №*******53/30.04.2015г.,
№*******54/30.04.2015г., №*******/29.04.2015г., №*******46/30.04.2015г. и №*******51/30.04.2015г.,
неоспорени се установява, че „М Д.СИ“
ЕООД, е заплатило на О.П.Б. по партида на имота следните суми: с първата
квитанция 381.78 лв. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; с втората
квитанция 315.44 лв. данък недвижими имот и такса битови отпадъци; с
третата-93.82 лв. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; с четвъртата-
729.93 лв. платен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; с
петата-101.69 лв. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; и с
шестата-101.69 лв. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.
Не е спорно, а и от заверени копия на Решение №***/02.12.2016
г., постановено по гр.д.№***/2016 г. по описа на ОС-С., решение №**/15.05.2017
г. по в.гр.д.№***/2017 г. по описа на АС-П. и решение №***/25.02.2019 г. по
гр.д.№****/2017 г. по описа на ВКС, се установява, че с влязло в сила решение е
признато за установено по отношение на „М Д.СИ“ ЕООД, че ищецът О.П.Б. е
собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *****.***.1513,
ведно с построените в поземления имот сгради: сграда с идентификатор *****.***.1513.1, сграда с идентификатор *****.***.1513.2, сграда с идентификатор *****.***.1513.3,
поземлен имот с идентификатор *****.***.1515,
поземлен имот с идентификатор *****.***.1514, поземлен имот с
идентификатор *****.***.3145, тъй като недвижимите
имоти са публична общинска собственост и не могат да бъдат предмет на
разпоредителна сделка. Със същото решение е отхвърлен иска за предаване
от „М Д.Си“ ЕООД на владението на тези имоти поради това, че владелец на същите
е друго търговско дружество-„М-ГП Груп“ ООД.
С Акт №40****21 от 14.05.2019 г. и Акт №****/14.05.2019 г., процесните имоти са
актувани като публична общинска собственост.
От приложено гр.д.№****/2019 г. по
описа на РС-К. се установява, че с влязло в сила, ответникът е осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД,
сумата в размер на 1 729.82 лв.,
представляващи недължимо платени данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за
имот УПИ VI, УПИ VIII, УПИ VII, УПИ X и УПИ XI, квартал *****, по
плана на град П.б., обл.С., съответно с
идентификатори: №*****.***.1512, №*****.***.1513, №*****.***.1514, №*****.***.
1515 и №*****.***.1516 по КККР на град П.б. за 2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. до окончателното й
изплащане.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав, при който възникна отговорността за неоснователно
обогатяване по чл.59 от ЗЗД следните кумулативни
предпоставки: обогатяване на ответната страна за сметка на ищеца чрез
спестяване на разходи, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и
обедняването, липса на правно основание за разместване на имуществените блага
като конкретен източник на права и задължения и субсидиарност,
тъй като облигационното право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с
който може да се защити.
С влязлото в сила на 25.02.2019 г.
решение №***/02.12.2016г., постановено по гр.д.№***/2016г. по описа на Окръжен
съд – С., О.П.Б. е призната за собственик на процесните недвижими имоти като е
отхвърлен иска за предаване от „М Ди Си“ ЕООД на владението им.
Съгласно чл.11 от ЗМДТ данъчно
задължените лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, а
такса битови отпадъци, съгласно чл.64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ. Следователно публичното задължение за данък върху недвижимия имот и
таксата за битови отпадъци възниква за обекта по силата на закона и се заплащат
от собствениците, а в случаите, когато е учредено вещно право на ползване върху
даден имот от ползвателя. Не е спорно, а и от писмените доказателства се
установи, че „М Ди Си“ ЕООД е платил за комплекс „*****“ данък недвижими имоти и такса за битови
отпадъци, за 2015 г. в размер
на 1724.35 лв. Влязлото в сила решение по гр.д.№114/2016г. по описа на Окръжен съд – С. има
СПН по отношение на страните и поражда предвиденото в чл.297 от ГПК действие.
Следователно процесните недвижими имоти никога не е били част от патримониума на ищцовото дружество, т.е. „М ДИ СИ“ ЕООД не
е било техен собственик, не е било и владелец или държател на същите. Ищецът не
е бил и ползвател по смисъла на чл.11, чл.64 и §1, т.45 от ДР на ЗМДТ на
недвижимите имоти обособени в комплекс „*****“, тъй като доводи за противното
не са наведени и в тази връзка доказателства не са събрани. Следва да се посочи, че искът е предявен срещу О.П.Б. като собственик на недвижимите имоти, за
които са заплатени ДНИ и ТБО от „М ДИ СИ“
ЕООД, а не срещу нея като административен орган. Ето защо съдът намира,
за неоснователен довода на ответника, че за собствените си имоти /комплекс „*****“/
не дължи данъци и такси на основание чл.24, ал.1, т.1 и т.10 от ЗМДТ.
Освобождаването от тези публични задължения по силата на тези цитирани разпоредби
не е безусловно. То е поставено в зависимост от начина на ползване на
конкретния имот- арг. чл.24, ал.2 от ЗМДТ. Когато
имотът се ползва със стопанска цел непряко свързана с дейността на общината,
какъвто е настоящия случай, същият не попада в хипотезите на чл.24, ал.1, т.1 и
т.10 от ЗМДТ и на общо основание се дължат данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци. Заплащането на данъци и такси може да се приеме за
разход във връзка с имота, който се дължи от неговия собственик на извършилия
разходите. Следователно с изпълнението на тези парични задължения ответникът,
като собственик на имотите, се е обогатил чрез спестяването на тези разходи и
ги дължи на платилия ги вместо него ищец, който се явява трето лице. Налице е
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума
на ответника, в резултат на което последният се е обогатил неоснователно за
сметка на ищцовото дружество със сумата 1724.35
лв. Ето защо съдът намира предявеният
иск за основателен, поради което следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора ответникът следва да
заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 68.97 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община П.Б., булстат:********, със седалище и адрес на управление гр.П.б.,
обл.С., ул.“********“ №15, представлявана от Кмета И.Е.Б. да заплати на „М ДИ СИ“ ЕООД, с
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.П., район ******, бул.“*****“
№5, вх.Г, ет.1, ап.14, на основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 1724.35
лв., явяваща се недължимо
платени данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за недвижими имоти: УПИ VI, УПИ VIII, УПИ VII, УПИ X и УПИ XI, кв.2,
по плана на град П. Б. обл.С., с идентификатори:
*****.***.1512, *****.***.1513, *****.***.1514, *****.***.1515 и *****.***.1516
по КККР на гр.П.б., за 2015 год., ведно със законната
лихва считано от 30.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община П.Б., булстат:********, със седалище и адрес на управление гр.П.б.,
обл.С., ул.“********“ №15, представлявана от Кмета И.Е.Б. да заплати на „М ДИ
СИ“ ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и
адрес на управление гр.П., район ******, бул.“*****“ №5, вх.Г, ет.1,
ап.14, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 68.97 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :