№ 557
гр. Перник, 30.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Б. ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от Б. ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело №
20241700500456 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 72/10.05.2024 г. по гр.д. № 83/2023 г., Районен съд - гр. Б. е
отхвърлил предявения от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
„Младост”, бул. „Цариградско шосе”, № 159 срещу „Брезина 2000“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „Георги Бунджулов“, № 61
иск да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е
собственик на трансформаторен пост с диспечерско „ТП Битов комбинат, Б.“,
представляващ сграда с идентификатор *** по КККР, разположен в поземлен имот с
идентификатор 06286.501.913 по КККР, на гр. Б., община Б., област Перник, ул.
„Георги Бунджулов“ № 61-63, ведно с прилежащото му енергийно оборудване и
прилежаща земя, както и да бъде отменен Нотариален Акт № 127, том 1-ви, рег. №
797, Нот. дело № 118/2011 г. по описа на Нотариус Ивайло Миладинов с № 602 в
регистъра на НК и район на действие РС Б. на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, като
недоказани.
С решението съдът е отхвърлил предявения от „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, срещу „Брезина 2000“ ЕООД иск ответното дружество да преустанови
неправомерните си и неоснователни действия, с които пречи и възпрепятства
възможността на ищеца да упражнява правата си в пълен обем като недоказан.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чрез
юрк. А. З. е обжалвало решението като счита същото за недопустимо, неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Правят
се оплаквания, че решението е неясно и противоречиво. Твърди се, че неправилно
решаващият съд и в противоречие със събраните в хода на производството
доказателства не е признал правото на собственост на дружеството не само за
1
недвижимата част и земята, а и за прилежащото му енергийно оборудване. Сочи, че в
хода на производството е доказано и не е спорно между страните, че
електроразпределителното дружество е собственик на енергийните съоражения в
трафопоста. Допълва, че ответникът не доказва по никакъв начин собствеността на
движимите вещи в помещението за трафопост и не представя никакви доказателства в
тази насока. На следващо място с въззивната жалба се излага, че съдът е длъжен да
обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите
обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и да
обсъди и прецени всички направени от страните доводи и възражения. Намира, че в
настоящия случай първоинстанционният съд не е обсъдил изложените доводи за
съществуващите сервитутни права в полза на елекроразпределителното предприятие.
В продължение се сочи, че решаващият съд не е обсъдил твърденията не само за липса
на разрешение от Асоциация „Енергетика“, но и доводите за изтекла в полза на
електроразпределителното дружество придобивна давност, като се излагат
съображения в тази насока. Навеждат се твърдения, че решението е основано и на
предположения относно факт от значение за правилното решаване на делото и
изясняване на фактите по него, а именно дали процесния имот представлява енергиен
обект по смисъла на Закона за енергетиката или не и от кога той функционира като
такъв. Намира, че е недопустимо съдът да се позовава на вероятни причини за
обстоятелства, за които не са събрани доказателства в производството. Твърди, че
съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото
доказателства в съвкупност и поотделно, т.е. в тяхната взаимовръзка и да изложи
мотиви защо ги кредитира или не ги кредитира и не може да обоснове решението си
само на избрани от него доказателства и факти, или при неизяснена фактическа
обстановка, като счита, че като не е извършил горепосочените действия
първоинстанционния съд е издал един порочен съдебен акт. Счита, че
първоинстанционния съд в противоречие на чл. 147 от ГПК е изготвил непълен доклад
по делото, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Въз основа на изложените съображения се моли съда да отмени атакуваното
решение като постанови нов съдебен акт, с който предявените искови претенции да
бъдат уважени изцяло. Претендира се заплащането на сторените пред двете инстанции
разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – „Брезина
2000“ ООД, чрез адв. Б. Б., с който се оспорва въззивната жалба като се сочи, че
същата е неоснователна, недоказана и голословна. На първо място се излага, че
първоинстанционният съд е отхвърлил първия обективно съединен иск за собственост
в съответствие с диспозитивното начало. Твърди се, че в мотивите на атакуваното
решение, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и
заключенията на вещите лица. Допълва, че жалбоподателят не е оспорил изводите на
решаващия съд, че въз основа на заключенията на вещите лица е установено по
делото, че в основната производствена и търговска сграда на „Брезина 2000“ има само
едно помещение, от където е захранвано първоначално само ответното дружество, а
след изграждане на основната сграда и самото помещение – и други потребители. В
продължение се навеждат твърдения, че на нито една от представените скици не е
показан да съществува енергиен обект, сграда, който да е собственост на дружеството
жалбоподател. На следващо място с въззивната жалба се твърди, че правилно
районният съд е направил разграничение между правото на собственост върху
2
енергийното съоръжение и правото на собственост върху сградата, в която е
разположено това съоръжение, като се излагат подробни аргументи в тази насока и се
цитира съдебна практика. По отношение на изложените във въззивната жалба доводи
за изтекла придобивна давност в полза на жалбоподателя се сочи, че от една страна
достъп винаги е осигуряван от управителя на ответника с ключ, който се е съхранява
от него, а от друга страна твърди, че тези действия са изпълнение на законови
задължения, които жалбоподателя има за да се поддържат в изправност
електроенергийните съоръжения и мрежи. Счита, че като такива те не представляват и
не са действия по установяване на трайна фактическа власт върху имота и поради това
дори да са продължили повече от 10 години не могат да бъдат основание за
придобиване на процесния имот на основание давностно владение. По подробно
изложени доводи се твърди, че правилно и законосъобразно първата инстанция е
отхвърлила иска за собственост на сграда, представляваща котелно помещение и в
която сграда няма никакво енергийно оборудване. По отношение на изложените във
въззивната жалба твърдения относно предявения иск по чл. 109 от ЗС въззиваемата
страна намира същите за голословни и допълва, че не отговарят на наличните по
делото доказателства. Твърди се, че по делото няма нито едно доказателство, което да
сочи неправомерни действия на служители и/или на управителя на ответното
дружество, с които да се попречили на служителите на ищцовото дружество да
извършват законовите си задължения. Въз основа на посочените аргументи се моли
съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от първата
инстанция решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените
по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
Жалбоподателят е възразил, че първоинстанционният съд в противоречие на чл.
147 от ГПК е изготвил непълен доклад по делото. Настоящият състав на съда намира
това възражение за неоснователно и бланкетно доколкото не се сочат конкретни
доводи в подкрепа на направеното възражение. С определение № 171 от 26.06.2023 г.
Районен съд – гр. Б. е изготвил доклад по делото по смисъла на чл.140 ГПК, в който е
изяснил характера на предявения иск като е посочил правната му квалификация и е
указал на страните каква е доказателствената им тежест. Настоящият състав счита, че с
така дадените указания първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да
разпредели доказателствената тежест между страните, като с оглед квалификацията на
иска е указал коя страна за кои факти и обстоятелства следва да ангажира
доказателства, като се е произнесъл и по представените писмени доказателства от
страните и направените доказателствени искания. В проведеното открито съдебно
заседание от 14.09.2023 г. страните са обявили, че нямат възражения по доклада на
съда, въз основа на което обективирания в определение № 171 от 26.06.2023 г. Районен
съд –гр. Б. доклад е обявен за окончателен. С оглед гореизложеното, съдът счита, че
доказателствената тежест е била надлежно разпределена от първоинстанционният съд,
проведено е съдебно заседание, в което страните са присъствали и са имали
възможност да направят допълнителни доказателствени искания и да ангажират
относими и необходими доказателства в защита на своите твърдения и възражения.
Съответно направеното възражение за изготвен непълен доклад по делото, следва да
бъде оставено без уважение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
3
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея страните не представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-
горе възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на жалбоподателя относно изготвен
непълен доклад по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.09.2024 г.
от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4