М О Т И В И
към Присъда № 21/
17.05.2010 год. по
НОХД № 15/ 2010 год.
Производството
по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура, гр. Ц.,
против Л.Г.Н., за извършено престъпление по чл. 172б,
ал. 1 от НК за това, че: на *** год. в гр. П.,
Б. обл. в ** на ул. "***" като собственик на ** "**" **.,
използвал в търговската дейност марка "Л." – L. J. P. P. –
H.- U. L., **, а
именно 5 бр. дамски бански костюми с долна част тип бикини с марка "Л."
на стойност 110.00 лв. и 14 бр. дамски бански костюми с *** тип ** с марка
"Л." на стойност 350.00 лв. всичко на обща стойност 460.00 лв. без
съгласието на притежателя на изключителното право L. J. P. P. –
H. – U. L., **.
В съдебно заседание прокурорът подържа
изцяло обвинението, което счита че е доказано по несъмнен начин. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация”.
Защитниците
на подсъдимия намират, че обвинението не е доказано по никой начин и пледира подсъдимия
да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинения. Навеждат
доводи, за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК.
Подсъдимия не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение, дава обяснения пред съда, в които изгражда
защитни версии.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в
хода на делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
На *** год. св. О.Й.М., в качеството си на управител на "**"
**, депозирал жалба в РУ на МВР- гр. П., за това, че в ** в гр. П., на ул.
"**" се продавали бански костюми с марка "Л.", без съгласие
на притежателя на изключителното право. В жалбата си твърдял, че фирмата му
"**" ** е единствен, официален представител на марката „L.” П.
в областта на дистрибуцията и продажбата на бански костюми за територията на Р.
България. По повод на депозираната жалба, на ** год. в гр. П., обл. Б. била
проведена специализирана полицейска операция, свързана с използване в
търговската дейност на марки, без съгласието на притежателите им. При проведената
операция се установило, че действително в посочения **, намиращ се на ул.
"**" **, гр. П. са изложени за продажба 5 бр. дамски бански костюми с
** тип ** с марка "Л." и 14 чифта дамски бански костюми с ** тип ** с
марка "Л.". Установено било, че търговският обект бил стопанисван от **
"**" **.- собственост на подсъдимия. Към момента на проверката, като
продавач работила св. Р.Й.Н.- ** на подсъдимия Л.Г.Н.. Пред проверяващите, св. Н.
заявила, че банските костюми били закупени от ** и през ** год. от ** "**",
гр. С. При извършване на проверката, с протокол за претърсване и изземване от **
год. одобрен от PC- Ц., от ** на ул. "**" **,
гр. П. били иззети 5 бр. дамски бански костюми с ** тип ** с марка "Л."
и 14 чифта дамски бански костюми с ** тип** с марка "Л.".
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена Съдебно
Маркова Експертиза, от заключението на която е видно, че след извършена
проверка във фонда на марките на Патентното ведомство е било установено, че по
реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марки и Протокола и
марка на общността на територията на Р. България е регистрирана марка,
съдържаща характерни елементи, които са открити върху иззетите бански костюми с
марка "Л.". Комбинираната марка L. е
регистрирана с № ** и притежател L. J. P. P. –
H. – U. L., P.
в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост. Марката
е действаща на територията на Република България, съгласно Мадридската спогодба
за международна регистрация на марки. Установено е, че комбинираната марка L. с
peг. №**представлява
фантазийно изписан надпис с букви на латиница, като през целия надпис
хоризонтално минава лъкатушна червена линия, като за стоките от клас ** /блузи,
бодита, корсети, слипове/, с приоритет от ** год. и срок на защита до ** год.
Установено е от вещото лице, че иззетите бански костюми са сходни на стоките,
за които е регистрирана търговската марка, като сходството е до степен, водеща
до объркване на потребителите относно действителния произход на стоките.
Установено е, че съществува сходство между иззетите бански костюми и
регистрираната марка L., за
което регистрираната марка L. е
получила закрила.
По досъдебното производство е изискана справка от патентното
ведомство на Р. България, от която се установява, че в патентното ведомство на
Р. България, в държавния регистър на марките за тази марка няма вписани
лицензионни договори за отстъпено право на ползване от трети лица, а фирма **
"**" **. не е вписана в Държавния регистър на марките като
лицензополучател на марка L.. Приложено
е и удостоверение от ** „L.” видно от което е,
че единствено "** " **, е официален представител в областта на
продажбата и дистрибуцията на продуктите с марка L..
Съгласно действащото у нас законодателство и Закон за марките и
географските означения, използването
на марките със съгласието на притежателя на правото върху марката става по реда
на чл. 22 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/. Съгласно
визирания текст от закона притежателят на правото върху марката може да разреши
използването й от всяко друго лица с лицензионен договор в писмена форма, който
се вписва в Държавния регистър, като Патентното ведомство издава удостоверение
за вписването. Легалното използване на марката може да се удостовери със
свидетелство за регистрация, с удостоверение за вписване на лицензионен договор
или договор, в който притежателят на правото върху марката разрешава нейното
използване, в който са посочени условията за това използване. Фактът, че една
стока е пусната на пазара от притежателя на марката се установява с фактури,
договори за покупко-продажба или други документи, които доказват по безспорен
начин произхода и движението на стоката след първоначалното им пускане на
пазара. Фактът, че една стока е пусната на пазара със съгласието на притежателя
на марката, се установява с лицензионен или друг договор, в който се дава
съгласие за използване на марката и условията за това, както и с фактури,
договори за покупко-продажба или други документи, които доказват произхода и
движението на стоката. В настоящия случай се установи от приложените по
делото справки, че подсъдимият не разполага с нито един от горепосочените
документи.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателствени материали- протоколи за разпит на свидетели, показания
на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, обясненията на подсъдимия,
протокол за претърсване и изземване, справки, веществени доказателства,
експертизи, както и от всички други доказателства приложени по Досъдебно
производство № ** год. по описа на РПУ, гр. П., приобщени към делото.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на свидетелите Ж. Д. и О. М.. Същите са логични, последователни,
кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както вътрешно и по
между си и взаимно се допълват. Допринасят за изясняването на фактическата
обстановка по делото, досежно събитията установяващи извършването на деянието.
Изясняват всички отделни елементи на деянието- времето на неговото
осъществяване, мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото
авторство. Отчасти и то доколкото са непротиворечиви по отношение на другите
доказателства по делото, съда възприема и показанията на свидетеля Р.Н., като
при оценката им отчита, че същата е ** на подсъдимия и в тази връзка е пряко
заинтересована от изхода на делото. Все пак, отчасти и то доколкото са в
съответствие с останалите доказателства по делото, съдът стъпва и върху тези
показания при установяване на действителните факти и обстоятелства. Що се касае
до обясненията на подсъдимият, съда ги възприема, но доколкото са в
съответствие с останалите кредитирани от съда доказателства.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Д. и Н., както и от обясненията на подсъдимия, по безспорен и
категоричен начин се установява, че при реализираната проверка на стопанисания
от подсъдимия търговски обект на ** год. е било
установено, че *** му продава и предлага за продажба бански костюми, носещи
знаци “L.”. От приложения фотоалбум към протокола за претърсване и
изземване на местопроизшествието, се установява, че стоките предмет на
инкриминираното с обвинителния акт деяние са се предлагали за продажба. Същите
констатации се съдържат и в протокола за претърсване и изземване. Претърсването
и изземването са извършени в съответствие с изискванията на чл. 160- чл. 163 от НПК, а протоколът за претърсване и изземване – в съответствие с изискванията на
чл. 127- чл. 129 от НПК, поради което този протокол по силата на чл. 131 от НПК
е валидно доказателствено средство за извършените действия, за реда, по който
са извършени и за събраните доказателства.
От изслушаните и приети по делото
оценъчна и съдебно- маркова експертизи, се установи стойността на намерените и
иззети бански костюми, както и обстоятелството, че знаците на иззетите
веществени доказателства- бански костюми- са силно сходни с оригиналните,
стоките са идентични със стоките на регистрираната марка „L.” и това сходство и идентичност
предизвиква объркване на потребителите. Установи се от показанията на вещото
лице, че фонетично, оригиналната марка и надписа върху иззетите бански са
идентични- еднакъв брой букви, еднакво подредени, почти еднакво изписани, че е
налице смислово сходство между оригинала и изписаното върху иззетите бански,
както и че е налице визуално сходство между оригиналната марка и тази изписана
върху обектите, като заключението на вещото лице е че сходството е в такава
степен, че заблуждава потребителя. Данни за неяснота
или непълнота в заключението на експертизите не бяха наведени, нито безспорни аргументи
изключващи изводите на вещите лица, поради което и същите като компетентни и
безпристрастно дадени бяха приети от съда.
При изграждане на вътрешното си
убеждение и вземане на крайното си становище по делото, съда се съобрази и с
приобщените по делото веществени доказателства- бански костюми.
Неоснователни според
съда, са наведените от защитника на подсъдимия адв. Б. правни доводи, че
извършеното деяние не е престъпно, тъй като макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Преди всичко следва да се отбележи, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две
възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно и
те са: или деянието въобще не е обществено опасно, или разкрива такава степен
на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът
свързва наличието им с определяне на деянието като “малозначително”.
Съображенията на защитника на подсъдимия във връзка с количеството и стойността
на инкриминираните вещи, не могат да бъдат споделени. Конкретното количество
иззети стоки носещи знаци на марка „L.” не са пренебрежително малки.
Освен това, тези обстоятелства биха могли да бъдат преценявани при индивидуализацията
на наложеното наказание, но като част от признаците на състава на
престъплението сами по себе си не дават основание да бъдат правно оценени, като
малозначителност на деянието. Количеството иззети стоки носещи знаци на марка „L.” в малки размери, не са
предвидени от законодателя като основание за смекчаване на отговорността, за
разлика от диференцирането на тази отговорност при причиняването на значителни
вредни последици.
Настоящия
съд намира за несъстоятелно и възражението, че подсъдимия не е знаел за
съществуването на изключително право на марката „L.”, поради което липсвал
умисъл за извършване на деянието. Подсъдимия е знаел, че няма договорни
отношения за дистрибуторство или представителство на въпросната марка, след
като не е сключвал такъв и въпреки това е използвал тази марка в търговски
обект, на фирмата чиито собственик е, предлагайки за продажба стоки с тази
марка. Следователно не би могло да се приеме, че липсва субективният елемент,
тъй като умисълът е обективиран в действията на подсъдимия.
Правна квалификация:
При установената фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно доказано, че подсъдимия Л.Г.Н.,*** търговски обект на ул. "**"
като собственик на ЕТ "**" използвал в търговската дейност марка
"Л."- L.J. P.P.-
H. – U. L., **, а
именно 5 бр. дамски бански костюми с ** тип **с марка "Л." на
стойност 110.00 лв. и 14 бр. дамски бански костюми с ** тип ** с марка "Л."
на стойност 350.00 лв. всичко на обща стойност 460.00 лв. без съгласието на
притежателя на изключителното право L. J. P.P. –
H. – U. L.,**.
От обективна страна, подсъдимият е осъществил
престъплението реализирайки изброените в НК форми на изпълнително деяние на
престъплението, т.е. без съгласието на притежателя на изключително право
използвал в търговската си дейност марка обект на това изключително право.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, с форма на вината пряк умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от НК. Същият е съзнавал, че е използвал в
търговската си дейност марка, без да е притежавал съгласието на носителите на
съответните права за това използване и въпреки това ги е използвал с цел
реализиране на пряко икономическа изгода.
Определяне на наказанието:
Съдът, съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 54 от НК, извърши преценка на основните фактори които
оказват влияние при определянето на наказанието на подсъдимия. При определяне
вида и размера на наказанието съдът прецени невисоката обществена опасност на
деянието и неговия автор. От друга страна, съда взе предвид, че РБългария, е
страна по международни договори, защитаващи изключителното право да се ползва
дадена търговска марка. В тази връзка, подобни деяния, свързани с използването
на защитени марки вредят не само на непосредствено ощетеното търговски
дружество, но и на репутацията на държавните институции следящи за спазването
на авторското право като цяло. Ето защо, съдът намери, че следва да наложи
наказание в минимален размер, като точния размер бъде „Лишаване от свобода” за
срок от ***, както и наказание „глоба” в размер на *** лева. По отношение на кумулативно
предвиденото наказание „глоба”, съдът намери, че с оглед постигане целите на
наказанието, същото следва да не е в минимален размер а в близък до него.
Поради тази причина наложи именно този размер на това наказание.
С оглед поправянето на подсъдимия,
съдът намери, че не е наложително същия да изтърпи ефективно така наложеното му
наказание „лишаване от свобода”, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението му с изпитателен срок от ***.
Предвид разпоредбата на чл. 172б,
ал. 3 от НК, съдът постанови да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени
веществените доказателства по делото.
След като го призна за виновен и
му наложи наказание, съдът постанови подсъдимият да заплати направените по
делото разноски.
Така постановеното наказание
според съда, ще изиграе своята възпираща и възпитателна роля и ще мотивира
подсъдимия към правомерно поведение в бъдеще.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: