№ 90
гр. В., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20251320200172 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е с правно основание по
реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от В. И. В. с ЕГН ********** от
гр.Б., обл.М., ул.“Е.“, № 20 срещу Наказателно постановление № 24-0953-
001619 от 13.01.2025г. на ВПД Началник Сектор ПП при ОДМВР В. с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300лв. /триста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1м.
/един месец/ на основание чл.183, ал.7 от ЗДП за извършено административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде уважена жалбата му, като основателна и да
бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като
незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, със
съпроводителното си моли да бъде потвърдено наказателно постановление и
да бъде оставена жалбата срещу него без уважение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко
едно от тях поотделно и общо всички в тяхната съвкупност, съдът прие за
1
установено следното от фактическа страна:
На 24.12.2024г. в 17,25ч. в гр.В. жалбоподателят В., като водач на
МПС, е управлявал товарен автотомобил „Мерцедес 709 Д“ с рег.№ М5583ВТ
лична собственост. Движел се е по бул.“П.“ в посока от кръстовището с
ул.“Горазд“ към кръстовището с ул.“Цар Александър II“ пред РЗОК-В..
Съставен е АУАН и НП за това, че нарушава пътен знак В2-Забранено
навлизането на ППС след знака, при въведена временна организация на
движението след знака съгласно Заповед № РД-02-11-1507/16.11.2023г. на
Община В..
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства: цялостната административно
наказателна преписка, акта за установяване на административно нарушение,
справка за нарушител/водач и заповед, както и свидетелските показания на
актосъставителя свидетеля Б.. Между така събраните доказателства няма
противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради
което Съдът ги кредитира и възприема относно приетата фактическа
обстановка.
Предвид съдържанието на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДП и на чл.47,
ал.3 и чл.49, ал.1 от ППЗДП и на чл.9, ал.3 от ЗП, съдът констатира, че при
описание на нарушението в АУАН и в НП и на обстоятелствата, при които е
извършено, са нарушени императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, довело до нарушаване правото на жалбоподателя на защита и до
ограничаване извършването на съдебен контрол по отношение на
административно-наказателното производство. Предвид описаното
нарушение в АУАН и в НП, съдът приема, че АНО не е отразил съставомерни
елементи от обективна страна за отговорността на дееца, което не дава
възможност за несъмнена правна преценка относно наличието на конкретно
противоправно поведение от страна на водача за нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДП, извършено при наличие на квалифициращ елемент на приложената
санкционна норма по чл.183, ал.7 от ЗДП, да е нарушена забраната на пътен
знак „В 2“ при въведена временна организация на движението. И в акта и в
постановлението бланкетно е посочено, че забраната е била въведена във
връзка с временна организация на движението, като се сочи съответният акт,
издаден от надлежната администрация, която в рамките на своята
компетентност да е въвела временни ограничения в движението за процесния
участък. Липсва обаче съответният протокол, издаден на основание на този
2
акт, в който да е отразено, че е въведена временна организация на движението,
която е изпълнена. При това положение не може да се направи категоричен
извод, че към визираната дата е била въведена по надлежния ред временна
организация на движението в процесния участък и тя е включвала поставен
забранителен знак „В 2“. От отразената описателна част на нарушението не се
уточнява мястото и начина на поставяне на забранителния знак, което е важно
обстоятелство. На следващо място при липсата на ангажирани доказателства
за въведена временна забрана за движение по въпросния участък, не е ясно
дали правилно е била приложена санкционна норма на чл.183, ал.7 от ЗДП,
под която е квалифицирано нарушението по чл.6, т.1 от ЗДП, а не по тази на
183, ал.3, т.5 от ЗДП, понеже последната въвежда общия състав на нарушение,
изразяващо се в навлизане след знак, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство, но нормата по ал.7 се явява специална и въвежда
допълнителен обективен признак - навлизането след забраняващия знак да е
извършено при въведена временна забрана за движение, какъвто е настоящия
случай. Недоказването по безспорен начин на нарушението, съобразно
коректното посочване на правното основание, въз основа на което се налага
съответно наказание, представлява абсолютна предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Писмени доказателства не са ангажирани от
АНО в хода на АНП, в горната насоченост. Писмени доказателства не се сочат
в посока дали и кога е поставен пътния знак, забраняващ влизането при
временна забрана. Констатираните от съда процесуални нарушения, засягащи
съществено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице и недоказаност по несъмнен
начин на съставомерността на деянието, съобразно приложената санкционна
норма, водят до отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно
издадено.
От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че
жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение
така както се твърди, нито от обективна, нито и от субективна страна. Той не
следва да понесе административното наказание, което е наложено. В. не
следва да носи административно-наказателната отговорност, така както е
определена от административно-наказващия орган. Същата е наложена
неправилно. От така изложените съображения до тук съдът намира, че
наказателното постановление може да бъде отменено, като
3
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0953-001619 от
13.01.2025г. на ВПД Началник Сектор ПП при ОДМВР В., с което на В. И. В. с
ЕГН ********** от гр.Б., обл.М., ул.“Е.“, № 20 е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300лв. /триста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1м. /един месец/.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните
по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4