Решение по дело №248/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260048
Дата: 31 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20203500500248
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   /31.12.2020г.                                                                 гр.Търговище

     в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                              пети състав

 

На двадесет и първи декември                                                 2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА                                

                  ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

ТАТЯНА ДАСКАЛОВА                                          

                                                              

Секретар:Жоржета Христова

като разгледа докладваното от председателя на състава  в.гр.д.№248 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Б.М. ***, действаща чрез процесуалния си представител адв.П.Н. *** против решение №260042/21.07.2020г. по гр.д. №398/2020г. на Районен съд-Търговище, с което е прекратено настанява-нето на детето й Н.Б.М., род. на ***г. в професионалното приемно семейство на Ф.Д.М. и С.М.М.,***, пора-ди изтичане на срока определен в съдебно решение № 7/16.01.2020г. по в.гр.д.№ 331/2019г. на ОС-Търговище, на осн. чл.30 във вр. с чл. 29, т.2 от ЗЗДт; на основание чл.25, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗЗДт същото е настанено за нов срок от една година в посоченото професионално приемно семей-ство, считано от настаняването му по административен ред - 06.03.2020г., на осн. чл. 28,ал.4 във вр. с чл. 25, ал.1, т.2 от ЗЗДт, а на осн.чл.33, ал.1 от ЗЗДт на майката е определен  режим на лични отношения на детето: всяка първа и трета сряда в месеца от 09.00ч. до 10.00ч. в сградата на КСУДС гр. Търговище в присъствието на социален работник от ОЗД- Търговище. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивницата моли за отмяна на решението и отхвърляне на молбата на ДСП-Търговище.

Останалите страни оспорват основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното решение.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението в частта му относно прекратяването на предишната мярка за закрила е с оповестителен характер и предвид разпоредбите на чл.29, т.2 и чл.30, ал.1 от ЗЗДт е процесуално допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Искането по чл.26, ал.2 от ЗЗДт за настаняване в приемно семейство на детето Н.Б.М., род. на ***г., е обосновано с обстоятелствата за упражнено физическо насилие от страна на майката спрямо него и сестричката му Л. по време на домашни посещения, довело до неблагоприятно въздействие и върху психиката му, неспазване на хигиенните изисквания и оставянето без надзор от страна на майката, както и неоказване на достатъчно съдействие от съща-та за реинтеграция на децата.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 и 4 от ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството, когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за него или е жертва на насилие в семейството, и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

В конкретния случай, детето Н. е на 5г., като първоначално е отглеждано от майка й Б.Н., която има още шест деца, след което грижите са поети от баба й по майчина линия, а от 08.04.2019г. е настанено в приемното семейство на Ф. и С.М., която мярка за закрила е била до 08.03.2020г.

Съгласно приложените специализирана оценка на детето от 24.02. 2020г., оценка на родителския капацитет на майката Б.Н. от 14.01.2020г. и социален доклад от 05.03.2020г., на екипна среща с участието на психолог, детето е споделило за упражнено от майката физическо насилие спрямо него и сестричката му по време на домашно посещение, като е констатирана подутина на тила му.Оплакванията са били за многократни случаи на насилие, както и за това, че в дома на майка им е студено и няма храна, като детето приема майката за насил-ник, изпитва физически, психически и емоционален дискомфорт. Майка-та е с нормално психическо развитие и счита за важно връщането на децата, но подценява ефективността на консултациите с психолог и социалните работници, като не оказва нужното съдействие за посещения в дома й, игнорира препоръките за поддържане на хигиената в предоста-веното й общинско жилище, както и личната хигиена на децата, като сама признава, че оставя децата сами, макар и за непродължителен период от време, делегирайки родителските отговорности на 10-годиш-ната си дъщеря М..Отразените в посочената документация обстоятел-ства се потвърждават от показанията на св.М. В.-социален работник и св.С. Г.-психолог, като не се опровергават от показанията на св.Л.Н., майка на Б.Н. и св.Н.Н., сестра на Б.Н., съгласно които майката разполага с добри битови условия и добре се грижи за децата, при отчитане заинтересоваността им от изхода на делото и липсата на доста-тъчно преки впечатления за състоянието на детето.

При тези обстоятелства, налице са рискови фактори относно нормалното емоционално-психическо и физическо развитие на 5-годиш-ната Н., обуславящи прилагането на посочената мярка за закрила извън семейството, с продължителност от 12 месеца, от който срок са изтекли вече 10 месеца, при определения от районния съд режим на лични отношения с родителя, съобразен и с медицинските изисквания по време на пандемия.Посоченият срок следва да се приеме за максимален, както с оглед вида на мярката, която е крайна, така и предвид обстоя-телствата, че детето не поддържа оптимални отношения с майката от 08.04.2019г., поставящо в сериозна опасност от отчуждаване и невъз-можност за  възстановяване на полноценното общуване в биологичното семейство, като при връщане в същото представителите на дирекцията следва да засилят интензитета на мерките в семейна среда.

Предвид горното, решението на първоинстанционния съд е пра-вилно и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като  разноски не се следват.

              Въз основа на изложените съображения, съдът

 

 Р     Е     Ш     И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №260042/21.07.2020г., постановено по гр.д. №398/2020г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: 1.        2.