ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1840
гр. Пловдив,
30.11.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в закрито заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева адм. дело № 1259 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по молба от „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД, чрез процесуалния представител – адв. Д., с
искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските като
определеното от съда възнаграждение от 500 лева за осъществена юрисконслутска
защита да бъде намалено на 100 лева.
Ответникът, чрез процесуален представител
юрисконсулт М., счита искането за допустимо, но за неоснователно.
Основното
производство е образувано по жалба на „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Г.Н., против решение
за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство №
70-00-2012#1/15.03.2021г. на орган по приходите при Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ – Пловдив.
Съдът с
решение № 2058/02.11.2021г. е отхвърлил жалбата и е осъдил оспорващия да
заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 500 лева за
осъществена юрисконслутска защита.
Нормата на чл.248
ал.1 от ГПК предвижда две хипотези на корекция на постановеното съдебно решение
в частта за разноските. В първия случай - когато съдът изобщо не се е
произнесъл по искането за присъждане на разноски, е налице възможността
решението да бъде допълнено. В случай, че съдът се е произнесъл по искането за
разноски, но е постановил нещо различно от заявеното от страната, то тогава,
установената в закона възможност е решението да бъде изменено в тази част.
Съдът
констатира, че преди обявяване на делото за решаване, жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на
заявената от ответника претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на
500 лв. с представения по делото списък с разноски на л.27 по делото, поради
което съдът в постановеното решение е присъдил на ответника сумата от 500 лева.
При тази
фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че процесното искане
третира именно изменение на решението в частта за разноските, присъдени на
ответната страна.
Предвид
горното, процесното искане като подадено в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК се
явява допустимо. Разгледано по същество искането е частично основателно.
В случая е
налце основателност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението,
тъй като размерът на възнаграждението следва да се определи по друг ред, а не
този по ДОПК, както и факта на действително предоставената при разглеждане на
делото защита от юрисконсулт.
Производството
по чл. 95-97 от ДОПК е особено производство, различно от това по обжалване на
ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1,
изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК и
съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
В този
смисъл претенцията на молителя за присъждане на разноски в размер по-малък от
500 лева се явява основателна. Неоснователна е същата да бъде определена в своя
минимум от 100лв, той като от една страна делото е с фактическа и правна
сложност, по делото се е явявал надлежно юрисконсулт и е представил писмена
защита, а и както отбелязва в становището си ответника по молбата - казусът е
довел до необходимостта от преюдициално запитване пред СЕС, по друго аналогично
производство.
При
съобразяване на тези обстоятелства и фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да измени решението в частта на разноските относно
присъденото юрисконсултско възнаграждение, като намали същото до размера от 150
лева при определени от закона граници между 100 лв. и 240 лева.
В
производство по реда на чл. 95 и сл. ДОПК съдът е постановил
решение № 2058/02.11.2021 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна и
е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лв. Съгласно чл. 97 ДОПК решението на административния съд е окончателно. В
този смисъл по силата на 248, ал. 3 ГПК, където изрично е указан редът за
обжалваемост на определенията за изменение на решението в частта за разноските,
а е редът, по който се обжалва решението, то по аргумент на чл. 248, ал. 3 ГПК,
когато решението на административния съд подлежи на касационен контрол, на
обжалване по реда на чл. 229 и следв. АПК подлежи и определението за изменение
на решението в частта за разноските, поради което настоящото определение за изменение на решението в частта за
разноските не подлежи на обжалване.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 2058/02.11.2021 г.,
постановено по адм.д.№ 1259/ 2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта относно присъдените на ответника
разноски, в следния смисъл:
ОСЪЖДА „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Г.Н., да заплати
на Националната агенция за приходите сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: