РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Кърджали, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200446 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *********/ 20.12.2021г.,
издадено от началник на отдел „О. д." - П. в Ц. у. на НАП, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600.00лв. на
„С.****”ЕООД- Б., представлявано от Д. А. Д. с ЕГН **********, на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
чрез неговия представител, който счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради, което моли съда да го отмени.
Излага следните съображения: административно наказателната отговорност е
лична, поради което е следвало продавач- консултантът, който е бил на смяна
по време на проверката да бъде санкциониран; след приключване на
проверката и веднага след като узнал за констатациите от нея е предприел
всички възможни действия за отстраняване на нарушението, при което е
издаден фискален бон и по този начин е предотвратил нанасянето на каквито
и да било вреди на държавата и фиска. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява и не се представлява. Представя молба, с която
поддържа жалбата по подробно изложените съображения в нея, както и моли
съда да отмени постановеното наказателно постановление.
1
Ответната страна редовно призована се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и
незаконосъобразна, и моли съда да потвърди наказателното постановление. В
ход по същество пледира да се потвърди наказателното постановление, което
е постановено съгласно материално процесуалния закон, правилно е
формулирано и обосновано нарушението по безспорен начин. Настоява, че е
административно наказващият орган е съобразил, че нарушението е за първи
път и е наложил санкцията към минимума. Моли за решение в този смисъл с
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
10.11.2021г. свидетелката М.К., работеща като инспектор по приходите,
около обяд посетила обект представляващ щанд за парфюми намиращ се в
магазин „К.“ в гр.Кърджали. Там тя направила скрито наблюдение в рамките
около десетина минути, при което установила, че за извършени продажби не
се издават касови бонове. След това свидетелката К. си закупила два
парфюма на стойност 24лв., за която не й бил издаден фискален бон. Тогава
тя се легитимирала на продавача и извършила проверка. При нея свидетелката
М.К. установила касовата наличност в обекта, която сравнила с дневния
финансов отчет от фискалното устройство, проверила документите на
фискалното устройство, както и дала декларация на продавача, в която да
удостовери в кое дружество работи, на каква длъжност, с какво работно време
и други данни. От нея се установило, че обектът се експлоатира от
„С.****”ЕООД- Б.. След приключване на проверката свидетелката К.
съставила протокол за извършена проверка, в който вписала всички
установени факти и обстоятелства от нея, както и бил поканен нарушителят
да се яви на 17.11.2021г. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. На посочената дата в Т. д. на НАП- С. З. се
явило упълномощено лице от страна на жалбоподателя, срещу когото същият
ден свидетелката М.К., в присъствието на колегите си Д.К. и С.Ч., съставила
акт за установяване на административно нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба
№ ***/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС, който го подписал без
2
възражения. По този повод на 20.12.2021г. наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185 ал.1 от
ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 600лв.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от показанията на свидетелите М.К., Д.К. и С.Ч., както и от писмените
доказателства- Протокол за извършена проверка в обект от 10.11.2021г.
сер.АА № ******, Декларация от 10.11.2021г., Дневен отчет от 10.11.2021г.,
както и другите приложени документи. Прочее по делото не бяха представени
други, които да оборват тази фактология.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество. С процесното наказателно постановление е наложена имуществена
санкция на „С.****”ЕООД- Б. за констатирано неизпълнение на задължение,
визирано в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № ***/ 13.12.2006г. на МФ
вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС. Първата разпоредба задължава всяко лице да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Безспорно жалбоподателят е субект на нарушението,
тъй като е лице, което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, като не попада в
изключенията му. На основание чл.185 ал.1 от ЗДДС „На лице, което не
издаде документ по чл.118 ал.1, се налага глоба- за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция- за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
3
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение,
чието изпълнително деяние се изразява в допускане неиздаване на документ
за извършена продажба, а именно фискален или системен бон. Деянието от
обективна страна съставлява нарушение на чл.185 ал.1 от ЗДДС. Предвид на
обстоятелството, че е санкционирано юридическо лице то съгласно
разпоредбата на чл.83 ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания отговорността им е обективна и безвиновна, поради което не
следва да се търси вина. Правилно административнонаказаващият орган е
приложил относимите правни норми при изследване на приложимото право.
Но при индивидуализацията на наказанието не са отчетени всички относими
към деянието обстоятелства- то е за първи път, а и сумата е значително под
минималната работна заплата за страната. Поради всичко това обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено като размерът на
наказанието бъде определен към предвидения законов такъв от 500лв.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
4
норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не
приема доводите на жалбоподателя поради следните съображения: безспорно
се установява, че на датата на проверката жалбоподателят е осъществявал
търговска дейност и като такъв е допуснал нарушение на правилата по Закона
за данък върху добавената стойност. Субект на това нарушение е както
конкретното физическо лице неиздало фискална касова бележка от ФУ за
извършена продажба, така и юридическото лице допуснало това да се случи.
Правомощие на наказващия орган е да реши чия административно
наказателна отговорност да ангажира, а и може да санкционира и двете лица,
при което този избор не подлежи на съдебен контрол; не е приложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба, които са
обществените отношения по облагането с данък върху добавената стойност.
Освен това, конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, въпреки
констатирана продажба на обща стойност от 24 лева, за което по- късно е
издаден такава фискална касова бележка, но предвид показанията, че и преди
контролираната продажба е имало други, които не са отчитани през
фискалното устройство поради неиздаване на касови бележки, не е налице
маловажен случай. Поради всичко това обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено досежно размера на наложеното
административно наказание.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в които е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на НАП- С., именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.2 от Закона за
5
НАП) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *********/ 20.12.2021г.,
издадено от началник на отдел „О. д." - П. в Ц. у. на НАП, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция” на „С.****”ЕООД- Б.,
представлявано от Д. А. Д. с ЕГН **********, на основание чл.185 ал.1 от
ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
на имуществена санкция в размер на 500лв.
ОСЪЖДА „С.****”ЕООД- Б. с идентификационен номер ********
със седалище и адрес на управление гр.Б. ж.к.С. Б. № ***, представлявано от
Д. А. Д. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Националната агенция за
приходите- С. направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14- дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6