№ 1139
гр. Пловдив, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
СъдебниВенета М. Урилска
заседатели:Магда Хр. Чакърова
при участието на секретаря Христина В. Х.а
и прокурора С. Н. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Петко Ив. Минев Наказателно дело
от общ характер № 20225300201140 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К. А. З. - доведен от Затвора - Пловдив, се явява лично
и с упълномощения си защитник – адв. К. Д..
ПОДСЪДИМАТА А. С. Л. – доведена от Затвора – Сливен, се явява
лично и с упълномощения си защитник - адв. Д..
ОП - Пловдив изпраща представител – прокурор Ч..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. З.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Д.: Да се даде ход.
ПОДС. Л.: Да се гледа делото днес.
Съдът, след съвещание намира, че няма процесуална пречка за даване
ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимите:
К. А. З. - роден на 09.12.1977 г. в гр. Хасково, живущ в гр. Пловдив,
1
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ,
осъждан в Италия, ЕГН **********.
ПОДС. З.: Получих препис от обвинителния акт, заедно с препис от
разпореждането на съда за насрочване на делото преди повече от 7 дни.
Запознат съм с разпореждането и с въпросите, описани там.
А. С. Л. - родена на 16.03.1992 г. в гр. Пловдив, живуща в същия град,
българка, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, работеща,
осъждана, ЕГН **********.
ПОДС. Л.: Получих препис от обвинителния акт, заедно с препис от
разпореждането на съда за насрочване на делото преди повече от 7 дни.
Запозната съм с разпореждането и с въпросите, описани там.
РАЗЯСНИХА СЕ на подсъдимите правата по чл. 55 НПК и правото да
обсъждат въпросите, предвидени в разпоредителното заседание.
ПОДС. З.: Разбрах правата си.
ПОДС. Л.: Разбрах правата си.
Съдът РАЗЯСНИ на страните, че съгласно нормата на чл. 248, ал. 3
НПК, в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния
съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на
процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на
обсъждане в разпоредителното заседание, включително и по почин на
съдията докладчик.
ПРОКУРОРЪТ: Получихме съобщение за насрочване на делото преди
повече от 7 дни.
АДВ. Д.: Също сме получили съобщение за насрочване на делото преди
повече от 7 дни. Имаме готовност за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК.
АДВ. Д.: Получил съм съобщение за насрочване на делото преди повече
от 7 дни.
РАЗЯСНИХА СЕ правата на явилите се лица по НПК, както и
разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правото по чл. 274 НПК.
2
ПРОКУРОРЪТ: Искания за отводи нямам.
АДВ. Д.: Също нямам искания за отвод към състава на съда и секретаря.
ПОДС. З.: Нямам искания за отводи и възражения.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. Л.: Нямам искания за отводи и възражения.
С оглед становищата на страните и предвид липсата на отводи, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд -
Пловдив по правилата на местната и родова подсъдност.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
В хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които биха довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.
Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Считам, че взетите мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимите
следва да бъдат потвърдени. Не са налице основания за тяхното изменение
понастоящем.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите делото след разпоредителното заседание с
призоваване на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.
АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив
според правилата на местната и родовата подсъдност.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т. 3 на чл. 248, ал. 1 НПК считам, че на досъдебното производство са
допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила,
3
довели до нарушаване на процесуалните права на клиента ми З., които се
изразяват в следното: при предявяване на разследването на клиента ми К. З.
на 23.06.2022 г., след като той се е запознал със събраните доказателства в
хода на разследването, е заявил, че желае незабавно да даде обяснения по
досъдебното производство, което е и негово право с оглед на правата му по
чл. 55, ал. 1 НПК. Прокурорът, с постановление, е отказал да уважи изрично
заявеното желание на З., като е посочил, че в хода на разследването е имал
възможност от своя страна да даде обяснения, както и че не е посочил за
какви точно факти и обстоятелства иска да даде обяснения и дали те ще имат
отношение съм окончателно повдигнатото му обвинение. Считам, че по този
начин прокурорът е нарушил правото на защита на З., който, в качеството си
на обвиняем, има право да дава обяснения във всеки един момент от
наказателното производство, още повече, че при предявяване на
разследването на него са му станали известни за първи път всички
доказателства, събрани в хода на разследването. Именно затова З. е искал да
даде обяснения. Според разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК осуетяването
на регламентираното в закона право на обвиняемия да дава обяснения по
обвинението представлява процесуално нарушение, което е съществено и
отстранимо, поради което аз считам, че почитаемият съд следва да прекрати
съдебното производство и делото да бъде върнато на прокуратурата за
отстраняване на това процесуално нарушение, като се предостави възможност
на клиента ми да даде обяснения на досъдебната фаза.
Отделно от горното считам, че е допуснато и друго процесуално
нарушение, което е съществено и отстранимо, в хода на досъдебното
производство – нарушен е стандартът, установен с чл. 246 НПК, относно
задължителното съдържание на обвинителния акт. Трайно установено в
съдебната практика е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът следва да изчерпи твърденията си за фактите от обективната
действителност за реализиране на престъплението – време, място и начин на
извършване. Съставът на престъплението трябва да е описан с всички
признаци, както от обективна, така и от субективна страна. Прокурорът в
обстоятелствената част на обвинителния акт е описал твърденията си за
случилите се обстоятелства, които да опишат състава на престъплението по
чл. 354а от НК от обективна страна, но, както се посочи вече, в
обстоятелствената част следва да се изчерпат твърденията, описващи състава
4
на престъплението, т.е. не само извършването му от обективна, но и от
субективна страна. В наказателния процес субективната страна също подлежи
на доказване. Поради това не може да се приеме, че след като от обективна
страна се описва престъпление по чл. 354а от НК, то фактите, обосноваващи
съставомерността му, и от субективна страна са ясни, предполагат се, няма
нужда да бъдат конкретно посочени. В тази връзка следва да се посочи, че в
обвинителния акт липсва каквото и да е твърдение, че подзащитният ми З. е
съзнавал към момента на извършване на деянието, че е държал въпросното
наркотично вещество, и то с цел разпространение, и по този начин
прокурорът въобще не е засегнал това обстоятелство – че у подс. З. е имало
формирано съзнание за държанието на наркотичното вещество към момента
на извършване на деянието. За знанието на определени обстоятелства и факти
в обективната действителност се дължи съответното фактическо твърдение и
в случая това обстоятелство се включва в предмета на престъплението, но в
обвинителния акт липсва твърдение на прокурора относно това
обстоятелство. Без да има такова твърдение, няма как да се направи преценка
за съставомерността на едно деяние по факти, които не са посочени, ако
въобще се установи З. да е държал това наркотично вещество. Недопустимо е
да се приеме, че факти, липсващи като съставомерен елемент, могат да се
извеждат като предположение. В конкретния случай подс. З. не е бил сам в
автомобила, в който е намерено наркотичното вещество. Автомобилът, в
момента на полицейската проверка, е управляван не от подс. З., а от подс. Л.,
още повече инкриминираният автомобил е собственост на подсъдимата, а
наркотичното вещество е намерено на задната седалка на автомобила в кутия
от прах за пране. Съответно няма как да се направи задължителен извод,
предвид горните обстоятелства, че подс. З. е съзнавал към момента на
деянието, че е държал наркотично вещество по инкриминираното дело. Точно
заради това е наложително да има конкретно твърдение относно наличието на
формирано съзнание у подсъдимия З. относно държането на наркотика и на
това основание аз считам, че поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, отстранимо такова, следва да се върне делото на
прокурора за отстраняването му.
По отношение на следващата точка на чл. 248 НПК – не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не е налице и нито една от хипотезите на т. 5 на чл. 248, ал. 1 НПК.
5
По отношение на мерките за процесуална принуда, взети спрямо
подсъдимите, към момента считам, че следва да бъдат потвърдени, с
изключение на наложената „Забрана за напускане пределите на страната“ на
подс. З. и Ви моля, в случай, че счетете, че са налице съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила и прекратите съдебното производство,
да отмените и забраната за напускане пределите на РБ, наложена на З., тъй
като по делото се установява категорично, че липсва реална опасност за това
клиентът ми да се укрие извън пределите на България.
В случай, че не споделите становището ми за допуснати съществени
отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, ще
Ви моля да насрочите съдебно заседание по делото за разглеждането му по
общия ред и да призовете всички лица от списъка към обвинителния акт и тук
е моментът може би да помоля почитаемия съд да отведе и прокурора, който
участва в настоящия процес, тъй като считам, че същият следва да се счита за
предубеден, именно поради драстичното отказване на правото на защита на
подзащитния ми, отказът му да зачете това право – отказът да реализира
правото му да даде обяснения и да се защити адекватно в хода на
досъдебното производство. Основанието за искането ми за отвод на
прокурора е по чл. 47, ал. 4 вр. чл. 29, ал. 2 от НПК.
ПОДС. З.: Поддържам всичко, казано от моя защитник по въпросите,
изброени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК. Моля да ми бъде отменена
забраната за напускане на страната. Нямам други искания.
АДВ. Д.: Солидарен съм с изказването на колегата Д..
По въпросите на чл. 248 НПК считам, че:
Делото е подсъдно на настоящия съд.
На този етап няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По отношение на т. 3 на чл. 248, ал. 1 НПК също считам, че има
допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза, които са
отстраними.
На първо място, в действителност считам, че е нарушено правото на
защита на обвиняемия, тогава, З., като му е отказано чрез правни евфемизми
да даде обяснения в хода на досъдебното производство. Аз считам, че правото
на защита може да бъде осъществено по най-различни начини, включително
З. е имал възможност да даде обяснения и да посочи доказателства, които
6
многократно да формират доводи, че не Л., а именно З., например, е държал
наркотичното вещество и че липсва субективната страна у Л. да знае какво
превозва отзад в автомобила си в кутия от прах за пране. Ние не знаем дали З.
е щял да каже подобно нещо, но ако приемем тази теза, то това щеше да
доведе вероятно и до промяна на обвинението откъм персоналния състав на
обвинените лица или до различни правни квалификации. Подобни
неизвестности е следвало да бъдат запълнени на досъдебната фаза. Аз не
считам, че З. би следвало да обвини сам себе си, само считам, че също е
възможност. Това, обаче, е следвало да стане в онази фаза – на досъдебното
производство. Към днешна дата можем само да гадаем какво би било
поведението му при даване на обяснения от страна на З., но това му право не
е било дадено, което нарушава правото му на защита.
Към настоящия момент, след прочит на обвинителния акт, е налице
процесуална изненада за подс. Л.. За какво става въпрос? Доколкото аз видях,
последното постановление за привличане на обвиняемо лице е от 28.10.2021
г. Към онзи момент З. е привлечен като обвиняем за това, че е извършил
престъпление при условията на опасен рецидив, т.е. той върши
инкриминираното деяние след като преди това е имал други престъпни
деяния. Същото, обаче, обстоятелство отсъства в диспозитива на
постановлението, с което е привлечена като обвиняема Л.. В интерес на
истината, той липсва и в обвинителния акт, т.е. няма как Л. да знае, че
съучастникът й е лице с много обременено съдебно минало и лице, което го
очакват съвсем различни параметри на санкция. Диференциацията на санкция
от обективна страна в диспозитива, който образува обвинението и за двамата,
води до това, че Л. не може да упражни пълноценно правото си на защита,
при положение, че съучастникът й е обвинен, че е извършил деянието при
едни условия, а тя е обвинена, че е извършила деянието, със същия този
човек, при други условия. Този пропуск няма как да бъде отстранен в съдебно
заседание, защото обвинителният акт е този, който Ви сезира, за да започне
съдебното производство и няма как тепърва съдът да изменя обвиненията,
като допълним и че деянието е извършено с деец при условията на опасен
рецидив. Мястото на тези действия НПК е определил да бъде в досъдебната
фаза. Два пъти е привличана Л. към наказателна отговорност с
постановление. Ако приемем, че първото е работният вариант, не можем да
приемем това за последния вариант на обвинението. Този пропуск на
7
обвинението сезира съдът да прекрати производството и да върне делото на
ОП – Пловдив с оглед прецизиране на обвинителните диспозитиви спрямо
двамата подсъдими, ако прецени, че не е извършил престъплението при
условията на опасен рецидив З., но при всяко положение трябва двамата, след
като са привлечени под отговорност, като съизвършители за едно и също
деяние, то и на двамата да се разясни в какво точно се обвиняват. При
привличането на тези две лица към отговорност за едно и също деяние,
разбира се, следва да бъдат разпитани, т.е. ще се уважи искането на обв. З. да
даде обяснения по делото, което би санирало и втория порок в досъдебното
производство. Затова ще Ви моля да прекратите съдебното производство и да
върнете делото на прокуратурата.
На този етап, предвид изявлението на колегата Д. – че желае делото да
се гледа по общия ред, не считам, че са налице основания за разглеждането
му по особените правила.
Не е налице някое от основанията по т. 5 на чл. 248 НПК.
На този етап няма да правим искане за изменение на взетата мярка за
неотклонение "Задържане под стража" на подс. Л. – ще изчакаме съдебния
старт на процеса.
Няма да правим искания за нови доказателства.
Молим за произнасяне в исканата от нас насока.
ПОДС. Л.: Поддържам казаното от адвоката си по всички въпроси в чл.
248 НПК. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ (реплика): Направените искания от защитата на
подсъдимите са неоснователни тъй като не считам, че са допуснати на
досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърдяното от адв. Д., че са нарушени правата на обв. З., тъй като му
било отказано да дава обяснения, е неоснователно, тъй като сме взели
отношение със съответното законосъобразно постановление, което
прокурорът дължи. Видно е, че делото му предявено, запознал се е с всички
материали, след което е пожелал да дава обяснение. Същият е разпитан три
пъти в досъдебното производство, но не е пожелал да даде обяснения. Ако се
приеме противното, би се стигнало до ситуация, при която след всяко
предявяване на единия обвиняем, би следвало да се дава възможност за
даване на обяснения на другия обвиняем. Никой не му е отнел възможността
8
да се изкаже последен. Предявяването беше 4 дни преди изтичане на срока за
задържане на обв. Л. и двамата защитници – адв. Х. й беше тогава защитник –
чрез тези адвокатски трикове целяха предявяването да се отложи за няколко
дни, за да може прокуратурата да измени мярката й от "Задържане под
стража" в по-лека и считам, че именно това, което прозира от протоколите за
предявяване на разследването на двамата обвиняеми, представлява
злоупотреба.
По отношение на изтъкнатото за пропуски в обвинителния акт считам,
че също не са налице такива. В обстоятелствената му част е описано в какво
съучастие двамата подсъдими са държали наркотичните вещества и е описано
защо обвинението приема държането на наркотичните вещества с цел
разпространение в предпоследен абзац, така че мисля, че всички елементи от
състава на престъплението за засегнати и описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не е налице основание за връщане на делото на
досъдебната му фаза.
По отношение на отвода също считам, че не може да се установи
заинтересованост от страна на прокурора, а за наведените от адв. Д. –
защитник на обв. Л. – обстоятелства, че делото следва да се върне, тъй като,
видите ли, тя не можела да разбере в какво точно я обвинява прокуратурата,
защото не е посочено в нейния диспозитив, че е извършено престъплението в
съучастие със З. в качеството му на рецидивист, следва да заявя, че до
настоящия момент не съм виждал така изписан диспозитив, поне в
Пловдивския регион, а и теорията не го изисква. Дали и другият
съизвършител, съучастник на подс. Л., е извършил деянието при повторност,
рецидив или други обстоятелства, които не касаят нейното обвинение, не
следва да се описват в диспозитива на нейното обвинение. Поради тази
причина не се налага да се приеме, че са нарушени правата й по някакъв
начин.
В този смисъл ще моля да оставите исканията на защитата без
уважение.
АДВ. Д.: Считам казаното от прокурора за абсурдно, а именно – за това,
че, едва ли не, предвид дългия срок, който е продължило разследването за
период от 8 месеца, клиентът ми е имал възможност многократно да дава
обяснения и при положение, че е заявил това свое желание на предявяването,
било шиканиране на процеса и целяло да се бави производството и прочее.
9
Прокурорът отлично знае, че даването на обяснения, правото за това на
обвиняемия, не следва да се мотивира защо желае да даде обяснение и по
какви факти и обстоятелства желае да даде обяснения. Във всеки един момент
обвиняемият или подсъдимият има това право и логиката на случая е такава,
че преди това той не е познавал доказателствата, които са събрани в
разследването, а при самото предявяване, точно в този момент, когато е
разбрал какви са доказателствата, тогава е логично да иска да вземе
отношение по тези доказателства и точно в този момент да даде обяснения и
евентуално – да направи и доказателствени искания, тъй като господар на
досъдебното производство е ясно, че е прокурорът и той прави това, което
реши за уместно, но и обвиняемият има право да дава обяснения и да иска
събиране на доказателства. А това, че прокурорът призна причината, поради
която е отказал обв. З. да упражни това свое право – затова, че обв. Л. ще
излезе от ареста поради изтичане на 8-месечния срок, аз считам, че това
нарушение е от страна на прокуратурата с този драстичен отказ за
нарушаване правото на обвиняемия за даване на обяснение, а и няма как едно
досъдебно производство да се точи с желание на обвиняемия за даване на
обяснения.
Що се касае по отношение на вината – никъде в обвинителния акт не е
посочено нито каква е формата на вината, как, под каква форма на вина и
съзнавали ли са или не обвиняемите, че извършват деяние, както единият,
така и другият.
За заключителното мнение – толкова много прави впечатление, че
прокуратурата са бързали да приключат досъдебното производство, за да не
излезе Л. от ареста, че то е от 13.06.2022 г., а предявяването на разследването
е от 23.06.2022 г., т.е. 10 дни по-рано разследващият полицай, който е водил
разследването, си е написал заключителното мнение преди да приключи
досъдебното производство. Това не го визирам като съществено процесуално
нарушение, но все пак показва какви са били целите на разследващите органи
и на прокуратурата – драстично нарушаване правата на обвиняемите, само и
само да се приключи производството, за да не надвишат 8-месечния срок за
задържането на Л., за което обвиняемите нямат никаква вина.
АДВ. Д.: Взимам повод от репликата на прокурора. Аз считам, че дори
няма смисъл да обосновавам искането си за отвод на прокурора, след като
беше казано от самия него – останаха само 4 дни от срока на задържането на
10
Л., за да не я пуснем от ареста – нещо, което рядко се признава в съдебните
зали, че се случва – че е приключила досъдебната фаза с единствената идея
обвинението да приключи процедурата по предявяването, за да не се измени
мярката за неотклонение "Задържане под стража" на Л., а с всяка друга мярка
за неотклонение би се осигурило провеждането на наказателния процес. След
като този прокурор има тези прийоми спрямо тази подсъдима и това беше
лично заявено от него пред Вас, което поведение не му се следва от
длъжностите му, изписани в НПК, аз също правя искане за отвод на
прокурора. Четири дни не са твърде много време, за 4 дни нищо не е пречело
към онзи момент, поне няма такива данни – да е бил някой болен от
обвиняемите или прочее – за толкова дни нищо не пречеше на прокурора или
на разследващия да доведат в един и същи ден двамата обвиняеми, да им се
предявят материалите и да им се даде правото на обяснения. За четири дни
нямаше проблем да направят четири пъти това упражнение – да изпълнят
едно процесуално-следствено действие. Днес считам, че целта не е била да се
изпълнят процесуално-следствените действия, а Л. да се държи в ареста.
Много трудно може да се приеме от материалите по делото, че може да се
отдели субективният елемент за вината на З., или на уличен език – да го
„натопи“ и тогава да се приключи работата по разследването. Това е
единствената цел на обвинението – да държи Л. в ареста, защото чакаме от
нея едно самопризнание. Това винаги може да доведе до извода, че се
шиканира делото, но не от защитата, това не са адвокатски практики. Няма
преклузия в наказателния процес кога могат да бъдат събирани
доказателства. Ако няма преклузия, няма причина да се отказва да се събират
доказателства, т.е. нищо не им е пречило в тези 4 дни да направят колкото
пъти искат и привличане, и разпит, и предявяване, и пак, и пак.
Още един довод и за процесуално нарушение според мен, и довод за
отвеждането на прокурора, и липса на реакция на прокурора, е по отношение
на факта, че той е видял, че предявяването на материалите по делото на
обвиняемите, негово произнасяне по събиране на доказателствата, което е
част от досъдебното производство, е станало след съставяне на
заключителното мнение от водещия разследването. Когато прокурорът дава
отношение по събирането на доказателствата, той го прави в досъдебното
производство. Е, как в рамките на досъдебното производство прокурорът се е
произнесъл, но преди това не е видял заключителното мнение на водещия
11
разследването? Ясно е, че за отвод е бил и тогава водещият разследването,
защото и тогава е направил заключителното си мнение преди да са събрани
всички доказателства по делото. Десет дни преди предявяването на З. е било
написано това заключително мнение! Прокурорът не само не реагира, но и се
произнася с постановление и сега намираме по делото постановление на
прокурора, в което взима отношение по събиране на доказателствата по
искане на защитата, след съставяне на заключителното мнение на водещия
разследването. Ако вземем пунктуално разглеждане на процедурата, ние
нямаме годно заключително мнение. Това досъдебното производство е
приключило без заключително мнение от водещия разследването, защото той
се е произнесъл преди да се е произнесъл прокурорът кои доказателства ще
бъдат събрани. Това също считам за съществено процесуално нарушение и
ще моля да уважите исканията ни.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдебният състав, след съвещание, като съобрази становищата и
доводите на страните, на първо място, намира, че искането за отвод на
наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, е
неоснователно по следните съображения:
Прокурорът е изпълнил добросъвестно служебните си задължения,
съобразно изискванията на НПК, и е изготвил своевременно и внесъл в
Окръжен съд – Пловдив обвинителен акт, по който е образувано настоящото
наказателно дело. Действията на наблюдаващия прокурор не обективират
основанията на чл. 29, ал. 2 НПК за отвеждането му от настоящото дело.
Същият разполага със свободата да застъпва своето становище и
обвинителната теза, което е и основната му функция в наказателния процес и
това не е и не може да бъде принципно основание за отвод. Действията и
произнасянията на прокурора не излизат от рамката на неговото вътрешно
убеждение. Това, дали прокурорът ще уважи дадено доказателствено искане
на защитата или ще възприеме дадена защитна позиция, е негово право,
което се контролира от съда, респ. горестоящата прокуратура за подлежащите
на обжалване и контрол актове, но това в случая не издава предубеденост или
заинтересованост на наблюдаващия прокурор, а единствено защитаване на
неговата принципна позиция в процеса. Ето защо следва да бъдат оставени
без уважение исканията на двамата защитници – адв. Д. и адв. Д., за
12
отвеждане на прокурор С. Ч. от Окръжна прокуратура – Пловдив по
настоящото дело.
Предвид горното и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. и адв. Д. за отвод на
наблюдаващия прокурор С. Ч..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест отделно от
присъдата.
По отношение на въпросите, подлежащи на разглеждане в
разпоредително заседание, съдът намира следното:
Делото е родово и местно подсъдно на Окръжен съд – Пловдив.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на подсъдимите да
упражнят правото си на защита. Според съда те са следните:
При предявяване на разследването на обвиняемия З. на 23.06.2022 г. той
е заявил пред разследващия орган, че желае да даде обяснения незабавно,
като посочва изрично, че същият ден се е запознал с материалите по делото и
в тази връзка желае да даде обяснения.
С постановление от 23.06.2022 г. наблюдаващият прокурор е оставил
без уважение искането на обв. З. и на защитника му – адв. Д., за даване на
обяснения в качеството му на обвиняем. Мотивът да бъде отказано даването
на обяснения след запознаване с материалите по делото и предявяване на
разследването е, че обв. З. бил разпитван три пъти в хода на досъдебното
производство и е имал възможност да даде каквито обяснения желае. Тези
мотиви на прокурора не могат да бъдат възприети по следните съображения:
искането на обв. З. да даде обяснения е дадено едва когато за първи път се е
запознал с всички материали по делото, които до този момент не са му били
известни. Мотивът на прокурора, че близо 8 месеца е могъл да даде
обяснения, не държи сметка за обстоятелството, че през тези 8 месеца обв. З.
не е знаел какви доказателства са събрани по делото, не се е запознал с тях, за
да вземе мотивирано становище по тях и да организира защитата си. Едва при
13
предявяване на разследването е имал възможност да се запознае с тях и да
вземе отношение. Тук е мястото да се посочи, че по идентичен казус на
настоящия съдебен състав, с Определение № 260021 от 28.09.2020 г. на АС –
Пловдив по ВЧНД № 445/2020 г. е приел, че отказът на прокурора да даде
възможност на обвиняемия да даде обяснения, след като за първи път се е
запознал при предявяване на разследването с всички доказателства по делото,
е процесуално нарушение от категорията на съществените, по смисъла на чл.
249, ал. 4, т. 1, пр. 2 НПК, тъй като е нарушил правото на пълна и ефикасна
защита на обв. З. по повдигнатото му обвинение и това съществено
процесуално нарушение е самостоятелно основание за прекратяване на
съдебното производство по НОХД № 1140/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив и връщането на делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за
отстраняването му чрез даване на възможност на обв. З. да даде обяснения
след като се е запознал с всички събрани материали по делото.
Налице е и още едно съществено процесуално нарушение, а именно –
приложеното заключително мнение за съд, което не се намира в последния 4
том от ДП, а в том 3. На л. 88 от същия том от досъдебното производство е
посочено, че разследващият орган е приключил разследването на 13.06.2022
г., като същевременно, видно от материалите в том 3, на лист от 80 до 87
включително, са извършени множество процесуално-следствени действия,
включително разпит на обв. Л. от 22.06.2022 г. ( л. 81 – 82), Предявяване на
разследване на обв. Л. от 22.06.2022 г. (л. 80), повторно Предявяване на
разследването на обв. Л. от 22.06.2022 г. ( л. 83), произнасяне на прокурор от
АП – Пловдив по искане за отвод на наблюдаващия прокурор от 23.06.2022 г.
(л. 84 – 85), Предявяване на разследване на обв. З. на 23.06.2022 г. ( л. 86) и
Постановление на наблюдаващия прокурор от 23.06.2022 г. ( л. 87), с което
отказва на обв. З. да даде допълнителни обяснения, т.е. на практика, след
съставяне на заключителното мнение, което слага край на разследването по
досъдебното производство, датиращо от 13.06.2022 г., в следващите 10 дни са
извършени действия по разследването, включително и разпит на обвиняем,
произнасяне по искане и предявяване на разследване. Това процесуално
нарушение също следва да бъде отстранено със съставяне на ново
заключително мнение с коректна дата и предявяване на разследването преди
приключване на разследването от разследващия орган със съставяне на
заключително мнение.
14
Не се споделят възраженията на защитата, касаещи неописването в
обвинителния акт на деянието на двамата обвиняеми от субективна страна.
Прокурорът съвсем коректно, в детайли, е посочил какво е било субективното
отношение на двамата обвиняеми към установеното високорисково
наркотично вещество и е изложил обвинителната си теза по един ясен,
логичен и подробен начин и в тази насока според съда не са нарушени
правата на двамата обвиняеми да разберат в какво са обвинени.
И по отношение на последното, изтъкнато от защитата процесуално
нарушение, изразяващо се в неописване в диспозитива на обвинението на
обвиняемата Л. на квалифициращия признак, че е извършила деянието в
съучастие с обвиняемия З., като деянието е извършено от съпроцесника й при
условията на опасен рецидив, съдът намира, че това не е самостоятелно
основание за връщане на делото на досъдебното производство, доколкото в
практиката на съдилищата, а и на прокуратурата при внасяне на обвинителни
актове, невинаги се изписва и този квалифициращ признак. Разбира се, няма
пречка за изчерпателност и той да бъде посочен, но това не съставлява
съществено процесуално нарушение, изискващо прекратяване и връщане на
делото на ОП – Пловдив.
От страните не бе направено искане за разглеждане на делото по реда на
глава 27, респективно – по реда на глава 29 от НПК, а и доколкото прие, че
делото следва да бъде върнато за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, в тази насока съдът намира, че не следва да бъде определян редът,
по който делото да бъде разгледано, доколкото прие, че са налице основания
за връщането му.
По т. 5 – не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език,
както и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Съдът намира, че не са налице основания за изменение или отмяна на
мерките за процесуална принуда на подсъдимите, а именно – мярката за
неотклонение "Задържане под стража", взета спрямо обв. Л., следва да бъде
потвърдена, доколкото точно преди един месец Апелативен съд – Пловдив
прие, че срокът на задържането не е прекомерен и не налага ревизия на
взетата спрямо нея мярка за неотклонение в по-лека. Настоящият съдебен
състав се солидализира с мотивите на въззивната съдебна инстанция в
15
окончателното й определение и счита, че срок от един месец от последната
ревизия на мярката, не е прекомерен и не налага ревизия на мярката й за
неотклонение.
Съдът намира, че следва да бъде потвърдена мярката за неотклонение
„Подписка“, взета спрямо подс. З., тъй като не са налице основания за
нейната отмяна.
Следва да бъде потвърдена и мярката за процесуална принуда „Забрана
за напускане пределите на Р. България“, наложена на подс. З., доколкото
същата ще осигури участието му в настоящия наказателен процес. Впрочем, в
подобен смисъл са и мотивите на ПдАС по горецитираното влязло в сила
определение, с което е оставено без уважение преди един месец искането на
подс. З. за отмяна на тази мярка за процесуална принуда.
По делото не бяха направени искания за събиране на нови
доказателства, по които съдът да дължи произнасяне.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив.
КОНСТАТИРА, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на настоящото наказателно производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1140/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив и връща делото на ОП – Пловдив за
отстраняване на констатираните отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на подс. К.
А. З. и подс. А. С. Л..
КОНСТАТИРА, че не е необходимо разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия К. А. З. мярка за
неотклонение „Подписка“.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия К. А. З. мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
16
България“.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимата А. С. Л. мярка за
неотклонение "Задържане под стража".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО досежно въпросите по чл. 248, ал. 1 т. 3 и 6 от
НПК подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Пловдив по реда на Глава 22-а от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 16:20 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
17