Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №12984 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците А.А.Ш. и А.И.Х. твърдят, че на 14.08.2015
г. във Федерална Република Германия, по магистрала А10, при км.195 в посока гр.
Хамбург, дъщеря им Е. А.А.е пострадала от ПТП, вина за което има водачът на
т.а. „Мерцедес Спринтер” с рег. № -*******.
Поддържа, че от деликта дъщеря им е получила множество телесни увреждания, които увреждания са били
несъвместими с живота и които са довели до смъртта и. Твърдят, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени
при управлението на това МПС. Поддържат, че са баща и майка на пострадалата Е. А.А.и
със смъртта и са загубили дете и нищо не е в състояние да замести празнотата,
която се е настанила в сърцата им, страдат непрекъснато, а мъката и страданията
ще ги съпътстват докато са живи. Считат, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на по 200 000,00 лв., поради което претендират
тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.08.2015
г. до окончателното изплащане. Претендират и направените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД в
сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
механизма на процесното ПТП и вината на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице. Оспорва и размера
на сочените от ищците неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована от ответника, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице,
с което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е
техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представеното по делото решение на Районен съд Бернау
при Берлин, влязло в сила, което съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
и от съдържащите се в него материали, се установява, че О.Х.е признат за виновен за
това, че на 14.08.2015 г. във Федерална Република Германия, на федерална
магистрала 10, е реализирал ПТП, при което е причинил смъртта на Е. А..
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесното ПТП е настъпило при застигане на колона от бавно движещи се
автомобили от страна на т.а. „Мерцедес Спринтер“, който е реализирал ПТП с
седлови влекач „Волво“, теглещ полуремарке „Кроне“, като преди удара скоростта
на т.а. „Мерцедес Спринтер“ е била около 107 км/ч, а преди ПТП не повече от 112
км/ч. Вещото лице сочи още, че водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер“ е имал
възможност да не допусне ПТП, ако е внимавал и наблюдавал пътя пред него и ако
е намалил скоростта, но скоростта на т.а. „Мердецес Спринтер“ не е в причинна
връзка с настъпилото ПТП, а причината е отвличане на вниманието от страна на
водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на т.а. „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № Р ****** О.Х.е извършил виновно противоправно деяние, като е
нарушил разпоредбите на чл.5 ал.1 и
чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 14.08.2015 г. между ответника и собственика на т.а.
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № Р ****** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Нормата на чл.105 ал.2 КМЧП регламентира, че когато
причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на
вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава,
прилага се правото на тази държава. В случая прекият причинител на вредата, както
и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в Република България, поради което следва да намери приложение българското
право. По делото не се установиха твърденията на ответника, че деликвента О.Х.е с
обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия, а от представеното
по делото удостоверение от 19.01.2017 г., издадено от Община Русе, се
установява, че водача О.Р.Х.е с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе. Също така
следва да се съобрази и обстоятелството, че разпоредбата на чл.116 КМЧП регламентира, че правото на увреденото или ощетеното
лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се
търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от
съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е
избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор. В
случая увредените лицса са избрали да
основат исковете си на правото,
приложимо към застрахователния договор - българското право.
От приетото по делото
заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
непосредствената причина за смъртта на Е. А.А.е множествена, несъвместима с
живота, травма, като травматичните увреждания са причинени от високоенергийно
травматично въздействие на твърди тъпи предмети, както и че е налице пряка и
непрекъсваща се причинно-следствена връзка между травмите, получени при ПТП и
настъпилата смърт.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ
отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от
различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака
е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От
представеното по делото удостоверение за наследници №СП-865/15.02.2016 г.,
издадено от Община Сливо поле, се установява, че ищецът А.И.Х.
е майка, а ищецът А.А.Ш. е баща, т.е. законни наследници на починалата при ПТП Е.
А.А., и в това си качество са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди.
От показанията на свид. А.М.се
установява, че ищците и починалата им дъщеря се живели заедно в гр. Сливо поле,
като след инцидента ищецът А.А.Ш. и припаднал, плакал е, не е искал да казва за
случилото се на съпругата си, било е голяма трагедия. Свидетелят сочи още, че
след инцидента и двамата ищци са се променили много, ограничили са контактите
си с хората, не искат да говорят за случилото се, майката също е припадала, и
двамата плачат.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с
мъката и страданията от загубата на тяхната дъщеря. Налице е
основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
При
определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък
– в конкретния случай на непълнолетно дете, е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищеца психически страдания
от загубата на дете, както и социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №4/1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Загубата на дете, към което ищците са
били силно привързани, ще ги
съпътства през целия им живот. Тази загуба е била внезапна, като
впоследствие родителите са лишени,
както от емоционалния контакт със своята дъщеря, така и от нейната
морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е
съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително отношение.
Следователно, болките и страдания, които ищците ще продължават да
изпитват от загубата на починалото им дете, трябва да бъде отчетена
при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При
тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав немира, че заместващото обезщетение на ищците за причинените от
противоправното поведение на деликвента неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря, е
в размер на от по 160 000,00 лв. В процеса на
доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават интензитета на
естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при загубата на дете от родител. В този смисъл и съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото, респ.
съобразно съдебната практика, това е справедливият
размер за заплащане на заместващо обезщетение при смърт на дете, към което родителите са
изпитвали силна привързаност.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че триточковите предпазни колани са ефективни
при движение със скорост до 70 км/ч.
От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което
съдът кредитира напълно, се установява, че е възможно при описания механизъм на
процесното ПТП поставения предпазен колан да причини освен травматични
увреждания на меките тъкани, така и увреждане на вътрешните органи, т.е.
възможно е травмиране на вътрешните органи при поставен предпазен колан. Вещите
лица сочат още, че пострадалата Е. А.А.е била с поставен предпазен колан, а
всички получени от нея травми са с механизъм на удари в предмети от интериора
на автомобила – на притискане на деформирали се навътре части и на инерционни
въздействия върху вътрешните органи след спиране на тялото от удар и от колана.
При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не се установи соченото от ответника нарушение на правилата за движение
от страна на пострадалата Е. А.А., а именно, че е пътувала без поставен
обезопасителен колан.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове се явяват частично основателни до размера на сумата от по
160 000,00 лв. и като такива следва да бъдат уважени до този размер и
отхвърлени за разликата до пълния им претендиран размер.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищците на основание
чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на сумата от 10 617,60 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 12 800,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от
320,00 лв., представляваща депозити за вещи лица.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 ГПК,
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на
сумата от 80,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 3000,00
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищците за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
основателно. По делото е представени договори за правна помощ, сключени между ответника
и адв. И., според което ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по
настоящето дело в общ размер на сумата от 40 000,00 лв. без ДДС. Съгласно ТР
№6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед
фактическата и правна сложност на делото не следва да бъде намалено до
минималния размер, а до размера на сумата от 3000,00 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.А.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, и А.И.Х., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от по 160 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 14.08.2015 г. във Федерална
Република Германия, по магистрала А10, при км.195 в посока гр. Х., ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на дъщеря им Е. А.А., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния претендиран размер от по 200 000,00 лв., а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 12 800,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 320,00
лв., представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, ЕИК
*********, адрес: гр. София, ул. „*********, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА сумата от 10 617,60
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
А.А.Ш., ЕГН
**********, адрес: ***, и А.И.Х., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплатят на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 3080,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: