МОТИВИ ПО НОХД № 30 109/2011 г. ПО ОПИСА НА РС – МОНТАНА
Подсъдимият П.М.П. е обвинен в това, че на 22.12.2008 г. в
с. Г. Д., обл. Монтана, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот и след предварителен сговор с Ц. xxx
и Т.Б.Т. xxx, отнел от владението на Х.Х.М. xxx движими вещи -усилвател марка "Санг"
модел НТ 1000 В-суббуфер със захранващ кабел и тон-колона марка
"Санг", 15 броя пакети цигари марка "Мелник"; 20 броя
дискове със записи - филми и музика; мобилен телефонен апарат марка
"Нокия" модел 3310 със сим карта; един брой троен разклонител, всички
на обща стойност 204.90 лв., без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен -престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Подсъдимият Т.Б.Т. е обвинен в това, че на 22.12.2008 г. в
с. Г. Д., обл. Монтана, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита
на имот и след предварителен сговор с Ц. xxx и П.М.П. xxx, отнел от владението
на Х.Х.М. xxx движими вещи - усилвател марка "Санг" модел НТ 1000
В-суббуфер със захранващ кабел и тон-колона марка "Санг", 15 броя
пакети цигари марка "Мелник"; 20 броя дискове със записи - филми и
музика; мобилен телефонен апарат марка "Нокия" модел 3310 със сим
карта; един брой троен разклонител, всички на обща стойност 204.90 лв., без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят не е маловажен -престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 предложение второ
и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Ц.Д.А. е обвинен в това, че на на 22.12.2008
г. в с. Г. Д., обл. Монтана, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на
повторност, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и
след предварителен сговор с П.М.П. xxx и Т.Б.Т. xxx, отнел от владението на Х.Х.М.
xxx движими вещи -усилвател марка "Санг" модел НТ 1000 В-суббуфер със
захранващ кабел и тон-колона марка "Санг", 15 броя пакети цигари
марка "Мелник"; 20 броя дискове със записи - филми и музика; мобилен
телефонен апарат марка "Нокия" модел 3310 със сим карта; един брой
троен разклонител, всички на обща стойност 204.90 лв., без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен -престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 предложение второ и т. 5, т. 7
във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията и пледира за
налагане на конкретни по вид и размер наказания.
Подсъдимите
се признават за виновни и дават съгласие по чл. 371, т. 1 НПК да не се
разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т. 2 НПК признават
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дават
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимите - адв. Мария К. xxx, назначена при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на
чл. 55 НК при определяне на наказанията.
Производството се разви при условията и реда
на Глава 27 НПК по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, като подсъдимите
упражниха правото си по чл. 371, т. 2 НПК – признават изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се
събират доказателства за тези факти. Делото се разгледа по реда и при условията
на глава ХХVІІ НПК инициирано от подсъдимите.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите
и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
През учебната 2008-2009 година подсъдимите П.М.П.,
Т.Б.Т. и Ц.Д.А. били ученици в ПГСС „Марко Марков" село Г. Д., обл. Монтана.
Тримата се познавали.
По същото време в гимназията в село Г. Д., като
животновъд, работел свидетелят Х.Х.М.. Ръководството на учебното заведение му
подсигурило жилище в двора на гимназията и той живеел там. Свидетелят М. познава
подсъдимите П., Т. и А.. Преди време той бил закупил от подсъдимия Т.Т.
усилвател марка "Санг" модел НТ 1000 В-суббуфер със захранващ кабел и
тон-колона марка "Санг", които държал в помещението, което обитава в
село Г. Д..
На 22.12.2008 година подсъдимият Ц. xxx и се
срещнал с подсъдимия П.П.. След обяд същия ден двамата подсъдими решили да
отидат до гимназията в село Г. Д.. Те пристигнали в селото около 17.00 часа и в
двора на училището видели подсъдимия Т.Т.. Тримата се заговорили и тогава подсъдимия
Т. казал, че е решил да влезе в стаята, обитавана от свидетеля Х.М., и да вземе
от там усилвателя и тон-колоната, които преди време му бил продал. Подсъдимите П.
и А. се съгласили да го придружат и да вземат някакви вещи и тримата тръгнали
към жилището на свидетеля М..
Като приближили те блъснали двукрилния
прозорец на стаята и същия се отворил. Прозорецът се намира на височина 1.40 от
земята и тримата без проблем успели да влязат в стаята. Подсъдимият Т.Т. взел
усилвателя и тон-колоната и ги поставил в сака си, а другите двама подсъдими взели
15 пакета цигари марка "Мелник"; 20 диска със записи - музика и
филми; троен разклонител и ги поставили в раницата на подсъдимия П.. Взели и
мобилен телефон марка "Нокия" със сим карта. След това по обратния път
подсъдимите излезли от стаята и тръгнали пеша посока към град Монтана.
Междувременно подсъдимият Ц.А. позвънил по
телефона на своя баща и му казал, да дойде да го вземе от местността "Чапраза",
находяща се в близост до село Г. Г., обл. Монтана.
Скоро, след като подсъдимите напуснали
гимназията, свидетелят Х.М. се прибрал и установил, че му липсва усилвателя и
тон-колоната и двете марка "Санг". Тогава той незабавно отишъл при
свидетеля В.Я.П., възпитател в гимназията, и му съобщил за извършената кражба. Свидетелят
М. изразил съмнение, че престъплението може да е извършено от ученици от
училището - подсъдимите Т.Т.П.П. и Ц.А., тъй като същите се разхождали в двора
на училището. Свидетелят М. споменал, че момчетата са тръгнали пеша към град
Монтана. Тогава свидетелят В.П. му предложил двамата да тръгнат с личния му
автомобил и да ги потърсят. Свидетелят М. се съгласил и те тръгнали, като
първоначално обиколили село Г. Д. и като не открили момчетата, тръгнали към
съседното село Г. Г., а оттам продължили по пътя към село Горно Церовене. Като
стигнали до разклона на същото село, двамата решили да се върнат обратно. При
местността "Чапраза" край село Г. Г. те забелязали тримата подсъдими Т.,
П. и А., които вървели от страни на пътя, като първият от тях носел в ръка сак.
Подсъдимите също забелязали приближаващия автомобил и
подсъдимия П. успял да скрие раницата си, а подсъдимия Т. изхвърлил встрани от
пътя мобилния телефон марка "Нокия".
Свидетелят В.П. спрял автомобила и заедно със свидетеля М.
слезли от превозното средство и се приближили към учениците. Накарали подсъдимият
Т.Т. да отвори сака и в него намерили усилвателят и тон-колоната. На въпросите
на възпитателя и на свид. М. защо са взели тези вещи, тримата не отговорили.
Тогава свидетеля В.П. се обадил на свидетеля К.П.К., по
това време служител на Районно управление "Полиция" -Монтана, и му
съобщил за извършената кражба. Последният незабавно тръгнал към мястото, където
свидетеля В.П. съобщил, че се намират.
На място свидетелите П. и М. обяснили на свидетеля К. подробно
за случилото се и той отвел всички в Полицейския участък в село Г. Д., където
при проведения разговор с тримата подсъдими, те признали за кражбата на усилвателя
и тон-колоната, които подсъдимия Т. предал на служителя на МВР. Същият ден с
разписка вещите били върнати на собственика.
Междувременно пристигнал бащата на подсъдимия Ц.А. и
свидетеля К. освободил подсъдимите А. и П., а подсъдимия Т. бил върнат в
общежитието на ПГСС " Марко Марков" село Г. Д., където пренощувал.
Като се прибрал в стаята си свидетелят Х.М. установил, че
освен вече заявените за откраднати усилвател и тон-колона му липсват 15 пакета
цигари "Мелник"; 20 броя диска със записи с музика и филми, троен
разклонител и мобилен телефон марка "Нокия" модел 3310 със сим карта.
На следващият ден той отново отишъл в Полицейския участък в село Г. Д. и заявил
за кражбата и на останалите вещи.
Същият ден служителите на полицията потърсили подсъдимия П.П.
и го намерили в дома му в град Монтана. В присъствието на неговия баща
последният признал за отнетите вещи и предал доброволно осем броя пакета цигари
"Мелник"; девет броя дискове със записи на филми и музика и един брой
троен разклонител. Бил съставен протокол за доброволно предаване от 23.12.2008
година, а с разписка от 05.01.2009 година вещите били върнати на свидетеля Х.М..
След извършване на кражбата, подсъдимият Ц.А., разговарял
със свидетеля Ц.Н.Т., ученик в ПГСС "Марко Марков" с Г. Д. през
учебната 2008-2009 година и му разказал за това как заедно с подсъдимите П.П. и
Т.Т. били отнели вещи от стаята на свид. М.. Споменал и за изхвърления мобилен телефон
в района на местността " Чапраза" край село Г. Г., като отбелязал, че
най-вероятно апарата все още е там.
Няколко дни след този разказ свидетелят Ц.Н.Т. тръгнал
заедно с друг ученик от гимназията свидетеля П.Д.Ц. xxx. Като стигнали местността
"Чапраза" свидетеля Т. разказал на свидетеля Ц. за изхвърления
телефон и двамата решили да го потърсят. Те започнали да оглеждат района около
пътя и в един момент на около пет-шест метра от шосето видели апарата и го
взели. Двамата свидетели смятали да върнат телефона на собственика. За целта на
следващия ден отишли в училището и намерили свид. М. и му дали мобилния телефон.
Последният обаче категорично отказал да го приеме, тъй като смятал, че след
като същия е бил откраднат, следва да бъде даден в полицията, понеже е улика.
Тогава свидетелят П.Ц. решил да предаде
телефона на някой от възпитателите в училището. Един ден през месец януари 2009
година свидетеля Ц. срещнал свидетелката Ж.А.Г. - възпитател в ПГСС "Марко
Марков" и предал мобилния телефон марка "Нокия", като й обяснил
чия собственост е същия и къде го е намерил. Като й свършила смяната
свидетелката Г. отишла при секретар-касиера на гимназията свидетелката И.К.Р. и
оставила при нея мобилния апарат, собственост на свидетеля М.. Впоследствие
последната извикала свидетеля Х.М. и му върнала телефона.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите движими вещи,
собственост на свидетеля Х.Х.М., е 204.90 лева. Минималната работна заплата за
страната към момента на инкриминираното деяние е 220.00 лв. и се нанася 0.93
пъти в причинените вреди. До приключване на досъдебното производство със
съдействието на служители на МВР-Монтана на пострадалия от престъплението Х.М.
са върнати следните вещи: усилвател марка "Санг" суббуфер със
захранващ кабел; една тон-колона марка "Санг"; девет броя дискове със
записи - музика и филми; осем пакета цигари "Мелник" и един троен
разклонител на обща стойност 104.80 лева.
В предвид на гореизложеното и след преценка на
събраните доказателства по делото безспорно се установява, че подсъдимите са
извършили деянията за които са обвинени.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от приложените и събрани по делото доказателства, по които страните
не спорят, затова и съдът не ще ги обсъжда в детайли.
При
условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимите и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице
са всички условия на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвиненията са
доказани по несъмнен начин.
От субективна
страна подсъдимите са проявили пряк умисъл – съзнавали са обществено опасния
характер на деянието, предвиждали са обществено опасните му последици и са
искали тяхното настъпване.
Имайки предвид горната фактическа обстановка съдът призна
за ВИНОВНИ подсъдимите по повдигнатите им обвинения и им наложи съответни
наказания, а именно:
На подсъдимия П.М.П. “ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния
радиовъзел по местоживеенето на подсъдимия.
На подсъдимия Т.Б.Т.
- ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което
наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в изпълнение.
На подсъдимия Ц.Д.А. - ПРОБАЦИЯ, като
на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК определя пробационни мерки:
“ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на
основание чл. 42б, ал. 1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти
седмично и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”, за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в
изпълнение.
При определяне вида и размера на наказанията
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл. 58а / в редакцията
преди изм. с ДВ, бр. 26/10 г. в сила от 10.04.2010 г. / вр. с чл. 55, ал. 1, т.
2 Б. ”Б” вр. с чл. 2, ал. 2 НК за подсъдимите П. и А. и във вр. с чл. 55 ал. 1
т. 1 от НК за подсъдимия Т., съобразявайки нормата на чл. 373, ал. 2 НПК – с оглед вида на производството, независимо
от това дали са налице условия за приложение на чл. 55 НК, съдът е длъжен да
определи наказанието при хипотезата на цитираната норма. Съдът приложи чл. 58 а НК преди изменението му с ДВ бр. 26/2010 г. давайки горната възможност за
приложение на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки чл. 2, ал. 2 НК.
Размера
на наказанията са съобразени със закона, обстоятелствата по делото и личността
на подсъдимите. Съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимите П. и А. към
момента на извършване на престъпленията, в които са обвинени по настоящият обвинителен
акт са били непълнолетни, а подсъдимия П. е и с чисто съдебно минало, затова му
наложи различно от на подсъдимия А. наказание. Съдът съобрази и обстоятелството,
че подсъдимия Т.Т. е също с чисто съдебно минало. Наказанията са съобразени с
целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК
и степента обществена опасност на извършените деяния и степента обществена
опасност на подсъдимите.
По делото са направени разноски, затова съдът
ги присъди в тежест на подсъдимите на основание чл. 189, ал. 3 НПК в размер на 50.00
лева / за изготвена на досъдебното производство съдебно - оценъчна експертиза/,
които следва да заплатият солидално по сметка на ВСС - София и по 5.00 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът не присъди разноски в тежест на
подсъдимите П., Т. и А. за адвокатско възнаграждение на служебно назначения
защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера на
изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът ще се
произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
На основание горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: