№ 813
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110165646 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца А” неговият представител твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "Каско" на собственика на автомобил "1111
ищцовото дружество изплатило по щета № 1111/500005 застрахователно обезщетение в
размер на 3 423,94 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-
транспортно проишествие, осъществено на 11.01.2019г. в гр.София. Посочва се, че според
съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът,
управлявал автомобил 1111, застрахован по риска "Гражданска отговорност" според
ищцовата страна в ответното дружество.
Окончателното искане към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил 1111 да
заплати на ищцовото дружество сумата от 3 438,94 лв, представляваща сбора от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение(3 267,46 лв) по риск "Каско" по щета
№ 1111/500005 за имуществените вреди на автомобил "1111 причинени при
реализираното на 11.01.2019г. в гр.София пътно-транспортно проишествие, и т.нар.
ликвидационни разноски (15 лв).
Увеичението на размера на иска е допуснато по реда на чл.214,ал.1 ГПК с протоколно
определение , постановено в съдебното заседание на 16.12.2022г. по искане на ищцовата
страна.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявения
1
иск. При устните състезания в заседанието на 16.12.2022г. пълномощник на ищеца е
пледирал за уважаване на иска.
Ответникът – ЗД„БУЛ ИНС”АД оспорва предявените искове според изявлението на
пълномощника му в депозирания на 06.01.2022г. отговор на исковата молба. Оспорват се :
механизма на процесното ПТП; наличието на виновно поведение от страна на водача на
автомобила , за който се твърди , че е застрахован при ответника; причинната връзка между
процесното ПТП и щетите по автомбила , застрахован при ищеца по риска „Каско” , както и
размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Предявено е и възражение
за съпричинителство на процесното ПТП и на щетите от него и от страна на водача ,
управлявал автомобила, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответника.
Оспорва се съставения двустранен констативен протокол за ПТП , като се твърди , че не
съдържа пълни и ясни данни за механизма на процесното ПТП.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 16.12.2022г. пълномощник
на ответинка е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и посочения от него като
виновен за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил 1111 или собственика на
същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на
което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е
представена съответната застрахователна полица. Неизпълнението на задължението по
чл.190 ГПК от ответника (което му е възложено по искане на ищцовата страна с протоколно
определение , постановено в заседанието на 08.07.2022г. – б.с.) не е достатъчно в
конкретния случай, за да се приеме за доказано по чл.161 ГПК съществуването на такава
застрахователна полица, тъй като това не е единственият процесуален ред за ищеца да се
снабди с този документ (ако такъв съществува) и да го представи.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил 1111 не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
2
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
11.01.2019г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил 1111.
Следва да се отбележи, че информацията , предоставяна от информационния център
към Гаранционния фонд на увредените лица , има за цел да ги улесни при събирането на
данни , необходими им за упражняване на правата им , но не и да замества
доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно поризводство.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано ,
че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за
неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца вземане, предявеният от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
3
изразяващи се в платения от него депозит за съдебната авто-техническа експертиза (150
лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от 1111"АД , ЕИК: 1111 град
София, ул. „Сребърна” № 16, със съдебен адрес : гр. София, ул. „1111., против 1111АД,
ЕИК: 111, гр.София 1407, бул."Джеймс Баучер" № 87, осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ
за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска
"Гражданска отговорност" на собственика на автомобил 1111 да заплати на ищцовото
дружество сумата от 3 438,94 лв (три хиляди четиристотин тридесет и осем лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща сбора от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение(3 267,46 лв) по риск "Каско" по щета № 1111/500005 за
имуществените вреди на автомобил "1111 причинени при реализираното на 11.01.2019г. в
гр.София пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв).
ОСЪЖДА 1111"АД, ЕИК: 1111 град София, ул. „Сребърна” № 16, със съдебен адрес
: гр. София, ул. „1111., ДА ЗАПЛАТИ на 1111АД , ЕИК: 111, гр.София 1407,
бул."Джеймс Баучер" № 87, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 50 лв (петдесет
лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- платения от
него депозит за съдебната авто-техническа експертиза , а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на ответника
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4