№ 168
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503427 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили въззивни жалби както следва:
1.Въззивна жалба, подадена от "КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, срещу решение №260697/15.10.2020 год., постановено по гр.дело
№17305/2019год. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от „КНМ Груп“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Люлин 8, ул.“Търново“
срещу бл.817 срещу К. Д. Т. от гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22, иск за заплащане на
сумата от 1365.21лв., признати в тристранно споразумение от 23.10.2014г., дължима на осн.
чл.284, ал.2 от ЗЗД като отчет по договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. на
ищеца с „Интейк“ ЕООД, поради извършено съдебно прихващане със същата сума,
формирана като сбор от заплатени от ответника вместо ищеца депозити за вещи лица по
гр.д.№9770/14г. на ВРС ХІV състав, гр.д.№9931/14 на ВРС, ХІVс., гр.д.№9781/14г. на ВРС,
ХІVс., гр.д.№10169/14, ХХХІІІс., гр.д.№9779/14г. на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№9934/14г. на
ВРС, ХІVс., гр.д.№10014/14г. на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№9754/14г. на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.
№9766/14г. на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№11259/14г. на ВРС, ХVІІІс. и гр.д.№11252/14г. на ВРС,
ХІХс., като по отношение на сумата от 80лв. заплатена по последното посочено дело
прихващането е само със сумата от 65.21лв.
В жалбата е наведено оплакването, че решението е неправилно и
1
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон.
Счита, че липсва хипотеза на водене на чужда работа без пълномощие, както и на
неоснователно обогатяване, тъй като ответникът бил пълномощник на ищеца и е приел и
изпълнил възложения му мандат, което сочело на наличие на договор за поръчка между
страните. Навежда доводи , че не е налице обедняване за ответника, тъй като сумите са
наредени от банковата сметка на последния по чл.39 ЗА. Сочи още, че своевременно е
релевирано и възражение за погасяване по давност на вземанията. Счита, че е налице и
хипотезата на чл.40 ЗЗД по отношение на представеното от ответника тристранно
споразумение. Моли да бъде отменено решението като неправилно и да бъде уважен иска.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна К. Д. Т. от гр.Варна, е постъпил отговор, с който счита решението в
обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
2. Въззивна жалба, подадена от К. Д. Т. от гр.Варна, срещу решение
№260697/15.10.2020 год., постановено по гр.дело №17305/2019год. на РС – Варна, с което е
отхвърлен предявения от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.Люлин 8, ул.“Търново“ срещу бл.817 срещу К. Д. Т. от гр.Варна,
ул.“Георги Живков“ №22, иск за заплащане на сумата от 1365.21лв., признати в тристранно
споразумение от 23.10.2014г., дължима на осн. чл.284, ал.2 от ЗЗД като отчет по договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. на ищеца с „Интейк“ ЕООД, поради извършено
съдебно прихващане със същата сума, формирана като сбор от заплатени от ответника
вместо ищеца депозити за вещи лица по гр.д.№9770/14г. на ВРС ХІV състав, гр.д.№9931/14
на ВРС, ХІVс., гр.д.№9781/14г. на ВРС, ХІVс., гр.д.№10169/14, ХХХІІІс., гр.д.№9779/14г.
на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№9934/14г. на ВРС, ХІVс., гр.д.№10014/14г. на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.
№9754/14г. на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№9766/14г. на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№11259/14г. на ВРС,
ХVІІІс. и гр.д.№11252/14г. на ВРС, ХІХс., като по отношение на сумата от 80лв. заплатена
по последното посочено дело прихващането е само със сумата от 65.21лв.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението. Счита, че
ВРС неправилно е отхвърлил иска поради извършено съдебно прихващане. Оспорва да е
осъществен фактическият състав на чл.40 ЗЗД и извода на съда, че е налице обективно
увреждане на интересите на ищеца чрез тристранното споразумение. Счита, че размерът на
цената на цесията реално не бил променян, а е променен само начина на заплащането й, като
не било установено да е нанесена вреда на представлявания, нито бил установен
субективния елемент на възражението по чл.40 ЗЗД. Оспорва извода на съда, че сумата от
1365,21лв била получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца по
договора за цесия. Излага, че К.Т. е отчел сумата по аргумент на тристранното
споразумение, поради което и извода на съда в обратния смисъл бил неправилен. Счита за
недоказан и факта на сключен договор за поръчка. Моли да бъде отменено обжалваното
решение като неправилно и да бъде отхвърлен иска като неоснователен.
2
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна "КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, не е постъпил отговор.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от "КНМ ГРУП"
ЕООД срещу К. Д. Т. с правно основание чл.284 във вр. с чл.280 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1365,21лева, представляваща неотчетена и
получена ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума, по сключен договор
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента КНМ ГРУП ЕООД и ИНТЕЙК
ЕООД.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия от 28.08.2014г. ,
сключен между „КНМ ГРУП“ ЕООД – цесионер и Н.М.Н.цедент, ищецът е придобил
вземане в размер на 1465,21 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена ел.енергия за периода 12.08.2010г. до 07.02.2011г. за обект с абонатен
№**********, за което е издадена фактура № **********/23.06.2011г. Излага, че с
последващ договор за цесия от 23.10.2014г. КНМ ГРУП ЕООД е цедирало горепосоченото
вземане на ИНТЕЙК ЕООД срещу сумата от 1365,21 лева, която продажната цена била
заплатена изцяло на ответника, действащ като пълномощник на ищеца КНМ ГРУП ЕООД,
но не е отчетена от него на упълномощителя.
В отговор на исковата молба ответникът К. Д. Т. оспорва предявения иск.
Оспорва да е получавал цената по цесията като пълномощник на ищеца. Счита, че
процесната сума не се дължи, като се позовава на сключено допълн.споразумение от
23.10.19г., съгласно което е върнал сумата обратно на цесионера ИНТЕЙК ЕООД. Сочи, че с
това тристранно споразумение били преуредени отношенията на страните по договора за
цесия, като ИНТЕЙК ЕООД е заместило в дълг КНМ ГРУП ЕООД спрямо първоначалния
цедент Н.М.Н., поемайки задължението по договора за цесия от 28.08.2014г., както и е поело
ангажимент за събиране на дълга. По силата на споразумението ответникът в качеството си
на пълномощник на КНМ ГРУП ЕООД върнал на ИНТЕЙК ЕООД получената по-рано като
цена на вземането сума от 1365,21 лева. В условие на евентуалност е направил възражение
за съдебно прихващане с насрещно вземане от 1480лв, представляващо заплатени депозити
за съдебни експертизи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.284 във вр. с чл.280 от
ЗЗД за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Видно от представеният по делото договор за прехвърляне на вземане от
28.08.14г., сключен между Н.М.Н. като цедент и КНМ ГРУП ЕООД като цесионер, първият
е прехвърлил на втория вземанията си от длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на
стойност 1465,21лв за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за цена от 1365,21лв, която се съгласяват да бъде платена в срок от шест
месеца, считано от датата на подписване на договора.
Съгласно договор за прехвърляне на вземане от 23.10.14г., КНМ ГРУП ЕООД,
действащо чрез пълномощника си адв.К.Т., прехвърля на ИНТЕЙК ЕООД вземанията си от
длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на стойност 1465,21лв за платена без основание
стойност на коригирана потребена електроенергия, което вземане е придобито от абоната
Н.Н. по силата на договор за цесия от 28.08.14г., за цена от 1365,21лв, която страните се
съгласяват, че е платена изцяло и в брой при подписването на договора, който служи за
разписка за извършеното плащане.
Видно от приложеното тристранно споразумение от 23.10.14г., сключено
между Н.М.Н., КНМ ГРУП ЕООД, двамата чрез адв.Т., и ИНТЕЙК ЕООД, чрез управителя
Т.Димитрова, страните са приели, че цената за прехвърляне на вземането, дължимо от
“Енерго-Про Продажби“ АД на стойност 1465,21лв., предмет на договора за цесия от
28.08.2014г., не е заплатена, като падежът настъпва на 28.02.15г. Прието е, че към датата на
споразумението “КНМ Груп“ ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена в срок,
както и да образува гражданско дело, поради което са приели ИНТЕЙК ЕООД да замени
КНМ Груп ЕООД, като длъжник към физическото лице и да му заплати цената за
първоначално прехвърленото вземане. В замяна КНМ Груп ЕООД се задължава да
прехвърли в полза на ИНТЕЙК ЕООД вземането, получено по договора за цесия с
физическото лице безвъзмездно, като е уговорено още, че ИНТЕЙК ЕООД ще финансира и
заведе съдебно дело за своя сметка, както и ще назначи юрисконсултите на КНМ ГРУП
ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно възнаграждение. В
споразумението е договорено още, че адв.К.Т. в качеството си на пълномощник на КНМ
ГРУП ЕООД връща /предава/ на ИНТЕЙК ЕООД сумата от 1365,21лв, за което страните се
съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв.Т. на ИНТЕЙК ЕООД при подписване на
споразумението, което служи за разписка за извършеното плащане.
По делото няма спор, че между страните е бил налице валидно сключен
договор за поръчка, елементи на който са обективирани в представеното пълномощно от
04.07.14г.
От приложеният договор за цесия от 23.10.14г. се установи, че КНМ ГРУП
ЕООД, действащо чрез довереника си адв.Т., е прехвърлило на ИНТЕЙК ЕООД,
придобитото от Н.Н. вземане, срещу цена от 1365,21лв, и след като съгласно договорките
тази цена е получена от цедента, действащ чрез адв.Т., то безспорно, предвид нормата на
чл.284, ал.2 ЗЗД, за ответника е възникнало задължението му да предаде получената при
изпълнение на възложеното сума.
Представеното по делото тристранно споразумение от 23.10.14г., описано по-
4
горе, с което се преуреждат отношенията между страните по двата договора за цесия, е
оспорено от ищеца с твърдения за неговата нищожност поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави, както и за недействителност поради договаряне във вреда на
представлявания на осн. чл.40 ЗЗД.
Твърдението, че тристранното споразумение е нищожно поради заобикаляне
на закона не се доказва в настоящото производство, което обосновава неоснователността на
това възражение. На следващо място не се установява и твърдяното противоречие с добрите
нрави поради сключването му при неравностойни престации. Понятието “добри нрави”
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В същото
време чл.9 от ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да
направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната
взаимна еквивалентност. Ето защо преценката дали нееквивалентността е значителна с
оглед действителността на облиг.правоотношение следва да се извърши при съобразяване
действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, като се отчита
взаимната им връзка и преследваната от тях цел, т.е. удовлетворяване на допустим от закона
интерес.
Съгласно постигнатото между страните споразумение, описано по–горе, е
видно, че същите са договорили ИНТЕЙК ЕООД да поеме задължението на ищеца към трето
лице, освобождавайки по този начин от него КНМ ГРУП ЕООД, а последното от своя страна
се е задължило да прехвърли безвъзмездно придобитото от него вземане в полза на
Интейк ЕООД. Т.е. установява се с оглед действителната воля на страните, че дължимата от
Интейк ЕООД насрещна престация по договора се свежда до поемане на задължението на
ищеца към трето лице, както и водене и финансиране на съдебен процес за събиране на
прехвърленото вземане. Съотнесена към прехвърленото вземане тази престация не са явява
нееквивалентна на дължимата от ищеца. Подобно договаряне не води до нарушаване на
императивни законови разпоредби и съответства на свободата на договаряне, предвидена в
чл.9 от ЗЗД. Предвид така изложеното съдът намира, че не е налице твърдяната
нееквивалентност на престациите, която да води до накърняване на добрите нрави.
Недоказано остана по делото и възражението за недействителност на
споразумението на осн. чл.40 от ЗЗД. Така сключеното споразумение по съществото си
обективира постигнато между страните съгласие за заместване в дълг, при което КНМ ГРУП
ЕООД се освобождава от задължението да заплати на физич.лице цената за придобиване на
вземането, а това задължение преминава върху ИНТЕЙК ЕООД. При тези договорености не
се извежда извода за настъпила в патримониума на ищеца вреда за него като представляван,
тъй като той няма да получи цената по договора за цесия от 23.10.14г., но същевременно за
него е отпаднало задължението да заплати уговорената цена по договора от 28.08.14г., т.е.
имущ.състояние на ищеца е останало непроменено.
Предвид неоснователността на възраженията за недействителност на така
представеното тристранно споразумение от 23.10.14г., то постигнатите с него договорки
следва да се зачетат. В този смисъл съгласно споразумението е отпаднало правото на ищеца
да получи цената по договора за цесия от 23.10.14г., съответно отпаднало е и задължението
5
на ответника да предаде същата на довереника във връзка със сключения между страните
договор за поръчка. Предвид това предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Доколкото разглеждането на предявеното в евентуалност възражение за
съдебно прихващане е поставено в зависимост от установяване дължимост на процесната
сума от ответника, то, предвид неоснователността на предявения иск, съдът намира, че не се
е сбъднало процесуалното условие за разглеждането на това възражение, поради което и
съдът не дължи произнасяне по него.
Поради несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено като бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен.
При този изход на спора в тежест на КНМ ГРУП ЕООД следва да бъдат
възложени сторените от въззиваемата страна във въззивното производство разноски в
размер на 360лв-адв.хонорар, както и разноските за първа инстанция в размер на 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260697/15.10.2020г. на Варненски районен съд, ХХХI
състав, постановено по гр.д. №17305/2019г. на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин, ул.Търново, бл.
срещу блок 817, против К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.В. ****, иск с правно
основание чл.284 във вр. с чл.280 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1365,21лева, представляваща неотчетена и получена ответника в качеството
му на пълномощник на ищеца сума, по сключен договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г. между цедента КНМ ГРУП ЕООД и ИНТЕЙК ЕООД, като неоснователен.
ОСЪЖДА КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин, ул.Търново, бл. срещу блок 817, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.В. ****, сумата от 660лв,
представляваща направени в първоинстанционното и въззивното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7