Р Е Ш Е Н И Е № 101
гр.Бургас, 15.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова
Росица Стоева
секретар Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдията Р.Манкова в.гр.д.№ 316 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Т. Й.
Н., И. Й. Н., Д. Й. Н. и Т. Й. Н., всички от гр. С., чрез пълномощника адв. М. Д., против решение №179 от 15.05.2019г. по гр.д.
№337/2018г. на Бургаския окръжен съд, с което е прието за установено по
отношение на тях, при участието на третите лица В. З. Д. и В. Н. Д., двамата от
гр. С., че Централен кооперативен съюз е собственик на поземлен имот с
идентификатор *****.501.5**
по КККР на гр. К., Б. област, с площ от 2 022 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на ползване: средно застрояване,
представляващ имот №440, а по предходен план – имот пл. № ***.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и
неправилно, поради необоснованост, незаконосъобразност и постановяване при
липса обсъждане на доводите и възраженията на ответниците.
Оспорена е процесуалната легитимация на ищеца, поради неустановено правоприемство между вписаната в Търговския регистър
Кооперация „Централен Кооперативен съюз“ и „Централен кооперативен съюз“,
съществувал в периода 1965-1967г., когато е построен хотел в имота. Развити са
съображения за необоснованост на извода на съда за формирана обвързваща
страните сила на пресъдено нещо по предходно гр.д.
№2500/2002г. на ВКС. Изложени са доводи за неправилност на приетото от
решаващия съд придобивно основание по чл.2, ал.3 ЗОС
/отм./ - реализирано строителство от кооперацията-ищец и настъпило на силата на
посочената разпоредба връщане по право на одържавеното имущество на
кооперациите. Освен нарушение на закона, въззивниците
се позовават и на погрешно установени фактическите обстоятелства по делото.
Възразява се по приетото, че имотът попада в територия, отредена за почивни
станции с регулационен план от 1962г., като се твърди, че тогава е одобрена
само улична регулация. Оспорва се изводът, че строителни петна №2 и №3, за
които по протокол от 1964г. на ИК на ОНС – Б. е отстъпено право на строеж, в
последствие са с променена номерация №9 и №10, като е заявено, че последните са
с различно местоположение. Като необосновано от доказателствата е определено
заключението, че процесният имот е част от оградения
двор на почивната станция, с реализирано подземно и благоустройствено
застрояване, което обслужва хотелския комплекс. Сочи се неяснота по приетия за
собствен на ищеца терен от 37 000 кв.м., както по основанието за това,
така и досежно границите му и качеството на „прилежащ
терен“. Според въззивниците, извършеното строителство
е незаконно, а дори и да е налице надлежно отстъпено право на строеж, то това
не води до придобиване собственост и върху терена. За да настъпи възстановяване
на собствеността по силата на чл.2, ал.3 ЗОбС /отм./,
одържавеното имущество трябва да е било собствено на кооперацията преди
одържавяването. Наведен е довод за липса на произнасяне по оспорения нот. акт №1**, т. *, д. № 3**/**г. на СВ при РС – Царево. Твърди се, че ЦКС не е владял
непрекъснато имота от 1964г. до настоящия момент. По отношение позоваването на
решаващия съд на разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ е посочено, че текстът е
неприложим, тъй като касае комплексно мероприятие на държавата, а не на
кооперация. На последно място са изложени съображения за придобиване на имота
от ответниците по силата на изтекла в тяхна полза
давност, с оглед осъществено владение от 1995г. до 2017г. Претендира се
обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и алтернативно – за отмяна,
поради неправилност, като бъде постановено ново, с което искът да бъде
отхвърлен, в едно с присъждане на съдебните разноски.
Постъпил е отговор от Централен кооперативен съюз, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира същата да бъде оставена без уважение. Изложени са пространни мотиви в подкрепа на обжалваното решение, като е разгледан фактическият състав на чл.2, ал.3 ЗОбС /отм./, по силата на който се обосновава право на собственост за въззиваемия ищец. По наведеното от въззивниците основание за недопустимост на атакуваното решение се сочи, че възражение в този смисъл се прави за първи път. Тъй като ЦКС никога не е бил заличаван, като неоснователни са определени съображенията във въззивната жалба по възстановяване на собственост по реда на ЗК. Досежно доводите за неправилно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора е заявено, че същите касаят факти, които не се съдържат в експертните заключения или са без значение за предмета на делото и за придобивното основание по чл.2, ал.3 ЗОбС. Като ирелевантно се сочи и обстоятелството дали застрояването в терена е законно или не. По отношение непроизнасянето на съда по оспорния нотариален акт е посочено, че такова не се дължи в диспозитива на съдебния акт, а е достатъчно приетата в мотивите истинност на същия. На последно място са изложени съображения в подкрепа на мотивите в обжалваното решение за неоснователност на възражението за придобивна давност.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното
решение е прието за установено по отношение на Т. Н., Д. Н., И. Н. и Т. Н., при
участието на В. Д. и В. Д. като третите лица – помагачи на ответниците,
че Централен кооперативен съюз, гр. С. е собственик на поземлен имот с
идентификатор *****.501.5** по КККР на гр. К., с площ
от 2022 кв.м., урбанизирана територия за средно застрояване, представляващ имот
№440, по предходен план – имот пл. №226. За да постанови този резултат,
решаващият съд е приел, че процесният имот е придобит
от ЦКС по силата на закона в чл.2, ал.3 ЗОбС /ДВ
бр.44 1996г./, тъй като същият попада в терен с изграден през 1965-1967г.
хотелски комплекс „Кооп Китен“. Осъщественото
строителство изключва възможността за възстановяване собственост на земеделски
земи по реда на ЗСПЗЗ и лицата, в полза на които е издадено реституционно
решение по този закон, не са придобили имота. С влязло в сила решение №2420 от
27.02.2004г. по гр.д. №2500/2002г. на ВКС, IV г.о., ЦКС е признат за собственик на процесния
имот, описан там като дворно място от 1980 кв.м., представляващо част от имот
пл. №440 по плана на гр. К., очертан със син цвят на скица на в.л. С. З., по
отношение на М. А., Т. В., В. В. и Д. А., които са праводатели
на праводателите на ответниците,
като цитираното решение има сила на пресъдено нещо по
разглеждания спор. Ответниците са придобили имота от
несобственици и сделката не е произвела вещно-правен ефект. Имотът не е
придобит от ответниците и по давност, тъй като те не
са доказали установена фактическа власт и владение за период от 10 години.
Така
постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е
валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав в изискуемата от
закона форма и в развило се надлежно съдебно производство по редовно предявена
и допустима искова претенция.
Възражението на въззивниците за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на установено по делото правоприемство между Кооперация „Централен кооперативен съюз“ и Централен кооперативен съюз, съществувал в периода 1965-1967г. и изградил почивната база на ЦКС в гр. К., е неоснователно. Изложеният довод, в разглеждания иск за собственост, се отнася до активната легитимация на ищеца като собственик на процесния имот и касае съществото на спора, а не неговата допустимост.
По правилността на решението:
Искът е установителен за право на собственост върху недвижим имот и има правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК.
С исковата
молба ЦКС е заявил, че е собственик на поземлен имот ****.501.5** по КККР на гр. К., попадащ в
собствения на съюза терен от 37 000 кв.м., представляващ прилежащ на
хотелски комплекс „Кооп-Китен“, която собственост е
придобита по силата на закона в разпоредбата на чл.2, ал.3 от Закона за
общинската собственост /ДВ бр. 44 от 1996г./, предвид законно изградени в
периода 1965-1967г. със средства на ЦКС сгради като „Почивна станция на ЦКС –
с. К.“ въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен терен с протокол
№16/18.11.1964г. на ИК на ОкНС-гр. Б. Ако не се
установи наличие на посоченото основание, ищецът се позовава на изтекла в
негова полза придобивна давност, с оглед започнало
владение през 1964г. За сградите в комплекса в полза на ЦКС е издаден
констативен нот. акт №1**/19**г. Посочено е, че ответниците
оспорват собствеността, като са закупили същия имот с нот.
акт № 1** от 2*.**.20** г. от В. и В. Д., чийто праводатели
по нот. акт № 1** от 2*.**.19**г.
са М. А., Т. В., Д. А. и В. В., на които на основание наследяване по закон и
реституция по ЗСПЗЗ, въз основа на решение на поземлена комисия, е издаден нот. акт №1**
от 2*.**.19**г. Ищецът твърди, че реституцията по ЗСПЗЗ е незаконосъобразна,
тъй като не са били налице предпоставките закона за възстановяване
собствеността на процесния имот като земеделска земя
в стари реални граници. Ищецът се позовава на влязло в сила решение №2420 от
27.02.2004г. по гр.д. №2500/2002г. на ВКС, IV г.о., с което е приключило гр.д. №1776/1996г. на ОС Б. и ЦКС е
признат за собственик на имота по отношение на реституираните собственици, като
на това основание за ответниците не е настъпил
вещно-правен ефект по придобивната сделка за процесния имот.
В отговор на исковата молба ответниците Т. оспорват иска, като неоснователен. Твърдят, че ЦКС не е собственик на посочените в исковата молба основания. По фактите е заявено, че липсва надлежно отстъпено право на строеж на ищеца от компетентните органи по реда на Правилника за държавните имоти /ДВ бр.59/1952г., отм. ДВ бр.79/1975г./. Оспорено е обстоятелството, че строителни петна №2 и №3, респ. №9 и №10 по представените писмени доказателства се намират върху процесния имот и че строителството е извършено в съответствие с действащите тогава нормативни разпоредби. Поради липса на собственост върху сградите по констативния нотариален акт, както и поради липса на идентичност между процесния имот и терена, за който ищецът твърди, че му е отстъпено право на строеж, ответниците отричат правото на собственост на ищеца на основание чл.2, ал.3 ЗОС /ДВ бр.44/1996г./. Оспорено е и второто основание – придобивна давност. В тази насока е посочено, че с решение №73КИ от 07.10.1993г. на ПК-Царево по реда на ЗСПЗЗ в полза на М. А., Т. В., Д. А. и В. В. е възстановено правото на собственост върху спорния имот, които са въведени във владение с протокол №621 от 17.01.1995г. на ПК – Царево и е издаден констативен нот. акт № 1** от 2*.**.19** г. С нот. акт № ** от 2*.**.19** г. имотът е продаден на В. Д., а последният, задно със съпругата си В. Д., с нот. акт № 1** от 2*.**.20** г. са продали имота на ответниците. Изброените лица са осъществявали владение до 2017 г., когато теренът бил неправомерно заграден от ищеца. Заявено е още, че в периода, когато имотът е бил държавна собственост, преди възстановяване на собствеността, не е могло да бъде придобит по давност. По влязлото в сила решение по отношение на реституираните собственици, е направено възражение, че ответниците не са знаели за образуваното съдебно производство, исковата молба и решението по което не са вписани, поради което и последното не ги обвързва. Позовават се на придобивна давност в своя полза.
С допълнителен отговор от по-късно конституираните Д. Н. и Т. Н. е оспорено правоприемството на Кооперация „ЦКС“ и съществувалия ЦКС към издаването на протокол №16/18.11.1964г. на ИК на ОНС –Бургас, с който е взето решение за отстъпване право на строеж на почивната база на ЦКС върху строителни петна №1 и №2 в „Китен-юг“ по тогава действащия план.
Първото предявено основание за претендираната собственост от ЦКС е разпоредбата на чл. 2, ал.3 ЗОбС /ДВ бр.44/1996г./. Съгласно посочения текст, не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991г., включително и прилежащият терен.
В разглеждания казус предмет на иска за собственост е само прилежащ терен към сгради, построени от ЦКС в периода 1965-1967г., за които ищецът твърди, че има отстъпено право на строеж от държавата, признат е за собственик с констативен нотариален акт и тази негова собственост не се смущава с претенции от страна на ответниците. Налице е оспорване собствеността на ЦКС само за част от терена, поради което ищецът се позовава на горецитираната разпоредба само по отношение собствеността върху земята.
Логическото тълкуване на чл.2, ал.3 ЗОбС /отм./води до извода, че сградите и постройките с прилежащия към тях терен, по силата на закона стават собственост на кооперативните организации, които са ги построили. Законодателят в случая е дал правно значение на факти, които обективно към датата на осъществяването им, не са могли да доведат до транслативно-вещно действие в лицето на строителя /без надлежно отстъпено право на строеж, сградата става собственост по приращение на притежателя на терена/. Разпоредбата е специална и поради това, не може да се тълкува разширително. С нея по изключение, извън общите способи по чл.77 ЗС, е предвидено придобиването на абсолютно вещно право на собственост. Ако собствеността преди това е била придобита по друг валиден начин, както в случая чрез суперфиция, то нормата на чл.2, ал.3 ЗОС /отм./ не може да намери приложение. В противен случай, би се стигнало до обезмислянето ѝ – ако кооперативната организация е собственик на постройката, въз основа на реализираното право на строеж върху държавна земя, не би било необходимо изричното изключване на сградата от общинската собственост, включително и прилежащия терен, тъй като тя изобщо не се е включвала в обхвата на държавната собственост, а след 1991г. и на общинската собственост /вж. решение №66 от 29.07.2010г. на ВКС по гр.д. №4459/2008г., IV г.о., ГК/.
При горните съображения, ЦКС не е станал собственик на процесния поземлен имот по заявените в исковата молба фактически обстоятелства и на основание чл. 2, ал.3 ЗОС /ДВ бр.44/1996г./, считано от влизане на закона в сила на 01.06.1996г., тъй като въпросната норма е неприложима в разглеждания казус, след като съществуващите в почивната база сгради са изградени въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен терен, никога не са били одържавявани и са признати за собствени на ЦКС с надлежен титул за собственост.
Неоснователно е и предявеното при условията на евентуалност основание за собственост върху процесния имот, а именно – придобивна давност, поради установено от ЦКС владение още през 1964г. и продължаващо до настоящия момент. Ищецът се позовава на владения върху държавен терен, а според последното изменение на Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ бр. 46 от 2006г./, давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г. Следователно, процесният поземлен имот не е придобит от ищеца и по давност.
Предвид изложеното, предявеният установителен иск за собственост на заявените от ищеца придобивни основания е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е стигнал до обратния извод и е уважил иска, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което е несъобразено с приложимия закон. Като такова, същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Водим от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 179 от 15.05.2019 г., постановено по гр.д. № 337/2018 г. на Бургаския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на кооперация „Централен кооперативен съюз“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 99 за приемане за установено по отношение на Т. Й. Н., Д. Й. Н., И. Й. Н. и Т. Й. Н., всички от гр. С., ул. „Д. Ч.“ № **, при участието на В. З. Д. и В. Н. Д., двамата от гр. С., ул. „П. К.“ № *, вх. „*“, в качеството на трети лица – помагачи на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.501.5** по КККР на гр. К., Б. област, с адрес на имота: гр. К., п.к. 8284, ул. *-та, с площ от 2 022кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседни имоти: имот с идент. ****.501.5**, имот с идент. *****.501.5**, имот с идент. *****.501.6**, представляващ имот № ***, с номер по предходен план – имот пл. № ***.
ОСЪЖДА кооперация „Централен кооперативен съюз“, ЕИК *********, гр. София да заплати на Т. Й. Н., Д. Й. Н., И. Й. Н. и Т. Й. Н. сумата от 4 264,69 лв. – съдебни разноски пред първата инстанция и сумата от 571,90 лв. - съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: