№ 53665
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20241110118587 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.
146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „ФИРМА“ ЕООД срещу Б. А. Н., ЕГН
**********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за сумата от общо 1946,55 лв., от която: 655,89,00 лв. – главница, 188,83
лв. – договорна лихва, 198,31 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“, 283,31
лв. – възнаграждение за услуга „Флекси“, 400,00 лв. – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземания, 120,21 лв. – лихва за забава, 100,00 лв. –
законна лихва.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузите за допълнителни услуги.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се
отнасят към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които е предвидено заплащане на претендирано
възнаграждение, не представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК, защото заплащането на тези възнаграждения е предварително,
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услугите, като е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие
на сключения между страните договор, доколкото в т. VI Поискани от
клиента допълнителни възможности от договора за потребителски креди е
посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените
1
допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта
му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една от тях. Съгласно
приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е
уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на
база реално използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с
нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно
конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с
пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място
предвидените услуги представляват действия по управлението на кредита,
поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена
изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.
Клаузата, която препращат към Тарифата, е нищожна на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно начислените „такси“ и
„разходи“ в размер на 400,00 лв. за извънсъдебно събиране са въз основа на
нищожна клауза.
Следователно, заявлението следва да се отхвърля в частта, в която се
претендира сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и за разходите за
извънсъдебно събиране на вземането, а в останалата част следва да се издаде
заповед по чл. 410 от ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата
от 21,30 лв. за държавна такса и 27,35 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ********* против
Б. А. Н., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от 198,31 лв. –
възнаграждение за услуга „Фаст“, 283,31 лв. – възнаграждение за услуга
„Флекси“, 400,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания
по Договор за потребителски кредит № 40007669209, сключен на 24.01.2022
г., между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3