№ 20
гр. Пловдив , 13.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Михаела Х. Буюклиева
Велина Е. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Е. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Х.Х. – защитник на осъдения П. Г. М. срещу
определение по НОХД № 802/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което
същият е осъден да заплати на частните обвинители сумата от по 2000 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на повереник. В жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се прави искане същият да бъде
изменен, като се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради
прекомерност.
Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и обсъди изложените в нея
доводи и съображения и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна
по следните съображения:
С определение по цитираното дело в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК на
осъдения са били възложени за заплащане разноските за повереник на частните обвинители
и служебен защитник на обвиняемия Д..
Производството по НОХД № 802/2019 г. на ОС-Пазарджик е приключило с влязла в законна
сила присъда, с която П. Г. М. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 149, ал. 5, т.
1 от НК, за което му е било наложено наказание от три години и четири месеца лишаване от
свобода.
В хода на съдебното производство пред ВКС, образувано във връзка с касационни жалби на
1
подсъдимия и неговия защитник, както и във връзка с искане на повереника на частните
обвинители срещу санкционно осъдителната част на съдебния акт.
С решение № 201 от 20.02.2021 г. па н. д. № 816/2020 г. на ВКС, I н. о. е било изменено
решение № 115/04.08.2020 г. по ВНОХД № 162/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен
съд в частта му, в която е било потвърдена първоинстанционната присъда № 3/16.01.2019 г.
на Окръжен съд – Пазарджик и е наложено наказание и първоначален режим на
изтърпяването му, като е намалено наложеното на подсъдимия П. Г. М. наказание на три
години и четири месеца.
По постъпили искания на частните обвинители, чрез повереника им, за възлагане на
разноските в касационната инстанция, за които не е имало произнасяне, Окръжен съд –
Пазарджик е осъдил подсъдимия П. Г. М. да заплати малолетните обвинители, чрез техния
законен представител, суми в размер на 2000 лева, за всеки един от тях. Така е съобразил
представените пред ВКС договори за правна защита и съдействие. Произнасянето е налице
по всяко едно от двете искания на обвинителите, като е обективирано в определение №
260152 от 17.03.2021 г. и определение № 260153 от 17.03.2021 г.
С обжалваните определения обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е
посочил, че се явява компетентен като първа инстанция да се произнесе по депозираното
пред ВКС искане за произнасяне в частта за разноските, които не са били възлагани със
съдебен акт. Настоящият съд се съгласява с доводите на инстанцията, че е компетентна да се
произнесе за невъзложените разноски в производството при отправено искане по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4 НПК, защото нейно е задължението да възложи всички разноски в
наказателното производство и има компетентност да издава изпълнителни листове.
Наред с това по делото е установено, че повереникът е предоставил правна помощ на
конституираните по делото частни обвинители, охранявайки правата и законните им
интереси в хода на производството пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от
НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските на
частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане. Налице е надлежно
искане, отправено пред касационната инстанция, но от друга страна – не е налице съответно
възражение за прекомерност на разноските до приключване на устните състезания пред
върховния съд. Отделно от това за престъплението, за което е бил осъден М., се предвижда
наказание от пет до двадесет години лишаване от свобода, поради което Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения предвижда съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5,
възнаграждение в размер на 2000 лева за една инстанция.
Оплакването в жалбите е единствено от прекомерност на възложените разноски и искане за
намаляването им до минималните възнаграждения в Наредба № 1, които са били съобразени.
Ето защо, доводите не могат да бъдат споделени.
С оглед на изложеното, обжалваните определения, като правилни и законосъобразни, следва
2
да бъдат потвърдени.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260152 от 17.03.2021 г. и определение № 260153 от
17.03.2021 г., постановени в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по НОХД №
802/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3