РЕШЕНИЕ № 1624

 

гр. Бургас, 13.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот А.

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот А. гр. д. № 6889/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Р.А.К.,***, му дължи следните суми: 865,97 лева – главница по Договор за паричен заем № .... год., 18 лева – такса разходи, 689,40 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение  за периода 17.04.-15.08.2017 год., и 187,77 лева – обезщетение за забава за периода 19.03.2017-06.05.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 07.05.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1809/08.05.2019 год. по ч. гр. д. № 3507/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът не изразява становище по исковете, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че по силата на Договор за паричен заем № ... год. „Изи Асет Мениджмънт ” АД е предоставило на ответника Р.К. сумата от 1200 лева, която е била предмет на прихващане с насрещно задължение на физическото лице към кредитора – в размер от 567,87 лева, съгл. чл. 3 от отговора. Според чл. 2, т. 7 от съглашението, дължимата сума от 1200 лева, ведно с уговорения ГПР, следва да бъде върната на 7 вноски – общо 1365,21 лева, с конкретно посочени падежи през периода 16.02.-15.08.2017 год.

Вземанията по договора за заем са били прехвърлени от кредитора на ищеца с рамков цесионен договор от 16.11.2010 год. и Приложение № 1/01.01.2018 год., уведомленията за които не са връчени на ответника (видно от обратните разписки – л. л. 20, 23 по описа на делото). Според ищеца, изискуемостта на вземанията по договора за кредит е настъпила с изтичане срока на съглашението – на 15.08.2017 год.

За заплащане на процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1809/08.05.2019 год. по ч. гр. д. № 3507/2019 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за доказан по основание,          но частично по размер. Представеният писмен договор, неоспорен по автентичност, следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 9 и сл., ЗПК. Съдът намира, че вземанията по процесния договор са били надлежно прехвърлени в полза на ищеца-цесионер, на основание писменото цесионно съглашение и приложението към него, поради което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е материално-правно легитимиран като кредитор на ответника. Ответникът не е бил уведомен за цесионната сделка преди образуване на настоящото исково дело, тъй като няма данни да е получил писмата, т. е. той не е бил уведомен за новия си кредитор. Въпреки това, цедирането на вземанията по договора за заем в полза на ищеца е породило действие за длъжника, но в хода на настоящия исков процес. Това е извършено с връчване на приложенията към исковата молба, част от които са уведомителните писма на цедента и писменото потвърждение на цесията (така и според трайната практика на ВКС – Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., Решение № 123/24.06.2009 год. по т. д. № 12/2009 год. и Определение № 101/25.02.2014 год. по т. д. № 2352/2013 год. на II ТО). С този факт цесията е породила действие за длъжника К., който е получил целената от закона защита срещу ненадлежно изпълнение – вж. 3-2014-І ТО, 78-2014-ІІ ТО на ВКС.

При извършена служебна проверка за валидността на процесния договор, съобразно императивните норми на ЗПК, съдът намира, че е налице нищожност на двустранното съглашение по см. на чл. 22, ЗПК. Според чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12, ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лимитативно изброените елементи, в т. ч. погасителен план с данни за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. Неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, ЗПК влече недействителност на договора – чл. 22 от с. з. 

 

 

 

 В настоящия казус съдържанието на договора сочи, че е извършено прихващане между предоставения заем от 1200 лева и насрещното задължение на ответника от 567,87 лева, или след погасяване на по-малкото по размер задължение, остатъкът от заемната сума възлиза на 632,13 лева. Според чл. 3, ал. 2 от договора, така формираният остатък от заемната сума е изплатен на контрахента К.. Няма данни, обаче, дали тази клауза е взета предвид при определяне размера на месечната погасителна вноска, тъй като няма детайлен погасителен план, отразяващ поредността на погасяването на главницата, договорната лихва и другите претендирани вземания. Изложеното мотивира съда да приеме, че с процесния договор за заем от 17.01.2017 год. не е спазено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11, ЗПК, поради което съглашението е недействително по см. на чл. 22, ЗПК. В тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него – чл. 23, ЗПК, или обусловените от главницата акцесорни вземания са недължими. Както бе посочено по-горе в мотивите, отпуснатият на ответника заем възлиза на 1200 лева. Ищецът е признал неизгодния за себе си факт, че е получил частични плащания от ответника – общо 802 лева, поради което дължимият остатък възлиза на 398 лева. За посочената сума искът следва да бъде уважен, ведно с обезщетението по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК, а отхвърлен за горницата му до 865,97 лева, ведно с посочената акцесорна претенция.

Частичното уважаване на исковете налага осъждане на ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в съответен размер, направени в настоящия процес – общо 100 лева, която сума е сбор от платената държавна такса и от юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).

В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, при съобразяване с частичната основателност на исковете, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени в заповедното производство – общо 75 лева, която сума е сбор от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът Р.А.К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сума в размер от 398 лева, представляваща неплатен остатък от главницата по Договор за паричен заем № ... год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 398 лева, начиная от 07.05.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1809/08.05.2019 год. по ч. гр. д. № 3507/2019 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 398 лева до 865,97 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница, начиная от 07.05.2019 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, за приемане за установено, че ответникът Р.А.К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца следните суми по Договор за паричен заем № ... год.: 18 лева – такса разходи, 689,40 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение  за периода 17.04.-15.08.2017 год., и 187,77 лева – обезщетение за забава върху главницата от 865,97 лева за периода 19.03.2017-06.05.2019 год., които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1809/08.05.2019 год. по ч. гр. д. № 3507/2019 год. на БсРС.

ОСЪЖДА Р.А.К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 3507/2019 год. на БсРС.

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Р.А.К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 100 лева, направени по гр. д. № 6889/2019 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ