№ 2029
гр. Варна, 26.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Светла В. Пенева
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20233100500828 по описа за 2023 година
Предвид, че с определение № 1763/9.05.2023г е направен доклад по
въззивното дело от съдебен състав, двама от членовете на който впоследствие
са се отвели, намира, че следва да бъде изготвен нов доклад по делото от
надлежен състав.
С решение на ВРС-20с-в № 249/27.01.2023 по гр.д.№ 9433/2021,
постановено при участието на „Д. застраховане"АД ЕИК ........ със седалище
и адрес на управление: гр.С. бул.„К. Ал.Д." № 68, като трето лице помагач
на страната на ответника „БДЖ-Т. п."ЕООД, и Е ОСЪДЕНО ответното
дружество „БДЖ-Т. п."ЕООД, Поделение за т. п. - Г. О., ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр.Г. О., обл.В. Т., ул.„Ц О." № 97, да
заплати на Ю. З. Ю. ЕГН ********** и н Е. З. Н. ЕГН **********, двамата
с пост.адрес: с.П., общ.Н. П., обл.Ш., ул.„Б." № 12, сумата от по 99 865лв за
всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените от двамата
ищци неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат
настъпилата на 13.11.2018г трудова злополука, довела до смъртта на баща им
З. Ю. Ю. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от деня на увреждането-13.11.2018г до окончателното заплащане на
сумата, на осн.чл.200 КТ, като и двете претенции СА ОТХВЪРЛЕНИ за
разликата над 99 865лв до 100 000лв като неоснователни;
ОСЪДЕНО Е дружеството–ответник да заплати на адв.Е. С., вписана
1
в АК- Варна, личен номер **********, с вписан служебен адрес: гр.Варна, ул.
„Т. Д." № 36, ап.6, ет.1, сумата 8460,56лв – адв.възнаграждение, на осн.чл.38
ал.2 ЗА вр.чл.78 ал.1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Районен съд - Варна сумата от 10 798,39лв -
дължима държавна такса и депозити за вещи лица, внесени от бюджета на
съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК;
ОСЪДЕНИ СА Ю. З. Ю. ЕГН: ********** и Е. З. Н. ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: с.П., общ.Н. П., обл.Ш., ул.„Б." № 12, да заплатят
солидарно на „БДЖ-Т. п."ЕООД, Поделение за т. п.-Г. О. ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр.Г. О., обл.В.Т., ул.„Ц О." № 97, сумата от
5,99лв - сторени съдебно -деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 вр.ал.8 ГПК.
Недоволно от постановеното решение е останало ответното дружество
„Б. П."ЕООД, Поделение за т. п. - Г. О., Булстат ............., което с въззивна
жалба вх.№ 123070/16.02.2023 го обжалва в неговите осъдителни части, като
счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение
на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неправилен анализ и преценка на доказателствата, в резултат
на което е и необосновано.
Изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, както и за липсата на съпричиняване от страна на починалия З. Ю. Ю.
за настъпването на трудовата злополука, са неправилни и необосновани.
РС неправилно е преценил обема и тежестта на търпените от ищците
неимуществени вреди, приемайки за установени недоказани по делото болки
и страдания, както и такива без причинна връзка със смъртта на пострадалия.
Неправилно е определил еднакви обезщетения за неимуществени вреди за
всеки от ищците, които са необосновано завишени, с оглед установените по
делото факти. При определяне на размера на обезщетението за причинените
на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща, настъпила в
резултат на трудовата злополука, съдът безкритично е възприел показанията
на ангажираните от ищците свидетели, като не е съпоставил показанията им с
показанията на свид.Рафи Фе. и не е обсъдил възраженията и доводите на
ответника за липса на причинени на ищците неимуществени вреди от
претендирания вид и в твърдяния интензитет.
Неправилно болките и страданията били оценени съвкупно и обобщено
2
за двамата ищци, като не е съобразено обстоятелството, че ищцата Е. Н.
живее и работи в чужбина от около 9-10 години и затова не би могло да се
приеме, че между нея и починалия е съществувала същата степен на близост,
каквато е имало между починалия и неговия син, доколкото двамата са
живели заедно в едно домакинство.
Навежда, че еднаквата степен на родство с починалия сама по себе си не
е основание за еднакво обезщетяване и не отменя задължението на съда да
съобрази специфичните особености на неимуществените вреди и да определи
обезщетение поотделно за всеки ищец, което задължение съдът в случая не
бил изпълнил.
Твърди се още, че в нарушение на диспозитивното начало в процеса
/чл.6 ГПК/ съдът е назначил съдебно-психологична експертиза, която да
изследва ищцата Е. З. Н., без да е отправяно такова искане.
Размерът на определеното за всеки един от ищците обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразен и с икономическите условия в страната
към датата на злополуката.
Като последица от всичко изложено е нарушен материалния закон -
чл.52 ЗЗД за определяне справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищците неимуществени вреди от трудовата злополука, при
която е починал бащата на ищците.
Твърди се също, че неправилно било счетено за неоснователно
възражението на отв.дружество за съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпването на трудовата злополука и в тази връзка неоснователно е отказал
да кредитира тройната СТЕ относно механизма на настъпването на трудовата
злополука-че починалият работник е предприел излизане от коловоза при
движение на състава и че последвалият удар е в пряка връзка именно с това
негово действие, по съображения, че липсвал достатъчно следствен материал,
което според РС „логически" изключвало възможността да приеме извода на
тройната СТЕ. Подобни съображения не могат да бъдат мотив да не бъде
кредитирано експертно заключение, т.к. по делото са налице много други
източници с доказателствено значение, които, преценени според правилата на
логиката и опита, дават представа за поведението на пострадалия и
причинната му връзка с увреждането.
Счита, че заключението на тройната СТЕ относно механизма на
3
настъпването на трудовата злополука е категорично, основано е на наличните
доказателства и на специалните знания на експертите в съответната област.
Във в.ж. са анализирани подробно доказателствата по делото и според
въззивното дружество анализът им обосновава извод за неправилно
определяне размера на обезщетението, който е прекомерно завишен и не
съответства на установения в чл.52 ЗЗД принцип, както и че неправилно е
счетено за неоснователно възражението по чл.201 ал.2 КТ за съпричиняване
на настъпването на трудовата злополука.
Поради изложеното моли за отмяна решението в обжалваните от
ответника части и за постановяване на друго, с което, в съответствие с
принципа, установен в чл.52 ЗЗД, за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди, да бъде определен по-нисък размер на обезщетенията,
след което същият да бъде намален със степента на съпричиняване на вредите
вследствие проявената груба небрежност, която според дружеството следва
да е не по-малко от 3/4 от окончателния размер на обезщетенията.
В срока е постъпил писмен отговор от ищците Ю. З. Ю. и Е. З. Ю.,
чрез техния процесуален представител, в който оспорват основателността на
подадената въззивна жалба. Считат решението в обжалваните му части за
правилно и молят за неговото потвърждаване, ведно с присъждане на
разноски, като са изложени подробни съображения.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива. Що се отнася до събрания
доказателствен материал въззивният съд може да направи самостоятелни
фактически и правни изводи въз основа на същия. Ето защо, жалбата заедно с
писмения отговор следва да бъдат насрочени за разглеждане в открито
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна
жалба вх.№ 123070/16.02.2023 на „БДЖ-Т. п."ЕООД, Поделение за т. п. - Г.
4
О., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.Г. О., обл.В. Т., ул.
„Ц О." № 97, срещу решението на ВРС-20с-в № 249/27.01.2023 по гр.д.№
9433/2021, в неговите осъдителни части, с които дружеството Е ОСЪДЕНО
да заплати на Ю. З. Ю. ЕГН ********** и н Е. З. Н. ЕГН **********,
двамата с пост.адрес: с.П., общ.Н. П., обл.Ш., ул.„Б." № 12, сумата от по 99
865лв за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените от
двамата ищци неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в
резултат настъпилата на 13.11.2018г трудова злополука, довела до смъртта на
баща им З. Ю. Ю. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на увреждането-13.11.2018г до окончателното
заплащане на сумата, на осн.чл.200 КТ, както и да заплати на адв.Е. С.,
вписана в АК- Варна, личен номер **********, с вписан служебен адрес:
гр.Варна, ул. „Т. Д." № 36, ап.6, ет.1, сумата 8460,56лв – адв.възнаграждение,
на осн.чл.38 ал.2 ЗА вр.чл.78 ал.1 от ГПК, и да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката на Районен съд - Варна сумата от 10
798,39лв - дължима държавна такса и депозити за вещи лица, внесени от
бюджета на съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК;
ДА СЕ ВПИШАТ в СПЛ
като въззивници
„БДЖ-Т. п."ЕООД, Поделение за т. п. - Г. О., ЕИК ............., със седалище и
адрес на управление: гр.Г.О., обл.В.Т., ул.„Ц О." № 97, както и
„Д. застраховане"АД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр.С.
бул.„К. Ал.Д." № 68, ТЛ-помагач на ответника
като въззиваема страна
Ю. З. Ю.
Е. З. Н.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в о.с.з. на
20.06.2023г от 14.00ч, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6