П Р И С Ъ Д А
№
гр. Бургас, 12.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, ХІІІ наказателен състав в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН МУТАФЧИЕВ
при участието на
секретаря Теменуга Т., в присъствието на прокурора Г. М., като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев н.о.х.д.
№ 1471 по описа на БРС за 2010 г., въз основа на закона и събраните по
делото доказателства :
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА А.П.М., роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в
Затвора гр. Бургас, българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно
образование, неработещ, ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.02.2008 г. в гр. Бургас, в района на
Централна Ж.П. Гара Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ – мобилен
телефон марка „Самсунг”, модел SGH-C
520, на стойност 119
лева, собственост на С.П.Н., ЕГН – **********, която владеел, като случаят е
маловажен, поради което и на основание чл.206, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.58а, вр.
чл.2, ал.2, вр. чл.55, ал.2, вр. ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на наказание „глоба” в размер на 80 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.П.М., със
снета по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на БРС
сумата от 50 лева разноски по делото.
Присъдата подлежи
на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от обявяването й пред Бургаски
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стоян Мутафчиев
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.
МОТИВИ към присъда от 12.05.2010 г. по Н.О.Х.Д. № 1471 / 2010 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на А.П.М., ЕГН – **********, за това, че на 07.02.2008 г. в гр. Бургас, в
района на Централна ж.п. гара Бургас присвоил чужда движима вещ – мобилен
телефон марка „Самсунг”, модел SGH-C520 на стойност 119 лева,
собственост на С.П.Н., ЕГН – **********, която владеел, като случаят е
маловажен – престъпление по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното
престъпление. Пледира, предвид признанието от страна на подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът да наложи
наказание при условията на чл. 58а от НК и при приложение на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК, а именно „глоба” в размер на 99 лева.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия пледира при индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът да има предвид, че той е бил
зависим към наркотични вещества и това го е принудило да извърши
престъплението, невисоката стойност на отнетото имущество, както и
обстоятелството, че е съдействал изцяло на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина.
Подсъдимият
признава посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В
последната си дума моли съда да му наложи наказание „глоба”.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно :
Подсъдимият А.П.М. е роден на *** ***, живущ ***,
понастоящем в Затвора гр. Бургас, българин, български гражданин, женен,
осъждан, с основно образование, неработещ, ЕГН – **********.
На 07.02.2008 г.
свидетелката С.Н. е на смяна като сервитьорка в кафене „Бургас Експрес”,
находящо се на Централна ж.п. гара Бургас. Около 11.30 часа в заведението влиза
подсъдимия М., познат на персонала в заведението от редовните посещения там.
Той поисква собствения на Н. мобилен телефон марка „Самсунг”, модел SGH-C520, за да се обади на свой познат, след което ще го
върне. Тъй като подсъдимият е редовен клиент в заведението св. Н. му се
доверява и му дава телефона си. Той набира някакъв номер и излиза навън,
създавайки впечатление, че провежда разговор. Това обстоятелство е възприето и
от св. Даниела Вълчанова – готвач в заведението. Св. Н. продължава да обслужва
клиентите си и не след дълго забелязва, че М. го няма, заедно с телефона.
Впоследствие от други хора той разбира, че подсъдимият е наркоман и сред
пострадалите от неговите действия е и управителят на заведението, в което тя
работи.
Стойността на
мобилния апарат към деня на извършване на деянието е 119 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите С.Н.,
Даниела Вълчанова, заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза, справка за съдимост на лицето.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият А.П.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК.
Мобилен телефон
марка „Самсунг”, модел SGH-C520 се е намирал във фактическата
власт на подсъдимия на годно правно основание – договор за заем за послужване,
който е сключен между него и свидетелката Н.. С договора е уточнено, че
подсъдимият ще проведе телефонен разговор, след което ще върне апарата на
неговия собственик, т.е. уточнено е дължимото поведение от страна на
подсъдимия, което той не изпълнява. В този смисъл от обективна страна
подсъдимият присвоява вещта, т.е. третира я като своя.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее
на правно основание и че му е позволено да върши само определени действия с
нея. Освен това той е съзнавал, че като не връща вещта това излиза извън
предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството. Във
волево отношение подсъдимият е имал за цел да третира вещта като своя.
Предвид ниската
стойност на вещта ( под размера на минимална работна заплата за страната към
инкриминираната дата ), естеството и предназначението й ( не е такава от първа
необходимост и е лесно заменяема ), деянието следва да се квалифицира като
маловажен случай, но не и като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
тъй като към деня на осъществяването му подсъдимият е бил осъждан за различни
по вид престъпления ( против
собствеността и документооборота ), макар и с ниска обществена опасност предвид
наложените му наказания „глоба”, поради което следва да се приеме, че е
личност, склонна към извършване на престъпления.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението
чл.206, ал.5 НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една
година, пробация или глоба от 100 до 300 лева. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК
обаче задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на
чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение.
Настоящият случай е именно такъв. Редакцията на чл.58а от НК обаче е изменена с
ЗИДНК, обн. в ДВ, бр.26 от 2010 г. В новата си редакция разпоредбата предвижда
усложнен режим за определяне на наказанието в случаите по чл.373, ал.2 от НПК,
който е по-неблагоприятен за дееца от предишната редакция на чл.58а НК,
действала към деня на извършване на деянието, поради което следва да намери
приложение последната на основание чл.2, ал.2 от НК.
Съдът съобрази, че
за престъплението по 206, ал.5 от НК са предвидени алтернативни наказания,
поради което не може да наложи наказание „лишаване от свобода”. И тъй като в
останалите случаи наказанието се определя по правилата на чл.55 от НК, т.е. и
най-лекото предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко, съдът
следва да наложи наказание „глоба”. Тъй като минимумът на това наказание в
чл.206, ал.5 от НК е 100 лева, то на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК
конкретният му размер следва да бъде под минимума, но не по-малко от 50 лева –
аргумент от чл.55, ал.2 от НК.
Като съобрази
ниската обществена опасност на деянието и невисоката обществена опасност на
подсъдимия, съдът намери за справедливо наказание „глоба” в размер на 80 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 50 лева разноски по делото.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
Стоян Мутафчиев )