Р Е Ш Е Н И Е
1067/8.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 878 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от адв. М.Й.М. от АК-Русе, в
качеството ѝ на пълномощник на П.Д.Д. с ЕГН **********, Л.А.Д. с ЕГН **********
***, С.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.М.К. с ЕГН ********** с адрес ***,
всички със съдебен адрес ***, партер-север срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.Н.Н.,
И.Х.Г., О.Л.и Я.Я.Ч..
В исковата молба се сочи, че през 2009г. П.Д. сключила Договор
за револвиращ кредит № ********** с „Профи Кредит България“ ЕООД, а нейни
съдлъжници станали Л.Д. и С.А.. Преди
сключването на договора била оформена карта на клиента, в която се предоставяло
информация за трудови правоотношения, доходи и финансови задължения. След
няколко дена били повикани да подпишат договора, като полетата от точка I
до точка III в него били
попълнени от служител. Било им обяснено, че първоначално преминават проверка в
централата на кредитната институция в София и едва след това ще бъдат попълнени
останалите полета в договора. Устно им е
обяснено, че лихвата ще е малко по-висока, тъй като кредита е „бърз“. Подписали се преди да бъдат попълнени
останалите полета в договора от точка IV до точка VI. Не са им дадени и не подписали Общи условия, както и
екземпляри от договора. В рамките на няколко дена на Д. били преведени 1998 лв.
и била информирана, че от месец август започват да теглят вноски от по 150 лв.
за погасяване на вземането. На 15.01.2010г. Д. отново се обърнала към същия
кредитор, като този път нейни съдлъжници били С.А. и Н.К.. Отново сключването на договора протекъл по
същия начин, като подписали непопълнен изцяло договор. Преведената на Д. сума
била в размер на 1038 лв. До месец май
2010г. Д. погасявала стриктно заемите си, но при посещение в офиса на ответника
във връзка с прекратяване на първия си заем, случайно разбира, че освен част от
главницата, дължи и лихва от около 3000 лв. По втория договор дължала 2800 лв.
лихви и главница от 1038 лв. В продължение на една година ищцата не погасявала
кредитите, с мотива, че въпросите по заемите не били изяснени от служителите на
кредитора. През месец август 2011г. е потърсена, за да се слеят двата кредита,
като отново ищцата подписва документи, в които не са попълнени всички полета и
копия не са ѝ били предоставени.
От началото на 2012г. до 2015г. Д. погасява заема, като била уведомена,
че ако спре плащането, ще дължи над 10 000 лв.
На 12.06.2015г. в „Сибанк“ било получено запорно
съобщение от ЧСИ с рег. № 848 с район на действие СГС, като при поискване от
ищците им били предоставени копия от изпълнителни листи от 12.10.2011г.,
19.01.2012г. и 07.05.2012г. След свързването им с адвокат и проучване на
случая, било установено, че по инициатива на „Профи Кредит България“ ЕООД имало
образувани две арбитражни производства. След завеждане на искове за отмяната на
арбитражните решения, с Решение № 55 от 29.03.2016г. на ВКС по т.д. №
2820/2015г. I т.о. и Решение № 66
от 28.06.2016г. на ВКС по т.д. № 2819/2015г. I т.о., същите били отменени, изпълнителните листи
обезсилени, а изпълнителното производство прекратено. Дни преди депозиране на
исковата молба ищеца С.А. получава покана за споразумение.
Излага се, че двата договора за кредит са нищожни, поради
съдържащи се в тях неравноправни клаузи по отношение на договореното
възнаграждение – лихвен процент и общодължимата сума за връщане, ГПР и
неустойките. Договорите били бланкови и ищците нямали възможност да влияят
върху съдържанието им, което покривало легалното определение за неравноправни
клаузи дадено в чл.146 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП).
Кредитополучателя и съдлъжниците не са знаели какъв лихвен процент и изобщо
каква сума ще връщат и какъв е срокът на договорите. В настоящия случай не им
била предоставена преддоговорна информация, по която ищците да изразят
информираното си съгласие, с което са нарушени разпоредби на чл.7 от Закона за
потребителски кредит (отм.). Сочи се, че в настоящия случай лихвата надвишава с
няколко пъти законната лихва и противоречи на добрите нрави и ги накърнява.
В заключение се моли да бъде постановено решение, с което
да бъде прогласена нищожността на Договор за револвиращ заем № **********/23.06.2009г.
и Договор за револвиращ заем № **********/18.01.2010г., както и всички
споразумения към тях. Моли се да бъде осъден ответника да заплати на П.Д.Д.
сума в размер на 1035 лв., представляваща заплатено възнаграждение по Договор
за револвиращ заем № **********/18.01.2010г. за периода от април 2014г. до
февруари 2015г. Моли се да бъде осъден
ответника да заплати на С.С.А. сума в размер на 628.83 лв., представляваща
събраната по изпълнително дело №
20158480400691 на ЧСИ с рег. № 848 с район на действие СГС. Моли се за
присъждане на съдебните разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е
депозиран писмен отговор. В него се сочи,
че исковата молба от С.С.А. е недопустима, поради наличието на отрицателната
процесуална предпоставка за надлежното предявяване на право на иск по чл.55,
ал.1 от ЗЗД, а именно наличие на влязло в законна сила арбитражно решение,
неотменено по реда на чл.47 от ЗМТА, постановено въз основа на приключил процес
между същите страни по същото дело. Силата на присъдено нещо на арбитражното
решение погасило правото на иск на А. и било пречка за повторен процес между
същите страни по същия спор. Молят производството по отношение на него да бъде
прекратено. По отношение на основателността на исковете на останалите ищци е
взето подробно становище, че същите са изцяло неоснователни. Оспорва се
изложената в исковата молба фактическа обстановка, като се твърди, че е
извършена преценка на кредитната способност на кредитополучателя и солидарните
длъжници. Така също лицата са били запознати с параметрите на договорите, от
които неразделна част били общите условия и поради това лицата са имали
възможността да се запознаят с тях. Ищците се позовават на разпоредба от закона
– чл.147а, ал.5 от ЗЗП, която не е действала към момента на сключване на
договорите и поради това е неприложима към настоящия казус. Излага се, че
ищците са се подписали под раздел V посочващ
размера на кредита, погасителна вноска, срок на договора, дата на падеж, общо
дължима сума, ГПР. Обстойно се оборват останалите твърдения в исковата молба.
По отношение на иска за връщане на недължимо платено договорно възнаграждение от
ищцата се излага, че изискуемостта на вземането е настъпила на 09.03.2010г., с
първото извършено от нея плащане, поради което същото е погасено на
09.03.2015г.. В тази връзка се позовават на настъпила погасителна давност и се
моли за отхвърлянето му. В условията на евентуалност се сочи, че претенцията
на С.А. е неоснователна. Иска се
прекратяване на производството по отношение на него и отхвърляне на исковете на
останалите ищци. Прави се възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно
заседание се явяват лично ищците П.Д. и С.А., като Л.Д. и Н.К. не се явяват, за всички се явява адв. М.М. от АК – Русе,
като поддържа исковата молба. На основание чл.214 от ГПК се прави искане за
изменение на размера на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД предявен от П.Д., чрез
увеличаването му, съобразно заключението на експертизата от 1035 лв. на 1160
лв. В съдебните прения се моли за уважаване на исковете, като в писмените
бележки се излагат аргументи в подкрепа на горното и се представя съдебна
практика.
В съдебно
заседание за ответника не се явява представляващия, не изпраща представител, не
се депозира становище по хода на делото. В писмения отговор се прави възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че
същото надвишава минималното такова.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представен по делото Договор за револвиращ заем № ********** от 23.06.2009г.
сключен между П.Д.Д. и „Профи Кредит“ ЕООД, дружеството предоставило на Д. сума в размер
на 1998 лв., която следвало да се върне на 36 месечни вноски по 150 лв. всяка,
при годишен процент на разходите 115.87 %
и договорено възнаграждение 3402 лв., като общата сума която следвало да
върне ищцата била в размер на 5 400 лв.
Солидарни длъжници по договора били С.С.А. и Л.А.Д..
На
18.01.2010г. бил сключен още един Договор за револвиращ заем между ищцата и
ответника с № **********. С него било договорено, че заема предоставен на клиента
бил в размер на 1038 лв., договорна
лихва 1770 лв., като се изплащал на 36 месечни вноски по 78 лв. всяка, при
годишен процент на разходите 119.56 % и
договорено възнаграждение 3402 лв., като общата сума която следвало да върне
ищцата била в размер на 2 808 лв. Като
солидарни длъжници в договора били вписани С.С.А. и Н.М.К..
Поради
неизпълнение на договорите от ищцата – длъжник, „Профи Кредит“ ЕООД инициирал
производство пред арбитражен съдия, като с Решение № 71/17.02.2011г. по
арбитражно дело № 71/2011г. П.Д.Д., С.С.А.
и Л.А.Д. били осъдени солидарно да заплатят на „Профи Кредит“ ЕООД сумата от
6 730.79 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на
съдебното решение до окончателното изплащане на вземането. С Решение №
77/17.02.2011г. по арбитражно дело № 77/2011г.
П.Д.Д., С.С.А. и Н.М.К. били осъдени солидарно да заплатят на „Профи
Кредит“ ЕООД сумата от 3 995.40 лв., ведно със законната лихва от датата на
постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане на вземането.
На
04.06.2015г. „Профи Кредит“ ЕООД образувал изпълнително дело № 20158480400691
по описа на ЧСИ рег. № 848 с район на действие СГС по Изпълнителен лист от
12.10.2011г., издаден по гр.д. № 71/2011г. на Арбитражен съд. На ищцата била
изпратена Покана за доброволно изпълнение, едновременно с уведомлението, че
ѝ е наложен запор на трудовото възнаграждение и банковите ѝ сметки.
Освен сметките на Д. били запорирани и сметките на съдлъжниците ѝ по кредита.
Арбитражните
решения били отменени във връзка с образувани пред ВКС производства. С Решение
№ 66 от 28.06.2016г. по т.д. № 2819/2015г. на ВКС на основание чл.47, т.2 от
ЗМТА било отменено арбитражно решение № 71/17.02.2011г. по арб.д. № 71/2011г. в
частта, в която П.Д. и Л.Д. били осъдени да заплатят солидарно 6 730.79
лв. по договор за револвиращ кредит № ********** от 23.06.2009г., ведно със
законната лихва и разноски от 100 лв. С Решение № 55 от 29.03.2016г. по т.д. №
2820/2015г. на ВКС било на основание чл.47, т.2 от ЗМТА било отменено изцяло арбитражно
решение № 77/17.02.2011г. по арб.д. № 77/2011г.
На
29.07.2016г. по изпълнителното дело била депозирана молба от П.Д., Л.Д. и С.А.
за прекратяване на изпълнителното производство поради отмяната на арбитражното
решение, по което бил издаден изпълнителния титул на кредитора. По делото било
издадено съдебно удостоверение от ЧСИ изх. № 14006 от 11.08.2016г. (стр.243 от
делото), че по него била събрана сума общо от 686.82 лв., от която ищцата
платила 58 лева, а С.А. – 628.82 лв.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и се кредитира от
съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че по
Договор № **********/23.06.2009г. годишния лихвен процент е 80.85%, месечния –
6.6452%, а за Договор № **********/18.01.2010г. годишния лихвен процент е
81.33%, а месечния – 6.6846%. При условията на намаляваща главница законната
лихва при погасителния план за първия договор е 410.39 лв., а за втория –
214.25 лв. Възнаградителната лихва съответно за първия договор е 80.85%, а за
втория е 81.33%. Сумата платена от ищцата по Договор № **********/18.01.2010г.
за периода от януари 2014г. до април 2015г. е 1160 лв.
По
допустимостта на исковете: Ответника прави възражение за липсата на предпоставки за
допустимост на исковете по
отношение на ищеца С. С.А., спрямо
когото арбитражното решение по арб.д. № 71/2011г. не е отменено от ВКС. Съдът
намира следното: При
наличието на постановено арбитражно решение по идентичен спор, съдът дължи на
първо място произнасяне по възражението на
основание чл.299 от ГПК. От съпоставката на предмета
на двете дела
(в арбитражното и в исковото
производства) се установява безспорно, че спорът е един и същ, между едни и
същи страни, за едно и също вземане, произтичащо от едно и също основание – процесния Договор за кредит № **********/23.06.2009г.
В случая арбитражното решение № 71/17.02.2011г. по абр.д. № 71/2011г. на
ВКС е отменено по реда на чл.47 от ЗМТА само в частта му, в която П.Д. и Л.Д.
са осъдени да заплатят сумата от 6 730.70 лв., но не по отношение на С.А., за
който е прието, че дължи сума в размер на 6730.70лв., ведно със законната лихва
от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на
задължението. Поради това неотмененото в тази му част арбитражно
решение е валидно и е влязло в сила преди изменението на ГПК с ДВ, бр.8/2017г.,
съгласно което по производствата по потребителски спорове не може да се
постановява арбитражно решение. Тази норма е процесуална и действа занапред. В
Решение № 151 от 19.06.2012г. на ВКС по
гр.д. № 553/2011г., IV г.о. е
прието, че е недопустимо граждански съд да преценява арбитруемостта на съдебния
спор, по който има произнасяне арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане
по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по
предвидения за това ред. В
настоящия случай с предявения иск по чл.50 от ЗЗД се въвежда като предмет връщането на недължимо
платена сума,
по отношение на която,
е прието със сила на присъдено нещо между същите страни, че се дължи, поради
което е недопустимо повторното му предявяване и производството подлежи на
прекратяване. Или силата на присъдено нещо на арбитражното решение се
простира не само по отношение на иска по чл.26 от ЗЗД, но и по отношение на
претенцията по чл.55 от ЗЗД. По отношение на твърденията на ищеца, че в производството
пред ВКС е бил конституиран като трето лице и може да се ползва от мотивите на
съдебното решение не са подкрепени с доказателства. Видно от представеното
решение на ВКС, същото не е постановено при участието на трето лице и не е
произвело правните последици на чл.223 от ГПК по отношение на А.. Същевременно съдът намира, че ГПК предоставя
на страната друг процесуален ред при това положение, а именно да иска допълване на решението на ВКС,
което не е сторено от ищеца. Спорът относно нищожността на другия Договор за
револвиращ заем № **********/18.01.2010г. по отношение на съдлъжника С.А.,
обаче, следва да бъде разгледан от съда,
доколкото с Решение № 55 от 29.03.2016г.
на ВКС по т.д. № 2820/2015г. е отменено изцяло Решение № 77 от 17.02.2011г. по арб.д. № 77/2011г.
Представената
от ищеца съдебна практика –решения на районни и окръжни съдилища (за които няма
данни да са влезли в законна сила), касаят други хипотези, а именно, че
арбитражните решения са били отменени по отношение и на солидарните длъжници
или разглеждат въпроса за прекратяване на спора пред гражданския съд, поради наличието на
арбитражна клауза в Общите условия, но това са все случаи различни от
настоящия. Следва да се отбележи, че ищецът не въвежда друго основание за
неоснователното обогатяване на ответника, освен недължимостта на сумата по
Договор от 2009г., поради неговата нищожност.
По отношение
на основателността на иска по чл.26 от ЗЗД, във
връзка с ЗЗП: Съобразно §
13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) потребител е физическо
лице, което придобива стока или ползва услуга, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и физическо лице,
което като страна по договор действа извън своята професионална или търговска
дейност. Предвид, че ищците и по двата договора са физически лица, а отпуснатия
заем представлява „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, то
те имат качеството „потребители“ и се ползват
от закрилата на този закон. По отношение на процесните два договора за кредит
приложение намира отменения Закон за потребителския кредит (ДВ,
бр.53/30.06.2006г., отм. ДВ, бр.18/05.03.2010г.), действал към момента на сключването им. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗПК(отм.), когато не
са спазени изискванията на чл.6 и чл.7, т.4-14 от същия закон, договорът за
потребителски кредит се счита за недействителен. Когато договорът се обяви за
недействителен, кредотополучателят връща само чистата стойност на кредита, като
не дължи лихвата и другите разходи по него. Съгласно точка „В“ от договорите,
неразделна част от тях са Общите условия, предадени на задължените лица при
подписването на договорите. С полагането на подписите се счита, че са се
запознали с тях и ги приемат. В тази връзка, съдът не възприема, довода на
ищците, че общите условия не са им били връчени и те не са били запознати с
тях. Съгласно чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ общите условия станат неразделна част и
са задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено че ги приема,
каквито са фактите в настоящия случай с подписването на договора. Цитираната от
ищците разпоредба на чл.147а от ЗЗП е приета с ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от
25.07.2014 г. и не е действала към момента на сключването на двата
процесни договора. Затова в случая Общите условия (ОУ) са неразделна част от
договорите. В чл.2 от ОУ обаче е описана процедура по сключването на договорите,
която противоречи на разпоредбата на чл.6 от ЗПК (отм.), както и са налице
несъответствия с посоченото в чл.7 от ЗПК(отм.)
императивно съдържание на договорите. Така например се посочва, че кредиторът
предоставя бланка на проектодоговор на договора за кредит на печатен формуляр,
който се попълва от кредитополучателя с помощта на кредитен експерт. В него
кредитополучателят попълва параметрите на искания заем, с изключение на тези,
които се попълват от кредитора след одобрение на заема. Този проектодоговор
представлява молба до кредиторът да
отпусне на клиента парични средства в максималния искан от клиента размер или в
размер, одобрен след проверка на платежоспособността на клиента. Следователно
момента на сключване на договора (както е посочено и в самия договор) е момента
на одобряване на искането за отпускане на кредита, като представителя на кредитора
полага подпис върху договор, който до този момент е имал характера на проект. В
т.2, т.2.5 от ОУ се сочи, че Договорът за револвиращ кредит е в сила от момента
на подписването му от страна на кредитора. В подкрепа на горното е и
съдържанието на т.3.2 от ОУ, в които се сочи, че актуалния размер на ГПР,
съответстващ на предоставения заем ще бъде уточнен и посочен според т. 2,
ал.2.5 от ОУ. Поради това и твърденията на ищците, че са подписали договори, в
които са липсвали данни в полетата от т. VI е доказано,
предвид, констатираното обстоятелство, че при така описаната процедура на
сключване на договори, кредиторът не е уведомил клиента – длъжник предварително
за всички параметри от договора и то за най-съществените такива – ГПР,
окончателна сума за изплащане и размера на договореното възнаграждение. Или при това положение съгласие между ищците
и ответника е постигнато само по отношение на посоченото в точка V съдържание на договора, като по отношение на
това в точка VI липсва
постигнато такова. Тези правни доводи налагат и извода, че при сключването им
договорите не са имали минималното императивно определено съдържание по закон, така
както е посочено в чл.7, т.6, т.7 и т.8 от ЗПК (отм.). Това прави процесните договори за
недействителни на основание чл.14 от ЗПК(отм.). Подписването на допълнителните
споразумения от ищците не санират порочността на процесните два договора.
Извън
горното следва да се отбележи, че твърденията на ищците, че посочените в Договорите
за кредит размери договорно възнаграждение влизат в противоречие с добрите
нрави, поради тяхната прекомерност, са основателни. Уговореното договорно
възнаграждение представлява възнаградителна лихва по своята същност, като следва да се извърши преценка дали с тази
клауза е нарушен принципа на справедливост и дали не са създадени условия за
неоснователно обогатяване на кредитора. Съдебната практика приема, че
максималния размер, до който клаузата за заплащане на възнаградителна лихва е
действителна не трябва да надвишава с повече от три пъти размера на законната
лихва. В този смисъл е Решение № 378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г. на ВКС,
II г.о. В случая това съотношение не е налице, тъй
като размера на законната лихва към 23.06.2009г. е бил 12.35%, а към
18.01.2010г. е 10.39%, като размера на възнаградителната лихва по отношение на
двата договора, посочени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза за
първия от 80.85 % и за втория от 81.33 %.
С тези си размери възнаградителната лихва в договорите надхвърля многократно
размера на законната лихва през периода на договорите и поради това противоречи
на добрите нрави и води до нищожност на договорите. Съгласно чл.146, ал.5 от ЗПП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води
до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В
настоящия случай процесните договори не биха могли да се прилагат без
неравноправните си клаузи, което води до нищожността на договорите като цяло.
Поради
изложеното искът за прогласяване нищожността на двата договора за револвиращи
кредити следва да се уважи, като основателен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, предявен от ищцата: В конкретния случай приложение намира
нормата на чл.14 от ЗПК (отм.), предвиждаща, че при нищожност на договора за
кредит заемателя дължи само чистата стойност, но не и лихвите и другите
уговорени плащания. От представеното по делото заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ищцата е заплатила по Договор №
********** в периода от април 2014г. до февруари 2015г. сумата от 1160 лв. Тази
сума е недължимо платена и следва да се върне на ищцата, на основание чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД, във връзка с чл.14 от ЗПК(отм.). При това положение съдът
следва да се произнесе по направеното възражение от ответника за настъпила
погасителна давност на вземането. Ответникът намира, че давността на вземането
е изтекла към датата на предявяване на иска, тъй като при нищожността се
прилага специалното правило на чл.34 от ЗЗД, според което правото на връщане
възниква още с осъществяване на фактическия състав – изпълнение на задължение
по нищожна сделка. Съдът споделя напълно това становище, още повече, че
ответника цитира Решение № 303 от 01.10.2015г. по гр.д. № 2081/2015г. на ВКС. Изводът,
който съдът прави обаче е обратен на направения от ответника. Безспорно е в
случая, че щом се касае за вземане на ищцата, платено без правно основание, то
следва да се приложи общата петгодишна погасителна давност. Както и коректно
цитира ответника съдебното решение на ВКС, в него се приема, че правото на възстановяване възниква
още с осъществяване на фактическия състав - изпълнение на задължение по нищожна
сделка. В случая изпълнението на ищцата е извършвано на 20 – то число на всеки
месец в периода април 2014г. - февруари 2015г. Поради което към датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.03.2019г. (когато се прекъсва
давността) погасителната давност за процесния период (с начало 20.04.2014г.) не
е изтекла. Общата сума, която следва да заплати ответника на ищеца е 1160 лв.,
съобразно увеличения размер на претенцията, направен на основание чл.214 от ГПК, съгласно приетото заключение по експертизата.
При този
изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на
ищците сумата общо от 960 лв., включваща държавна такса за образуване на делото
в размер на 160 лв., депозит за вещо лице в размер на 200 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. По отношение на направеното искане на
ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищците, съдът намира, че е направено в срока за това, но същото
е неоснователно. Доколкото адвоката е защитавал интересите на трима ищци, като
по делото са предявени в съвкупност общо четири облигационни иска, то съдът
намира, че заплатеното възнаграждение общо от 600 лв. е в предвидения минимум
по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.78, ал.4 от ГПК ищецът С.А. следва да заплати на ответника сума в размер на 37.79
лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение (определено от съда в минимума
на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ), съобразно
прекратената част от производството.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.д. № 878/2019г. по описа на
ШРС по отношение на предявените от С.С.А. с ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за револвиращ
кредит № ********** от 23.06.2009г. и иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД ответника да заплати на ищеца сума в размер на 628.83 лв. (шестстотин двадесет и осем лева и
осемдесет три стотинки), представляваща събраната по изпълнително
дело № 20158480400691 на ЧСИ с рег. № 848 с район на действие СГС сума, образувано
по издаден изпълнителен лист от 12.10.2011г. на основание Решение № 71 от
17.02.2011г. по а.д. № 71/11г. на Арбитражен съд с арбитър Б.Г., като недопустими.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН Договор за револвиращ кредит № ********** от
23.06.2009г. сключен между „Профи Кредит“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.Н.Н., И.Х.Г.,
О.Л.и Я.Я.Ч. и П.Д.Д. с ЕГН **********, вписана като „клиент“ и Л.А.Д. с ЕГН **********,
вписан като „солидарен длъжник“ и двамата с адрес гр.***, на основание
чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 от ЗПП.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН Договор за револвиращ кредит № ********** от
18.01.2010г., сключен между „Профи Кредит“ ЕООД с ЕИК
********* и П.Д.Д. с ЕГН **********, вписана като „клиент“ и С.С.А. с ЕГН **********
с адрес *** и Н.М.К. с ЕГН ********** с адрес ***, вписани като „солидарни
съдлъжници“ всички със съдебен адрес ***, партер-север, на основание
чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 от ЗПП.
ОСЪЖДА „Профи Кредит“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на П.Д.Д. с ЕГН **********
сума в размер на 1160
лв. (хиляда сто и шестдесет лева), представляваща заплатено договорно възнаграждение
по Договор за револвиращ заем № ********** от 18.01.2010г. за периода от април
2014г. до февруари 2015г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Профи Кредит“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на П.Д.Д. с ЕГН **********,
Л.А.Д. с ЕГН ********** и Н.М.К. с ЕГН ********** сумата от 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева),
представляваща заплатени от ищците съдебни разходи за държавна такса за
образуване на делото, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК С.С.А. с ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит“ ЕООД с ЕИК
********* сумата от 37.79 лв.(тридесет и
седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща юрисконсулско
възнаграждение, съобразно прекратената част от производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: