О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.12.2019
г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на шестнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 15985 по описа за 2019 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от сдружение
„Съюз на превозвачите „Синдикат Авто““ против Областна
администрация Варна иск за прогласяване нищожност на т. 4.12 от Договор за учредяване
безвъзмездно право на ползване на имот частна държавна собственост № 253/15.04.2015
г., сключен между сдружение „Съюз на превозвачите „Синдикат Авто““
и Областна администрация Варна, поради противоречие със закона.
Ищецът твърди, че между него и Областна администрация
Варна е сключен Договор № 253/15.04.2015 г., по силата на който в полза на
сдружението е учредено безвъзмездно право на ползване върху имот частна
държавна собственост за срок от 10 години. Съгласно т. 4.12 от същия
ползвателят е длъжен да заплаща дължимия данък върху недвижимия имот и такса
битови отпадъци за имота, предмет на договора, по сметка на праводателя.
Посочва, че с писмо на областния управител от 19.09.2019 г. договорът е
прекратен с едномесечно предизвестие поради забавяне плащането на суми по т.
4.12 от договора с повече от 30 дни, като държането на имота, предмет на
договора, е предадено на ответника. В исковата молба са изложени подробни
съображения за противоречие на цитираната клауза от договора със закона и
конкретно с чл. 46, ал. 1 КТ, чл. 2 и чл. 9а ЗМДТ.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
От твърденията, изложени в исковата молба и уточняващите
молби, става ясно, че сключеният между страните договор е прекратен и държането
на имота понастоящем е предадено. Същевременно, крайната цел на ищеца е „да не
бъде прекратен договорът“, като с предявения иск той иска да се установи дали
прекратяването на договора е извършено законосъобразно.
Недопустимо е по съдебен ред да се установява
съществуване на право по прекратен договор, тъй като така би се стигнало да
недопустима намеса в договорната автономия на страните. Правото на прекратяване
на договорната връзка принадлежи само на страните, като съдът не може да отмени
вече извършеното от някоя от тях прекратяване. При неизпълнение, допуснато от
някоя от страните в облигационното отношение, другата би могла да претендира
обезщетение за вредите, претърпени вследствие на това неизпълнение. В процесния
случай такъв иск е предявен с подаване на исковата молба, но впоследствие
ищецът се е отказал от него и производството е прекратено в тази част.
В подкрепа на горното – Решение № 13/30.01.2019 г. по гр.
д. № 1806/2018 г. на ВКС, IV Г.О., Решение № 127/29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г.
на ВКС, I Т.О.
Предвид така изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че не съществува правен интерес от обявяване нищожност на клауза
от прекратен договор. Доколкото наличието на правен интерес се явява абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, производството по делото следва да бъде
прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 15985 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 47 състав.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: