ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
гр. Петрич , 20.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101083 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 1023/22.07.2021 г.
(поправена с искова молба с вх. № 1430/18.08.2021 г.), подадена от Р. Н. Б., с
постоянен адрес в с. П., общ. П., ЕГН **********, против Р. Д. Б., с постоянен адрес в
същото населено място, ЕГН **********.
Ищцата е предявила срещу ответника искови претенции за:
- решаване на въпроса, касаещ пътуването в чужбина на малолетното дете
Р. Р. Б. (родена на *** г.), чийто родители са двамата, без съгласието на бащата, и
- признаване в Република България на чуждестранен съдебен акт (Решение
от 21.09.2020 г. по дело № SF.2020.25 ns cg на Районен съд – гр. Аарау, Конфедерация
Швейцария, изменено с Решение от 29.03.2021 г. по дело № ZSU.2020.274/cs/FH
(SF.2020.25) на Върховен съд – гр. Аарау, Конфедерация Швейцария).
Претенциите се обосновават с твърдения, че:
- страните по делото се намират в граждански брак от 26.05.2017 г., от
който е родено посоченото малолетно дете;
- двамата са се разделили през месец юли на 2019 г.;
- от момента на сключването на брака до фактическата им раздяла са
живеели, заедно с детето, в Конфедерация Швейцария, където са имали жилище и
постоянна работа;
- съгласно цитираното чуждестранно съдебно решение, след раздялата
между родителите детето трябва „да живее под грижите и ръководството на майката“,
докато на бащата е опреден режим на лични контакти с него и той е осъден да му
заплаща издръжка;
- през 2020 г. ответникът се е прибрал в Република Б., докато детето и
ищцата са продължили постоянно да пребивават в Конфедерация Ш., където тя и
понастоящем е трудово ангажирана, разполага с жилище и се осигурява за социални и
здравни рискове, като за последните осигурява и самото дете;
- през лятото на 2020 г., с цел гостуване, детето е посетило майката и
сестрата на ищцата в Република България;
- тогава ответникът е оттеглил даденото от него доброволно съгласие за
1
пътуване на детето в чужбина, поради което ищцата не може да го вземе обратно при
себе си в Конфедерация Швейцария;
- по този начин бащата възпрепятства изпълнението на решението на
швейцарския съд;
- затова е нужно този съдебен акт да бъде признат в страната, а българският
съд да разреши пътуването на детето в чужбина, без съгласието на ответника,
включително и до други чужди държави.
При частноправни спорове с международен елемент, какъвто несъмнено е
настоящият казус, от гледна точка на обичайното местопребиваване на страните и на
тяхното дете, сезираният съд е длъжен служебно да провери своята международна
компетентност (чл. 28, изр. 1 КМЧП).
Тъй като Конфедерация Швейцария не е член на Европейския съюз, в случая
приложение следва да намери не Регламент /ЕО/ 2201/2013 г. на Съвета, а Конвенцията
за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца
от 1996 г. (по-нататък за краткост само Конвенцията), която ще има преимущество
пред правилата на КМЧП (по аргумент от чл. 3 от същия кодекс, като в тази насока вж.
и Определение № 296/07.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2127/13 г., III г. о. на ВКС ).
Няма съмнение, че в обхвата на нормативната регулация, дадена в чл. 1, т. 2 от
Конвенцията чрез понятието „родителска отговорност“, се включват и проблемите за
пътуване на дете в чужбина, без съгласието на единия от родителите му (вж.
Определение № 156/03.08.2017 г. по ч. гр. д. № 450/17 г., I г. о. на ВКС ).
От анализа на чл. 5 и на чл. 7 от Конвенцията се извежда, че:
- компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или
административните органи на договарящата държава, в която то има обичайно
местопребиваване;
- при промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга
договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото му
обичайно местопребиваване;
- последното правило обаче не се прилага при незаконно прехвърляне или
задържане на детето;
- тогава органите на държавата, където детето е имало обичайно
местопребиваване непосредствено преди извеждането му, запазват своята
компетентност до момента, когато то придобие обичайно местопребиваване в друга
държава и е пребивавало в другата държава най – малко една година, след като лицето,
имащо право да упражнява родителски права, е узнало или е трябвало да узнае за
местонахождението му и в този период не е подало молба за неговото връщане.
По смисъла на Конвенцията, под „обичайно местопребиваване“ на детето се
разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда, като не е
възможна пророгация на компетентност под никаква форма и е без значение
гражданството на родителите и на самото дете (вж. Определение № 60218/15.06.2021 г.
по ч. гр. д. № 567/21 г., IV г. о. на ВКС).
В контекста на казаното дотук, може да се обобщи, че обичайното
местопребиваване на детето Рая Б. е в Швейцарската конфедерация, предвид
интеграцията му с социална и семейна среда именно там, като няма данни то да е
придобило такова на територията на Република България. По тази причина и на
основание чл. 5, т. 1 от Конвенцията, швейцарският, а не българският съд, е носител на
международна компетентност за решаване на проблема за пътуването му в чужбина,
без съгласието на бащата.
2
Що се отнася до признаването в самостоятелно съдебно производство на
решението на чуждестранния съд, на което се позовава ищцата, е необходимо да се
изтъкне, че това може да стане само пред Софийския градски съд, посредством
специалната процедура на чл. 24 от Конвенцията във вр. с чл. 22н ЗЗДет.
В крайна сметка се налага финалната констатация, че Районен съд – гр. Петрич
не разполага с компетентност за произнасяне по нито едно от исканията на ищцовата
страна, предмет на сега провежданото съдебно производство. Ето защо и то подлежи
на прекратяване.
Ръководейки се от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1083/21 г. на Районен съд – гр.
Петрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищцата, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи само на ищцата, чрез процесуалния й
представител.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
3