№ 386
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора В. Р. Ат.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100601289 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 15.12.2021 г., постановена по НОХД № 734/2020 г., по
описа на СРС, НО, 94-ти състав е признал подсъдимия Ю.П. Ф. за невиновен
в това, че на 06.08.2017 г., около 21.30 ч., в гр. София, на ул. „Галичица“ в
близост до ул. „М.Р.“, се е заканил с престъпление против личността на М. Н.
П. – с убийство, с думите: „..Боклук, ще те убия..“, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е
оставил сторените по делото разноски за сметка на държавата.
Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпил въззивен
протест от прокурор при СРП, в който се претендира неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като категорично от събрания
доказателствен материал се потвърждава въведената в обвинителния акт
фактология. Поради това се предлага на въззивния съд да отмени
първоинстанционната оправдателна присъда и постанови нова осъдителна
такава.
1
След запознаване с мотивите към съдебния акт, е постъпило и
допълнение към протеста, в което се настоява обвинението срещу
подсъдимия Ф. да е доказано по несъмнен и категоричен начин. Изразява се
несъгласие с оценката на показанията на свидетелите на обвинението и
възприетите критерии за тяхната достоверност, които се определят като
завишени. Дискредитират се дадените от подсъдимия обяснения като
противоречиви, некореспондиращи с останалия доказателствен материал и
противни на житейската логика. Критикува се интерпретацията на записите
от видеокамерите и заключението, че същите опровергават показанията на св.
М.П. и св. З. П.. Изтъква се, че възможността да е осъществен физически
контакт между подсъдимия и пострадалата не е категорично изключена от
вещото лице. Оспорват се изводите на съда относно поведението на
свидетелките, свързано с влизането им в магазина, което се обяснява със
стресовата ситуация, в която същите са се намирали. Настоява се за
кредитиране показанията на пострадалата като логични, непротиворечиви и
неопровергани от видеозаписите, които не отразявали в пълнота процесното
събитие. На тази основа се желае отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с
ал. 1 от НК.
В протеста и допълнението към него не се прави искане за събирането
на нови доказателства от въззивния съд.
По делото е постъпила и въззивна жалба от повереника на частния
обвинител П. - адв. И.А.., която изразява недоволство срещу крайния
оправдателен акт на СРС.
В допълнение към въззивната жалба, след запознаване с мотивите към
първоинстанционната присъда, поверениците на частния обвинител в лицето
на адв. А. и адв. К. обосновават незаконосъобразност на присъдата, тъй като
СРС е кредитирал обясненията на подсъдимия въз основа на избирателно
съпоставяне с отделни видеофайлове от записите на камерите. Изразява се
несъгласие с аргументите на съда за отхвърляне на възраженията за
установена манипулация на записите, което като резултат е довело до
дискредитиране на показанията на свидетелите М. и З. П.. Не са изложени
аргументи относно некредитирането на показанията на св. П., като по този
начин СРС не е изпълнил задължението си за всестранен доказателствен
анализ. Счита се, че такъв липсва и по отношение на останалите събрани по
делото доказателствени материали, с което първият съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че родствената
връзка между частния обвинител и останалите свидетели по делото и
подаването на жалба от страна на последните, не дискредитира
доказателствената им стойност. С тези аргументи се застъпва тезата, че
изводите на СРС за оправдаването на подсъдимия са изведени в нарушение на
материалния закон. Предвид тези съображения, се моли за постановяване на
2
осъдителна присъда от СГС. Алтернативно, желае се връщане на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
С жалбата и допълнението към нея не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание на 07.04.2022 г. въззивният съдебен
състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите,
изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на СГП поддържа подадения протест и допълнението към
него по изложените в тях съображения. Излага становище за превратна
оценка на доказателствата по делото и не съобразно действителния им
смисъл. Счита, че не са изложени убедителни аргументи защо се кредитират
едни доказателства за сметка на други. Сочи, че събраната доказателствена
съвкупност е достатъчна, за да се приеме по категоричен начин, че
подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съд. Намира, че
следва да се приемат с доверие показанията на пострадалата и свидетелката З.
П. и да бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите при
постановяването на един осъдителен съдебен акт. Пледира за отмяна на
първоинстанционния акт и постановяване на осъдителна присъда.
Повереникът на частната обвинителка – адв. К. в унисон с тезата на
СГП моли за осъждане на подсъдимия. Поддържат се съображенията в
подадената въззивна жалба и в допълнителното писмено изложение към нея.
Излага доводи за проявена избирателност и тенденциозност при
интерпретацията на доказателствения материал, изопачаване на факти,
повърхностна и едностранна оценка на същите. Като основание за това сочи,
че неоснователно СРС е кредитирал обясненията на подсъдимия, без да
съобрази тяхната изолираност от останалите събрани по делото
доказателства. Поддържа, че без основание е било отхвърлено възражението
за манипулация на записите от процесния инцидент. Счита, че последният
въпрос е останал неизяснен от страна на първоинстанционния съд. Сочи, че не
съществува яснота и относно довода на съда за некредитиране на изготвената
по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Застъпва
становището, че е налице осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от НК, както и че със заканите, отправени към пострадалата от
страна на подсъдимото лице е възбуден основателен страх за
осъществяването им. В този смисъл, моли за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и постановяване на нова осъдителна присъда спрямо подсъдимия
Ф.. Алтернативно, в случай че въззивният съд не сподели горе направените
изводи, повереникът пледира за връщане на делото на първата инстанция,
поради допуснати множество съществени процесуални нарушения.
3
Частният обвинител М.П. се присъединява към развитите от адвокат К.
доводи и моли въззивния съд за справедлива присъда.
В защитната си реч процесуалният представител на подсъдимия Ф. -
адв. С. моли за потвърждаване присъдата на СРС като правилна, обоснована и
законосъобразна. Споделя изцяло съображенията и анализа на
доказателствения материал на първия съд, които са му дали основание да
приеме с доверие обясненията на подсъдимия, респ. да не се довери на
показанията на свидетелите от групата на частния обвинител. В тази връзка
отбелязва от една страна съответствието на записите от камерите със
съобщеното от подсъдимото лице, а от друга заинтересоваността на
разпитаните свидетели по делото. Подчертава, че дори и да е установено
прекъсване на записите, то същото не касае файловете от ул. Галичица“ и ул.
„М.Р.“. Допълнително отбелязва, че причините за това прекъсване са
изяснени от вещите лица, изготвили техническите експертизи. Обръща
внимание на обстоятелството, че инкриминираните събития пред магазина са
били заснети не от една, а от две камери. Записите от същите, според
защитата опровергават обвинителната теза, според която подсъдимият е
дърпал за рамото пострадалата, доколкото от последните не се установяват
подобни действия на подсъдимото лице. Солидаризира се с аргументите на
СРС, с които е отхвърлено възражението за наличие на манипулация в
записите от видеокамерите, както и за не кредитиране на СППЕ на частния
обвинител. Поради тези съображения, адвокатът моли съдебния състав да
потвърди оправдателната присъда на СРС.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума
подсъдимият Ф. поддържа казаното от своя защитник и заявява, че няма
какво да добави.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото,
намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за
правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички
събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз
основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно
невиновността на подсъдимия Ф.. При самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за
промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Ю.П. Ф. е роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, трудово
ангажиран, живущ в гр. София, бул. *******, ЕГН **********.
4
Подсъдимият Ю.Ф. и частната обвинителка М.П. се запознали през
2011 г. и след известно време заживели в условията на фактическо
съпружеско съжителство. На 23.08.2013 г. се родил синът им Н. Ю.Ф..
Известно време след раждането на детето отношенията между двамата се
влошили и през януари 2017 г. частната обвинителка и подсъдимият се
разделили. Детето останало при своята майка – частната обвинителка М.П..
Непосредствено след раздялата им въпросите по отношение упражняването
на родителските права спрямо детето Н. и режима на лични отношения с
другия родител между подсъдимия и частната обвинителка не били решени
със съдебен акт. След раздялата им отношенията между частната обвинителка
и подсъдимия по повод отглеждането на общото им дете, осъществяването на
личните отношения с неотглеждащия родител - подсъдимия и съгласието на
последния детето Н. да пътува извън страната, придружавано само от своята
майка, били съпроводени с множество конфликти и неразбирателства. На
15.05.2017 г. частната обвинителка М.П. подала искова молба с правно
основание чл. 127а ал. 2 СК с искане за постановяване на заместващо
съгласие на подсъдимия Ю.Ф. детето Н. Ф. да пътува и пребивава с нея на
територията на САЩ, държави - членки на ЕС, както и трети страни. Въз
основа на исковата молба било образувано гражданско дело № 30652/2017г.
по описа на СРС. На 17.05.2017 г. частната обвинителка подала искова молба
с правно основание чл. 127 ал. 2 СК да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Н. Ф., а на подсъдимия да бъде
определен режим на лични отношения с детето. Въз основа на молбата било
образувано гражданско дело № 31285/2017г. по описа на СРС, ГО. През месец
юли 2017 г. подсъдимият Ю.Ф. подал отговор на исковите молби с искане
молбата по чл. 127а ал. 2 СК да се остави без уважение. С насрещна искова
молба от 20.07.2017 г. подсъдимият направил искане упражняването на
родителските права по отношение на детето Н. Ф. да бъде предоставено на
него.
На 02.08.2017 г. частната обвинителка М.П. подала заявление до
Началника на 04 РУ - СДВР с твърдения за физически и психически тормоз,
упражняван спрямо нея от подсъдимия Ю.Ф..
Към 06.08.2017 г. частната обвинителка М.П. живеела с детето Н. Ф. в
дома си в гр. София, на ул. *******. Към тази дата родителите на частната
обвинителка – свидетелите З. П. и Н. П. й гостували в гр. София. На
06.08.2017г. преди обяд частната обвинителка завела детето Н. в кафене зад
търговски център „Сити Център“ в гр. София, за да се види с баща си. След
обяд частната обвинителка и майка й – свидетелката З. П. заедно с детето Н.
излезли на разходка в парк „Гео Милев“, като се придвижвали с автомобила
на частната обвинителка. Около 21:30 часа двете свидетелки и детето Н. се
прибирали от разходката си. Частната обвинителка паркирала управлявания
от нея лек автомобил на ул. „М.Р.“, след което двете с майка й и детето се
насочили към дома й на ул. „*******“ № 34. Когато преминавали по ул.
5
„Галичица“, двете свидетелки възприели автомобила на подсъдимия Ф., който
по това време се бил насочил към сервиз поради възникнала повреда на
автомобила. Подсъдимият също ги видял и решил да спре, за да се види
отново с детето. Когато свидетелките възприели подсъдимия, частната
обвинителка М.П. взела детето на ръце и двете с майка й и детето се насочили
към хранителен магазин, находящ се на ул. „*******“, непосредствено до
клона на „П.И.Б.“ АД на ул. „*******. Подсъдимият ги настигнал в момента,
в който частната обвинителка взела детето Н. на ръце и поискал да види
детето. Частната обвинителка М.П. не му дала възможност да види детето и
двете с майка й продължили към хранителния магазин. Подсъдимият ги
последвал, като продължил да настоява частната обвинителка да му даде
детето. Когато частната обвинителка, детето Н. и майка й влезли в магазина,
подсъдимият останал отвън. В магазина частната обвинителка пуснала детето
на земята и то тръгнало към подсъдимия Ф., при което последният, все още
извън магазина, се навел и поставил ръце на коленете си в очакване на детето.
Тогава частната обвинителка отново взела детето на ръце и двете с майка й
напуснали магазина. На излизане от магазина, двете жени и детето преминали
покрай подсъдимия, последният се отдръпнал, за да им направи път, като
попитал частната обвинителка какво прави. Подсъдимият продължил да
следва двете жени и детето до кръстовището с ул. „Галичица“, където двете
жени и детето продължили по посока дома на частната обвинителка, а
подсъдимият се върнал обратно при автомобила си.
За случая от 06.08.2017 г. частната обвинителка лично и в качеството
си на законен представител на детето Н. Ф. подала молба по чл. 4 ал. 1 ЗЗДН,
придружена с декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН с твърдения, че на 06.08.2017 г.
подсъдимият е осъществил акт на домашно насилие, изразяващо се във
вербално и физическо насилие. Въз основа на молба било образувано гр. дело
№ 54329/2017г. по описа на СРС, ГО, 139 състав. Издадена била заповед за
незабавна защита № 189530/08.08.2017г. С решение № 325625/29.01.2018 г.,
оставено в сила с решение № 63/23.10.2018 г. по въззивно гражданско дело №
6933/2018 г. по описа на СГС, I- ви брачен състав, съдът отхвърлил молбата
по чл. 8 т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена от частната обвинителка М.П. лично и като
законен представител на детето Н. Ф., и отказал да издаде заповед за защита,
поради недоказаност на извършен акт на домашно насилие от страна на
подсъдимия Ф..
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията описана от
него и възприета от настоящата инстанция се подкрепя от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства : обясненията на
подсъдимия Ю.Ф., показанията на частната обвинителка М.П. - частично,
показанията на свидетелите З. П. - частично, Н. П. - частично, писмените
доказателства - протокол от о.с.з от 29.11.2017г. по гр. дело № 54329/2017г.
по описа на СРС, ГО, 139 състав /л. 69 от съдебното следствие/, протокол от
о.с.з от 13.11.2017г. по гр. дело № 31285/2017г. по описа на СРС ГО, 92
6
състав /л. 77 от съдебното следствие/, жалба до СРП от 17.09.2018г. от З. П. и
Н. П. /л. 84 от съдебното следствие/, сведение от Н. П. от 15.09.2018г.,
заявление от З. П. от 15.09.2018г., сведение от М. П. от 15.09.2018г., сведение
от Н. П. и З. П. до началника на 04 РУ - СДВР от 22.08.2018г. /л. 93 от
съдебното следствие/, докладна записка от полицейски инспектор при 04 РУ -
СДВР от 06.11.2018г. /л. 96 от съдебното следствие/, постановление от
09.11.2018г. по пр. пр. № Н-39618/2018г. по описа на СРП за отказ за
образуване на наказателно производство /л. 109 от съдебното следствие/,
постановление от 11.12.2018г. по пр. пр. № 21309/2018г. по описа на СГП /л.
115 от съдебното следствие/, молба от Н. Ф., действащ чрез законен
представител своята майка М.П., до СРС по реда на чл. 4 ал. 1 ЗЗДН и отговор
на молбата от Ю.Ф. /л. 118 от съдебното следствие/, протокол от о.с.з от
22.01.2019г. по гр. дело № 65651/2018г. по описа на СРС, ГО, 83 състав /л. 129
от съдебното следствие/, заповед за незабавна защита от 15.10.2018г. по гр.
дело № 65651/2018г. по описа на СРС, ГО, 83 състав /л. 156 от съдебното
следствие/, решение от 16.09.2019г. по гр. дело № 65651/2018г. по описа на
СРС, ГО, 83 състав /л. 152 от съдебното следствие/, решение от 14.10.2020г.
по въззивно гражданско дело № 16110/2019г. по описа на СГС, I-ви въззивен
брачен състав /л. 155 от съдебното следствие/, отговори от „Първа
инвенстиционна банка“ АД /л. 169 и л. 185 от съдебното следствие/, искова
молба от 15.05.2017г. по чл. 127а ал. 2 СК /л. 17 ДП/, отговор на искова молба
по гр. дело № 30562/2017г. по описа на СРС, ГО, 83 състав /л. 21 ДП/, искова
молба от 17.05.2017г. с правно основание чл. 127 ал. 2 СК /л. 27 ДП/, отговор
на ИМ и насрещна искова молба по гр. дело № 31285/2017г. по описа на СРС,
ГО, 92 състав /л. 32 ДП/, заповед за незабавна защита от 08.08.2017г. по гр.
дело № 54329/2017г. по описа на СРС, ГО, 139 състав /л. 43 ДП/, молба от чл.
4 т. 1 от ЗЗДН от 08.08.2017г. от М.П. /л. 45 ДП/, декларация по чл. 9 ал. 3
ЗЗДН /л. 49 ДП/, удостоверение за раждане /л. 51 ДП/, протокол за
доброволно предаване /л. 55 ДП/, жалба до Директора на ОДМВР – гр.
Кърджали от 07.09.2017г. от З. П. и Н. П. /л. 92 ДП/, решение от 19.01.2018г.
по гр. дело № 54329/2017г. по описа на СРС, ГО, 139 състав /л. 143 ДП/,
решение от 23.10.2018г. по въззивно гражданско дело № 6933/2018г. по описа
на СГС, I брачен въззивен състав /л. 160 ДП/, справка за съдимост, заявление
до Началника на 04 РУ - СДВР от 02.08.2017г. от М.П. /л. 10 ДП/, епикриза
/л.120 ДП/, способите за събиране и проверка на доказателства - СПЕ /л. 71
ДП/, КСППЕ /л. 110 ДП/, техническа експертиза /л. 82 ДП/, допълнителна
техническа експертиза /л. 172 от съдебното следствие/, втора допълнителна
техническа експертиза /л. 191 от съдебното следствие/, трета допълнителна
/видео-техническа експертиза/ /л. 207 от съдебното следствие/, допълнителна
видео-техническа експертиза /л. 234 от съдебното следствие/, извършените в
съдебно заседание първоначален и повторен оглед на вещественото
доказателство - 1 брой оптичен носител, запечатан с картон серия "А", №
0344055 на СДВР с надпис: "П. офис "Л.", 06.08.2017г. от 21:00:00 часа до
22:00:00 часа".
7
Прегледът на доказателствената съвкупност не дава повод да се
стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилното
формиране на съдебната воля. В дейността на първостепенния съд по оценка
на доказателствата и доказателствените средства не се набелязват нарушения.
Районният съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е
пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните
доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на
доказателствения обем е според действителното му съдържание. Налице е
коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Изводите за
релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с
информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат
всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато
избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Независимо от изложеното и за да бъде отговорено на възраженията,
наведени от държавното и частното обвинение, изразяващи се най-вече в
отправен упрек по отношение получения без основание кредит на доверие на
обясненията на подсъдимото лице, въззивният съд намира, че следва да бъде
извършен повторен анализ на доказателствената съвкупност по делото, макар
и този съдебен състав напълно да споделя изложеното от първостепенния съд
във връзка с направената от него преценка на доказателствата.
На първо място, следва да се отбележи, че не търпи процесуален
упрек решението на първостепенния съд да третира като доказателствено
средство единствено показанията на свидетелите М.П., З. П. и Н. П.,
депозирани в хода на настоящето наказателно производство, но не и тези
дадени от същите свидетели в производството по ЗЗДН. Напротив, същото е
обосновано при стриктно съблюдаване на принципа за непосредственост при
събирането на доказателствата в наказателния процес, който изключва
възможността съдът да обсъжда и отчита показания на свидетел, депозирани
по друго производство. В този смисъл, правилно контролираният съд е
съобразил, че оценката за достоверност на показанията на посочените
свидетели не може да бъде извършена след съпоставяне с други техни
показания, макар и касаещи същите обстоятелства, предмет на доказване по
настоящето дело, но събрани по друго производство /това по ЗЗДН/, а само с
тези, които са събрани и проверявани по конкретното обвинение и по
предвидения процесуален ред. Ето защо, основателно районният съд е
отказал да придаде на коментираните изявления на свидетелите, дадени в
производството по ЗЗДН, процесуалната характеристика на доказателствени
средства в настоящия процес и правилно не ги е използвал при изграждане на
фактическите си изводи. В обобщение на изложеното, въззивният съд намира
за обосновано решението на долустоящия съд да кредитира протокола по гр.
д. № 54329/2017 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав единствено като
доказателство относно факта, че в производство по ЗЗДН са били разпитани
свидетелстващите и в настоящето производство лица, близки на частния
обвинител.
8
По същия начин, правилно първоинстанционният съд е отказал да
съпостави свидетелските показания с данните, съдържащи се в декларацията
по ЗЗДН, подадена от частния обвинител П., като и с тези в жалбата,
депозирана от същата до органите на 04 РУ-СДВР, след като е съобразил, че
последните нямат доказателствен характер и не могат да заместят
свидетелските показания. Единственият характер, който би могъл да бъде
придаден на тези данни, е на писмени свидетелски показания, които от своя
страна са недопустими в наказателния процес, както правилно е приел и
проверяваният съд. Следователно, декларацията по ЗЗДН и жалбата до 04 РУ-
СДВР биха могли да се ползват като писмено доказателство единствено за
тяхното съставяне, авторство и съществуване, но не и като доказателство за
сочните в тях факти от обективната действителност, т.е. те имат само
формална, но не и материална доказателствена сила. Последното важи в
пълна сила и за представените от защитата експертна справка и съдебно-
техническа експертиза, имащи за предмет видеозаписи на събития от
15.09.2018 г. Експертната справка и експертизата, бидейки такива по друго
дело, касаещо случай различен от инкриминирания, не могат да бъдат
ползвани като доказателство за съдържащите се в тях изводи, поради което и
изключването им от материалите по настоящето дело не налага преоценка на
предприетия от районния съд подход.
На следващо място, въззивният съд намира, че присъдата не търпи
упрек за проявена селективност и едностранчивост при обсъждане на
гласните доказателствени средства във вреда на държавното и частното
обвинение. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът е бил длъжен да
използва всички критерии за оценка достоверността и точността на
показанията на свидетелите, за да достигне до обективната истина.
Последното е било особено наложително предвид обективно установената
сериозна лична заинтересованост и пристрастност на разпитаните свидетели,
произтичаща както от роднинската връзка помежду им, така и от влошените
им отношения с подсъдимия, а така също и от наличието на висящи
производства от различно естество между тях и подсъдимия, което поражда
висока степен на вероятност изходът на настоящето производство да
обслужва развитието на другите дела/преписки. Ето защо, внимателната
преценка на достоверността на свидетелските показания е била несъмнено
необходима, за да е сигурно, че те ще осигурят обективност на познавателния
резултат, като при извършването й СРС е изхождал единствено от
утвърдените в съдебната практика и признати от теорията критерии – тяхното
вътрешно съдържание, логическа издържаност и последователност,
преценява се дали са подробни и задълбочени или повърхностни.
Следващият критерий, който използва съдът, за да
прецени достоверността на свидетелските показания е съответствието им с
несъмнено установени обективни данни, чието изясняване не е зависело от
волята на нито една от страните в конфликта. Потвърждаването или
оборването на определени свидетелски показания от другите доказателства по
9
делото, е от решаващо значение за тяхната достоверност.
Изхождайки от тази отправна позиция, въззивният съд се
солидаризира с оценката на свидетелските показания, изведена в мотивите на
първоинстанционната присъда и също счита, че показанията на свидетелите
М.П., З. П. и Н. П. са еднопосочни, непротиворечащи помежду си,
изключително конкретни и подробни при описание на инкриминираното
поведение на подсъдимия. Същевременно, от вниманието на първата
инстанция не е убягнало обстоятелството, че въпреки изминалия
продължителен период от време между датата на възприемане на
интересуващите производството факти и обстоятелства, за които свидетелите
дават показания - 06.08.2017 г. и тази на разпита им пред съда - 28.09.2020 г.,
и тримата свидетели демонстрират много добре съхранен спомен за
събитието, впечатляващ със съобщаване на такива подробности като дати,
точни часове, облекло и др., при това без каквито и да било различия
помежду си. Въззивният съд е имал повод и друг път да отбележи, че когато
показанията на свидетелите са синхронизирани и еднакви почти до
съвършенство, се създава впечатление за нарочна предварителна
съгласуваност като се поставя под съмнение тяхната непосредственост,
искреност и достоверност, защото от гледна точка на логиката
такава синхронност е неестествена и не съответства на индивидуалните
личностни, характерови особености, култура, възприятия и фокус на
внимание, задълбоченост и начин на предаване на информация при отделните
свидетели. В този смисъл, макар и напълно съвпадащи и непротиворечащи
помежду си /поради което само по този критерий би следвало именно тези
показания да послужат като доказателствена основа за разкриване на
обективната истина/, показанията на тримата свидетели следва да бъдат
проверени и по друг критерий, какъвто е подкрепеността им от останалата
доказателствена съвкупност. Това е така, защото оценката за вътрешната
устойчивост на гласните доказателства няма абсолютна стойност и не може
да бъде определяща за тяхната обективност при липса на други
доказателства, кореспондиращи на закрепените в тях доказателствени факти.
Основателно, като контролно доказателство за достоверността на
свидетелските показания, първоинстанционният съд е използвал видеозаписа
от охранителните камери на съществувалия към инкриминираната дата клон
на ПИБ, находящ се на ул. „*******, който извън всякакво съмнение не би
могъл да бъде повлиян от интересите на различните участници в
наказателното производство. Без съмнение, посредством всички гласни
доказателствени източници /показания и обяснения/ е била разкрита
самоличността на лицата на заснетите от охранителните камери кадри – св. З.
П., подсъдимия, частната обвинителка П. и общото им дете, в съответствие
със заключението на назначената в хода на ДП техническа експертиза, според
което заснетите от охранителните камери лица биха могли да бъдат
разпознати от лица, които ги познават. Първата инстанция е положила
10
сериозни процесуални усилия да установи достоверността на
представения запис от охранителните камери на банката и истинността на
съдържащата се в него информация. Неслучайно, за пълното и всестранно
изясняване на обстоятелствата по делото, СРС е назначил и изслушал общо
четири видеотехнически експертизи, отделно процесните видеозаписи са
били прегледани лично и непосредствено от първоинстанционния съд в
съдебно заседание и в присъствието на страните. Прецизно са били
изследвани възможните причини за констатираните от видеотехническата
експертиза /л.207 СД/, изготвена от вещото лице Галов и допълнителната
видеотехническа експертиза /л. 172 СД/, изготвена от вещото лице Нисторов
липсващи периоди на видеозапис между отделните файлове, като основателно
е било отдадено предпочитание на първата експертиза и на изложените в нея
съображения за тази липса, а именно че същата се дължи на настройването на
системата за видеонаблюдение, последната да заснема при засечено
движение. Първоинстанционният съд не е сторил това произволно, а като се е
позовал на съществуващата кореспонденция между експертното заключение
и характеристиките на записващата система, изводими от постъпилия отговор
от ПИБ, от който се установява режима на камерите, както следва : за „фасада
вход“ и „паркинг“ – преди събитие 5 сек/след събитие 5сек и за камера
„банкомат“ - преди събитие 10 сек/след събитие 10 сек. Така констатираното
обстоятелство по никакъв начин не внася съмнение в автентичността
на записите, доколкото вещото лице изготвило допълнителната
видеотехническата експертиза по време на изслушването си в съдебно
заседание и в самото заключение е посочило, че по представените за
изследване файлове не се установяват следи от умишлена манипулация, с цел
добавяне или отстраняване на кадри от видеозаписите. Доколкото процесните
видеозаписи са били експертно проверени, при което е отречена тяхната
манипулация от вещото лице, а в същото време изхождат от институция
/банка/, която няма интерес да действа нито в ущърб или полза на някоя от
страните по делото, решаващият съд не е имал основание да се усъмни в
заснетото, като законосъобразно е приел и експертните изводи, че записите не
са били манипулирани. По този начин е разширена възможността да се
проверят чрез допустимите от закона средства истинността на версиите на
страните за случилото се, като становището на съда е мотивирано с
основателни доводи.
Макар по делото да е безспорно установено, че процесните записи
онагледяват единствено поведението на заснетите лица, осъществено от тях
при движението им в района на ул. „Галичица“ и ул. „*******“, и в този
смисъл същите да не съдържат преки доказателства за инкриминираното
поведение на подсъдимия, осъществено спрямо частната обвинителка на ул.
„М.Р.“, то правилно първоинстанционният съд не е пренебрегнал ролята им
на източник на контролни факти, които макар и да не се отнасят до
главния факт имат обаче съществено значение относно преценката кои гласни
доказателствени средства да се кредитират и кои не, което има пряко
11
отношение и към въпроса на коя от двете групи – показанията на свидетелите
или обясненията на подсъдимия, да се довери съда относно най-съществения
въпрос - имало ли е или не употреба на вербални заплахи от подсъдимия за
живота на частната обвинителка.
Правилно, районният съд е установил опровергаване на твърденията
на свидетелките М.П. и З. П. за предприето преследване по ул. „Галичица“,
изразяващо се в тичане от страна на подсъдимия след двете свидетелки, които
от своя страна също тичали, за да избягат от последния, като се е позовал на
обективно установения ход на движение на лицата, онагледен във
видеофайлове – „2017080621293006_IS1_06“ и „2017080621293824_IS1_06“.
В основата на тази констатация, основателно е поставено единодушното
становище на вещите лица по изготвените видеотехнически експертизи
относно начина на възприемане на движението на заснетите обекти при
честота на заснемане по-малка от 24 кадъра в секунда, както е в настоящия
случай – 8-12 кадъра в секунда. Отчетено е, че последната не се отразява
върху скоростта на движение на заснетите обекти, поради което резонно
контролираният съд е приел, че при наличната по-ниска честота на заснемане
/8-10 кадъра в секунда/ действия като тичане, реализирани в обективната
действителност могат да бъдат възприети от човешкото око при възприемане
на записа, онагледяващ процесните събития. Както бе споменато, записът от
охранителните камери е бил предявен на страните в съдебно заседание, като в
съдебния протокол, съдът е описал подробно съдържанието на двата файла,
посочени по-горе. При огледа на видеофайловете от охранителните камери,
съдът непосредствено е установил, че лицата се движат със спокоен ход, респ.
че нито двете свидетелки, нито подсъдимият тичат. Съобразявайки описаното
от съда движение на лицата, заснети от камерите за видеонаблюдение и
становището на вещите лица, че скоростта на движение на лицата не се
променя от по-ниската честота на заснемане, въззивният съд не намира
основания за различен подход от проявения при оценката на показанията на
частната обвинителка и свидетелката П., които на свой ред настоящият състав
също не кредитира, като оценява изнесените от тях обстоятелства за
недостоверни, опровергани по категоричен начин от процесния запис.
Същият задълбочен подход е демонстриран и досежно последващото
развитие на събитията, за които частната обвинителка и свидетелката З. П.
дават показания, и към който са насочени най-съществените възражения на
държавното и частното обвинение. Правилна е преценката на контролирания
съд, че не следва да бъдат кредитирани показанията на тези свидетелки и в
частта, в която същите изнасят твърдения за осъществено физическо
съприкосновение между подсъдимия и частната обвинителка, описано като
хващане за рамото, силно дърпане и обръщане, като противоречащи на
записите от охранителните камери, в които не се наблюдават действията, за
които те свидетелстват. Както в мотивите на атакуваната присъда, така и в
съдебно заседание от 15.12.2021 г., съдът е описал подробно съдържанието на
12
възпроизведения файл „201708062130000_IS1_05“, който е относим към
коментираната част от свидетелските показания. При извършения оглед на
видеозаписа е установено следното - че подсъдимият се е насочил със
забързан ход към двете свидетелки; че частната тъжителка взема детето на
ръце; че двете свидетелки се обръщат към подсъдимия, след което се
придвижват в посока към заснемащото устройство; че подсъдимият ги следва.
Така описаните от съда действия на лицата, заснети от охранителната камера,
съвпадат с описаните такива от вещото лице в изготвената видеотехническа
експертиза по Протокол № ВТЕ-114/2021. Действително, процесният запис
обективира действия на подсъдимия, изразяващи се в насочване на неговата
ръка в посока към частната обвинителка, но не е установено между тях да е
бил осъществен физически контакт и в частност описаното от свидетелките
хващане за рамото, дърпане и обръщане. Възраженията на държавното и
частното обвинение, че записът прекъсва именно в момента, в който е
осъществено физическото съприкосновение между подсъдимия и св. М.П.,
въззивният съд не споделя. В тази връзка, настоящият съдебен състав подобно
на проверявания съд съобрази обстоятелството, че процесния видеофайл
„201708062130000_IS1_05“ обхваща интервала от 21:30:00ч. -21:30:07ч.,
чието продължение се явява видеофайл „201708062130078_IS1_05“, който
обхваща периода 21:30:07 ч. - 21:30:26 ч., т.е. между двата файла не
съществува прекъсване във времево отношение, поради което следва да се
приеме, че същите отразяват в пълнота действията на подсъдимия. Нещо
повече, такова прекъсване не се наблюдава не само между посочените два
файла, но и между тях и останалите шест такива по веригата, т.е. не се
установяват пропуски в записа от охранителна камера № 5 за интервала
21:29:38 ч. – 21:31:18 ч. Както в записа от първия файл
„201708062130000_IS1_05“, така и в този от следващия файл
„201708062130078_IS1_05“ липсват кадри на физическо съприкосновение
между подсъдимия и частната обвинителка, но не защото има пропуски в
самия запис, а защото такова не е било осъществено в обективната
действителност. Неоснователно, също така в допълнението към въззивната
жалба се прави паралел между твърдяното „прекъсване“ на записа в момента
на твърдяното съприкосновение между подсъдимия и частната обвинителка и
становището на вещото лице Нисторов относно възможните причини за
констатираната липса на периоди на видеозапис между отделните
видеофайлове. Възражението на частното обвинение и становището на
вещото лице, касаят различни обстоятелства – първото навежда на липса на
конкретна част от записа, съдържащ се в конкретен файл, а второто се отнася
до липса на периоди на заснемане между отделните видеофайлове, за която е
категорично установено, че се дължи на настройките на самите камери по
такъв начин, че да заснемат само при регистрирано движение. Несъстоятелно
е и изразеното становище, че на коментираното място записът е изрязан, тъй
като се опровергава от допълнителната видеотехническата експертиза, според
заключението на която в представените за изследване файлове не се
13
установяват следи от умишлена манипулация, с цел добавяне или
отстраняване на кадри от видеозаписите. Допълнително следва да се
отбележи, че дори да се приеме за вярно, че в момента, в който подсъдимият
посяга към частната обвинителка кадърът „замръзва“, както се твърди във
въззивната жалба и в този смисъл, същият да не отразява хващането на
рамото на последната от страна на подсъдимия, то според твърденията на
свидетелите неговото поведение не е спряло до тук, а се е изразило още и в
силно дърпане на П. и обръщането й с лице към подсъдимия. Подобно
дърпане и обръщане на свидетелка, обаче, не се установява нито при
възпроизвеждане на коментирания от съда файл „201708062130000_IS1_05“,
нито в някой от следващите шест такива, а както вече стана ясно между
същите не липсват пропуснати, незаснети периоди от време. Последното
обстоятелство е и основен аргумент за отхвърляне на следващото възражение,
базиращо се на становището на вещото лице Галов, който е приел, че
наличието на физическия контакт между подсъдимия и частната обвинителка
не може да бъде установено с категоричност, но не може да бъде и абсолютно
изключено. В тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице не е било
натоварено със задачата да изследва дали между подсъдимия и свидетелката
М.П. е осъществен физически контакт с посочения от свидетелите механизъм
– хващане за рамото, дърпане и обръщане, а поставения му въпрос е бил общ
- за наличие изобщо на физически контакт помежду им. Ето защо, липсата на
категоричност у становището на вещото лице не може да промени изводите
на двете съдебни инстанции за безспорно установената въз основа на напълно
обективните и неманипулирани записи от охранителните камери, липса на
насилие, упражнено от страна на подсъдимия по отношение на частната
обвинителка П. под формата на хващане за рамото, силно дърпане и
обръщане. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че
макар от видеозаписите да се установява, че подсъдимият е търсил контакт с
двете свидетелки, то не се установява последните да са бягали от
подсъдимия, нито той да е тичал след тях, както и не се установява да е било
осъществено твърдяното дърпане на частната обвинителка от страна на
подсъдимия.
Въззивната инстанция се солидаризира и със съзряното от районния
съд противоречие между показанията на свидетелките М.П. и З. П. и
следващата група записи, съдържащи се в под папка 8 на оптичния носител.
Правилно, първият съд е констатирал несъответствие между твърденията на
свидетелките за това, че същите са тичали към хранителния магазин; че на
самата врата на магазина са възприели, че подсъдимият влиза след тях; че
свидетелките са излезли от магазина и са се затичали в обратна посока, и
обективния ход на събитията, удостоверен чрез процесните видеозаписи.
Твърдяното в свидетелските показания тичане на влизане и на излизане от
хранителния магазин се оборва от съдържанието на видеофайл
„2017080621301432_IS1_08“, на записа, на който се вижда, че двете се движат
със спокоен ход, като при това частната обвинителка дори е оправяла
14
дръжките на дамската си чанта, както правилно е констатирал и районния съд.
Поведението на подсъдимия към този момент също е подробно изследвано от
първоинстанционния съд, като не е установено последния да е навлизал във
вътрешността на магазина, а е останал пред неговия вход. Установено е също
така, че двете свидетелки са минали покрай подсъдимия, който им е направил
път, отдръпвайки се. Единственото физическо действие на подсъдимия, което
е било констатирано от първия съд се е изразило в посочване с дясната ръка,
свита в лакът по посока на частната обвинителка, което правилно долната
инстанция е изтълкувала като невербален жест за неразбиране. Подобно на
твърдяното от свидетелките поведение не е констатирано и при прегледа на
записа от видеофайл „2017080621304112_IS1_05“. Така описаните от
районния съд действия на лицата, заснети от охранителната камера отново
следва да се посочи, че съответстват на описаното от вещото лице в
заключението на видеотехническата експертиза по Протокол № 114-2021.
Правилно, първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на
свидетелките М.П. и З. П., като е приел, че при същите са налице и очевидни
противоречия с житейската логика, които не подлежат на рационално
обяснение. Основателно е отчетено, че напускането на хранителния магазин
от страна на двете свидетелки, докато подсъдимият все още се е намирал пред
него и то на фона на твърденията им за проявена вербална и физическа
агресия от страна на подсъдимия, включваща не само закана за живота й, но и
неколкократно физическо съприкосновение, изразяващо се в удари по лицето
и гърдите й, дърпане на детето, дърпане за рамото й и обръщане, се явява
нелогично. В тази връзка, първоинстанционният съд е изложил достатъчно
убедителни аргументи, които този състав споделя.
Посочените по-горе експертни заключения въззивният съд намира за
изготвени, въз основа на научен подход, от вещи в съответната област на
науката лица, като по делото не са налице каквито и да е обстоятелства, които
да провокират съмнение в обективността и професионализма на съдебните
експерти, както в тяхната безпристрастност и обективност.
Именно извършената оценка от страна на въззивния съд на
свидетелстването на З. П. и М.П., води до извод, че същите не са в състояние
да обосноват обвинителната теза по изискуемия от НПК начин (несъмнено,
категорично), а оттам - следва извод, че обвинението е недоказано, до който е
достигнал и съставът на контролираната инстанция. Т.е. не е налице
твърдяното от повереника на частния обвинител превратно и тенденциозно
формиране на фактическите изводи на СРС, послужили за обосноваване на
доказателствения такъв за недоказаност на обвинението.
С оглед на естеството и качеството на обвинителните доказателства е
без съществено правно значение дали и какви обяснения дава подсъдимият,
защото съгласно чл. 103, ал. 2 и, ал. 3 НПК обвиняемият не е длъжен да
доказва, че е невинен, нито е допустимо да се правят изводи във вреда на
обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е
15
доказал възраженията си. Същевременно за пълнота на доказателствения
анализ въззивният съд на свой ред след първостепенния обсъди критично
обясненията на подсъдимия, като отчете, че те освен важно доказателствено
средство са и средство за защита, необвързано със задължение за
установяване на истината. При съблюдаване на изтъкнатите правила за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 -, ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират
подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или
да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними
празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия
случай, обясненията дадени от подсъдимия пред първата инстанция, не са в
противоречие със записите от камерите за видеонаблюдение, поради което
първостепенният съд с основание ги е възприел като част от
доказателствената съвкупност.
Повдигнатите в допълнението към въззивния протест въпроси, а
именно дали е било логично подсъдимият да спира с колата си, за да се види
със своя син, вместо да му помаха и да продължи; дали детето е могло да
разпознае автомобила на баща си; дали автомобилът на подсъдимия е имал
техническа повреда; дали е било логично детето да не гледа към подсъдимия,
ако се е разплакало поради неосъществения контакт помежду им, стоят извън
предмета на доказване в настоящето производство и както самият прокурор е
посочил, предложените отговори в протеста, отразяват единствено негови
субективни възприятия.
Ето защо и след самостоятелен анализ на гласните доказателствени
средства, СГС намира за правилен и съответен на правилата на формалната
логика подхода на първостепенния съд при оценка на достоверността на
гласните доказателствени средства, респ. фактическите му констатации са
изградени върху източници на информация, чиято достоверност следва от
установените в практиката способи за оценка на достоверността им, тъй като
при недоказаност на обвинителната теза с оглед разпределянето на
доказателствената тежест, следва да бъдат приети за установени единствено
фактите, за които не е наличен спор, а относно спорните - тези на страната (
подсъдимия), която не е длъжна да извърши пълно (несъмнено, категорично)
доказване.
След като не се установява по несъмнен начин извършването на
деянието, заключението на СПЕ за въздействието му върху пострадалата
също не може да допринесе за доказване на обвинението. Заключението на
вещото лице почива изцяло на твърденията на освидетелстваното лице, които
както се отбеляза по-горе, не могат да бъдат възприети като обективни и като
изпълняващи целта на експертизата - да изведе неизвестни от известни факти.
Ето защо и обсъжданото експертно заключение не води до различен извод
относно достоверността на показанията на св. П. от този, направен от
първоинстанционния съдебен състав.
16
Писмените доказателства са еднопосочни (относно наличието на
производство по ЗЗДН, представената в него декларация по чл. 9, ал. 3 от с.з.,
изходът му и др.) и имат също допълващо значение за обстоятелствата,
включени в главния факт на процеса.
При това положение, щом събраните по делото доказателствени
материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е
допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде
променяно или замествано.
На основата на вярно изяснената фактология обосновано и в съгласие
с материалния закон, районният съд е приел, че подс. Ю.Ф. не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3
вр. ал 1 НК и спрямо него следва да бъдат приложени последиците на чл. 304
от НПК поради неговата недоказаност. Изложените материалноправни
доводи в тази насока са правилни и не изискват коригиране от въззивния съд.
Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт по категоричен и безспорен начин. Не е безспорно установено по делото
наличието на престъпление против личността на частния обвинител и
авторство на подсъдимия в причиняване му т.е. налице е обосновано
съмнение по отношение главния факт по делото - наличието на престъпление
и осъществяването му от страна на подсъдимия по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК. От събраните по делото доказателства не се установи категорично както
наличието на престъплението закана, така и че именно подсъдимият е
въздействал спрямо психиката и свободната воля на пострадалата.
При депозираните свидетелски показания не е възможно да бъде
направен единствен и категоричен извод, че е осъществен състава на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК от привлеченото към
наказателна отговорност лице.
Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК следва да бъдат приложени последиците,
визирани в чл. 304 от НПК по отношение на подсъдимия Ф.. Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-
следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна
осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на
съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на
престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Съдът
признава подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е
доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 от НПК/, което е гаранция за
17
реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от НПК.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 НПК направените по делото разноски правилно са оставени в тежест на
държавата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради
което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 15.12.2021 г. по НОХД №
734/2020 г. по описа на СРС , НО, 94-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18