РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 11 декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 353 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.Д., гражданин на
Република Румъния, депозирана чрез адвокат-пълномощник М.П. ***, против Решение
№ 685 от 09.10.2019 г., постановено по АНД № 1479/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
38-0000869 от 09.07.2019 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл. 12, § 7, б. „б“, т. (ii) и изречение
последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ на AETR, ДВ, бр. 28
от 1995 г. и на основание чл.93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението
поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния
закон. Иска се да се отмени оспорения съдебен акт и вместо него да се постанови
решение, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.
Ответната в производството страна не взема становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел
V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, касационната жалба е неоснователна.
За да
потвърди оспореното пред него наказателно постановление Районен съд - Русе е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като не е налице и неточно
описание на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение.
Съдът е приел за правилно установено от фактическа страна нарушението, описано
в АУАН и в НП, както и че същото е законосъобразно квалифицирано като такова по
чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр.
Решението на
първата съдебна инстанция е правилно.
По делото е безспорно установено, че касационният
жалбоподател при извършената му проверка от контролни органи на ИА АА на
08.07.2019 г. не е представил ръчни записи или разпечатки за периода от 10:25
часа на 05.07.2019 г. до 10:52 часа на 08.07.2019 г., за който период липсвала
информация в дигиталната карта на водача. Административнонаказващият орган е
квалифицирал това нарушение като такова по чл. 12, § 7, б. „б”, т. (ii) и изр.
посл. от същата буква от Приложение „Контролен уред” към AETR и е наложил
предвиденото в санкционната норма на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр административно
наказание.
Съгласно правната норма на чл. 93в, ал. 17 от ЗАвтП се
наказва с глоба 1500 лева водач, който при проверка от контролните органи не
представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни: 1. тахографски листа, и/или 2. карта на водача (ако притежава
такава), както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или 4.
удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
Неоснователни са възраженията, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно, че били нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4
и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като бил описан текстово
съставът на едно нарушение, а е наложено наказание за друго нарушение. Касаторът
твърди, че с АУАН и НП било констатирано, че
липсват данни за периодите за време за управление, прекъсвания и почивки
за посочен в НП период, което представлявало нарушение по чл. 93в, ал. 11 от
ЗАвПр, а не по ал. 17, т. 3 от същата норма по силата, на която е бил наказан.
Действително в обстоятелствената част на АУАН и НП е
посочено, че в представената от Д. карта на водача липсват данни за периодите
за време за управление, прекъсвания и почивки за посочен в наказателното
постановление период. В случая обаче на водача не е било повдигнато обвинение,
нито е бил санкциониран за това, че не е въвел данните относно периодите на „друга
работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато
няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради
това че е извън превозното средство, което деяние се санкционира по реда на чл.
93в, ал. 11 от ЗАвПр. За такова
нарушение не е повдигнато обвинение и съответно не е налагано наказание с
процесното наказателно постановление, поради което сочената деятелност е
ирелевантна за настоящия спор. Обстоятелството, че липсват данни за периодите
за време за управление, прекъсвания и почивки за посочен в НП период, видно от
компютърни разпечатки от карта на водача, посочено от актосъставителя и
административнонаказващия орган, конкретизира фактическата обстановка, при
която е извършено процесното административно нарушение. По този начин е било
определено кои точно от изброените в нормата на чл. 93в, ал. 17 от ЗАвПр
документи е бил длъжен да представи водачът при проверката от контролните
органи за периода от 10:25 часа на 05.07.2019 г. до 10:52 часа на 08.07.2019 г.
Липсата на данни в картата на водача несъмнено е индиция за това, че същата е
била изваждана от тахографа, което от своя страна автоматично изключва
възможността водачът да представи при проверка записи от карта на водача за
процесния период (по чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвПр). Хипотезите на т. 1 и т. 4
са неотносими към конкретния товарен автомобил и осъществения превоз, доколкото
не се касае за превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф (т. 1) или пък
за време, през което не е бил управляван товарният автомобил, в който случай
водачът е следвало да представи удостоверение за дейности, каквито факти не се
и навеждат от негова страна, не е представено и такова удостоверение (т. 4). По
този начин е определено, че водачът е бил длъжен на представи на контролните
органи именно ръчни записи и разпечатки - друг вид документ именно поради това,
че не е използвал картата на водача.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира
решението на Районен съд - Русе за правилно и като такова то следва да бъде
оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 685 от 09.10.2019 г., постановено по
АНД № 1479/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38 - 0000869 от 09.07.2019 г., издадено от Началник на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, гр. София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.