Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 152 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл.145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба на Р.И.Р. ***,
депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Й.С. от ШАК против
Решение № 28-00-004/19.02.2020г. на Кмета на община Шумен, в частта му, с която
е постановен изричен отказ на кмета на община Шумен да се произнесе по въпрос
№3 от заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. №
28-00-004/14.02.2020г. По съображения, изложени в жалбата и поддържани в
съдебно заседание от процесуалния представител на оспорващата, се аргументира
незаконосъобразност на отказа, поради което се отправя искане за отмяна на
решението в обжалваната част и връщане преписката на административния орган със
задължителни указания за предоставяне на достъп до търсената информация.
Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – кмет на община
Шумен, представляван в съдебно заседание от ст.юрисконсулт Б.П., оспорва
жалбата. В пледоарията по същество сочи, че посочената информация касае лични
данни, по отношение на които разпоредбите на ЗДОИ не са приложими, с оглед на
което решението е законосъобразно, постановено е от компетентен орган, при
спазване на процедурните правила и подадената срещу него жалба е неоснователна.
Моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено и в полза на страната
се присъди юрисконсултско възнаграждание.
Шуменският административен съд
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2020г. Р.И.Р. ***-00-004/14.02.2020г.
заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, с което поставила
на органа по чл.3, ал.1 от ЗДОИ три въпроса, а именно: 1. Назначен ли е кметски
наместник на с.Белокопитово; 2. Ако е назначен, то от коя дата; 3. Основание за
назначаване и срок на трудовия договор.
По заявлението е постановено
Решение № 28-00-004/19.02.2020г., с което кметът на община Шумен разрешил да
бъде предоставена информация по поставените въпроси №1 и 2 от заявлението и
отказал достъп до поисканата информация, отнасяща се по въпрос №3, като е
посочил, че същата се явява служебна тайна. В мотивите към решението за отказ е
изтъкнато също, че поисканата информация не е свързана с обществения живот в
страната и не носи белезите на обществена информация по смисъла на ЗДОИ.
Решението е изпратено по пощата и
получено от заявителя на 21.021.2020г.
Недоволна от решението в частта,
с която е постановен отказ за достъп до търсената информация, Р.И.Р. подава
настоящата жалба с искане за отмяна в тази му част.
Изложената фактическа обстановка
не се оспорва от страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Въз основа на установените по
делото факти, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е решение №
28-00-004/19.02.2020г. на Кмета на община Шумен, в частта му, с която е
постановен изричен отказ на кмета на община Шумен да предостави достъп до
поисканата информация, отнасяща се по въпрос №3 от Заявление за предоставяне на
достъп до обществена информация с вх. № 28-00-004/14.02.2020г. - индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДОИ,
като жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради
което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна по следните съображения:
След проверка на представените по
делото доказателства, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, доколкото кметът на общината се явява задължен субект за
предоставяне на обществена информация по чл.3, ал.1 от
ЗДОИ и в предписаната от закона писмена форма. При постановяване на
отказа не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила.
При направената преценка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон съдът приема следното:
Съгласно легалното определение в
чл.2, ал.1 от ЗДОИ, «обществена информация», по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените
по закона субекти. Обществената информация е «официална» - която се съдържа в
актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия
(чл.10 от ЗДОИ) и «служебна» - информацията, която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации (чл.11 от ЗДОИ). Правото на всеки гражданин
на Република България на достъп до обществена информация е прогласено в чл.4 от
ЗДОИ, като условието е обществената информация да е създадена или съхранявана
от органа, от който се иска. ЗДОИ въвежда формални процедури, както по
търсенето на информация, така и по предоставянето на такава и задълженият
субект при постъпило искане разполага с две възможности - или да предостави
информацията по чл.34 от ЗДОИ,
или да откаже мотивирано по чл.37, ал.1 от ЗДОИ, въз основа на едно от трите
изброени в нормата предложения (т.1, т.2 или т.3). Основанията за ограничаване
на достъпа до служебна обществена информация са изрично и изчерпателно
установени в чл.13, ал.2, т.2 и т.2 от ЗДОИ. Независимо от посочените
основания, съгласно чл.13, ал.4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена
информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен
интерес.
В случая кметът на община Шумен е
сезиран с искане за предоставяне на информация относно начина, по който е
назначен кметският наместник на с.Белокопитово и срока на трудовия договор.
Задълженият субект е отказал достъп до поисканата информация с аргумент, че
същата съставлява служебна тайна. Този мотив указва хипотезата по чл.37, ал.1,
т.1 от ЗДОИ - отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, когато
исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Съдът намира, че цитираната хипотеза не е
налице. При наличие на една от посочените предпоставки, водещи до ограничаване
достъпа до обществена информация, органът следва изрично да отбележи коя част
от информацията е служебна тайна, както и от кой закон произтича това. Като не
го е сторил, ответникът е постановил един немотивиран акт, който препятства
съда да упражни контрол действително ли тази част от исканата информация
съставлява служебна тайна и от къде следва защитата ѝ.
В съдебно заседание ответната
страна сочи, че отказът е законосъобразен, тъй като информацията, която е поискана
е лична. Като аргумент за това си твърдение цитира чл.11 от Закона за защита на
личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27 април 2016 г. относно защита на физическите лица във връзка с обработването
на лични данни и относно свободното движение на такива данни.
Според легална дефиниция на
понятието «лични данни», дадена с нормата на чл.4, т.1 от Регламента, «лични
данни» означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано («субект на данни»);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице. Съобразявайки горната разпоредба,
настоящият състав намира, че така извършеното от органа квалифициране на
поисканата информация, като лична и относима към определението за «лични данни»
е несъответно на вложените в посочената норма критерии. Основанието за
назначаване и срока на трудовия договор не попада в категорията лични данни по
смисъла чл.4, т.1 от Регламента и на §1, т.2 от ДР на ЗДОИ. С тази информация не
се идентифицира и не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни,
чиято цел е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез
осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на
свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Очевидно исканата информация не е свързана с неприкосновеността на личността и
личния живот, а касае обективно съществуващ факт. Следователно в случая не се
касае за лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност
на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно
спазват ли се от кмета на общината разписаните в ЗМСМА и КТ правила, относими
към назначаване на кметския наместник. Следователно исканата информация е
свързана с обществения живот в страната и дава възможност на заявителя да си
състави собствено мнение относно дейността на държавния орган. Ето защо поддържаната
от ответната страна теза, че исканата информация не е обществена, а засяга
лични данни на трето лице, следва да бъде отклонена като неоснователна. Достъпът
до поисканата информация не води на свой ред до накърняване правата и доброто
име на гражданите, нито пък застрашава националната сигурност, народното здраве
и морал. Поисканата информация попада в хипотезата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, в
която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация.
Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма
кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието
обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото
като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на
обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е
налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с
живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва
да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би
могла да притежава исканата от закона специална цел. Информацията относно
начина на назначаването на кметския наместник, цели създаване на собствено
мнение на гражданите за дейността на задължения субект, поради което са
неправилни изводите в оспореното решение, че редът за предоставяне на тази
информация не е по ЗДОИ. Наред с това, съгласно чл.46а, ал.1 от ЗМСМА кметският
наместник се назначава именно от кмета на общината, с оглед на което поисканата
информация касае дейността на задължения субект.
Въз основа на доказателствата по
делото и изложеното по-горе съдът обосновава извод, че решението, в обжалваната
му част, с която е отказан достъп до исканата информация, е неправилно,
доколкото се касае до «служебна обществена информация», достъпът до която е
свободен по арг. от чл.13, ал.1 от ЗДОИ.
На следващо място, съгласно
чл.13, ал.4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се
ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като задължение на
органа при произнасяне по искането за предоставяне на служебна информация е да
извърши преценка за наличието на такъв интерес, което в случая не е сторено.
При това произнасяне следва да се има в предвид, че съгласно §6 от ДР на ЗДОИ
«надделяващ обществен интерес» е налице, когато чрез исканата информация се
цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на
прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. В конкретния случай в
оспореното решение липсват изложени мотиви относно това налице ли е или не
надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата информация. По този
начин се препятства извършването на адекватна преценка за действително наличие
на такива интереси, съответно доколко се налага ограничаване на правото на
свободен достъп до обществена информация, тъй като задълженият да предостави
обществена информация субект е длъжен да посочи по какви причини счита, че
необходимостта от ограничаване на достъпа до тази информация съществено
превишава общественият интерес от прозрачността и отчетността на субектите,
респективно от свободен достъп до информацията. Доколкото разпоредбата на чл.13,
ал.4 от ЗДОИ не поставя условие тази преценка да бъде извършена само при
позоваване на наличието на такъв интерес от страна на заявителя и предвид
задължението на органа да постанови акта си при спазване на задължението си по
чл.35 от АПК, чл.4 от АПК, чл.7 и 9 от АПК, то за административния орган е
налице задължение да обсъди липсата и наличието на надделяващ обществен
интерес, независимо дали заявителят се е позовал на цитирания текст. Липсата на
конкретно изложени фактически основания, който да са съотносими към посоченото
правно основание за издаване на административния акт, води до извод за наличие
на основание за отмяна по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
С оглед на изложеното решението в
обжалваната му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като
преписката следва да се върне на административния орган, като на основание
чл.41, ал.1 от ЗДОИ същият следва да бъде задължен да предостави на заявителя
достъп до исканата информация.
Предвид изхода от спора,
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски по делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, община Шумен следва да
заплати на оспорващата направените разноски по делото в размер на 510 лева, в
това число 10 лева за платена държавна такса и 500 лева, договорено и платено
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
**********/02.03.2020г.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 28-00-004/19.02.2020г.
на Кмета на община Шумен, в частта му, с която е отказан достъп до поисканата
информация, отнасяща се по въпрос №3 от Заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация с вх. № 28-00-004/14.02.2020г., подадено от Р.И.Р..*** да предостави
на Р.И.Р. достъп до поисканата информация в т.3 от заявление по ЗДОИ с вх. №
28-00-004/14.02.2020г., при спазване указанията на съда по тълкуването и
прилагането на закона, дадени
в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
община Шумен да заплати на Р.И.Р. с ЕГН ********** ***,
сумата от 510 лева (петстотин
и десет лева), представляваща направените по делото разноски.
На основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ решението не
подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се
изпрати на страните по реда
на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: