№ 633
гр. Велико Търново, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110200973 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ИЛ. К. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес в
******, чрез процесуалния си представител - адв. Л.А. от АК - Монтана,
против Наказателно постановление № НП-5/24.06.2021 г., издадено от Главен
директор на Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство” при Министерство на културата, с което за допуснато от И.
нарушение по чл. 200, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а” от
Закона за културното наследство (ЗКН), на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1, чл.
229, ал. 2, предл. 1 от ЗКН, както и на основание чл. 36, ал. 2 във вр. чл. 53 от
ЗАНН, за административно нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 5 200 (пет хиляди
и двеста) лева. В жалбата се излагат обширни доводи относно
незаконосъобразността на атакуваното НП, като се моли пълната му отмяна.
Със жалбата са направени и доказателствени искания за допускане до разпит
на три лица, както и допускане и назначаване на съдебно-техническа
експертиза.
1
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Л.А. от АК - Монтана, редовно упълномощена. Същата моли процесното НП
да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Представя писмени доказателства.
Представя подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски.
В предишни съдебни заседания адв. А. прави доказателствени искания за
допускане до разпит на три лица, както и допускане и назначаване на
съдебно-техническа експертиза и изискване на писмени доказателства от
различни институции, които съдът уважи.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Ц.Ш. -
юрисконсулт, редовно упълномощен. Същия счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага доводи в представени писмени бележки. Претендира
разноски. В предишни съдебни заседания представя писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
По повод сигнал с вх. № 08-00- 282/02.04.2020 г., в Министерство на
културата (МК), относно строителство в имот с идентификатор 10447.508.260
и сграда с идентификатор 10447.508.260.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Велико Търново, и ПИ 1359, кв.293 по
регулационния план на гр. Велико Търново, с административен адрес ул. „Р.“
№ 28, е била извършена проверка от ГД ИОКН на МК, за което бил съставен
констативен протокол.
При проверката било установено, че жилищната сграда на ул. **** гр.
Велико Търново не е със статут на единична недвижима културна ценност, но
се намира на територията па групова недвижима културна ценност
„Архитектурно-строителна зона „Варуша” в „Историческо селище Велико
Търново”, „Паметник на урбанизма и културния пейзаж”, утвърден с
Протокол № 4/07.06.1999 г. на Националния съвет за опазване на
паметниците на културата /НСОПК/ на Министерство на културата и с
протокол № 3/10.04.2000 г. на НСОПК са одобрени предписания и режими за
опазване на груповите недвижими паметници. Установено било, че имотът се
намира в урбанизирана територия по действащия регулационен план на гр.
Велико Търново, одобрен със Заповед № РД 02-14-1127/28.06.1999 г., като
2
сградата и имота са собственост на: 1. Ив. Ив. Р. съгласно Нотариален акт
№52, том I, peг. № 675, дело № 38 от 2020 г; с вход на имота откъм
ул.”Панайот Типографов” № 17. 2. Наследниците на К.К.: Т.К., И.К.Д., и ИЛ.
К. ИЛ., които са собственици на втория етаж на същата жилищна сграда, с
вход откъм ул. *****, съгласно Удостоверение за наследници, с изх. № 80-
210-13 от 05.05.2020 г.
Видно от съдържанието на Констативен протокол, с вх. № 08-00-
282/28.05.2020 г. на ГД ИОКН, установено е явно незаконно строителство на
етажа откъм ул. ****, като са излети стоманобетонни колони на етажа и
пояси, подменен е целия покрив с нова конструкция. Изцяло са деформирани
стените-паянтови и дървени на етажа. Сградата е с нов покрив и надзид,
презиждани са и носещи стени. В момента на проверката, строителни
работници извършвали довършителни работи по етажа, дървени обшивки и
други строителни работи.
На 23.03.2020 г. служителите на Община Велико Търново Н.Д.Б. и
Д.Т.Т., в присъствие на жалбоподателката извършват проверка на място, при
която се установява, че покривът на жилищната сграда е премахнат и е излят
бетонов пояс върху съществуващите зидове, а в жилището на
жалбоподателката се наблюдава наличие на влага. Тъй като имотът се намира
на територията на групова недвижима културна ценност, жалбата била
изпратена по компетентност на ГД ИОКН при Министерство на културата, а
ИЛ. К. ИЛ. е уведомен с Писмо, с peг. № 94ИИ-1152-1#2/16.04.2020 г. на
кмета на община Велико Търново за това обстоятелство и, че до изясняване
на случая предвид атмосферните условия е наложително да бъдат предприети
мерки по изграждане на временен покрив с цел предпазване на сградата.
На 13.04.2020 г. арх. М.М. - регионален инспектор в ГД ИОКН при
Министерството на културата, извършва проверка на място по изпратената му
по компетентност жалба от И.Р., при която установява явно незаконно
строителство на етажа откъм ул. "Р.". Видно от изготвения констативен
протокол са излети стоманено-бетонни колони на етажа и пояси, подменен е
целият покрив с нова конструкция. Стените на етажа, които били паянтови и
дървени, били деформирани. Сградата била с нов покрив и надзид, били
презиждани носещи стени. Към момента на извършената от него проверка
строителни работници извършвали довършителни работи. С констативния
3
протокол били дадени указания за последващи действия - да се спре
строителството на етажа, да се уведоми прокуратурата, да се изготви
подробно архитектурно заснемане на сградата и всички части на проекта и
във всички фази да се съгласуват с МК - НИНКН на основание чл. 83 по реда
на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН.
След като констативният протокол е получен в Община Велико
Търново, на 25.06.2020 г. е извършена нова проверка на място от служители
на Общината и е съставен Констативен акт № ВТ-3181-473/25.06.2020 г. От
него било видно, че строежът "Реконструкция на покрив" е V категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г" от ЗУТ, вр. чл. 11 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Строежът попада в
разпоредбите на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ. Работната група е установила
следните нарушения: строежът е извършен без одобрени инвестиционни
проекти и издадено разрешение за строеж от Община Велико Търново, без
учредено право на строеж от съсобствениците и съгласуване на проекта с
Министерство на културата. Тези нарушения са основание за прилагане на
разпоредбите на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Затова в
констативния протокол е посочено, че е съставен на основание чл. 225а, ал. 2
от ЗУТ.
По преписката са налице данни, че констативният акт е връчен на ИЛ. К.
ИЛ., тъй като същият с представил за нуждите на проверката заверено копие
от него. От община Велико Търново е изискана допълнително информация
издадена ли е заповед за премахване на незаконен строеж или част от него въз
основа на Констативен акт № ВТ-3181-473/25.06.2020 г., съставен от
служители за контрол по строителството от Дирекция „Строителство и
устройство на територията" при Община Велико Търново, и на какъв етап се
намира процедурата по премахване на незаконния строеж към момента. От
получения отговор на кмета на община Велико Търново, с peг. № 1102-06-
9#1/06.11.2020 г. е видно, че срещу констативния акт е постъпило възражение
от ИЛ. К. ИЛ.. Със заповед на кмета на община Велико Търново е назначена
комисия, която да се произнесе по основателността на възражението.
По случая е била сигнализирана прокуратурата, като с Постановление с
изх. № 5257/2020 г./03.02.2021 г., PRB2021088351500 на Върховна
касационна прокуратура е оставено в сила Постановление на Апелативна
4
прокуратура - София от 07.01.2021 г., с изх. № 7/2021 г. /07.01.2021 г. на
същата прокуратура. С него е потвърдено е Постановлението на Окръжна
прокуратура - Велико Търново от 18.12.2020 г., в което е прието, че
обществената опасност на извършените деяния е незначителна и на основание
чл. 199, чл. 213, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от НПК, прокурорът е постановил, че по
случая не следва да се образува досъдебно производство и материалите по
преписката трябва да бъдат изпратени на МК за реализация на
административнонаказателна отговорност от установените по преписката
собственици, като е прието, че преценката е в компетенциите на МК.
Въз основа на така събраните данни и доказателства и въз основа на
постановлението на прокуратурата, на 24.06.2021 год. от Главен директор на
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД
ИОКН) е издадено процесното Наказателно постановление № 5, с което за
допуснато от ИЛ. К. ИЛ. с ЕГН ********** нарушение по чл. 200, ал. 1,
предл. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗКН, на основание чл. 200, ал.
1, пр. 1, чл. 229, ал. 2, предл. 1 от ЗКН, както и на основание чл. 36, ал. 2 във
вр. чл. 53 от ЗАНН, за административно нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“
от ЗКН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 5 200
(пет хиляди и двеста) лева. НП е било връчено на И.И. на 28.06.2021 год.
(видно от приложеното по делото известие за доставяне - л. 42 от делото) и
обжалвано от него в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
В хода на съдебното следствие по делото са приети като доказателства
материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка по
обжалваното НП. Разпитани бяха като свидетели по делото М. Тр. М., И., И.
Р., М.В.Р. и Ц.П.К. - първите двама свидетели по искане на въззиваемата
страна, а вторите двама - по искане на жалбоподателя и неговия процесуален
представител.
Свидетелят М. е архитект с дългогодишен стаж и работи в Главна
дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ към
Министерство на културата. Същия потвърждава в показанията си пред съда,
че след като е бил получен сигналът за извършване на незаконно
строителство, същия на 13.04.2021 год. е извършил проверка на място, като е
5
заварил работници, които извършвали строително-монтажни дейности.
Свидетелят твърди пред съда, че е констатирал, че в момента са извършвали
довършителни работи, като били отлети три или четири монолитни колони
свързани със стоманобетонни греди и бил изграден нов покрив.
Довършителните работи се състояли в извършена дъсчена обшивка на тавана
на южната стая. Всички колони от стоманобетон и греди били видими. М.
направил и съответните снимки, които приложил към изготвения протокол от
извършената проверка. Свидетелят твърди, че се е легитимирал пред
работниците, като е изискал да му представят документи за строежа, но
такива не са били представени нито тогава, нито впоследствие. Според св. М.
в случая се касае за незаконно строителство на недвижима културна ценност
без съгласуване с инвестиционни проекти, което е административно
нарушение по чл. 83 и 84 от Закона за културното наследство (ЗКН), както и е
нарушен и Законът за устройство на територията (ЗУТ). Същия сочи, че по
ЗУТ действа общината и тя е съставила протокол за незаконно строителство.
Твърди също така пред съда, че в случая липсват инвестиционни проекти,
които съгласно статута на сградата като културна ценност трябва да се
съгласуват предварително с МК. Свидетелят М. заявява също така, че при
аварийна ситуация има друг ред в закона, по който ред трябва собственика на
имота да уведоми общината, общината да уведоми Министерство на
културата и тогава може да се действа аварийно-спасително. Тогава тези
ремонти могат да се извършат без проекти, но не се отменя тяхното изготвяне
последствие. Твърди, че процедурата за авариен и спешен ремонт при
настъпило бедствие - пожар, наводнение, не е изпълнена в конкретния случай,
като собственикът на имота в конкретния случай не е уведомил МК, че има
нужда от такъв и в случая липсват инвестиционни проекти, които да са
съгласувани.
Св. Р. заявява пред съда, че е собственик на жилищна сграда, от два
етажа, като жалбоподателят И.И. притежава само наследствен дял от най-
горния етаж на къщата, който етаж е с вход откъм ул. "Р.". Твърди, че на 11
март 2020 г. съседът й И.И. е започнал незаконно строителство на ул. ****,
възложено и извършено без нейното нотариално заверено съгласие, без
одобрени инвестиционни проекти, които да са съгласувани с МК, без
издадено разрешение за строеж от Община Велико Търново. Твърди, че
действително в сградата е имало пожар, но същия е бил през есента на 2019
6
година, а ремонта е започнал едва през м. март 2020 година. Твърди, че И. е
започнал изливане на стоманобетонен пояс, незаконно надзид и подмяна на
цялата конструкция на покрива, което всъщност е изграждане на нов и
постоянен незаконен покрив, които допълнително утежняват с приблизително
14 тона неукрепените паянтови и наводнени в следствие на незаконния
ремонт стени на нейния етаж. Поради това Р. е подала жалба до
Министерство на културата, тъй като жилищния имот попада на територията
на Групова недвижима културна ценност.
Св. Ц.К. потвърждава пред съда, че действително преди около две
години е имало пожар, който бил обхванал покрива на жилищната сграда на
ул. ****. Твърди, че на място а имало пожарна, но същата не е действала, а
пожарникари са носили туби с вода, които изливали в комина. Твърди, че не е
виждала по покрива следи от изгаряне, а само начупени керемиди вследствие
действията на пожарникарите.
Св. М.Р. твърди в показанията си пред съда, че действително през 2019
год. е имало пожар на къщата на ул. "Р.", като тя не е била по времето на
пожара. Твърди, че от мястото, откъдето тя гледа не са се виждали
поражения по покрива след пожара. На другия ден видяла като изхвърляли
обгорени керемиди от вътре, от къщата. Заявява, че миналата година е
започнало възстановяване на покрива от бригада, като ремонтът продължил
може би два, три месеца, според нея.
В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът приема за пълно,
компетентно и вярно, се установява, че е било възможно възстановяване на
процесния покрив без изпълнението на стоманобетонови пояси, така както е
бил изграден покрива преди ремонта - само с дървени носещи елементи.
Вещото лице сочи, че ако конструкцията на сградата е била компрометирана
и се е нуждаела от укрепване, било е необходимо конструктивно обследване
на същата от инженер-конструктор, изготвяне на инвестиционен проект за
укрепване на сградата съгласуван с МК - НИНКН и строително разрешение.
Същото дава заключение, че в процеса на извършените строително-монтажни
работи са изпълнени стоманобетонови пояси върху оградните и две
преградни стени на трети етаж, които не са съществували преди ремонта на
покрива. Вещото лице заявява, че всички стени (оградни и преградни) в
7
жилището на трети етаж са облицовани отвътре с гипскартон, шпакловани и
боядисани с латекс. Поради това, че стените от конструкцията на сградата не
могат да се видят, не може да отговори има ли компрометирани/деформирани
стени и ако има каква е причината за това. Заявява пред съда също, че в
момента на огледа по сградата няма следи от възникналия пожар през месец
март 2019 г.
На въпроса възможно ли е било да бъде запазена сградата, респективно
жилището на втори жилищен етаж след възникналия пожар, ако не е
извършен ремонт на покрива на сградата, вещото лице дава заключение, че в
приложените към материалите по делото документи, касаещи възникналия на
14.03.2019 г. пожар в жилищна сграда на ул. „Панайот Типографов” № 17 в
гр. В. Търново, изготвени РУ „Пожарна безопасност и защита на
населението” гр. В. Търново, няма данни за унищожена/изгоряла покривна
конструкция на сградата, която да застрашава сградата от увреждане или
разрушаване. Липса на видими увреждания от пожар по покривната
конструкция на сградата се потвърждава и от приложения изглед от улицата
(street view) на етажа от сградата с подход откъм ул. „Р.” от месец октомври
2019 г. от Google Earth. Дава заключение, е след възникналия пожар покривът
на сградата не е бил увреден толкова, че да не може да изпълнява
предназначението си и ремонтът му е извършен една година след възникване
на пожара (в периода от 10.03.2020 г. до 04.05.2020 г.). Дава заключение също
така, че при реализацията на ремонта на покрива са запазени ансамбловия
архитектурен облик на Архитектурно-строителна зона „Варуша” в
Историческо селище Велико Търново и специфичния характер на обемно-
пространствената и архитектурно-художествената композиция на зоната.
На въпроса може ли извършените строително ремонтни работи да се
определят като авариен ремонт по смисъла на чл. 195 от ЗУТ, вещото лице
дава заключение, че като е взело под внимание, че след възникналия пожар на
14.03.2019 г. в коминното тяло на сградата, няма унищожена/изгоряла
покривна конструкция, която да застрашава сградата от увреждане или
разрушаване и не са предприети незабавни действия за тяхното
предотвратяване, а ремонтът на покрива е извършен една година след
възникване на пожара, счита, че не може извършените строително-ремонтни
работи да се определят като авариен ремонт по смисъла на чл. 195 от ЗУТ.
8
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и
връчването на НП, които да водят до неговата отмяна.
НП е издадено от Главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за
опазване на културното наследство“ (ГД ИОКН), на основание Заповед №
РД09-543/22.06.2021 год., както и чл. 229, ал. 2 от Закона за културното
наследство, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания, след изпращане на материалите от прокуратурата.
Същия е упълномощен по реда на чл. 229, ал. 2 от ЗКН от Министъра на
културата.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие безспорно е установено
времето на извършване на нарушението - от 10.03.2020 г. до 04.05.2020 г.,
обстоятелствата при които е извършено - несъгласувани по никаква
процедура строително-ремонтни дейности, и мястото на извършване на
нарушенията - в недвижим имот на адрес: гр. Велико Търново, ул. ****.
Безспорно е установена и личността на нарушителя - жалбоподателя ИЛ. К.
ИЛ. в качеството му на наследник на собствениците на процесния имот.
Установените обстоятелства от служител на ГД ИОКН при проверката на
13.04.2020 г. са отразени в констативен протокол (приложен по делото), като
по случая е извършена проверка от Община Велико Търново, и е образувана
прокурорска преписка, завършила с Постановление от 10.12.2021 г. на
Окръжна прокуратура - Велико Търново по пр. пр. № 1552/2020 г.
(потвърдено от АП - В. Търново и ВКП), за отказ за образуване на досъдебно
производство и изпращане на преписката на МК за реализация на
административнонаказателна отговорност от установените по преписката
собственици.
В съдебното производство не са оспорени направените при проверката и
изложени в констативния протокол, прокурорската преписка и процесното
НП фактически констатации, а се оспорва единствено направеното тълкуване
от правна гледна точка на същите като осъществяващи състава на посоченото
административно нарушение.
9
Съдът намира за неоснователни доводите изложени от процесуалния
представител на жалбоподателя, че процесният недвижим имот не попада в
границите на „Архитектурно-строителна зона „Варуша“ в Историческо
селище „Велико Търново“ - паметник на урбанизма и културния пейзаж“ към
момента на извършване на нарушението поради приемането на нов
градоустройствен план на гр. Велико Търново след определяне на тези
граници. На първо място НКЦ - и при режима на ЗКН, и при действието на
отменения Закон за паметниците на културата и музеите (обн. ДВ, бр. бр.29
от 11 април 1969 г., отм . ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г.), се декларират като
такива и им се предоставя съответен статут единствено като част от
компетенциите на министъра на културата със съответен административен
акт. Актуализацията на статута на НКЦ се извършва по същия ред,
включително по отношение на границите на съответните НКЦ. Такъв акт по
отношение на процесния имот не е издаван, и не е предоставено съответно
доказателство от жалбоподателя, а изготвянето на градоустройствен план е
част от съвсем различна административна процедура. Освен това видно от
изискания и представен по делото Протокол № 4/07.06.1999 г. от заседание на
НСОПК, границите на „Архитектурно-строителна зона „Варуша“ в
Историческо селище „Велико Търново“ - паметник на урбанизма и културния
пейзаж“ са определени ясно и се намират встрани на изток и надолу от улица
„Типографов“ (като последната се явява граница на парцела на процесния
имот от долната му страна, както ул. „Р.“ формира горната), така че
процесния имот дори не се явява граничен за тази зона, а се намира ясно
навътре в нея.
Съдът намира за неоснователни и изложените доводи, че в конкретния
случай е бил налице ремонт при условия на аварии или други застрашаващи
обстоятелства по смисъла на чл. 195 ЗУТ. Отсъствието на такива
обстоятелства еднозначно бе доказано както от заключението на вещото лице
по изготвената по делото съдебно техническа експертиза, така също и от
дадените свидетелски показания.
Съдът намира за неоснователни и изложените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи, че не е доказано, че именно И.И. е
извършил нарушението, като се основава на обстоятелството, че строително-
монтажните работи се извършвали въз основа на договор за извършване на
10
строително-ремонтни дейности от 10.03.2020 г., сключен между И.К.Д., като
възложител и Р.Д.К., като изпълнител. Самия процесуален представител на
жалбоподателя твърди в представените писмени бележки, че е взето решение
за извършване на ремонт на покрива от тримата наследници на жилището на
ул. „Р.“ № 28, който да се извърши с наследени от бащата на И. средства. При
такова взето решение от всички наследници измежду които е и И.И.,
ирелевантно е кой от наследниците и сключил въпросния договор, като се
счита, че строително-ремонтните дейности са възложени, започнали са и са
се извършвали със знанието и одобрението на И..
Без значение е и обстоятелството, че при извършения ремонт не е
нарушен ансамбловия архитектурен облик на Архитектурно-строителна зона
„Варуша“ в Историческо селище „Велико Търново“. И. е санкциониран за
нарушение по чл. 83 от ЗКН, а именно, че в периода от 10.03.2020 г. до
04.05.2020 г. е реализиран инвестиционен проект - смяна на покривна
конструкция и изграждане на бетонен пояс, обшивка, изграждане на комини,
поставяне на улуци, мушами, керемиди /цигли/, без изискуемото по ЗКН
съгласувателно становище в нарушение на чл. 83, на виза за проектиране и
инвестиционен проект.
Съдът счита, че в случая не са налице и предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретния случай не се отличава и не може
да се счита по никакъв начин за по-лек от обикновените случаи на подобни
нарушения, като са неоснователни твърденията в жалбата, че конкретното
деяние било с безспорна малозначителност на обществената опасност. След
като законодателят е предвидил, че такова деяние съставлява нарушение и с
оглед обстоятелството, че конкретното деяние не се отличава от
обикновените случаи, съдът счита, че не следва да се прилага разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН и случая да се квалифицира като маловажен.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
От процесуална гледна точка Наказателното постановление е
законосъобразно - съставено в законоустановените срокове и притежаващи
необходимите реквизити - чл. 57 от ЗАНН. С процесното НП е наложено
наказание – "Глоба" в размер на 5 200 (пет хиляди и двеста) лева. Същото е
11
наложено на основание чл. 200, ал. 1 от ЗКН и е към минималния предвиден в
закона размер (от 5 000 до 10 000 лева). Така наложеното наказание според
настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер
необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
поради което не следва да бъде изменяно.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94
от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия
случай са направени разноски от въззиваемата страна, като е заплатено
юрисконсултско възнаграждение, което не се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и няма искане от
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на процесното НП, съдът
намира, че следва да се присъдят на страна направените от нея разноски в
размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-5/24.06.2021 г.,
издадено от Главен директор на Главна Дирекция „Инспекторат за опазване
на културното наследство” при Министерство на културата, с което за
допуснато от ИЛ. К. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес в ****** нарушение по
12
чл. 200, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а” от Закона за
културното наследство (ЗКН), на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1, чл. 229, ал. 2,
предл. 1 от ЗКН, както и на основание чл. 36, ал. 2 във вр. чл. 53 от ЗАНН, за
административно нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 5 200 (пет хиляди
и двеста) лева - като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр.
с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ИЛ. К. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес в ******, ДА
ЗАПЛАТИ на Министерство на културата, направени разноски по делото в
размер на 150 лева (сто и петдесет лева) .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13