О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр. Русе, 08.12.2023
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
постоянен тричленен състав, в
закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
като разгледа докладваното от
съдията Спасов ч.к.а.н.д. №
354 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН вр.
чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК вр. чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 229 и сл. АПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Е.А.К.,
чрез адв. П., срещу определение № 468/13.09.2023 г., постановено по а.н.д. №
968/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е отхвърлено искането по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 526/12.07.2023 г. по същото дело за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя.
В частната жалба се сочи, че жалбата е била
изцяло уважена от въззивния съд, поради което следвало да му се присъдят
сторените разноски, не била приложена правилно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК. Бил приложим редът за присъждане на разноски по ЗАНН – чл. 63,
ал. 4, а не този по ГПК. АНО не осъществил никаква процесуална защита по
делото. Жалбоподателят не разполагал с копие на СУМПС на действителния
нарушител. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски в полза на
молителя – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Ответната страна не изразява становище.
С решение № 526/12.07.2023 г. по а.н.д. 968/2023
г. Районен съд – Русе е отменил ЕФ за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 7347610 от 19.04.2023
г. издадено от ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция Русе, с отделен диспозитив е
отхвърлил искането за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя – 500
лева, заплатени за адвокатско възнаграждение.
В основното решение по това искане е изложил
следните мотиви:
Разноските по административно-наказателните
дела се определят по реда на ГПК, а съгласно чл. 78. ал. 1 заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска. Според
ал. 2 ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Според въззивния съд в
конкретния случай АНО не е станал причина за завеждане на делото, т.к.
законосъобразно след установяване на извършено нарушение от водач на л.а.
"Фолксваген
Голф" с ДК № Р 1209 КС е издал обжалвания електронен фиш на собственика на
автомобила, както е предвидено в чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, който от своя страна
не се възползвал от разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП, да подаде писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и да представи копие на
свидетелството му за управление, а направо е обжалвал издадения ЕФ поред съда.
Посочил е, че К. е можел да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП без да
представя копие от СУМПС на лицето, извършило нарушението, като изясни фактическата
му невъзможност да стори това. И едва ако АНО не уважи възражението му и не
анулира първоначално издадения електронен фиш е можело да подаде жалба до
компетентния РС и едва тогава съдът би приел, че АНО е станал причина за завеждане
на делото и ще е налице основание за присъждане на разноски по делото.
След направено изрично искане за изменение
на съдебния акт съдът е постановил
обжалваното в настоящото производство определение с което не е уважил искането.
Изложил е, че тъй като нормата на чл. 143 от АПК не сочи възлагането на разноски при недовършено административно-наказателно
производство поради бездействието на наказаното лице, то следва да се приложи
препращащата норма на чл. 144 от АПК и чл. 78 от ГПК, съгласно чиято ал. 2
указва, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото то разноските се възлагат върху ищеца.
Определението
е правилно.
На жалбоподателя е наложена глоба за
превишена скорост с електронен фиш, чиято законосъобразност е оспорена пред
районния съд. За да отмени електронния фиш съдът е изложил мотиви, че към
датата на соченото нарушение К. не е осъществявал фактическа власт над
автомобила, тъй като последният е предаден на друго лице въз основа на сключен
предварителен договор за покупко-продажба, поради което приел, че по делото не
са събрани доказателства да е осъществен състава на нарушението.
Съобразно чл. 63д от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В АПК съответно (чл. 143) са уредени общите
хипотези относно присъждането на разноски, важимите хипотези се обуславят от
преценката за валидността/законосъобразността на административните актове.
В чл. 143, ал. 1 на АПК е предвидена общата
постановка, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
За да бъде обжалван един акт, той трябва да
засяга неговия адресат неблагоприятно или да поражда за жалбоподателя
задължения – чл. 147, ал. 1 АПК. Този тип актове са конститутивни – те се
издават служебно от органа при наличието на определени законови предпоставки. В
част от административните производства адресатът на акта бива привличан като
участник – който може да прави предложения, възражения и да представя
доказателства, въз основа на което решаващият орган да приеме, че не са налице
предпоставките за издаване на утежняващ административен акт, респ. не би се стигнало
до издаването му, обжалването му и до прилагане на хипотезата на чл. 143, ал. 1
от АПК. Когато съдът отмени такъв акт като незаконосъобразен той имплицитно
приема тезата на участващата в административното производство страна за липса
на основание за издаване на волеизявление, поради което я репарира чрез
присъждане на претендирани разноски.
В случая е налице сходна фактическа
обстановка, тъй като пораждането на задължения от електронния фиш, като вид
санкционен правораздавателен акт, е опосредено в зависимост от поведението на
неговия адресат.
Нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП изрично
сочи, че в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение.
Т.е. отнасянето на санкцията се явява
последица от поведението на адресата на електронния фиш, който в случая без
съмнение е знаел, че няма владение над автомобила и противоправно е
бездействал.
Споделят се съображенията на районния съд,
че в случая са неприложими общите правила на Административнопроцесуалния
кодекс, а по силата на препращащата норма следва да се приложи ГПК, тъй като
АНО би станал причина за завеждане на делото само ако не уважи възраженията по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, предл. второ. В тези случаи на самостоятелно основание
следва да се приложат правилата на Гражданския процесуален кодекс, тъй като
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не държи сметка за обстоятелството, че
бездействието на К. обвързва АНО да издаде спрямо него акт с утежняващо
действие. А поведението на К. безспорно
е било дължимо, в случай че не заплати глобата.
Тълкуване в обратния смисъл би позволило да
се застраши функционирането на работата на санкциониращия орган, който е
упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо – чл. 6,
ал. 1 АПК.
Вярно е, че в чл. 143, ал. 3 от АПК е
уредена сходна хипотеза относно възлагането на разноски в зависимост от
поведението на ответника, но в трайната практика на административните съдилища
и Върховния административен съд е възприето схващането, че тя се прилага в
зависимост от обстоятелството дали към момента на подаване на жалбата е наличен
правен интерес у жалбоподателя за водене на делото, каквато хипотеза не е
налице.
Относно твърдение, че жалбоподателят не е
разполагал копие от СУМПС, което да предостави на органите на МВР, въззивният
съд е изложил правилни мотиви, които не следва да бъдат преповтаряни. Не е без
значение обстоятелството, дали е поставено начало на възражения в
административната фаза или такива въобще липсват.
Воден от горното, Административен съд – Русе
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА определение № 468/13.09.2023 г., постановено по а.н.д.
№ 968/2023 г. на Районен съд – Русе
Определението не подлежи на обжалване.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |