ПРОТОКОЛ
№ 17
гр. Пазарджик , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели И. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500261 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателят Б.К.Д. се явява лично и с адв. С.Л. с пълномощно,
приложено към въззивната жалба.
За ответника Прокуратура на Република България се явява прокурор от
Окръжна прокуратура – Пазарджик Станка Димитрова.
За ответника Апелативен съд – Пловдив – се явява В. Ч. с пълномощно
по делото.
АДВ. Л.: Моля да бъде даден ход на делото.
ПРОКУРОР ДИМИТРОВА: Да се даде ход на делото.
ПЪЛН. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд № 2600009 от 12.01.2021
г.постановено по гр. д. № 119/2020 г. по описа на същия съд, е отхвърлен
предявения от Б. К. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т.“ № ** против
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „**“ № * и
Апелативен съд - Пловдив с адрес гр. П., бул. „Ш.С.“ № ***, иск за
солидарното осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, § 1 от ЕКПЧ и нарушаване на права защитени от чл. 5, §
2-4 от Конвенцията, при вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в производство по изпълнение на Европейска заповед за арест от
15.05.2017 г. издадена по наказателно дело № 2014/087 при
Първоинстанционен съд в гр. Л., Кралство Белгия, ведно със законната лихва
върху определеното обезщетение, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от ищеца
Б.Д. чрез пълномощника си адв. Л. от АК - П., с въззивна жалба с вх. №
261113 от 03.02.2021 г. с доводи за порочност като неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се фактите и
обстоятелствата описани в исковата молба и установени по делото във връзка
с пребиваването на ищеца в Кралство Белгия през 2013 г., причината за това,
престоя му при свой познат в гр. Л., завръщането му в България след месец и
половина и трайното му установяване, сключване на брак и раждането му на
дете, задържането му на 21.06.2017 г. от полицията по повод издадена срещу
него европейска заповед за арест /ЕЗА/ от съдия следовател от
Белгия,задържането му за срок от 24 часа. Излагат се и факти, посочени в
ЕЗА като основание за арестуването му свързани с извършено престъпление
изразяващо се в задържане, продажба, предлагане за продажба, доставка или
закупуване чрез заплащане или безплатно наркотични вещества,
осъществявано от 01.09.2013 г. до 30.06.2014 г. и за престъпление
представляващо измамно вземане на електроенергия чрез пригаждане на
електрическите кабели към апартамента на приземния етаж за захранване на
насажденията от канабис, извършено от 01.09.2013 г. до 30.06.2014 г. и
обхващащо период от време след напускането на Белгия. Посочена е
2
проведената процедура пред Окръжна Прокуратура гр. Пловдив по
задържането на ищеца на основание чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗЕЕЗА по
задържането му за 72 часа, внасяне на искане от последната за вземане на
мярка за неотклонение до Окръжен съд Пловдив и вземане на такава,
обжалване на акта на Окръжен съд Пловдив и потвърждаването му от
Апелативен съд Пловдив. В последствие ЕЗА е изпълнена и е допуснато
временно предаване на ищеца на съдебните власти в Белгия; екстрадацията
му за Белгия, извършени процесуални действия с последния с последвала
забрана за влизане в продължение на 3 г. в Белгия и на Шенгенска територия,
освен ако притежава необходимите документи за там, както и решение за
експулсиране и заповед за напускане на територията на Белгия както и липса
на влязла в сила към момента наказателна присъда против лицето.
Коментират се и процесуални въпроси по движението на настоящото исково
производство във връзка с пасивната материално правна и процесуално
правна легитимация на страните в производството.
За неправилността на постановения и обжалван съдебен акт,
въззивникът излага следните доводи:
На първо място, позовавайки се на ЕКПЧОС /Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи/ - чл. 5, § 5 на ЗОДОВ - чл. 2, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗОДОВ и на многобройна съдебна практика на СЕС /съда на
Европейския съюз/, жалбоподателят посочва, че неправилно районният съд
приел, че визираните предпоставки за ангажиране отговорността на
държавата не са налице. Счита, че районният съд е изместил фокуса от
оплакванията на ищеца,като неговите констатации не кореспондират с
оплакванията на ищеца доколкото в исковата молба, не са изложени доводи
за осъществени процедурни нарушения и нарушения на формално ниво,
коментирани от районния съд, касаещи законността на осъщественото
задържане като срок за разглеждане на искането за налагане на мярка за
неотклонение/МН/,връчване на лицето на заповед за задържане, с посочване
на конкретното основание за задържане, посочено конкретно обвинение за
осъществено престъпление, липса на забавяния и че мярката е взета в разумен
срок. Акцентира се, че доводите на съда макар и правилни не отчитат
оплакванията на ищеца, свързани не с процедурните аспекти на налагане
на МН, а с преценката за ефективност, адекватност и пропорционалност
3
на наложената му МН. Коментира се разпоредбата на чл. 43 от ЗЕЕЗА и
липсата на автоматично предвидено налагане на най-тежката МН по
отношение на потенциални извършители на престъпление,като обратното
тълкуване означавало прекомерна тежест на лицето спрямо което е
образувано наказателно производство и представлява намеса в личното му
пространство, без да се отчитат спецификите на казуса и личността на
обвиняемия, което жалбоподателят свързва с противоречие и на
презумпцията за невиновност на разследваното лице. Според жалбоподателя
следва да се изхожда от личността на лицето спрямо което е предприета
дейност по разследване на престъпление и че МН следва да се налага след
преценка на личността на обвиняемия и на необходимостта от налагане на
МН. В тази връзка се изтъква, че ищецът е имал постоянна работа, семеен с
малко дете и доброволно е съдействал на органите на съдебната власт във
връзка с процедурата по предаването му на белгийските власти. От съда била
пренебрегната преценката на относими към личността на обвиняваното и
разследваното лице факти и обстоятелства, довело до неоснователно
налагане на най-тежката МН. Твърди, че в решението липсва произнасяне по
оплакванията на ищеца за събрани достатъчно данни, описващи личността
му, ежедневието, социалното му поведение и моралните му ценности и
възпитание - че има семейство – съпруга и дете, трудово ангажиран от 2015
г. и с трудова книжка; посещаване на шофьорски курсове от 2013г. с
положени теоретичен и практически изпити за правоспособност за
управление на МПС; изкаран курс за долекарска помощ; студент редовна
форма на обучение в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ от 2017
г.; издържал цялото си семейство, с което се обосновава тезата, че е бил в
България за периода на осъществяване на престъпление в Белгия. Изтъква се
още доброто поведение на ищеца - работи, има семейство, учи и се развива
личностно без да е дал повод за предприемане спрямо него на действия от
държавата по повод извършени престъпления. Счита, че неоснователно
спрямо него е взета МН „задържане под стража“. Счита, че в случая е
приложим регламентът на Рамковото решение на съвета от 13.06.2002 г.
относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите членки и
хипотезата, че лицето може да бъде освободено временно по всяко време в
съответствие с националното право при условие, че неин компетентен орган
вземе мерки, необходими за предотвратяване укриването му. Навежда извода,
4
че рамковото решение не изисква автоматичното вземане на най-тежката
мярка за неотклонение, а задължава органите да предприемат адекватни
мерки за изпълнение на задълженията по рамковото решение. Счита, че не се
осъществява преценка дали във всеки случай съществува реална опасност
обвиняемия и разследваното лице да се укрие и осуети наказателно
преследване спрямо себе си, както и преценка за пропорционалност на
намесата с оглед целите на предаването на лицата; вменено задължение на
националните органи да предприемат действия за обезпечаване на ефективно
изпълнение на ЕЗА и съответно на задължението за предаване на лицето въз
основа на последната, както и възприетия стандарт, че изпълняващия орган
разполага с правомощия да прецени дали изобщо задържането да продължи
или да се освободи задържаното лице при налична друга мярка, обезпечаваща
в достатъчна степен изпълнението на ЕЗА, тоест липса за абсолютно
задължение винаги да се налага най-тежката МН и че дискрецията с която
разполага всяка държава членка да прецени дали е налице хипотеза, в която
да съществува много сериозна опасност от укриване на лицето, осуетяващо
изпълнението на ЕЗА чрез използване на други подходящи и по-леки мерки.
На следващо място счита, че постановеният съдебен акт не
кореспондира и със стандартите, възприети в решение от 15.10.2020 г. по
дело „М.С. с/у Б.“ с акцент върху момента на преценката дали е налице
реална опасност лицето да се укрие или да осуети наказателното преследване
спрямо себе си. В тази връзка се посочва, че съдебната практика по
приложението на чл. 5, § 3 от Конвенцията предвижда наличието на
правдоподобни причини за подозрение на задържаното лице в извършване на
престъпление като задължително условие за законност на продължително
задържане. А в хипотеза на първоначална преценка веднага след ареста дали
лицето да бъде постановено в следствения арест, това вече било недостатъчно
и властите трябвало да предложат и други подходящи и достатъчни
основания, които да оправдаят задържането. Като други причини се включват
риск от бягство, риск от натиск върху свидетели или промяна на
доказателства, риск от тайно споразумение, риск от рецидив, риск от
нарушаване на обществения ред или необходимост, произтичаща от това
защита на лицето, подложено на лишаване от свобода и които рискове следва
да бъдат надлежно установени и че мотивите на властите в това отношение не
могат да бъдат абстрактни, общи и стереотипни. Акцентира се и на
5
обстоятелството дали националните съдилища са посочили други релевантни
и достатъчно основания, за да оправдаят задържането,позовали ли са се на
риска от извършване на нови престъпления и на риска от укриване на
правосъдието, като причини можещи да оправдаят продължаването на
задържането. По отношение риска от рецидив се коментира, че това е
основната причина за оправдаване на продължаващото задържане на
жалбоподателя и че при преценката за необходимост от задържане следва да
се отчете произходът и личността на засегнатото лице, дали те правят
правдоподобна опасността, а мярката адекватна, като счита, че в случая не е
имало достатъчна обосновка за опасност от рецидив от страна на
жалбоподателя. По отношение на риска за укриване от правосъдие
жалбоподателят посочва, че този риск следва да се преценява в светлината на
фактори, свързани с личността на съответното лице, моралният му характер,
местоживеене, професия, ресурси, семейните му връзки и други връзки в
страната, в която е преследван; че официалната регистрация на адреса му в
гр. П. след обвинението е с цел да му служи като официално доказателство за
съществуване на установен дом в този град,че издирването му в контекста на
друго наказателно дело, е във връзка с качеството му на свидетел, което не
позволява да се открие тенденция за избягване от правосъдието. И че
семейните и професионалните връзки на жалбоподателя с града, където
пребивава показвали липсата на всякаква опасност от укриване от
правосъдието. Счита, че в тази връзка съдът не е представил убедителни
аргументи за да установят съществуването на опасност от укриване от
правосъдие. Според жалбоподателя съдилищата са придали особено значение
на анализа на доказателствата, свързани със съществуването на основателни
подозрения срещу жалбоподателя, за да се оправдае продължаващото му
задържане. Коментира се съдебна практика, констатирала, че националните
съдилища са отхвърлили без достатъчна обосновка релевантните аргументи
на жалбоподателя, които доказват липсата на риск от рецидив или укриване
от правосъдие и са привилегировали сериозността на твърдените факти, които
не могат само по себе си да оправдават продължителното задържане на
жалбоподателя. На следващо място жалбоподателят счита, че
първоинстанционния съд не е отчел, че на ищецът Д. са пренебрегнати
правилата, заложени за българската държава по смисъла на Рамковото
решение /РР/, така и стандартите, възприети и релевантни в практиката на
6
ЕСПЧ, което водело на извод за незаконосъобразност на задържането на
ищеца,чрез налагане на най-тежката МН.Счита, че е налице нарушение на чл.
5 от ЕКПЧОС и на чл. 6 от Хартата на основните права и налично
припокриване на отговорността по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ.
Поведението на ответника ПАС, потвърдил определението на ОС - Пловдив
за налагане на най-тежката МН,представлявало нарушение на чл. 5, § 4 от
Конвенцията поради липсата на предпоставки за налагане на МН „задържане
под стража“ и е следвало ПАС да отмени взетата от окръжния съд МН.
Посочват се мотивите изложени от жалбоподателя Д. в жалбата му срещу
мярката за неотклонение, взета от Окръжен съд Пловдив, с които последният
доброволно и добронамерено посочил, че адресът, на който пребивава не е
скрит и е станал известен на националния съд, като това обстоятелство е
възприето от ПАС като отегчаващо положението на задържаното лице. Счита,
че в тази връзка е налице формирано вътрешно противоречие във волята на
ПАС, приел, че Д. е доказал трайна връзка с българската държава, като счита
че са пренебрегнати описаните стандарти за преценка на опасността от
укриване и осуетяване на правосъдие, доколкото липсвала много сериозна
опасност от укриване на лицето /решение на СЕС от 12.02.2019 г. - М.С. с/у Б.
от 13.10.2020 г./ ,която не е изследвана и че са били налице достатъчно данни
за налагането на по-лека МН, ефективна за целите на производството по
изпълнение на ЕЗА. Навежда извода, че стандартът за преценка на
адекватност и пропорционалност на избраната МН, налага да се осъществи и
преценка на личността на разследваното лице,като се акцентира на изразено
желание на лицето да съдейства на националните власти за предаването си на
белгийските власти за провеждане на съответните действия по разследването,
която изразена готовност не е кредитирана от съда, който се позовавал на
установено разминаване в адресите, уточнени от лицето като постоянен и
настоящ адрес. На следващо място, съдът не е отчел строгостта на
предвиденото наказание за престъплението, предмет на обвинението, като
съществен елемент при оценката на риска от укриване и сериозните
обвинения за приемане, че такъв първоначален риск е налице. В тази връзка
се поддържа, че съдът е следвало да разгледа не само съответствието с
процедурните изисквания, залегнали в националното право, но и
основателността на подозренията, върху които се основава ареста, както и
легитимността на целта, преследвана с него и последвалото задържане. Не
7
били отчетени от ПАС аргументите на Д. за липсата на нужда от налагане на
най-тежката мярка за неотклонение, поради което районният съд постановил
неправилен съдебен акт, който не почива на посочения стандарт за преценка
на пропорционалност, адекватност и ефективност на мярката.
По отношение неправилността на обжалваното съдебно решение на РС-
Пазарджик жалбоподателят изтъква на първо място, неотчитане от исковия
съд на защитата му по чл. 4, § 3 от ДЕС за отговорността на държавите
членки за вреди, в случаите когато са допуснали нарушение на правото на ЕС,
възникваща на принципа за лоялно сътрудничество, задължителен за всички
органи на държавите членки; че принципът на отговорността на държавата за
вреди, причинени на частноправните суКи вследствие на нарушения на
общностното право, за които носи отговорност държавата е присъщ на
системата на ДЕО. Посочва, че условията за ангажиране на отговорността на
държавата за вреди причинени на частно-правни суКи се ангажира при
наличието на три условия-предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните суКи, нарушението на нормата да
е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка
между нарушението и претърпяната от частноправните суКи вреда,като
правото на Съюза не допуска постановяването в националното право на
допълнителни условия в това отношение. Допълва, че по отношение на
второто условие /нарушението следва да е достатъчно съществено/
отговорността на държавата за нарушаване на правото на Съюза може да
възникне само в изключителния случай, когато съдът явно е нарушил
приложимото право, и че е налице осъществен сложния юридически факт на
явното нарушение като следва да се вземат в предвид обстоятелствата -
степен на яснота и прецизност на нарушеното правило; дали нарушението е
умишлено; извиним или неизвиним характер на евентуална грешка при
прилагане на правото; изразена позиция, където е приложимо и
несъобразяване от съда, конкретно със задължението да отправи
преюдициално запитване. Посочва, че при всички положения едно
нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило
въпреки постановяване на решение, установяващо твърдяното неизпълнение
на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно
установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че
въпросното поведение съставлява нарушение.
8
Счита, че е налице нарушение на правото на ЕС, което предоставя
права на частноправни суКи, като в тази връзка се цитира чл. 6 от Хартата на
основните права на ЕС предвиждащ, че всеки има право на свобода и
сигурност. Акцентира, че ищецът Б.Д. е имал правото да бъде свободен, с
изключение на случаите, посочени в чл. 5 от Конвенцията, като при
нарушаването му съобразно чл. 5, § 5 от Конвенцията всяко лице арестувано
или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва
с осигурено право от правните процедури право на обезщетение. Коментира
се чл. 12 от Рамковото решение и неговото съдържание и за привеждане в
изпълнение на ЕЗА и че исковият съд не е коментирал подробно главните
оплаквания на Д. за допуснато съществено нарушение на правото на ЕС,
което нарушение в случая не е извършено умишлено, но е осъществено.
Счита, че задържането на ищеца не може да се оправдае по никакъв начин
както и неприлагането на посочените критерии, които прилага и ЕСПЧ, като
тяхното пренебрегване е довело до нарушаване на правото на ЕС,
обуславящо основателност на иска по чл. 4, §3 от ДЕС. Генералният извод на
жалбоподателя е, че постановеното решение от Пазарджишки районен съд е
неправилно тъй като не са взети в предвид подробно описаните стандарти и
критерии за преценка на необходимостта от налагане на ищеца на най-
тежката мярка за неотклонение “задържане под стража“; че съдът по
отношение на пропорционалността на МН изцяло се съгласява с
аргументацията на ПОС и ПАС, като счита ,че исковият съд лаконично и
бланкетно е потвърдил мотивите на ответниците по отношение опасността от
укриване и осуетяване на наказателното преследване, без да изложи свои
съображения по останалите решаващи оплаквания на ищеца. Счита, че
липсата на мотиви по съображенията на ищеца е самостоятелно основание за
отмяна на постановеното съдебно решение, като препраща в тази връзка към
мотивите на съда на които следва да отговаря въззивното решение. Счита, че
районният съд следва да действа като решаваща инстанция по същество на
спора като в случая районният съд не е изпълнил описания критерии, защото
по-скоро се е съгласил с приетото от националните съдилища в хода на
производството по налагане на МН, вместо да осъществи своя преценка по
оплакванията на ищеца, след като събере нужните доказателства и прецени
тяхното значение и стойност. Моли да се отмени обжалваното решение и се
9
уважи предявения иск.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на
Апелативен съд -Пловдив. Оспорват се оплакванията изложени в жалбата и
счита, че същите не следва да бъдат споделени. Поддържа, че правилно е
прието от исковия съд, че вземането на най-тежката МН не е задължително,
но че при първоначалното вземане на мярката не може да се пренебрегне
обществената опасност на конкретното деяние, механизма, начина и
особеностите при извършването му, при отчитане на съществената роля на
наказанието предвидено за конкретното престъпление, чиято строгост може
да бъде достатъчен мотив за лицето да се укрие и да предотврати
възможността спрямо него да бъде осъществено наказателно преследване. Че
строгостта на предвиденото наказание е съществен елемент при оценката на
риска от укриване и сериозните обвинения дават основание да се приеме от
властите, че такъв първоначален риск е налице. Цитира се Решение на
Европейския съд по дело „И. с/у Б.“ от 26.07.2001 г. Посочват се и фактите,
установени по делото и относими за преценката на съдилищата в тази насока-
издадена ЕЗА за две престъпления, извършени не еднократно, а през
продължителен период от време, едното от които свързано с незаконен
трафик на наркотични и психотропни вещества, представляващи според
българския НК тежко престъпление /с наказание над 5 г. лишаване от
свобода/, от категорията на общоопасните престъпления, наказуемо в
издаващата държава членка, с лишаване от свобода не по-малко от 3 г., което
не следва да се подценява и че може да бъде мотив за исканото лице да се
укрие за да предотврати възможността това наказание да бъде евентуално
наложено и изпълнено; обявено за международно издирване на исканото
лице; установено разминаване между адреса, на който е регистриран и този до
който фактически пребивава. Въззиваемата страна заключава, че при тези
данни единствения законно обоснован извод е бил, че съществува реална, а не
хипотетична вероятност исканото лице да се укрие. Признава се принципно,
че трудовата и семейна ангажираност на лицето не предполагат опасност от
укриване, но не я изключват при наличие на съвкупността от посочените
обстоятелства и че това обяснява решението на националните съдилища за
вземане на най-тежката МН. Допълва, че тази мярка в най-пълна степен е
съответствала на завишената обществена опасност на престъпленията,
предмет на ЕЗА, била е адекватна реалната опасност от укриване и е
10
обезпечавала в най-висока степен безпрепятственото провеждане на
наказателното производство доколкото при налагане на по-лек режим на
ограничение е съществувала опасност исканото лице да се укрие. Оспорва се
като невярно твърдението на жалбоподателя, че при потвърждаване на
наложената на Б.Д. МН „Задържане под стража“ от ПАС не са били обсъдени
и взети фактите, доказващи трайна връзка на Д. с България, като такава
връзка се признава от съда да е налице, но че нейното наличие само по себе
си не може да обоснове липса на опасност от укриване на лицето, при
положение че последното не пребивава на адреса, на който е адресно
регистрирано и в хода на производството неколкократно е сменяло адреса, на
който пребивава, което е дало основание на съда да направи извод за
неприемливост на следващата по тежест МН „домашен арест“. Счита, че в
случая са били налице достатъчно данни, че налагането на по-лека МН
предвидена в националното законодателство би била в недостатъчна степен
ефективна за целите на производство по изпълнение на ЕЗА. Счита, че
фактите посочени от ищеца не обосновават неправомерност на задържането
му или за незаконосъобразност на взетата спрямо него МН. Счита, че един от
елементите за ангажиране отговорността на ПАС, а именно противоправно
поведение, осъществено от този съд липсва, тъй като съдът е преценил, че
налагането на МН „задържане под стража“ е адекватна и в най-пълна степен
ще гарантира изпълнението на ЕЗА, още повече, че в случая МН „задържане
под стража“ не е отменена и че според изложеното в исковата молба ПАС би
следвало да бъде недопустимо отговорен за своето вътрешно убеждение,
формирано въз основа на фактите изложени в ЕЗА. Цитира се съдебна
практика на СЕС, че Хартата допуска налагането на ограничения при
упражняването на правото на свобода и сигурност по чл. 6, което е възможно,
ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание
на посочените права и свободи и при спазване на принципа за
пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от
Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и
свободите на други хора. Посочват се трите условия, обуславящи
правомерност на задължането - 1. Ограниченията са предвидени в закон-
ЗЕЕЗА, НПК и Рамково решение на съвета от 13.06.2020г.; 2. Ограниченията
зачитат основното съдържание на посоченото право на свобода като целта на
гаранциите на свободата, закрепени в чл. 6 от Хартата, така и в чл. 5 от ЕКПЧ
11
по-специално се изразяват в защита на лицата от произвол, като защитата се
постига когато законът, който допуска лишаване от свобода е достатъчно
достъпен, точен и предвидим в своето прилагане, като в случая ЗЕЕЗА е
правното основание за мярката „задържане под стража“, посочена в чл. 12 от
РР; 3.Спазен принцип на пропорционалност между изтъкнатото основание и
съответното ограничаване на свободата, като ограниченията са необходими и
действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес; че
лицето може да бъде освободено временно само при условие, че съгласно чл.
12 от РР 2000/584/ПВР компетентният орган на посочената държава членка
вземе мерки, които прецени за необходими за действителното предаване на
издирваното лице при което преценката за „много сериозна опасност от
укриване“ е винаги конкретна, и че правилно националния съд е преценил, че
същата е налице. Цитира се практика на ЕС по процедурата за екстрадация в
смисъл, че ограничаване на свободата на основание на чл. 5, т.1, Ка“ f“ е
оправдано само за целите на провеждането на процедурата за екстрадация и
следователно, ако процедурата не се води с изискваната грижа, задържането
престава да бъде оправдано, тоест изпълняващият съдебен орган ще може да
постанови продължаване на задържането на това лице, ако процедурата по
изпълнение на ЕЗА е водена достатъчно грижливо и съответно, ако срокът за
задържане не е прекомерен и след вземане на всички обстоятелства
релевантни за преценката дали продължителността на процедурата е
оправдана, включително евентуално бездействие на властите на съответните
държави членки и приносът на издирваното лице, ако има такъв за
продължителността на процедурата, както и наказанието, което е поискано за
него или му е наложено. Счита, че в случая са спазени сроковете по чл. 17 от
РР, като цялата процедура е продължила 36 дни, взето е в предвид, че
описаните в ЕЗА престъпления по белгийското законодателство осъществяват
всички съставомерни признаци на престъпленията по българския НК с
предмет наркотични вещества по чл. 354а от НК и неправомерно
присъединяване към електро-разпределителната мрежа по чл.234в от НК,
осъществяван в немалък период от време 01.09.2013г.-30.06.2014г.-или
10месеца, като е прието, че има реална опасност от укриването на ищеца,
който е бил обявен за международно издирване, като ЕЗА е издадена въз
основа на задочна заповед за арест от 15.05.2017г. на Белгийските власти; че
ищецът сам е посочил, че пребивава на адрес, различен от адресната си
12
регистрация, водещо до невъзможност за прилагане на мярката „домашен
арест“. Генералният извод, който се посочва от ПАС е, че спрямо Д., от
страна на Апелативен съд Пловдив не е взета необосновано строга мярка за
неотклонение, поради което не е налице и основание във вреда на ответника
да се поставят евентуално неимуществени вреди, претърпени от Б.Д.. Моли
да се потвърди обжалваното решение.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Р
България.
Не са направени доказателствени искания от страните пред въззивната
инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
АДВ. Л.: Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба
с всички доводи. По отношение на постъпилия отговор от Апелативен съд -
Пловдив, оспорвам същия, като считам, че начинът, по който са тълкувани
оплакванията на доверителя ми, е леко изведен извън контекста на това, което
сме имали предвид. Считам същите оплаквания от страна на Апелативен съд -
Пловдив за неоснователни. Няма да соча нови доказателства. Единствено
представям списък с разноски. Нямам възражение по процедурата.
ПРОКУРОР ДИМИТРОВА: Оспорвам така подадената въззивна
жалба против първоинстанционното съдебно решение. Солидаризирам се с
доводите, изложени в отговора на въззивната жалба от страна на другия
ответник по делото – Апелативен съд - Пловдив. Нямам доказателствени
искания.
ПЪЛН.Ч.: Уважаеми Окръжни съдии, оспорвам жалбата. Поддържам
подадения отговор от Апелативен съд Пловдив. Също заявявам, че няма да
соча нови доказателства и да правя доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Л.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите подадената
въззивна жалба, като съответно отмените, като неправилно, постановеното
решение на Районен съд - Пазарджик. В допълнение на това, което
13
коментирахме във връзка със същината на спора, свързано с обстоятелството,
че нито Апелативен съд – Пловдив, при обжалване на мярката за
неотклонение, нито съответно Районният съд са вникнали в дълбочина по
отношение на личността на г-н Д. и представените доказателства, искам само
да добявя, че има много сериозно вътрешно противоречие, както по
отношение на изводите на Апелативен съд – Пловдив, който е ответник, така
и по отношение на изводите на Районен съд – Пазарджик, защото и двете
съдилища признават, че има трайно установена връзка на г-н Д., съответно на
база представените доказателства. Същите са подробно изброени.
Представени са удостоверения за образование, водено в редовна форма в П.,
наличие на брак, наличие на трудови правоотношения, полагане на изпити за
придобиване на шофьорска правоспособност – съответно теоретически и
практически и т.н. В този смисъл противоречието се касае за това, че хем от
една страна се приема, че има такава трайно установена връзка, г-н Д. изцяло
е съдействал на властите, като е изразил съгласие да бъде предаден на
белгийските власти, явявал се е в заседания. Изрично е уточнено от г-н Д. и
неговия процесуален представител в наказателното производство, че има
разминаване в адреса, и въпреки това, това обстоятелство е тълкувано в
негова вреда, така че молим за вземане предвид на това вътрешно
разминаване във волята и на двата съда при постановяване на Вашето
решение. Претендирам разноски в съответствие с днес представения списък
на разноските.
ПРОКУРОР ДИМИТРОВА: Уважаема г-жо Председател, уважаеми
Окръжни съдии, оспорвам изцяло така подадената въззивна жалба. Намирам
постановеното от Районен съд - Пазарджик решение за правилно,обосновано
и законосъобразно, като считам, че същото следва да бъде потвърдено
иззцяло. Съдът е обсъдил всички доводи и всички събрани по надлежния
процесуален ред доказателства, като на база на същите, е стигнал до
правилния извод, че в случая не са налице основания за ангажиране
отговорността на Държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 4, § 3
от Договора за Европейски съюз, и правилно е отхвърлил така предувената
искова претенция. В случай, че приемете така подадената въззивна жалба за
основателна и уважите изцяло или отчасти исковата претенция, правя
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
като моля да бъде съобразено с минимума по Наредбата за минималния
14
размер на адвокатските възнаграждения. В горния смисъл, моля за Вашия
съдебен акт.
ПЪЛН. Ч.: Уважаеми Окръжни съдии, поддържам отговора и моля, на
основание на изложените в него аргументи, да постановите решение, с което
да потвърдите изцяло първоинстанционния съдебен акт. Също правя
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че намерите
подадената въззивна жалба за основателна – изцяло или частично.
АДВ. Л. /реплика/: Като приложение към въззивната жалба сме
преставили анекс, по силата на който се уточнява, че възнаграждението касае
всички процесуални действия, извършени до момента пред Районен и
Окръжен съд. Също така, моля да вземете предвид подробно изложените
аргументи в самата въззивна жалба. Няма да искам писмена защита.
Съдът счете делото за изяснено и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 12.06.2021 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15