Р Е Ш Е Н И Е № 106
Гр. Сливен, 16.06.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора Х. Куков
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Жекова административно дело № 143
по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от М.Г.П., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Областна дирекция на МВР - Сливен за присъждане на
обезщетение в размер на 300,00 (триста) лева, които вреди са претърпени от направени
разходи за адвокатско възнаграждение по водено в Районен съд – Нова Загора АНД
№ 258/2019 г., приключило с отмяна на издаден срещу П. Електронен фиш за налагане
на глоба серия К, № 1111846, издаден от ОД на МВР Сливен.
В исковата молба се
твърди, че по жалба против издадения от ОД на МВР – Сливен Електронен фиш серия
К, № 1111846 било образувано АНД № 258/2019 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора и същото приключило с Решение № 105/30.10.2019 г. С този съдебен акт електронният
фиш бил отменен, а в хода на производството П. бил защитаван от адвокат, за
чиито услуги заплатил адвокатски хонорар в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението влязло в законна сила на 05.02.2020 г. Моли съда да осъди ответника Областна
дирекция на МВР - Сливен да му заплати така направените разноски като
обезщетение за нанесени имуществени вреди. Претендира и направените в
настоящото съдебно производство разноски.
В с.з. ищецът,
редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Хр. Х. ***,
който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи. Претендира и направените
в настоящото съдебно производство разноски.
В с.з. ответникът
по исковата молба Областна дирекция на МВР Сливен, не се представлява. В
писмено становище заявява неоснователност и недоказаност на иска и моли съда да
го отхвърли, алтернативно – да намали размера на претендираното обезщетение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за
основателност на иска по основание и размер.
Въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Електронен фиш
серия К, № 1111846, издаден от ОД на МВР - Сливен на М.Г.П., за нарушение по
чл. 21 ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с
чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева. По жалба на
П. срещу този електронен фиш в Районен съд – Нова Загора било образувано АНД № 258/2019
г., приключило с Решение № 105/30.10.2019 г., с което атакуваният акт бил
отменен като незаконосъобразен. Решението било обжалвано пред Административен
съд – Сливен, който със свое Решение № 15/05.02.2020 г., постановено по КАНД №
207/2019 г. оставил в сила първоинстанционното решение. В хода на съдебното
производство пред Районен съд - Сливен П. бил защитаван от адв. Х.Х. ***, съгласно Договор за правна защита и съдействие,
подписан между страните на 02.10.2029 г., като в т. без да е вписано договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства, които
не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Исковата молба е
процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
В процесния случай
предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203
от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе
разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер,
при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена
по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта,
действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е
осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно
предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки
трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от
тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи. На първо място,
нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. Във
връзка с това следва да се приеме, че издаването на електронни фишове от
нормативно оправомощено лице съставлява упражнена от административни органи
изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Макар и
да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК като административни актове,
електронният фиш следва да се приеме като издаден от административен орган във
връзка с упражняваните от него правомощия, следователно – като властнически акт
на органите на администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на
административна правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност.
Административният характер на издаване на електронния фиш, както и действията
по налагане на административно наказание, при или по повод на които са
причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото
в Тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2014 г.
на ОС на ВКС и ВАС. Следователно, първата от изискуемите предпоставки е налице.
От доказателствата по делото се установява, че е налице и втората такава – електронният
фиш е отменен като незаконосъобразен с влязло в законна сила Решение № 105/30.10.2019
г., постановено по АНД № 258/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора. При
преценка на доказателствата по делото и относимите
правни норми, съдът намира, че в случая не е налице другата изискуема от закона
предпоставка, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело
№ 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
след като в производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът,
платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт и е непосредствена последица от него. В случая, видно от
приложения по АНД № 258/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора Договор
за правна защита и съдействие, сключен между М.Г.П. и адв.
Х.Х., страните не са договорили възнаграждение, както
и липсват доказателства такова да е заплатено. По делото не са представени
доказателства и че възнаграждение за процесуална защита е заплатено по банков
път. Представеният пред настоящата съдебна инстанция договор за правна защита и
съдействие е с попълнен реквизит в т. III – договорено възнаграждение, но в приложеният такъв на
л. 19 от АНД № 258/2019 г. на Районен съд – Нова Загора таз част от договора не
е попълнена.
Това води до извода, че в хода на съдебното производство по цитираното АНД П. е
бил защитаван от адв. Х. без договорен и заплатен хонорар. Следователно, при
липса на заплатено за защитата адвокатско възнаграждение, липсват
доказателства, че на ищеца е нанесена вреда, поради което не е налице третата
изискуема от нормата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ предпоставка. Това мотивира съда
да приеме, че исковата молба е неоснователна, поради недоказаност на вредата и
отхвърли същата.
С
оглед изхода на делото с отхвърляне на исковата молба, неоснователна се явява претенцията
на ищеца за присъждане на направените по делото пред
настоящата съдебна инстанция разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба от М.Г.П., ЕГН **********, с
адрес *** срещу Областна дирекция на МВР - Сливен за присъждане на обезщетение
в размер на 300,00 (триста) лева, които вреди са претърпени от направени
разходи за адвокатско възнаграждение по водено в Районен съд – Нова Загора АНД
№ 258/2019 г., приключило с отмяна на издаден срещу П. Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 1111846, издаден от ОД на МВР Сливен.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: