Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 58

 

гр. София, 04.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в публично заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 553 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.В.Е., ЕГН **********, срещу Електронен фиш Серия К № 1533049 от 11.08.2016 г., издаден от ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в това че на 11.08.2016 г., в 15.51 часа, на главен път I-8 км. 41+000, с посока на движение от КПП Калотина към гр. София, при ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен знак В-26, е управлявал МПС марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ******със скорост на движение 154 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № 504.

В жабата са релевирани доводи за неправилност на издадения електронен фиш, който не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Сочи се, че в ЕФ е посочен само номерът на техническото средство, но не й неговият вид, което от своя страна ограничава правото на защита на жалбоподателя, предвид невъзможността да се установи, дали техническото средство е преминало проверка и вписано ли е същото в регистъра на одобрените типове средства за измерване, а също така поставя под съмнение и изправността на техническото средство към 11.08.2016 г. Поддържа се още, че пътната отсечка не е била съответно обозначена съобразно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП с пътен знак Е-24, като такива данни не съдържат и в обжалвания електронен фиш, което също обуславя неговата отмяна.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, с което се поддържат доводите за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като са релевирани и допълнителни аргументи, а именно, че нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на скоростта, която е била позиционирана в автомобил на контролен орган, в който случай е приложим общият ред за установяване на административното нарушение по ЗАНН, а не правилата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Сочи се, че издаването на електронен фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително позиционирани АТСС, работещи на автоматичен режим и без нужда от обслужване от контролен орган, каквато нужда е налице при мобилните технически средства, като в тази връзка се твърди, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.1014 г., постановено по тълк.д. № 1/2013 г. на ВАС не е загубило своето значение въпреки последвалите изменения на разпоредбата и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР. Предвид необходимостта нарушението да е установено в отсъствието на контролен орган, издаденият ЕФ се явява незаконосъобразен, което предполага неговата отмяна.

В съдебно заседание въззиваемата страна ОДМВР София, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (до този извод съдът достигна съобразявайки обстояттелството, че въззиваемата страна изирично е заявила, че по административната преписка не се е върнала обратната разписка за връчване на електронния фиш), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд- гр. Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните: 

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка: 

Към 11.08.2016 г. П.В.Е. бил собственик на лек автомобил марка марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ******. 

На 11.08.2016 г., в 15.51 часа П.В.Е. управлявал горепосочения лек автомобил по главен път I-8 км 41+000, с посока на движение от КПП Калотина към гр. София, като се движел със скорост от 154 км/ч. Посоченият участък от пътя бил регулиран с поставен пътен знак „В-26“-„Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, на който била отразена и максимално разрешената скорост, а именно 60 км/ч, която забрана действала в следващите 1000 м., видно от поставената под пътния знак табела. Извън обхвата на действие на пътния знак максимално разрешената скорост на движение, доколкото се касае за път извън населено място, била 90 км/ч.

Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол „TFR1-M“ № 504. Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с мобилна система за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К № 1533049 от 11.08.2016 г., издаден от ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на П.В.Е. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост с 94 км/ч.

Към датата на извършване на нарушението (11.08.2016 г.), мобилната автоматизирана система „TFR1-M“ № 504 е преминала последваща периодична техническа проверка на 02.03.2016 г., като срокът на валидност на проверката е до 02.03.2017 г. (съгласно Заповед № А-333/29.05.2014 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ).

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 1533049 от 11.08.2016 г.,; два броя справка от КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рама № *******, рег. № ******(до 17.11.2016 г. и рег. № ******след 17.11.2016 г. ); Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M“; Протокол за проверка № 9-40-16 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ № 4835 за радар № 504.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ и Протокол за проверка № 9-40-16 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ № 4835 за радар № 504 се установява, че процесната мобилна система за видеокотрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. Неосноватални в тази връзка за доводите в жалбата, че не може да бъде установен видът на използваната мобилна система за видеоконтрол, доколкото както в представени по делото снимков материал, така и в процесния ЕФ, е посочен номерът на радара, а от снимките е виден и неговият конкретен вид. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същото се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост - 154 км/ч (след приспадане на 6 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка). 

От приложения по делото снимков материал се установява, че пътният участък, където е установено и заснето нарушението е урегулиран с пътен знак „В26“, като към момента на констатиране на нарушението - 11.08.2016 г., мястото на извършване на нарушението е било регулирано и с пътен знак „Е24“ съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно чрез предварително поставен пътен знак „Е24“ („контрол с АТСС“) непосредствено преди началото на обхвата на автоматизирано техническо средство и система (АТСС).

От същия снимков материал се установява, че процесният участък от платното за движение, където като такова извън населено място максимално разрешената скорост за движение е 90 км/ч., е бил регулиран с допълнително поставен знак относно скоростта на движение, като максимално позволената скорост на движение е 60 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП. 

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. 

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: 

Съдът счита, че жалбоподателят П.В.Е. е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. 

В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство - мобилна АТСС „TFR1-M” № 504, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните работи. 

Съдът намира за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че в случая неправилно е издаден електронен фиш, тъй като нарушението е заснето с мобилно техническо средство, доколкото съгласно действащата редакция на ЗДвП към момента на извършване на нарушението (параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП) е било допустимо съставянето на електронен фиш и след констатиране на нарушението с мобилно АТСС. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП никога не е предвиждала нарушението да се установява в отсъствието на контролен орган, доколкото и предходните редакции на тази норма предвиждаха, че при нарушение, установено и заснето с (автоматизирано- след изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.) техническо средсто (или система- след изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От правилния граматическия прочит на тази разпоредба е видно, че нарушението не се установява в отсъствието на контролен орган (доколкото е невъзможно да бъде установено и в отсъствието на нарушител, до какъвто извод би се достигнало при направеното от жалбоподателя тълкуване), а глобата се налага в отсъствието на контролен орган и нарушител, доколкото този процес е свързан единствено с изтегляне на информацията, записана на твърдия диск на мобилната система за видеоконтрол.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, за липсата на данни в ЕФ, че контролираният участък е бил обозначен с пътен знак „Е24“, доколкото образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, а ЗДвП не предписва като реквизит посочената информация. Неоснователни по вече изложените по-горе доводи са и възраженията свързани с невъзможността нарушителят да разбере с какво техническо средство е било установено нарушението му, доколкото заедно с ЕФ се връчва и копие от снимковия материал, послужил при установяване на нарушението, от който е виден както видът, така и номерът на мобилната система за видеоконтрол, като последният е недвусмислено записан и в самия ЕФ.

Видно от техническата спецификация на мобилната система за видеоконтрол, съдържаща се в протокола за последваща проверка, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 6 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 154 км/ч, което е с 94 км/ч повече от максимално позволената в съответния участък скорост от 60 км/ч. 

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П.В.Е., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че последният е собственик и лице, на което е регистриран заснетият при извършване на нарушението автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рама № *******, рег. № ******(до 17.11.2016 г. и рег. № ******след 17.11.2016 г. ). С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност за така извършеното нарушение, ако не посочи на кое лице е предоставил управлението на МПС. В 14-дневен срок от връчване на електронния фиш П.В.Е. не е представил декларация с посочване на лицето, което е управлявало процесния автомобил, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Следва да се допълни, че макар и по делото да няма данни кога е бил връчен електронния фиш, предвид обстоятелството че жалбоподателя изрично е заявил, че е подал жалбата лично на 07.06.2017 г., следва да се приеме, че най-късно до този момент за него е съществувала възможността да декларира, че не той е управлявал процесния лек автомобил, а доказателства в тази насока, както беше посочено, не са ангажирани.

Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят П.В.Е. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил със скорост от 154 км/ч при ограничение на това място от 60 км/ч, установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци с пътен знак „В26“.

Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 154 км/ч при ограничение 60 км/ч, регламентирано с поставен преди съответния участък пътен знак „В26“, като е целял това негативно изменение на обективната действителност. 

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП (в редакцията действала до 21.01.2017 г.) при превишаване на максимално допустимата скорост извън населено място с над 50 км/ч (какъвто е настоящият случай – превишението на скоростта е с 94 км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба“ в размер на  300 лева, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. (или още 400 лв. за следващите 44 км/ч до становените 94 км/ч). С оглед на това обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази си част, доколкото на жалбоподателя е наложена именно „глоба“ в размер на 700 лв. 

Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици - настъпване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. 

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна. 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- Сливница 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш К № 1533049 от 11.08.2016 г., издаден от ОДМВР София, с който на П.В.Е., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: