№ 1276
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20211110152487 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по предявени обективно кумулативно съединени от Л. И. Л., ЕГН
**********, адрес-***, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, адрес-
гр.София, бул.Витоша №2, обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
1) иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 12 000,00 лв. със законната лихва от 17.02.2021
г. до окончателното и плащане-обезщетение за неимуществени вреди от разследване,
̀
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК по ДП
№1781/2016 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№7585/2017 г. по описа на СГП, по което
наказателното производство е прекратено на 17.02.2021 г. с постановление на прокурор при
СГП;
2) иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 3 500,00 лв. със законната лихва от 09.09.2021
г. до окончателното и изплащане-обезщетение за имуществени вреди от разследване,
̀
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК по ДП
№1781/2016 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№7585/2017 г. по описа на СГП, по което
наказателното производство е прекратено на 17.02.2021 г. с постановление на прокурор при
СГП, представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство;
3) иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 2 650,00 лв. със законната лихва от 09.09.2021
г. до окончателното и изплащане-обезщетение за имуществени вреди от разследване,
̀
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК по ДП
№1781/2016 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№7585/2017 г. по описа на СГП, по което
1
наказателното производство е прекратено на 17.02.2021 г. с постановление на прокурор при
СГП, представляващи щети на задържания от ответната страна автомобил ***, рег.№***,
произведен 1997 г., закупен от ищеца през 2014 г. в размер на пазарната му стойност към
2016 г.
С протоколно определение от 06.07.2022 г. е допуснато изменение в размера на третия
осъдителен иск чрез неговото намаляване от 5 000,00 лв. на 2 650,00 лв. поради заявен
частичен отказ от иска за сумата 2 350,00 лв.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано ДП №1781/2016 г. по описа
на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №7585/2017 г. на СГП, по което на ищеца е повдигнато обвинение за
умишлен палеж, в резултат на което в СГС е внесен обвинителен акт за извършване на
престъпление по чл. 330, ал.2, т.2 НК. Образувано е НОХД №4911/2017 г. на СГС-НО, 30-ти
състав, по което са се състояли около десет заседания и приключило с оправдателна присъда
от 06.06.2018 г. Присъдата е протестирана от СГП пред САС, пред който е образувано
ВНОХД №981/2018 г. С Решение от 20.11.2018 г. САС отменил присъдата на СГС и върнал
делото за ново разглеждане на етап „разпоредително заседание“. Новообразуваното НОХД
№5306/2018 г. на СГС-НО, 25-ти състав приключило с прекратително определение и
връщане на делото на СГП за отстраняване на процесуални нарушения; това определение
протестирано пред САС, който го потвърдил. Прокуратурата внесла трети обвинителен акт
от 14.08.2020 г., по който било образувано НОХД №3023/2020 г. на СГС-НО, 25-ти състав,
което също завършило с прекратително определение, което не е протестирано от СГП. На
17.02.2021 г. СГП прекратила наказателното производство срещу ищеца. Вследствие на
наказателното производство срещу него, което продължило около четири години и
половина, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативните изживявания от
извършеното претърсване в дома на семейството му през нощта, ищецът развил
неврологично заболяване и вече не се занимавал активно със земеделие-не е в състояние да
управлява голяма селскостопанска техника, изпитвал сериозни притеснения, неудобства,
стрес и депресия от продължилото наказателно производство. Претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство и защита в хода на наказателното производство, както и пазарната
стойност на иззетия в хода на наказателното производство собствен автомобил.
Ответната страна–Прокуратура на Република България, в отговора по исковата
молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер
като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че лихвите върху обезщетението за
претърпени неимуществени вреди не следва да текат от 17.02.2021 г. (датата на
постановлението за прекратяване на наказателното производство), а поне от датата на
изтичане на срока за обжалване-23.02.2021 г. Основанието на иска за неимуществени вреди
не е доказано, тъй като прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
производство по същество не влиза в сила и не се характеризира с неотменимост.
Посоченият прокурорски акт може да се стабилизира само с влизането в сила на съдебен акт,
който го потвърждава. Няма доказателства за претърпени реални неимуществени вреди,
2
оспорва се причинно-следствената връзка на последните с обвинението. Ищецът е осъждан с
влезли в сила съдебни актове и срещу него са били водени други наказателни производства,
което намаляло интензитета на претърпените от него болки и страдания в сравнение с лице,
спрямо което не са водени наказателни производства и не е било осъждано за извършени
престъпления. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно
завишена и недоказана по размер. Макар и обвинението да е било за тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 НК, производството е продължило 3 години и 6 месеца, което не
надхвърля разумния срок за това, а спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение
(подписка), която не е нарушила обичайния му начин на живот. Ответната страна не носи
отговорност за продължителността на съдебната фаза на наказателното производство.
Претенцията за обезщетение за имуществени вреди-платени адвокатски хонорари в
наказателното производство, не е доказана, а адвокатското възнаграждение е завишено по
размер; прави се възражение за неговата прекомерност. Оспорва се претенцията за
обезщетение за имуществени вреди-паричната стойност на описания автомобил на ищеца,
който е бил иззет като веществено доказателство и върнат ищеца; не са доказани реални
щети по автомобила, няма доказателства за състоянието му към момента на изземването.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
На 11.08.2016 г. е образувано досъдебно производство със съставяне на протокола по
действие по разследването – оглед на местопроизшествие. Същото е образувано срещу
неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.330, ал.1 НК. На същата дата със
заповед №*** ищецът е задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1 ЗМВР, извършен е
обиск. Разследващите органи са предприели и други действия по разследването:
претърсване и изземване в дома на ишеца, освидетелстване, претърсване и изземване на
МПС, с което действие е бил иззет автомобил- ,,***‘‘, модел ,,***‘‘, рег. № ***, собственост
на ищеца, за които действия по разследването има съставени протоколи от разследващите
органи. С постановление на зам. районен прокурор при СРП срокът за разследване е бил
удължен с 4 месеца, считано от 11.10.2016г. С акт на зам. градски прокурор при СГП срокът
за извършване на разследването е бил удължен с още 4 месеца, считано от 11.02.2017г. С акт
на административния ръководител на Апелативна прокуратура – София срокът за
разследване е бил удължен с 2 месеца, считано от 11.06.2017г. С акт на зам. апелативен
прокурор от 15.08.2017г., срокът за извършване на разследването е удължен с още 2 месеца,
считано от 11.08.2017 г. С постановление от 07.08.2017 г., връчено на ищеца на 14.08.2017
г., същият е привлечен като обвиняем за престъпление с правна квалификация – чл.330, ал.2,
т.2, вр. чл. 330, ал.1 НК. В деня на привличането му Л. Л. е разпитан в качеството му на
обвиняем. Спрямо него е взета мярка за неотклонение – подписка. На 18.10.2017г. в СГС е
внесен обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл.330, ал.2,т.2 вр. ал.1
НК. С определение № 5675 от 20.12.2017г. на СГС е постановено прекратяване на делото –
НОХД № 4911/2017г и връщане на делото на СГП за отстраняване на допуснати
нарушения. С частен протест №***/22.12.2017г. до Софийски Апелативен съд, подаден от
3
прокурор в СГП се иска отмяната на определение № 5675 от 20.12.2017г. С определение №
144/16.03.2018г. на Софийски Апелативен съд се отменя определение № 5675 от
20.12.2017г. и се указва на съда да насрочи и разгледа делото на основание внесения
обвинителен акт. С присъда от 06.06.2018г. по НОХД № 4911/2017г., подсъдимият е признат
за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата е протестирана от Софийска Градска
прокуратура пред Софийски Апелативен съд. С решение № 454/20.11.2018г. на Софийски
Апелативен съд присъдата е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав от етап – разпоредително заседание. След връщането на делото на друг състав е
образувано НОХД № 5306/2018г. С определение от 14.01.2019г. от проведено
разпоредително заседание е прекратено производството по НОХД 5306/2018г. по описа на
СГС. Делото е върнато на СГП са отстраняване на съществени нарушения на процесуалните
правила. С частен протест от 18.01.2019г. определението е обжалвано от прокурор при СГП.
С определение № 117 от 07.03.2019г. на Софийски Апелативен съд се потвърждава
определението от 14.01.2019г. на СГС. Ищецът е повторно привлечен като обвиняем чрез
постановление от 26.07.2019г. Същото му е връчено на 13.08.2019г., като на същата дата е
разпитан отново в качеството на обвиняем и е внесен обвинителен акт срещу него за
извършено престъпление по чл. 330, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК. С определение
№4659/27.11.2019г., съдебното производство е прекратено, а делото е върнато на СГП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения. Ищецът отново е привлечен в
качеството на обвиняем с Постановление от 30.03.2020г., връчено на 05.05.2020г. за
извършено престъпление по чл.330, ал.2, т.2, вр. чл.330, ал.1, предл.4, алт.1 НК. С
определение от 11.09.2020г. на СГС производството е прекратено, делото е върнато на СГП
за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Определението на съда не е
протестирано от прокуратурата. С Постановление от 17.02.2021 г. на СГП е прекратено
наказателното производство по отношение на ищеца на основание чл.199 вр. чл.243, ал.1,
т.2, чл.244, ал.1, т.2 и чл.245 НПК. Спрямо него е отменена и наложената му мярка за
неотклонение – подписка.
По делото е прието заключение вх.№123863/16.06.2022 г. по назначената съдебно-
техническа експертиза, извършена от вещото лице инж.И.И..
От ответната страна са представени справка за съдимост на ищеца и справки от СДВР и
НСлС за водени досъдебни производства.
По делото е разпитан доведения от ищцовата страна свидетел – ***.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно иска по чл.2, ал.1, т.3, пр.І ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени
вреди:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
4
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение (чл. 4 ЗОДОВ). Субекти на тази
отговорност са правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение
за престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Република България.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; акт на
Прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство, поради това, че извършеното
деяние не е престъпление; претърпени неимуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В случая по отношение на ищцовата страна е налице фактическия състав на
отговорността на Държавата за вреди по чл.2, ал.1, т.3, предл. 2 ЗОДОВ - било е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. чл.330, ал.2, т.2, вр. с ал.1, предл.4 НК, наказателното
производство е било прекратено с постановление на прокурора на основание чл.243, ал.1,
т.2, вр. с чл.244, ал.1, т.2 НПК (основанието за отговорност по ЗОДОВ е налице и при
прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението-ТР
№3/2004 г. на ВКС-ОСГТК, т.7), претърпени са неимуществени вреди в пряка-причинно-
следствена връзка с образуваното наказателно производство.
Неоснователно е възражението на ответната страна Прокуратурата на Република
България за недопустимост на иска поради липса на влязло в сила постановление за
прекратяване на досъдебното производство.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е сред актовете по
чл.412, ал.2 НПК, които влизат в сила. Дори и да не е било обжалвано от обвиняемия или
пострадалия, респ. неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, съгласно чл.
243, ал.10 НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство може
служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. В изключителни
случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство и след изтичането на този срок, което означава, че
постановлението никога не би влязло в сила, с което ще се възпрепятства и ангажирането на
отговорността на правозащитните органи. Когато такова постановление е обжалвано,
определенията на съда по чл.243, ал.5, т.1 и 2 НПК подлежат съгласно чл.419, ал.1 НПК на
проверка по реда на глава тридесет и трета “Възобновяване на наказателни дела”. Поради
това стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство по
смисъла на ТР №3/2004 г. на ВКС-ОСГТК, т.4, изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и лицето да не е обжалвало
постановлението за прекратяване, каквито данни в настоящия случай не са налице.
В настоящия случай не се доказва, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е било връчено надлежно на ищеца. Въпреки липсата на доказателства за
надлежно връчване, следва да се приеме, че ищецът е бил запознат с постановлението за
прекратяване на наказателното производство, тъй е като, видно от разписка от 17.03.2021 г.,
на ищеца са върнати иззети по-рано вещи за целите на разследването, на основание
постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу него. Поради
5
изложеното и липсата на данни ищецът да е подал жалба срещу това постановление, следва
да се приеме, че фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е налице.
При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
съобрази множество обстоятелства, сред които тежестта на повдигнатото обвинение - дали е
от общ или от частен характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него; вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната
фаза или е проведено и съдебно производство; интензитета на извършваните спрямо ищеца
процесуални действия; продължителността на наказателното производство (като период от
време); видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането и др.
В настоящия случай ищецът е бил обвинен за престъпление по чл.330, ал.2, т.2, вр.
чл.330, ал.1, предл.4, алт.1 НК., за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до десет години лишаване от свобода. Престъплението е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК.
Спрямо ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение – подписка.
Периодът, релевантен за преценка на настъпили за ищеца вреди от незаконното
обвинение е с продължителност 4 години, 6 месеца и 6 дни: от 11.08.2016 г – датата на
задържането му за 24 часа на основание чл.72, ал.1 ЗМВР и образувано на досъдебното
производство именно срещу ищеца-до момента на прекратяване на наказателното
производство на 17.02.2021 г.
Неоснователно е възражението на ответника Прокуратурата на Република България, че
началният момент, релевантен за обезщетяване на вредите от незаконното наказателно
производство е привличането на ищеца като обвиняем. По отношение на началния момент
следва да се подчертае, че според практиката на ВКС изразът "обвинение в извършване на
престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликтен състав,
уреден в ЗОДОВ, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено дори без да му е било
повдигнато обвинение /така Решение №187/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №1215/2011 г., III
г. о., ГК на ВКС/. Видно от постановлението за образуване, прието като доказателство,
досъдебното производство е било образувано с протокола от първото действие по
разследването - оглед на местопроизшествието. На същата дата на която е образувано ДСП,
срещу ищеца са извършени редица действия по разследването, като той е бил задържан за
срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Ищецът е привлечен като обвиняем на 14.08.2017 г., но от
изложеното дотук е видно, че още преди привличането му като обвиняем, ищецът вече е
участвал в провеждани действия по разследването.
В практикaта на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че когато при
незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на
обичайния размер - то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен
6
процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV
г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/. Самото осъзнаване от едно
лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено на
ограничения в правната му сфера или срещу него неоснователно са повдигнати обвинения,
представлява негативно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване (Решение
от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др. срещу България (съединени жалби №4473/02 и
№34138/04) на Европейски съд по правата на човека, Решение от 10.02.2011 г. по делото
Радков срещу България (жалба №18382/05)-поради това дори и да не бъде дадена вяра на
показанията на разпитания свидетел, съдът приема за установени по делото настъпилите за
ищеца неимуществени вреди.
В този смисъл неоснователни са възраженията на ответната страна за липса на причинно-
следствена връзка между прекратеното наказателно дело и претърпените неимуществени
вреди от ищеца.
Претърпените неимуществени вреди се установяват от показанията на разпитания
свидетел по делото относно неблагоприятните последици по отношение на ищеца, които
съдът кредитира като дадени от лице с непосредствени впечатления от преживяванията му
през съответния период.
Недоказани са по делото твърденията в исковата молба относно смъртта на съпругата на
ищеца и развитото неврологично заболяване и причинната им връзка с незаконното
обвинение. Не са представени доказателства, въз основа на които да се направи обоснован
извод, че същите събития са настъпили вследствие на воденото наказателното производство;
за първото обстоятелство това е и невъзможно.
Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и съдът следва
съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.
Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички
конкретни обективно съществуващи обстоятелства (ППВС № 4 от 23.12.1968 г.); с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните
актове на правозащитните органи (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС).
С оглед установяване на иска по основание и като взе предвид продължителността на
наказателното производство, задържането на ищеца за период от 24 часа, извършени редица
процесуални и следствени действия с участието на ищеца в наказателното производство,
7
взета спрямо него мярка за неотклонение – подписка, неблагоприятните за него последици в
социално и психологическо отношение, от друга страна- обстоятелството, че ищецът е
осъждан с влезли в сила присъди в предходни периоди на лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е отлагано, запознат е с процедурите, които съпътстват
наказателното производство, съдът намира, че обезщетение от 3 000 лв. е справедливо
съобразно критериите на чл.52 ЗЗД, за който размер искът е основателен, а следва да се
отхвърли до пълния му предявен размер.
Претърпените негативни последици за ищеца не се отличават с извънреден или необичаен
характер. Видно от представените справка за съдимост и справки за водени досъдебни
производства ищецът е с богат наказателно-процесуален и съдебен опит, натрупан за
продължителен период от време, с обширна минала съдимост, поради което е бил напълно
наясно с възможния ход и изход на наказателното производство-следователно
притесненията му не биха могли да са с висок интензитет.
Ответната страна дължи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на забавата-датата
на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство (ТР
№3/2004 г. на ВКС-ОСГК, т.4, абз.ІІ)-с оглед приетото по настоящото дело, че
постановлението е стабилизирано със съобщаването на лицето, което претендира вредите
по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и то не е обжалвано от него– 17.03.2021 г., то претенцията
за законната лихва следва да се уважи от тази дата и да се отхвърли за периода от
17.02.2021г. до 17.03.2021г.
IІ. Относно иска по чл.2, ал.1, т.3, ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди:
С оглед липсата на процесуална възможност за присъждане в наказателния процес на
разноските на подсъдимите за адвокатско възнаграждение, такива могат да се присъждат по
реда на ЗОДОВ (в този смисъл-ТР №1/2017 г. на ВКС-ОСГК. По делото се установи от
представените договори за правна защита, че в наказателното производство за своята
адвокатска защита ищецът е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер
3500,00 лв. Платеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство е
в причинна връзка с неоснователното обвинение срещу ищцовата страна-при липса на
наказателно производство не би се наложило и ангажирането на адвокатска защита за него и
съответно-ищцовата страна не би извършила разходи за нея. Безспорно е установено, че
договорите за правна защита са сключени на посочените в тях и неоспорени дати –
28.11.2017г. и 18.08.2020г. От предоставените договори е видно, че адвокатското
възнаграждение е изплатено изцяло в брой от ищеца на неговия пълномощник, поради което
представлява разписка за тези суми, която безспорно доказва извършеното плащане.
Възражението на ответната страна за прекомерност на уговореното и платено
адв.възнаграждение в съдебната фаза на наказателното производство е неоснователно.
Съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – минималният размер на адвокатското възнаграждение за
престъпления, предвиждащи наказание лишаване от свобода до 10 години е 1 000,00 лв., но
нито ищецът, нито неговият защитник са длъжни да се договарят винаги за минимално
8
определеното адв.възнаграждение. Този размер е минимално определеният за разглеждане
на делото пред една инстанция, а в настоящия случай в цялото наказателно производство е
преминало през няколко фази и отделни производство, с множество прекратявания и
връщане в предходна фаза, извършени са редица действия по разследването с участието на
обвиняемия. Периодът на наказателното производство е продължил над четири години и
половина, като за това време срещу ищеца са внесени общо три обвинителни акта.
По изложените съображения искът е изцяло основателен.
III. Относно иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди
Съгласно чл.243, ал.2 НПК, с постановлението за прекратяване прокурорът се произнася
и по въпроса за веществените доказателства. В т.3 от постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 17.02.2021 г. прокурорът е постановил връщане на ищеца на
процесния лек автомобил, марка ,,***‘‘, модел ,,***‘‘, с рег. № ***. От докладна записка от
16.03.2021г. е видно, че ищецът е уведомен, че може да получи моторното превозно
средство, намиращо се на служебен паркинг. Същият е отказал да получи вещта.
Отговорността на ответника следва да се ангажира за наложеното принудително задържане
на вещта, доколкото от тази конкретна мярка са причинени вреди, а данните за престъпното
деяние, въз основа на които са били предприети необходимите процесуално-следствени
действия, обективно не са довели до постановяване на осъдителна присъда. За времето на
принудителния престой се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от задържането, с оглед на невъзможността вещта да се ползва по
предназначение от неговия собственик.
В приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза се дава
положителен отговор на въпроса дали подлежи ли автомобила на възстановяване до
състоянието му до изземването. Неоснователно е твърдението на ищеца, че към момента на
подаване на исковата молба автомобилът е с нулева стойност. Вещото лице е указало в
заключението си, че снимковия материал при задържането отговаря на състоянието на
автомобила към 13.06.2022 г., което в съвкупност с възможността същия да бъде
възстановен не може да обоснове извод, че същият е с нулева стойност. Независимо от
отказа на ищеца да вземе автомобила си от паркинга, на който се намира, не е налице отказ
от правото на собственост върху тази вещ; такъв не се и твърди. Следователно ищецът е
собственик и към настоящия момент на това МПС и при извод, че той не е с нулева
стойност, не може да му присъди пълната стойност на вещта- 2 650,00 лв.
От доказателствата се установява, че превозното средство е иззето в състояние,
включващо външни видими повреди, описани в протокола за оглед на
местопроизшествието, потвърдени и от снимковия материал, приложен по делото. Вещото
лице определя техния размер на стойност – 664,01 лв. с ДДС. Оттук следва извода, че липсва
причинно-следствена връзка между извършените действия по разследването и причинените
вреди. Те са настъпили преди извършването на действието по разследване – претърсване и
изземване на автомобила, което възпрепятства ангажирането на отговорността на ответника
поради липса на причинна връзка между действията по разследване и наличните вреди към
9
датата на започване на наказателното производство.
Вредите, настъпили след изземването на автомобил,а са описани в заключението на
вещото лице и са остойностени на 577,60 лв.а с ДДС. В този смисъл същите подлежат на
обезщетяване. Претенцията на ищеца за причинените по време на престоя на автомобила на
паркинг за нуждите на разследването е основателна и доказана до посочения размер –
577,60, а в останалата част до претендираната сума от 2 650 лв., искът е неоснователен, тъй
като липсва причинно-следствена връзка между вредите и изземването на вещта, поради
което следва да се отхвърли.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по
делото и съгласно чл.10, ал.3, изр.І ЗОДОВ ответната страна й дължи 10,00 лв.-внесена по
делото държавна такса.
Съгласно чл.10, ал.3, изр.ІІ ЗОДОВ на ищцовата страна следва да се присъди и част от
платеното адвокатско възнаграждение по делото съобразно уважената част от исковете-при
общ размер на платеното адвокатско възнаграждение 1000,00 лв. (договор от 14.03.2022 г.-
л.74 от делото) ищецът има право на 389,95 лв. Следователно ответната страна дължи общо
401,85 лв.-разноски по делото.
Възражението на ответната страна за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца е
неоснователно-с оглед цената на предявения иск уговореното и заплатено
адв.възнаграждение е под минималното такова, определено с Наредба №1/2004 г.
Процесните суми и разноски ответната страна може да заплати доброволно по посочената
от ищцовата страна банкова сметка в молба, връчена по реда на чл.131 ГПК.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.”Витоша” №2-Съдебна палата, да заплати на Л. И. Л., ЕГН
**********, адрес- ***, сумата 3 000,00 лв. със законната лихва от 17.03.2021 г. до
окончателното й изплащане-обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на повдигането на обвинение за престъпление, наказателното производство по
което е било прекратено с постановление от 17.02.2021 г. по пр.пр.№ 7585/2017 г. на СГП,
досъдебно производство № 1781/2016 г. на 05 РУ-СДВР, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
9 000,00 лв. (над уважената част от 3 000,00 лв. до пълния му предявен размер от 12 000,00
лв.), както и искането за присъждане на законна лихва от 17.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.”Витоша” №2-Съдебна палата, да заплати на Л. И. Л., ЕГН
**********, адрес- ***, сумата 3 500,00 лв. със законната лихва от 09.09.2021 г. до
окончателното и изплащане-обезщетение за имуществени вреди от разследване, повдигане и
̀
поддържане на обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК по ДП №1781/2016 г. по
10
описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№7585/2017 г. по описа на СГП, по което наказателното
производство е прекратено на 17.02.2021 г. с постановление на прокурор при СГП,
представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.”Витоша” №2-Съдебна палата, да заплати на Л. И. Л., ЕГН
**********, адрес- ***, сумата 577,60 лв. със законната лихва от 09.09.2021 г. до
окончателното и изплащане-обезщетение за имуществени вреди от разследване, повдигане и
̀
поддържане на обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК по ДП №1781/2016 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№7585/2017 г. по описа на СГП, по което наказателното
производство е прекратено на 17.02.2021 г. с постановление на прокурор при СГП,
представляваща разходи за подмяна на консумативи след задържането на вещта, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 2 072,40 лв. (над уважената част от 577,60 лв. до пълния му
предявен размер от 2 650,00 лв.).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.10, ал.3, изр.І и ІІ ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.”Витоша” №2-Съдебна
палата, да заплати на Л. И. Л., ЕГН **********, адрес- ***, сумата 401,85 лв.-разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11