Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 491 / 12.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.
изслуша докладваното от съдията адм.д. № 2109/2022г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл.145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят
М.А.М. – гражданин на Руската федерация, с дата на раждане ***г., ЛНЧ **********
и настоящия адрес: ***, чрез представител по пълномощие адвокат Д.А., е оспорил
решение № УП-ОК32/14.11.2022г. на интервюиращия орган Д.Ц. при Държавна агенция
за бежанците към Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата му за
международна закрила.
В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че
административният орган неправилно е интерпретирал фактите, като е приел, че
молбата му за международна закрила е мотивирана от проблеми с личен и
икономически характер. Твърди, че такива проблеми действително са провокирали
напускането на Руската федерация, но това се е случило много време преди да
започне войната в Украйна. Към настоящия момент жалбоподателят твърди, че
причината, поради която не може да се завърне обратно в Русия, е рискът от
мобилизация, който той съвсем обяснимо не може да поеме, тъй като е женен и има
две деца, по отношение на които има отговорности. Счита, че молбата му за
международна закрила е напълно основателна, тъй като попада в хипотезата на
чл.8, ал.6 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), който предвижда, че
опасенията от преследване могат да се основават на събития, настъпили след като
чужденецът е напуснал държавата си по произход или на дейност, извършена от
него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност
представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани
в държавата по произход, освен когато тя е извършена с единствена цел
чужденецът да получи международна закрила по този закон.
Жалбоподателят
твърди, че подлежи на мобилизация към настоящия момент и вероятността да бъде
мобилизиран и да бъде изпратен да воюва е огромна, което според него изпълва
съдържанието на опасенията от преследване по смисъла на чл.8, ал.6 от ЗУБ.
Освен
това жалбоподателят се позовава и на чл.8, ал.5 от ЗУБ, като твърди, че законът
изрично включва в действията на преследване наказанията, които се свеждат за
отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната
служба би предполагала извършване на военни престъпления или престъпления срещу
мира и човечеството.
В
заключение твърди, че решението, което обжалва, противоречи на материалния
закон, тъй като не попада в хипотезата на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Иска
съдът да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез представител по пълномощие адв. О.,
и с участието на преводач С.И., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска
обжалвания административен акт да бъде отменен.
Ответникът
- интервюиращия орган Д.Ц. при Държавна агенция за бежанците към Министерски
съвет, редовно призовани, не се явява и не се представлява.
ФАКТИ:
С
молба с рег. № УП21908/25.10.2022г. подадена до Държавна агенция за бежанците, М.М.,
гражданин на Руска федерация е поискал международна закрила в Република
България (л.63-64).
Производството
е образувано с регистрирането му с регистрационен лист рег. №
УП21908/25.10.2022г.
С
покана с рег. № УП21908/25.10.2022г. М.М. е уведомен, че следва да се яви на
31.10.2022г. в 9.00 часа в Регистрационно-приемателен център – Овча Купел за
провеждане на интервю по молба за международна закрила по реда на Закона за
убежището и бежанците (л.53).
На
31.10.2022г. е проведено интервю с жалбоподателя в Държавна агенция за
бежанците при Министерския съвет. То е материализирано в протокол рег. №
УП21908 от същата дата. Интервюто е проведено чрез преводач. В него
жалбоподателят посочва, че през м. юни 2019г., заедно със съпругата му О.Ф.напуснал
държавата по произход – Русия. Към този момент Форманова все още не му била
съпруга, но живеели заедно. От Русия с лека кола легално минал през Естония,
Латвия, Литва, Полша, Унгария, а от там през Австрия за Сърбия и съответно през
България за Турция. В Турция останали три години – от 2019г. до м.юни 2022г. В
Турция не са работили. Там се родили двете им деца. От Турция отишли в Грузия,
където останали докато дойдат в България. Изпратили колата с ферибот от
гр.Батуми за гр.Бургас, а те пристигнали през Турция с автобус. В България
влезли легално с естонска шенгенска виза, получена от жалбоподателя през 2019г.,
валидна до 2024г. Съпругата му и децата имали българска виза. В Турция
жалбоподателят получил временно пребиваване. Искал да си намери работа, но
сезонът се оказал неудачен, а след това започнала пандемията и затова не са
работили там. Не е подавал молба за статут или друга форма на закрила в
Република България или друга държава. Счита се за етнически руснак. Не е имал
проблеми поради принадлежността си към тази етническа група. Православен
християнин е. С изповядване на религиозните си вярвания също не е имал проблем.
В Русия е живял в Санкт Петербург. Работел като мениджър електроенергетика.
Занимавал се е с градски електрически мрежи. Родом е от Ярославл (Ярославль).
Получил предложение за работа в Санкт Петербург, а след това хората, които го
повикали на тази работа, напуснали. Сменило се ръководството и новото
ръководство не е сключило договор с него. Това се случило през 2015г. От тогава
не е имал постоянна работа. Работел на парче. Не е живял дълго в друга държава,
освен в Русия, като се изключи периодът в Турция. Има две висши образования –
физика (микроелектроника) и икономическо – финанси и кредит. Не членува в
политическа партия. Служил е в армията от 1988г. до 1989г. Това е задължително
в Русия. Бил е младши сержант, командир на мотострелково поделение. Счита, че
не е получил повиквателна, защото е бил в Турция и Грузия. Посочва, че на
мястото, където е живял, сега никой не живее, затова и да са изпратили
повиквателна, няма кой да я приеме. Твърди, че има къща в с. Серкюля, област Санкт
Петербург, което по-скоро е вилна зона, където е постоянното му жителство. Не е
бил член на въоръжена групировка или друго паравоенно формирование. Има родители
в гр.
Ярославл (Ярославль),
който се намира на около 950 км от Стар Оскол. Майка му е на 75 години, баща му
на 85 години. Нямат проблеми в Русия. Има две бивши съпруги и две дъщери.
Първата дъщеря Ксения е на 32 години и живее в Москва. Тя има две деца. Другата
дъщеря М.е на 25 години и жалбоподателят не знае дали има деца. До момента, в
който са общували, не е била омъжена, но след като се развел с майка й,
прекъснали връзка. Като конкретен повод да напусне Русия жалбоподателят
посочва, че загубил вяра в държавата по лични причини, както и заради това как
родната му държава се котира на международната арена. Твърди, че в държавата му
по произход не може да се гарантира лична стабилност с оглед отделянето на
вътрешната политика от ценностите на либералната демокрация. Твърди, че няма
нищо в Русия. Счита, че тази държава не може да му гарантира живот дори на
старини. Освен това е заплашен да бъде мобилизиран, тъй като това може да се
случи на мъже до 65-годишна възраст. Твърди, че има информация, че призовават и
хора на 58 години. Счита, че Русия не може да гарантира нищо за гражданите си,
освен за една тясна група от хора, които сега са на власт. Надява се да намери
социална държава и след като отработи годините, които му остават, да разчита на
стабилна старост, на спокойствие за себе си и за децата. Избрал е България,
защото е член на Европейския съюз. Същевременно културата е православна и
езикът му се струва достатъчно лесен, за да го научи. Иска децата му да се
интегрират в европейското пространство и да живеят по-добре от него. Твърди, че
от известно време за него бил труден процесът на интеграция. След уволнението
му от работа в Русия през 2015 г., не можел да си намери аналогична работа,
като не знае как да си обясни това, след като имал добра професионална
биография. Твърди, че преди години отказал да работи с един човек и той му
отвърнал, че ще си остане на длъжност обикновен инженер. Този човек му бил
началник и жалбоподателят предполага, че поради това е имал връзки с
Федералната служба за безопасност, но на гражданска длъжност. Това се случило в
края на 90-те. Друга заплаха не е получавал. Не е имал проблеми с армията и
полицията в Русия. Не е бил задържан, арестуван, осъждан. Не са образувано
срещу него наказателни дела. Бил е ответник по гражданско дело, по което
съседката му го осъдила за наводнение. На въпроса защо жалбоподателят е решил да
напусне Турция и точно сега да подаде молба за закрила отговорил, че в Турция
няма перспектива за работа, за емигранти въобще няма редовна работа. Тъй като
има малки деца, взел решение да замине в европейска страна. Обсъждали са и дали
да не се върне в Русия в Стар Оскол, но там са започнали активни военни
действия и този вариант е отпаднал. Затова решил да дойде в България, както и
поради причините, които вече е споменал, свързани с езика и религията. За него
няма вариант да се върне в с. Серкюля, област Санкт Петербург, защото там няма
никакви битови условия, няма вода. Тази къща я използвал само за летни почивки.
Санкт Петербург няма жилище, живял е под наем, а Ярославл (Ярославль)
е напуснал преди 20 години. Счита, че ако се завърне в страната по произход
може да бъде мобилизиран, а дори и да не бъде мобилизиран, няма да си намери
работа, която да му позволи да отгледа двете деца (л.23-27).
Интервю
е било проведено и със съпругата му О.В.Ф., резултатите от което са
обективирани в протокол с рег. № УП21909/31.10.2022г. Ф. е заявила, че е
напуснала страната си по произход, заедно с М. през 2019г. и е отишла в Турция.
Там се оженили и се родили две им деца. В Турция се издържали от спестяванията
им, не са могли да си намерят работа там. Преди това е живяла и работила в
гр.Санкт Петербург. След като е забременяла е искала да се върне да живее при
майка си в гр.Стар Оскол, която да й помага, но не се върнала там, защото е
било опасно, тъй като има бойни действия на около 200 километра от града й.
Посочва, че в Руската федерация има опасност и съпруга й да бъде мобилизиран.
Уточнява, че са напуснали Турция, защото са им свършили парите (л.43-47).
На
14.10.2022г. от директора на дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция
за бежанците при Министерски съвет е изготвена справка с вх.№
МД-652/14.10.2022г. относно актуалната ситуация в Руска федерация (л.28-42).
Преценявайки
събраните в хода на административното производство доказателства, интервюиращият
орган в Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че не
са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ за предоставяне на
статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което на основание чл.70,
ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е издал оспореното решение
(л.7-12).
Според
мотивите на обжалваното решение, които представляват анализ на обстоятелствата,
изложени от жалбоподателя по време на интервюто, административният орган е
направил извод, че заявените от жалбоподателя по време на интервюто конкретни
данни са подробни и логически свързани. В тях не се откриват противоречия,
затова е приел, че те са достоверни. От тези данни интервюиращият орган е извел
извод, че за жалбоподателя не се обосновава наличието на риск, касаещ неговия
живот и свобода в държавата му по произход по смисъла на ЗУБ, както и че самият
жалбоподател не посочва никакви причини за основателно опасение от преследване
по никои от признаците, визирани в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Според административния
орган изнесените от самия жалбоподател фактически обстоятелства по време на
интервюто обосновават извод, че неговият мотив за напускане на Русия е
стремежът му към по-добър жизнен стандарт. Хипотетичната възможност за
мобилизиране в страната по произход и нежеланието му да се яви за военна служба
органът е приел за недостатъчни обстоятелства да се приеме, че са налице
предпоставките на чл.8 от ЗУБ, тъй като тази възможност е хипотетична,
доколкото жалбоподателят не е получавал повиквателна. Освен това сама по себе
си не обосновава извод за наличие на преследване. Затова органът е направил
извод, че за жалбоподателя не са налице предпоставки за предоставяне на
бежански статут и в тази част искането е неоснователно. Приел е, че не са
изложени факти и обстоятелства, които да водят до извод за наличие на риск за
неговия живот или свобода в държавата му по произход. Според административния
орган анализът на обстоятелствата показва, че мотивите, обуславящи желанието на
кандидата да получи международна закрила, не попадат в предметния обхват за
закрила по ЗУБ, а се отнасят до мотиви от личен характер. По отношение на
мобилизацията няма данни жалбоподателят да е получавал повиквателна за явяване.
Според органа лице, което дезертира от военна служба заради лична неприязън към
военната служба или от страх от сражения, не може да се квалифицира като
преследвано, а оттам като бежанец. Тези причини, свързани с желанието да се
отклони от военна служба с оглед конкретните предпоставки в държавата по
произход, могат да бъдат аргумент в подкрепа на статута на бежанец, ако има и
други причини, които се покриват с определението за основателни опасения от
преследване.
По
отношение на предпоставките за хуманитарен статут органът е приел, че те не са
налице спрямо жалбоподателя, тъй като той не е бил принуден да напусне Русия
поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са били
предприемани такива действия нито от официалните власти, нито от неформална
групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Затова е направен
извод, че жалбоподателят не е изложен и за него не съществува бъдещ риск от
посегателства по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. С тези мотиви административният
орган е приел, че за жалбоподателя М.М. не са налице предпоставки за
предоставяне на международна закрила.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят е представил копие на военна
книжка и превод към нея, според която той е годен за строева служба. Бил е
призован за редовна военна служба на 25.06.1988г. и е уволнен на 19.08.1989г.
Военната му специалност и длъжностна квалификация е „командир на стрелково
отделение“. На 24.04.2004г. е преминал комисия при Военен комитет на Кировски
район в гр. Ярославл (Ярославль),
където е признат за годен за военна служба с незначително ограничение по група
ІІ.
По
делото са представени становища от Сдружение „За свободна Русия“ и от „Център
за правна помощ – Глас в България“. Според първото становище (л.165)
жалбоподателят е напуснал Русия на 05.12.2019г. поради заплаха от наказателно
преследване, изфабрикувана заради нежеланието на М. да сътрудничи с режима на
Путин. Твърди се, че жалбоподателят не е криел критичната си позиция към
политиката на Руската федерация в Украйна от 2014г. до сега, в резултат от
което през 2015г. е уволнен от държавна компания без право на работа в държавни
институции. Твърди се, че липсата на правен статут за дългосрочно пребиваване
извън Руската федерация принуждава М. да се подготви за завръщане в Русия през
м.септември 2022г., въпреки че не приема военните действия в Украйна и има риск
от ново преследване. Поради обявената мобилизация на 21.09.2022г. плановете му
за завръщане били изоставени. Ситуацията с връщането се усложнила допълнително
и от това, че са му се родили две малки деца. Твърди се, че всякаква протестна
дейност и критика на войната в Русия, участието в антивоенни митинги и т.н. се
приравняват на тежко криминално престъпление, а военната служба лесно може да
бъде използвана като инструмент за репресии от страна на господстващия режим
спрямо неугодни на властта лица.
Другото
становище на „Центъра за правна помощ – Глас в България“ са изложени
обстоятелства, свързани с войната в Украйна и отражението на тази война в
Русия, нарушаването на човешките права на руски граждани, които изказват мнение
против войната, отзвукът на частичната мобилизация сред руското общество,
правата на малцинствата в Русия. Направен е извод, че общата картина, която
може да се изгради от описаните обстоятелства, разкрива силна тенденция към
допълнителна авторитаризация на Руската държава и нови и по-тежки нарушения на
правата на руските граждани, свързани с по-жестоко преследване на фона на
системни военни престъпления.
По
делото в качеството на свидетел е разпитана съпругата на жалбоподателя, която заяви,
че като са се запознали със съпруга й, той имал проблеми в работата, тя също
имала свои проблеми в работата и решили да заминат за Турция. След това
започнала пандемията, а след това и войната. Уточнява, че през лятото на 2019г.
заминали за Турция с намерение да живеят там. Когато пристигнали обаче
разбрали, че тя е бременна с първото си дете, след което се случила и втората
бременност. В Турция имали временно жителство, но и там възникнали проблеми.
Мъжът й вече имал шенгенска виза за пет години, но тя и децата нямали, затова
успяла дистанционно да си уреди от Русия туристическа виза за България. Докато
били в Турция двамата не работели. Гледали децата си. Издържали се от
спестяванията на мъжа й. В България пристигнали пред три-четири или повече месеца.
Твърди, че съпругът й имал проблеми в Русия с някакъв човек на ръководна
длъжност, но на нея лично не е споделял подробности. Просто го е чувала като
разговаря по телефона. Твърди, че докато били в Турция също имали някакви
проблеми, тъй като бившата жена на съпруга й била на висок пост и ги следели и
фотографирали. Това били някакви познати на съпруга й мъж и жена, с които
първоначално общували в Турция, но след това забелязали, че те ги снимат. Не
знае къде са изпращали фотографиите. Твърди, че нейната адресна регистрация е в
гр. Стари Оскол, Белгородска област, където живее майка й, но това е близо до
границата с Украйна, където се водят военни действия.
Решението
е връчено на жалбоподателя на 23.11.2022г., а жалбата сезирала съда, е подадена
по пощата чрез административния орган на 29.11.2022г. (л.18).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваното
решение е издадено в рамките на производство по чл.68 и сл. от ЗУБ от
интервюиращ орган, съобразно правомощията му по чл.70, ал.1 от ЗУБ, по молба на
процесния жалбоподател. На 31.10.2022г. с жалбоподателя е проведено интервю, за
което е съставен протокол, подписан от органа и от М.. За провеждането на
интервюто е използван преводач. Интервюиращият орган е определен за такъв със
заповед № РД 05-295/13.04.2022г. на председателя на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет. Затова съдът счита, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, а при постановяването му е
спазена формалната процедура, уредена в глава VІ, раздел ІІ от ЗУБ. Решението е
постановено в изискваната от закона писмена форма и съдържа задължителните
реквизити по чл.59 от АПК. Решението е мотивирано подробно, като органът е
анализирал фактите, изложени от молителя в проведеното интервю. По тези
съображения съдът счита, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати
съществени нарушения на процедурата ,които да доведат до неговото опорочаване.
Актът
е материално законосъобразен.
Съгласно чл.1, ал.2
от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва
убежище, международна закрила и временна закрила. Според чл.1а, ал.2 от ЗУБ
международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на
28.07.1951г., и Протокола
за статута на бежанците от 1967
г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993
г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека
и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.
Според
чл.4, ал.3 от ЗУБ чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила,
или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава,
в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно
чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея.
В
ал.5 на същия член законодателят е регламентирал действията, които могат да се
квалифицират като преследване. Сред тях са правни, административни, полицейски
или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по
дискриминационен начин (т.2), наказателно преследване или наказания, които са
непропорционални или дискриминационни по т.3, наказателно преследване или
наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия,
когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние
по чл.12, ал.1, т.1-3 от ЗУБ.
Според
ал.6 на чл.8 от ЗУБ опасенията от преследване може да се основават
на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по
произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се
установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или
ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена
единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.
Доколкото
съгласно чл.1а, ал.2 от ЗУБ международната закрила включва освен статут на
бежанец и хуманитарен статут, следва да се обсъди и приложението на
разпоредбите на чл.9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. Така
в чл.9, ал.1 от ЗУБ са уредени хипотези на реална опасност от тежки
посегателства - хуманитарен
статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като:1. смъртно наказание или
екзекуция, или 2.изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Според
ал.3 на същия член реалната
опасност от тежки посегателства може да се основава на събития,
настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на
дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че
тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията,
изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел
чужденецът да получи международна закрила по този закон.
В
процесния случай международна закрила е отказана на основание чл.13, ал.1, т.1
и 2 от ЗУБ, според която молбата на чужденец за предоставяне на международна
закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9,
съответно по чл.
9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът 1) се
позовава на основания извън предмета на този закон; 2) не посочва никакви
причини за основателни опасения от преследване.
При
анализа на цитираните норми следва да се направи извод, че както в хипотезите,
уреждащи статута на бежанец, така и тези, регламентиращи хуманитарния статут, е
предвидена възможност опасенията от преследване (относими към статута на
бежанец) и реалната опасност от тежки посегателства (относима към хуманитарния
статут) да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал
държавата си по произход или на дейност, извършена от него след отпътуването
му. В процесния случай жалбоподателят се позовава именно на нормата на чл.8,
ал.6 от ЗУБ, доколкото всички твърдения за наличие на основания за предоставяне
на международна закрила са свързани с възможността жалбоподателят, при
завръщането си в Русия, да бъде мобилизиран и да попадне във военните действия,
които се водят в Украйна, а тази вероятност е възникнала след заминаването му
за Турция, респ. за България.
За
да се предостави международна закрила на основание чл.8, ал.6 във вр. с ал.1 от
ЗУБ е необходимо да се установят факти, които да сочат наличието на реална
опасност от преследване в държавата по произход. Преследването може да се
основава на най-различни обстоятелства, но следва да застрашава живота или
свободата на лицето, което е поискало международна закрила, независимо дали
причината за такова преследване се корени в расата, в религията, в
националността или в принадлежността към някоя социална група, или касае
политическото мислене на лицето, което е поискало международна закрила или
самото лице реално е изложено на опасност от изтезания или други форми на
жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В
конкретния случай самият жалбоподател по време на проведеното интервю не е
изложил твърдения за наличието на факти и обстоятелства в неговия живот, които
да обосноват такава реална заплаха от преследване, застрашаваща неговия живот
или свобода в държавата по произход. Всички основания за отпътуването от
Руската федерация касаят икономически мотиви, начина на живот, материален
просперитет и др. Тези основания не са се променили и след започване на войната
на Русия срещу Украйна. В интервюто жалбоподателят изрично сочи, че е избрал
България, защото е държава от Европейския съюз и защото езикът и религията са
много близки до руските. Тоест, от една страна е предпочел държавата, защото
принадлежи към съюз, който гарантира в известна степен по-добър материален
живот в условията на демокрация, а от друга страна защото на жалбоподателя би
му било по-лесно да се адаптира заради идентичността на религиозната
принадлежност на по-голямата част от гражданите на Република България с
неговата, както и заради факта, че езиците са близки. Този избор жалбоподателят
е направил в период от време, когато войната вече е започнала, тоест мотивите
му към този момент продължават да са свързани предимно с икономическото
благополучие на семейството. Никъде в интервюто не се твърди, че жалбоподателят
е изказвал публично мнение против войната в Украйна или въобще против
политиката на Путин в Русия, за да има някакви основания да се счита, че
неговите права биха били застрашени на територията на Руската федерация с оглед
на състоянието на човешките права там, което е описано и в справката, изготвена
от дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. От тази
справка се установява, че всякакво демонстриране на гражданска активност, в т.
ч. и против войната, но не само, би довело в най-добрия случай до тежки глоби,
а не рядко и до лишаване от свобода. За жалбоподателя обаче отсъства такава
заплаха, тъй като каквото и мнение да има той за вътрешната и външната политиката
на управляващите в Руската федерация, не го е изразявал публично нито в среда сред
приятели, нито сред по-широк кръг от хора, още по-малко в социалните мрежи или
други възможности, които предоставя Интернет. Не е участвал в протести и
митинги. Никога не е имал проблеми с полиция, с военни или с някакви паравоенни
образувания. Затова съдът счита, че за него отсъстват доказателства за
наличието на реални, основателни опасения от преследване, което би застрашило
неговия живот или свобода в държавата по произход.
Във
волеизявление до настоящия съдебен състав, наречено „петиция“, депозирано на
20.03.2023г., жалбоподателят е заявил, че неговите политически възгледи и
убеждения не са проучени подробно, като твърди, че представя изявление на
действащата на територията на България организация „За свободна Русия“, която
свидетелства за отхвърлянето от негова страна на съществуващия в Русия
тоталитарен режим и неговата агресивна вътрешна и външна политика.
Фактите,
съдържащи се в това писмено волеизявление на председателя на обществено
движение „За свободна Русия“ (л.165 и л.166) не съответстват на фактите, които
самият жалбоподател твърди в интервюто, проведено на 31.10.2022г. Например, в
изявлението се твърди, че той е напуснал Русия на 05.12.2019г., а самият
жалбоподател в интервюто е заявил, че това е станала през юни 2019г. В
изявлението на сдружение „За свободна Русия“ се твърди още, че напускането на
територията на Руската федерация е инспирирано от заплаха от наказателно
преследване, изфабрикувана поради нежеланието на М. да сътрудничи с режима на
Путин. Такива факти обаче не твърди в интервюто си както самият жалбоподател,
така и неговата съпруга. Обратно той изрично посочва, че не е имал проблеми с
властите в страната, в т.ч. с армията и полицията, не е бил задържан,
арестуван, осъждан, не е имало образувани наказателни дела срещу него, а на
въпроса „Има ли отправена лично срещу него заплаха?“, той разказва единствено,
че след като загубил работата си през 2015г., не можел да си намери работа,
която съответства на неговия образователен ценз, въпреки че има добра
професионална биография. Твърди, че преди години някакъв човек, който бил на
по-висока от неговата длъжност му казал, че ще си остане винаги обикновен
инженер. Този факт обаче сам по себе си не обосновава наличието на каквато и да
е заплаха, тъй като всеки човек през живота си се среща с множество хора, с
които по най-различни причини могат да се породят конфликти от битово естество,
от емоционално и т.н. Изказаните в интервюто опасения, че този човек вероятно е
полковник от Федералната служба за безопасност не са обосновани с други
доказани факти, а представляват субективни опасения на жалбоподателя, т.е. няма
обективни данни, че въпросният човек има някаква съпричастност към ФСБ, нито
данни, че изразът „ще си останеш винаги обикновен инженер“ може да се свърже
със заплаха идваща от ФСБ. Затова съдът не може да даде вяра на твърдението,
изложено в изявлението на председателя на обществено движение „За свободна
Русия“, че жалбоподателят е напуснал страната по произход поради заплаха от
наказателно преследване, изфабрикувана поради нежеланието му да сътрудничи с
режима на Путин. По делото въобще няма твърдения и установени факти някой да е
изисквал такова сътрудничество, та да се налага жалбоподателят да го отказва и
да се чувства застрашен поради това.
По
делото отсъстват доказателства, които да установяват несъмнено, че
жалбоподателят по какъвто и да е начин – писмено или устно, пред малък кръг от
хора или на публично място в т.ч. и в интернет среда, е изразявал своето
негативно отношение към начина, по който се управлява Руската федерация, към
грубото нарушаване на човешките права в нея, към инициираната от Русия война в
Украйна. Затова съдът счита, че липсват основания жалбоподателят да се опасява
от преследване, което да застрашава неговия живот или свобода.
С
оглед изложените в интервюто факти от жалбоподателя става ясно, че той не иска
да се върне в Русия отново по икономически причини – няма достатъчно добро място
за живеене от битово естество, където да се прибере, тъй като има само вила в с.
Серкюля, област Санкт Петербург, където няма вода. Не може да се прибере при
родителите си в гр. Ярославл (Ярославль),
тъй като много отдавна е излязъл от там и вече нищо не го свързва и се
притеснява да заведе семейството си в родния град на съпругата – гр. Стари
Оскол, защото той се намира близо до границата с Украйна. Към икономическите
причини спадат и опасенията му, че след като от 2015г., когато е загубил
работата, адекватна на неговия образователен ценз до напускането на Русия през
2019г. не е намерил подобна работа, то няма да може и сега и по този начин няма
да може да осигурява нужния жизнен стандарт на семейството си. Твърденията за
предимно икономическите мотиви на жалбоподателя се подкрепят и от интервюто на
съпругата му, проведено от интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците,
както и от разпита на същата в съдебно заседание. Тя говори предимно за това
къде са живели, от какво са се прехранвали, как са пътували. Споменава, че
съпругът й има някакви проблеми с човек на ръководна длъжност в Русия, но не
може да дефинира нито проблемите, нито човека.
Съдът
дава вяра на твърденията на жалбоподателя, че се притеснява от съвсем
реалистичната вероятност да бъде мобилизиран и възможността да се озове насред
реални бойни действия. Тези опасения обаче не са достатъчни, за да се направи
извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и
международна закрила, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде
мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от
преследване. От всички изброени в чл.8, ал.5 от ЗУБ действия на преследване
само действията по т.5 имат някакво отношение към носенето на военна служба, но
това са само действия, които биха се осъществили при отказ да бъде отбита
военна служба в случай на военни действия и то когато тази военна служба би
предполагала извършването на военни престъпления или престъпления против мира и
човечеството.
Член
8 от Римския статут дефинира военните престъпления като тежки нарушения на
Женевската конвенция за отношението към военнопленници и Женевската конвенция
за защита на гражданските лица по време на война. Там в същия член 8 примерно
са изброени видове военни престъпления, сред които са преднамерено убийство,
незаконна депортация и преместване, нападение на цивилни обекти, осакатяване,
включване в биологични експерименти, използване на глад като метод за война,
унищожаване или завладяване на собственост на противника, убийство или
нараняване на лице извън боя и др. От примерното изброяване може да се направи
извод, че военни престъпления могат да бъдат множество различни деяния, но
нараняването или убиването на друго лице в бой, когато всяка страна насочва и
употребява оръжие срещу противната, не е военно престъпление, защото по този
начин се изчерпват класическите действия, които се осъществяват при водене на
война.
Престъпленията
срещу човечеството в международното право са извършването на тежки жестокости
срещу големи маси от хора, като масови убийства, изтребления, депортация и др.
За първи път този термин в международното право е използван по време на Нюрнбергските
процеси.
От
тези данни става ясно, че самото участие във военни действия поради извършена
мобилизация не е военно престъпление, нито престъпление против човечеството, а
същевременно всички действия, които са дефинирани като военни престъпления или
като престъпления против човечеството, не са част от класическите бойни
действия, а изискват съзнателно волево решение от този, който ги извършва.
Затова според съда съществуващата вероятност от мобилизация на жалбоподателя
сама по себе си не обосновава извод за наличие на реална възможност от
преследване. Регламентираните в Наказателния кодекс на Руската федерация, Глава
33 „Престъпления против носене на военната служба“, са такива състави на
престъпления, които на практика всяка държава въвежда, за да гарантира носенето
на военната служба, субординационна дисциплина в армията, спазването на реда на
мястото на военния сбор и др., с цел защита на териториалната цялост на
съответната държава.
Според
§ 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец,
издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, дезертьор или
лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за
бежанец, когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово
наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политически убеждения, или има
основателни опасения от преследване по гореизброените причини и извън
наказанието за дезертиране. Опасенията от преследване и наказание за
дезертиране сами по себе си не представляват основателни опасения от
преследване по смисъла на § 167 от Наръчника по процедури и критерии за
определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на
организацията на ООН, а както се посочи по-горе в изложението, по отношение на
жалбоподателя не се установява никоя от горните характеристики. Данните относно
размера на предвиденото в РФ наказание за отклоняване от военна служба и
начините за събиране на информация, необходима за поддържане на военната
отчетност за гражданите, не променят този извод, доколкото не са налице
останалите изискуеми предпоставки. Поради това, с оглед обстоятелствата, на
които жалбоподателят основава своите опасения от преследване, съдът приема, че
хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице.
При
съпоставяне на наказанието, предвидено в Руската федерация за отклонение от
военна служба - до 15 години лишаване от свобода, когато деянието е извършено
във военно време, с наказанията, предвидени от Наказателния кодекс
на Република България за такова деяние, не би могло да се приеме, че в Руската
федерация жалбоподателят би понесъл твърде тежко и несъответстващо на провинението
сурово наказание. Основният състав на престъплението отклоняване от военна
служба е очертан в разпоредбата на чл.
364, ал. 1 от НК на РБ, с която е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до пет години, а с ал. 3 е предвиден
квалифициран състав на престъплението - извършено във военно време, като в този
случай наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или
доживотен затвор без замяна.
Според
§ 170 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец,
издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН съществуват и
случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е
единствената причина да се иска статут на бежанец. В тази хипотеза лицето
следва да докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало
участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни
политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта.
В проведеното интервю жалбоподателят декларира, че не е съгласен с водената от
управляващите в Русия вътрешна и външна политика, осъжда водената от Русия
война в Украйна, решил да напусне страната си, тъй като, Русия води курс към
отделяне от либералните и циливизационни ценности, за това не вижда за себе си
възможност да заеме ниша, която би му гарантирала лична стабилност, счита, че
тази държава не може да му гарантира живот дори на старини. Както беше посочено,
обаче, жалбоподателят не сочи каквито и да било данни за обективиране на своите
убеждения чрез конкретни действия, представляващи техен израз, поради което
съдът приема, че не е доказана "искреността на политическите и моралните
убеждения", съобразно изискванията на § 174 от Наръчника.
Съдът
счита, че не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут.
Според разпоредбата на чл.
9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1) смъртно наказание или екзекуция, или 2) изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3) тежки заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В
разглеждания случай не се установява реална опасност за жалбоподателя от такива
тежки посегателства. Той не е арестуван или осъждан и няма основание да се
приеме, че е принуден да отпътува от родината си, поради реална опасност от
тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко
или унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са предприети такива
действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която
държавата не е в състояние да контролира. Не е налице и хипотезата на чл.
9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На територията на Руската
Федерация няма военен конфликт, липсват и данни за безогледно насилие, което да
е изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и
заплаха за живота на жалбоподателя. Не се установява спрямо него да са налице
сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание
присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил
изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за
предоставяне на хуманитарен статут.
Съгласно
нормата на чл.
13, ал. 1 от ЗУБ молбата на чужденец за
предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна,
когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6
и 8, и чужденецът се позовава на основания извън предмета на този
закон (т. 1), а в хипотезата на т. 2- не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване. В разглеждания случай
липсват твърдения за обстоятелства, сочещи наличие по отношение на
жалбоподателя на някоя от субективните характеристики, посочени в нормата на чл.
8, ал. 1 от ЗУБ (основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група) и за обстоятелствата, относими към
хипотезите на чл.
9 от същия закон, поради което съдът приема,
че молбата за предоставяне на международна закрила законосъобразно е приета за
явно неоснователна. Не са налице основания за отмяна на оспореното решение,
поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран
от горното, Административен съд Бургас
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.М. – гражданин на Руската федерация, с дата на раждане ***г.,
ЛНЧ ********** и настоящия адрес: ***, подадена чрез представител по пълномощие
адвокат Д.А., против решение № УП-ОК32/14.11.2022г. на интервюиращия орган Д.Ц.
при Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: